КНСБ даде куп доводи "за" влизането в Еврозоната
Нито влизането в Еврозоната, нито в чакалнята ще бъдат спънка за продължаващото ускорено развиване на увеличението на заплатите в България и приходите от труд. Това разгласи президентът на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) и член на Икономическия и обществен съвет (ИСС) Пламен Димитров на конференция по отношение на вероятното присъединение на България към ERM II и Еврозоната, предава „ Фокус ".
„ По тази тематика измежду обществените сътрудници има единодушие не от през вчерашния ден. Общата ни единна позиция, че информираността в обществото и оптималната готовност на всички фактори, стопански, политически, обществени и публични, би трябвало да бъдат общата ни цел ", означи Пламен Димитров.
Той даде образци с присъединението на страните от Балтийския район. По думите му при влизането си в чакалнята на Еврозоната Латвия е била с равнище на конвергенция под 50%, до момента в който България сега е малко над това ниво.
„ Нивото на конвергенция съставлява Брутният вътрешен продукт на глава от популацията изведен през паритета на покупателната дарба по отношение на средноевропейския. То указва къде се намира дадената страна в общия конвергентен развой ", посочи Пламен Димитров.
„ Това демонстрира, че България като степен на развиване и конвергираност в действителност е на равнището на Латвия, която е кандидатствала и влезнала в Еврозоната ", уточни той, като означи, че точно балтийските страни са престояли най-вече в Еврозоната - сред 7 и 10 години и изрази сдържан оптимизъм, че за България този период ще е по-кратък. Пламен Димитров изясни, че при Латвия за десетте години в чакалнята равнището на конвергенция се е повишило с 12 пункта до 62%, до момента в който при Литва, която е последната призната в Еврозоната страна, от 53 във влизането в чакалнята се е повишило на 75 до влизането в зоната, т.е. с 22 пункта.
„ Тези цифри кореспондират с приходите. Казвам това, с цел да обясня, че упованието или задачата България, която в този момент е с малко над 50% да доближи най-малко 60% преди влизането в Еврозоната, са постижими и напълно разумно могат да бъдат заложени като знаци за съответните политики на държавните управления ", уточни Пламен Димитров.
„ Има скептици, които споделят, че Еврозоната, ще стегне приходите. Тези индикатори опровергават, че Еврозоната няма да разреши ускорено повишаване на приходите. За нас това е доста значим извод, че няма да бъде спънка, нито влизането в Еврозоната, нито в чакалнята за продължаващото ускорено развиване на увеличението на заплатите в България и приходите от труд ", сподели още той.
„ По тази тематика измежду обществените сътрудници има единодушие не от през вчерашния ден. Общата ни единна позиция, че информираността в обществото и оптималната готовност на всички фактори, стопански, политически, обществени и публични, би трябвало да бъдат общата ни цел ", означи Пламен Димитров.
Той даде образци с присъединението на страните от Балтийския район. По думите му при влизането си в чакалнята на Еврозоната Латвия е била с равнище на конвергенция под 50%, до момента в който България сега е малко над това ниво.
„ Нивото на конвергенция съставлява Брутният вътрешен продукт на глава от популацията изведен през паритета на покупателната дарба по отношение на средноевропейския. То указва къде се намира дадената страна в общия конвергентен развой ", посочи Пламен Димитров.
„ Това демонстрира, че България като степен на развиване и конвергираност в действителност е на равнището на Латвия, която е кандидатствала и влезнала в Еврозоната ", уточни той, като означи, че точно балтийските страни са престояли най-вече в Еврозоната - сред 7 и 10 години и изрази сдържан оптимизъм, че за България този период ще е по-кратък. Пламен Димитров изясни, че при Латвия за десетте години в чакалнята равнището на конвергенция се е повишило с 12 пункта до 62%, до момента в който при Литва, която е последната призната в Еврозоната страна, от 53 във влизането в чакалнята се е повишило на 75 до влизането в зоната, т.е. с 22 пункта.
„ Тези цифри кореспондират с приходите. Казвам това, с цел да обясня, че упованието или задачата България, която в този момент е с малко над 50% да доближи най-малко 60% преди влизането в Еврозоната, са постижими и напълно разумно могат да бъдат заложени като знаци за съответните политики на държавните управления ", уточни Пламен Димитров.
„ Има скептици, които споделят, че Еврозоната, ще стегне приходите. Тези индикатори опровергават, че Еврозоната няма да разреши ускорено повишаване на приходите. За нас това е доста значим извод, че няма да бъде спънка, нито влизането в Еврозоната, нито в чакалнята за продължаващото ускорено развиване на увеличението на заплатите в България и приходите от труд ", сподели още той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ