Българските сдружения в Северна Македония не искат да променят имената си
Нито едно съдружие, в това число българските, не е подало искане в Централния указател на Република Северна Македония за смяна на името си, съобщи Българска телеграфна агенция. От сдружението „ Цар Борис Трети " в Охрид са изпратили писмо с искане за разяснения какво е належащо, с цел да бъдат спазени условията на новия Закон за сдруженията и фондациите, само че в него няма искане за смяна на името, сподели в изявление за Телевизия 24 шефът на Централния указател на страната Мария Бошковска-Янковски.
Според нея „ това е пазаруване на време ”, тъй като от регистъра документално са дали отговор какви документи би трябвало да бъдат импортирани в едномесечен период, с цел да бъдат изпълнени наредбите на новия закон.
Документацията на 17 000 сдружения, които са в базата на Централния указател, измежду които и българските сдружения „ със противоречиви имена ” е изпратена в Министерството на правораздаването. Преди това заседава комисията, която преценя дали имената на сдруженията и фондациите са в сходство на закона и „ дали сдружението би трябвало да прекрати своята работа ”.
Статутът и стратегиите на всички сдружения са съвсем идентични, като „ в тази ситуация с българските сдружения има текстове, че ще пазят българските ползи, само че това не е задоволително, с цел да не може да бъде записано като юридически индивид, тъй като извършва другите условия ”, уточни Бошковска-Янковски.
След известие от предходната седмица на Централния указател медиите в Северна Македония излязоха със заглавия, че от сдружението в Охрид " Цар Борис Трети " са подали заявление за смяна на името. Председателят Томе Блажески посочи пред Българска телеграфна агенция, че в писмото са поискали уточнения за това какви са условията на новия закон за към този момент записаните сдружения, каквото е и това в Охрид.
Законът за сдруженията и фондациите беше признат в Народното събрание на Република Северна Македония с цялостно единогласие от депутатите на ръководещите и опозицията и предвиждаше тримесечен период, в който към този момент записаните сдружения със противоречиви имена да подадат искане за смяна на имената. Срокът изтече на 16 февруари.
Според нея „ това е пазаруване на време ”, тъй като от регистъра документално са дали отговор какви документи би трябвало да бъдат импортирани в едномесечен период, с цел да бъдат изпълнени наредбите на новия закон.
Документацията на 17 000 сдружения, които са в базата на Централния указател, измежду които и българските сдружения „ със противоречиви имена ” е изпратена в Министерството на правораздаването. Преди това заседава комисията, която преценя дали имената на сдруженията и фондациите са в сходство на закона и „ дали сдружението би трябвало да прекрати своята работа ”.
Статутът и стратегиите на всички сдружения са съвсем идентични, като „ в тази ситуация с българските сдружения има текстове, че ще пазят българските ползи, само че това не е задоволително, с цел да не може да бъде записано като юридически индивид, тъй като извършва другите условия ”, уточни Бошковска-Янковски.
След известие от предходната седмица на Централния указател медиите в Северна Македония излязоха със заглавия, че от сдружението в Охрид " Цар Борис Трети " са подали заявление за смяна на името. Председателят Томе Блажески посочи пред Българска телеграфна агенция, че в писмото са поискали уточнения за това какви са условията на новия закон за към този момент записаните сдружения, каквото е и това в Охрид.
Законът за сдруженията и фондациите беше признат в Народното събрание на Република Северна Македония с цялостно единогласие от депутатите на ръководещите и опозицията и предвиждаше тримесечен период, в който към този момент записаните сдружения със противоречиви имена да подадат искане за смяна на имената. Срокът изтече на 16 февруари.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ