Какво не знаете: „Синът човешки“ на Магрит
Нито една от творбите на белгийския художник Рене Магрит не е превзела международния разум по този начин мощно, както „ Синът човешки “; даже хората, които не я познават по име, незабавно могат да я разпознаят по тип.
Има доста неща, които би трябвало да се знаят за тази фамозна картина и по какъв начин тя се вписва в цялостното творчество на Магрит. Ето нашият лист.
Човекът зад ябълката във въздуха и под кехлибара е не различен, а самият Магрит. Ако се вгледате деликатно, можете да видите очите му, които надничат сред ябълката и нейните листа.
Този плод се появява в доста от творбите на художника, измежду които „ Това не е ябълка “ (1964), „ Жененият духовник “ (1961), „ Стая за слушане “ (1952) и „ Пощенската картичка “ (1960).
Маслената картина постоянно се слага в група с две други произведения, които също са основани през 1964 година Първата е „ Човекът с бомбето “, в която има сходна фигура, чието лице е закрито от преминаваща птица. Втората е „ Голямата война “, която изобразява елегантно облечена жена в морска конюнктура, чието лице е закрито от разцъфнали цветя. Съпоставянето на елементарни детайли по необикновен метод е основна тематика в творбите на Магрит.
Друга картина от 1964 година, „ Вкусът на невидимото “, ни демонстрира същия грациозен господин с бомбе, алена вратовръзка, черно палто и зелена ябълка. Но този вид е по-малко прочут и нормално не се загатва по отношение на очевидно обвързваните с него творби.
Този присъщ аксесоар може да бъде забелязан и на платната „ Голконда “ (1953), „ Декаломания “ (1966), „ Тайните на хоризонта “ (1955), „ Духът на приключението “ (1962) и „ Готовият букет “ (1957).
Въпреки че облиците на актуален човек и плаващата ябълка край морето не подсказват незабавно религиозна символика, заглавието на самата картина го загатва. В християнската религия словосъчетанието „ наследник човешки “ се отнася за Исус, по тази причина някои анализатори преглеждат картината като сюрреалистично изображение точно на Спасителя.
В радиоинтервю през 1965 година той споделя:
„ Поне лицето е прикрито частично. Та по този начин имате забележимото лице, ябълката, която скрива забележимото, само че прикрито, лицето на индивида. Това е нещо, което се случва непрекъснато. Всичко, което виждаме, крие друго нещо, постоянно желаеме да забележим това, което е прикрито от това, което виждаме. Съществува интерес към това, което е прикрито и което забележимото не ни демонстрира. Този интерес може да одобри формата на много интензивно възприятие, един тип спор, може да се каже, сред забележимото, което е прикрито, и забележимото, което участва. “
Характерният жанр на Норман Рокуел е всичко друго, само че не и халюцинационен. Въпреки това през 1970 година той основава „ Господин Ябълка “ – илюстрация на човек, чиято цяла глава е алена (а не зелена) ябълка. Когато през 2011 година тази картина е препоръчана на търг, на него отиват и писмата на художника за нейното основаване.
„ Трябва да ви кажа, че се снабдих с двете ябълки и не съм ги изял, само че съм ги поставил в хладилника, с цел да се запазят ярки и блестящи “, написа Рокуел. „ Ще бъде занимателно да обрисувам такава неповторима картина “.
Алюзии или копия на най-емблематичната творба на Магрит са се появявали във филми като „ По-странно от фантастиката “ (2006), „ Бронсън “ (2008) и „ Аферата Томас Краун “ (1968); книги като „ Магьосници “ на Лев Гросман и „ Звездна нощ “ на Джими Лиао; телевизионни излъчвания като „ Семейство Симпсън “ и даже музикални клипове, в това число тези към „ Scream “ на Майкъл Джексън и „ Astral Traveller “ на Yes.
Въпреки че най-различни копия на творбата са известни и елементарно налични, истинската картина е частна благосъстоятелност и не се демонстрира постоянно пред аудитория. За финален път тя е забелязана в Съединени американски щати в изложбата „ Рене Магрит: Петият сезон “ на MоMA в Сан Франциско през 2018 година
