Патовата ситуация на фронта е лоша за Украйна
Нито Русия, нито Украйна могат да напреднат на бойното поле, а това значи, че фронтът е в патова обстановка. Това твърди командирът на украинската войска генерал Валерий Залужни в английското списание The Economist.
В края на седмицата медията разгласява едновременно две публикации, свързани със Залужни – колонка, писана от самия военачалник, както и изявление с него.
Публикациите идват на фона на бавния прогрес на украинската войска в борбата ѝ за отвоюване на територии от Русия. През това лято Украйна мина в контранастъпление, което се разяснява от западните съдружници на страната като протичащо по-бавно от предстоящото.
Украйна напреднa единствено със 17 километра за близо половин година, излиза наяве от думите на самия пълководец на украинската войска. Но той поглежда на бойното поле и от другата страна – Русия, написа той, нападна 10 месеца Бахмут “за да превземе град с размери 6 на 6 километра “.
Състоянието, в което нито една от воюващите армии не може да извърши бърз пробив, се нарича позиционна война или окопна война. За военните това фразеология е синоним за патово състояние, война на безсилие, блокада и безсмислено твърдоглавие в спор.
Залужни съпоставя настоящето състояние на фронта с Първата международна война – време, в което към момента не е изобретено индустриалното произвеждане на барут, нито танковете, а армиите се борят от окопите с доста муден прогрес.
“Позиционната война е продължителна война, която носи големи опасности за въоръжените сили на Украйна и за нейната страна ”, написа Залужни. Според него, в случай че Украйна желае да се измъкне от този капан, тя ще се нуждае от:
превъзходство във въздуха; подобрени благоприятни условия за електронна война; по-добри контрабатарейни способности; нови технологии за разминиране; възможност за активизиране и образование на повече резерви; модерно командване и управление; рационализиране на украинската логистика и спиране на съветската с ракети с по-голям обхват.
“Новите новаторски подходи могат да трансфорат тази позиционна война отново в маневрена [когато дадена войска напредва бързо] ”, счита Залужни.
“Точно както през Първата международна война, в този момент ние достигнахме равнище на технологиите, което ни слага в патова обстановка ”, написа Залужни. Неговото умозаключение е, че ще е нужен голям софтуерен скок, с цел да се излезе от задънената улица, само че “най-вероятно няма да има бездънен и хубав пробив ”.
Развоят на бойните дейности демонстрира, че догатката на Залужни, че може да спре Русия, като обезкърви войските ѝ няма да се окаже правилно. “Това беше моята неточност. Русия е изгубила поне 150 000 души . Във всяка друга страна такива жертви щяха да доведат до прекъсване на войната. Но не и в Русия, където животът е на ниска цена и където опорните точки на господин Путин са в Първата и Втората международна война, в които Русия е изгубила десетки милиони ”.
В изявлението пред изданието, както и в написаното от Залужни есе, има детайлности за военните проекти.
Според учебниците на НАТО и математическите калкулации войска със стандартите на украинската би трябвало да се движи със скорост от 30 км дневно през съветските отбранителни линии. Но вместо да види освобождението на Крим, Залужни следи по какъв начин украинските войски и техниката им е спирана от минни полета на подстъпите към Бахмут, а доставеното от Запада съоръжение е обстрелвано от съветската артилерия и безпилотни самолети.
Залужни написа, че когато е отбелязал това, е направил промени в командването, разместил е бойците в някои бригади, само че не е постигнал резултат. Тогава се е сетил за книга, която е видял като студент във военната академия в Украйна – “Пробив на укрепени отбранителни линии ”.
Книгата е оповестена през 1941 година от руския генерал-майор П. С. Смирнов и е отдадена на сраженията от Първата международна война.
“И преди да съм стигнал даже доникъде на книгата, осъзнах, че тъкмо там се намираме, [в позиционната война], тъй като тъкмо както тогава, равнището на софтуерното ни развиване през днешния ден е вкарало в ступор както нас, по този начин и враговете ни. ”
The Economist напомня, че до момента в който трае Първата международна война, стартират метежи, разпадат се четири империи, а болшевиките завладяват властта в Русия.
Тезата му се е удостоверила на фронтовата линия в Авдиивка , напълно покрай Донбас. Там неотдавна Русия сполучливо напредна с няколкостотин метра за няколко седмици, като хвърли в офанзива две от армиите си.
“В деня, в който бях там, видяхме 140 съветски машини в пламъци на екраните на мониторите ни – унищожени в границите на четири часа, откакто са попаднали в обсега на нашата артилерия ”, споделя Залужни. Бягащите са преследвани от безпилотни летателни апарати, ръководени отдалечено и носещи взривни заряди, които операторите им просто разрушават във врага. Същата картина се разпростира, когато украинските войски се пробват да напреднат.
В края на седмицата медията разгласява едновременно две публикации, свързани със Залужни – колонка, писана от самия военачалник, както и изявление с него.
Публикациите идват на фона на бавния прогрес на украинската войска в борбата ѝ за отвоюване на територии от Русия. През това лято Украйна мина в контранастъпление, което се разяснява от западните съдружници на страната като протичащо по-бавно от предстоящото.
Украйна напреднa единствено със 17 километра за близо половин година, излиза наяве от думите на самия пълководец на украинската войска. Но той поглежда на бойното поле и от другата страна – Русия, написа той, нападна 10 месеца Бахмут “за да превземе град с размери 6 на 6 километра “.
Състоянието, в което нито една от воюващите армии не може да извърши бърз пробив, се нарича позиционна война или окопна война. За военните това фразеология е синоним за патово състояние, война на безсилие, блокада и безсмислено твърдоглавие в спор.
Залужни съпоставя настоящето състояние на фронта с Първата международна война – време, в което към момента не е изобретено индустриалното произвеждане на барут, нито танковете, а армиите се борят от окопите с доста муден прогрес.
“Позиционната война е продължителна война, която носи големи опасности за въоръжените сили на Украйна и за нейната страна ”, написа Залужни. Според него, в случай че Украйна желае да се измъкне от този капан, тя ще се нуждае от:
превъзходство във въздуха; подобрени благоприятни условия за електронна война; по-добри контрабатарейни способности; нови технологии за разминиране; възможност за активизиране и образование на повече резерви; модерно командване и управление; рационализиране на украинската логистика и спиране на съветската с ракети с по-голям обхват.
“Новите новаторски подходи могат да трансфорат тази позиционна война отново в маневрена [когато дадена войска напредва бързо] ”, счита Залужни.
“Точно както през Първата международна война, в този момент ние достигнахме равнище на технологиите, което ни слага в патова обстановка ”, написа Залужни. Неговото умозаключение е, че ще е нужен голям софтуерен скок, с цел да се излезе от задънената улица, само че “най-вероятно няма да има бездънен и хубав пробив ”.
Развоят на бойните дейности демонстрира, че догатката на Залужни, че може да спре Русия, като обезкърви войските ѝ няма да се окаже правилно. “Това беше моята неточност. Русия е изгубила поне 150 000 души . Във всяка друга страна такива жертви щяха да доведат до прекъсване на войната. Но не и в Русия, където животът е на ниска цена и където опорните точки на господин Путин са в Първата и Втората международна война, в които Русия е изгубила десетки милиони ”.
В изявлението пред изданието, както и в написаното от Залужни есе, има детайлности за военните проекти.
Според учебниците на НАТО и математическите калкулации войска със стандартите на украинската би трябвало да се движи със скорост от 30 км дневно през съветските отбранителни линии. Но вместо да види освобождението на Крим, Залужни следи по какъв начин украинските войски и техниката им е спирана от минни полета на подстъпите към Бахмут, а доставеното от Запада съоръжение е обстрелвано от съветската артилерия и безпилотни самолети.
Залужни написа, че когато е отбелязал това, е направил промени в командването, разместил е бойците в някои бригади, само че не е постигнал резултат. Тогава се е сетил за книга, която е видял като студент във военната академия в Украйна – “Пробив на укрепени отбранителни линии ”.
Книгата е оповестена през 1941 година от руския генерал-майор П. С. Смирнов и е отдадена на сраженията от Първата международна война.
“И преди да съм стигнал даже доникъде на книгата, осъзнах, че тъкмо там се намираме, [в позиционната война], тъй като тъкмо както тогава, равнището на софтуерното ни развиване през днешния ден е вкарало в ступор както нас, по този начин и враговете ни. ”
The Economist напомня, че до момента в който трае Първата международна война, стартират метежи, разпадат се четири империи, а болшевиките завладяват властта в Русия.
Тезата му се е удостоверила на фронтовата линия в Авдиивка , напълно покрай Донбас. Там неотдавна Русия сполучливо напредна с няколкостотин метра за няколко седмици, като хвърли в офанзива две от армиите си.
“В деня, в който бях там, видяхме 140 съветски машини в пламъци на екраните на мониторите ни – унищожени в границите на четири часа, откакто са попаднали в обсега на нашата артилерия ”, споделя Залужни. Бягащите са преследвани от безпилотни летателни апарати, ръководени отдалечено и носещи взривни заряди, които операторите им просто разрушават във врага. Същата картина се разпростира, когато украинските войски се пробват да напреднат.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ