Рафтинг и сърф на самотек – никой не контролира екстремните лодки у нас
Нито една институция у нас не управлява рисковите лодки в страната. Това сподели инспекция на „ Монитор “ в рафтинг и сърф учебните заведения в страната. Въпреки че приключенските спортове набират все по-голяма известност и почитатели у нас, се оказва, че няма ведомство в страната, което да контролира активността им или да следи за сигурността на клиентите на клубовете.
Освен това учебните заведения всеобщо се записват не като компании, разрастващи комерсиална активност, а като сдружения с нестопанска цел за да заплащат по-малко налози.
Така по първа пролет, когато започва сезонът на рисковите спортове, безотговорен рафтинг потегля по Струма. Оказва се, че учебните заведения никой не ги следи. Нито Министерството на околната среда и водите (МОСВ), нито Министерството на младежта и спорта реализират надзор върху тези клубове. Единствения закон, който следват рафтърите по поречието на Струма, е разпоредба от 2015 година издадена от регионалния шеф на Благоевград за възбрана на осъществяване на спускания на рисковата част, при доста високо равнище на реката.
Според наредбата в случай че равнището на реката в частта от Кресненското дефиле до Кресненските ханчета е над 1,55 метра лодките не могат да се спускат. От друга стана обаче останалата част от трасето е безконтролна. Това значи, че в случай че в деня, в който сме решили да си вдигнем адреналина, се окаже, че реката е прекомерно пълноводна, инструкторите ще ни пуснат по така наречен „ фемили трасе “, където водата е по-спокойна и не е толкоз рисково. Общата дължина на общоприетото втурване е 12 километра и според от пълноводието на реката то може да трае сред 1,3 и 2,3 часа. Сезонът пък продължава чак до края на октомври.
Подобно премеждие можем да си спретнем и по реките Искър и Арда. За там обаче липсват условия за равнищата, както при Струма, а инструкторите сами преценят риска.
Станимир Станимиров, рафтинг инструктор, описа, че в страната има към десетина клуба, които практикуват този тип спорт. Те обаче не са обединени във федерация или асоциация.
Той показа, че локалните инструктори се саморегулират, като доста постоянно влизането във водата става по негова преценка, защото не желае да има произшествия. По думите му досега не е имало съществено потърпевши хора, като се изключи обелени колене, което обаче е част от заниманието. Инструкторът добави още, че няма данни за негови сътрудници, които да практикуват спорта или да качват в лодката си авантюристи, без да имат нужния лиценз за това.
В края на месеца пък всички смелчаци, фенове на бързите лодки, търсачи на адреналин и мощни чувства чакат зрелищно шоу с демонстрационно втурване с лавици и каяци. Първите, които ще се пуснат по течението, са състезатели и фенове от локалните клубове. Te ще създадат демонстрационно втурване с лавици и каяци по река Струма дружно с гостуващите клубове от Румъния, Сърбия, Гърция, Македония, които ще бъдат участници във втория Балкански рафтинг фестивал. Общо към 1200 посетители се чака да окупират крайбрежията на реката.
„ В последните години популяризирахме рафтинга като спорт и има все по-голям интерес към него “, сподели Станимир Станимиров. Цената за сходно премеждие е 50 лв.. Ако решим този месец да се спуснем, можем да получим 10% отстъпка, а в дните на формалното разкриване всички искащи могат да се възползват от 20% по-ниска цена. В тази сума влиза цялостната екипировка: каска, неопрен, избавителна жилетка, яке, неопренови обувки – боти, инструктор и застраховка. От нас ще се изисква единствено да си наметнем банския под специфичното облекло.
Според Станимиров хората, които демонстрират интерес към този спорт, са най-различни. Да се спуснат по реката желаят както деца, по този начин и по-възрастни хора. По думите му обаче рядко има чужденци, които идват у нас, с цел да карат рафтинг. Все отново има хора, които идват от други страни и около ваканцията им в планината или визитата на културни забележителности вземат решение да вдигнат адреналина си и да се качат на рисковата лодка.
От Българската федерация по ветроходство обявиха, че към 60-70 са картотекираните професионални сърфисти у нас, които могат да вземат участие в надпревари. Въпреки това единици са тези, които имат лиценз да бъдат сърф инструктори, безапелационен бе Веселин Деспотов, инструктор по сърф. По неговите думи по родното Черноморие има над 20 сходни учебни заведения, а учителите са към 60. Само 5-6 от тях обаче имат тапии, с цел да образоват новаците.
През лятото нашенците и чужденците заплащат сред 170 и 250 лева за 5 часа уроци във водата, като се чака това лято цените да скочат, сподели Деспотов. Преди да се намокрим обаче би трябвало да подпишем декларация, че сме осведомени с инструкциите за сигурност.
Според условията във водата не се влиза при червен байрак, само че постоянно има смелчаци, които желаят да си вдигнат адреналина. В подобен случай би трябвало да подпишем документ пред концесионера, че сами носим отговорност за себе си.
Освен това учебните заведения всеобщо се записват не като компании, разрастващи комерсиална активност, а като сдружения с нестопанска цел за да заплащат по-малко налози.
Така по първа пролет, когато започва сезонът на рисковите спортове, безотговорен рафтинг потегля по Струма. Оказва се, че учебните заведения никой не ги следи. Нито Министерството на околната среда и водите (МОСВ), нито Министерството на младежта и спорта реализират надзор върху тези клубове. Единствения закон, който следват рафтърите по поречието на Струма, е разпоредба от 2015 година издадена от регионалния шеф на Благоевград за възбрана на осъществяване на спускания на рисковата част, при доста високо равнище на реката.
Според наредбата в случай че равнището на реката в частта от Кресненското дефиле до Кресненските ханчета е над 1,55 метра лодките не могат да се спускат. От друга стана обаче останалата част от трасето е безконтролна. Това значи, че в случай че в деня, в който сме решили да си вдигнем адреналина, се окаже, че реката е прекомерно пълноводна, инструкторите ще ни пуснат по така наречен „ фемили трасе “, където водата е по-спокойна и не е толкоз рисково. Общата дължина на общоприетото втурване е 12 километра и според от пълноводието на реката то може да трае сред 1,3 и 2,3 часа. Сезонът пък продължава чак до края на октомври.
Подобно премеждие можем да си спретнем и по реките Искър и Арда. За там обаче липсват условия за равнищата, както при Струма, а инструкторите сами преценят риска.
Станимир Станимиров, рафтинг инструктор, описа, че в страната има към десетина клуба, които практикуват този тип спорт. Те обаче не са обединени във федерация или асоциация.
Той показа, че локалните инструктори се саморегулират, като доста постоянно влизането във водата става по негова преценка, защото не желае да има произшествия. По думите му досега не е имало съществено потърпевши хора, като се изключи обелени колене, което обаче е част от заниманието. Инструкторът добави още, че няма данни за негови сътрудници, които да практикуват спорта или да качват в лодката си авантюристи, без да имат нужния лиценз за това.
В края на месеца пък всички смелчаци, фенове на бързите лодки, търсачи на адреналин и мощни чувства чакат зрелищно шоу с демонстрационно втурване с лавици и каяци. Първите, които ще се пуснат по течението, са състезатели и фенове от локалните клубове. Te ще създадат демонстрационно втурване с лавици и каяци по река Струма дружно с гостуващите клубове от Румъния, Сърбия, Гърция, Македония, които ще бъдат участници във втория Балкански рафтинг фестивал. Общо към 1200 посетители се чака да окупират крайбрежията на реката.
„ В последните години популяризирахме рафтинга като спорт и има все по-голям интерес към него “, сподели Станимир Станимиров. Цената за сходно премеждие е 50 лв.. Ако решим този месец да се спуснем, можем да получим 10% отстъпка, а в дните на формалното разкриване всички искащи могат да се възползват от 20% по-ниска цена. В тази сума влиза цялостната екипировка: каска, неопрен, избавителна жилетка, яке, неопренови обувки – боти, инструктор и застраховка. От нас ще се изисква единствено да си наметнем банския под специфичното облекло.
Според Станимиров хората, които демонстрират интерес към този спорт, са най-различни. Да се спуснат по реката желаят както деца, по този начин и по-възрастни хора. По думите му обаче рядко има чужденци, които идват у нас, с цел да карат рафтинг. Все отново има хора, които идват от други страни и около ваканцията им в планината или визитата на културни забележителности вземат решение да вдигнат адреналина си и да се качат на рисковата лодка.
От Българската федерация по ветроходство обявиха, че към 60-70 са картотекираните професионални сърфисти у нас, които могат да вземат участие в надпревари. Въпреки това единици са тези, които имат лиценз да бъдат сърф инструктори, безапелационен бе Веселин Деспотов, инструктор по сърф. По неговите думи по родното Черноморие има над 20 сходни учебни заведения, а учителите са към 60. Само 5-6 от тях обаче имат тапии, с цел да образоват новаците.
През лятото нашенците и чужденците заплащат сред 170 и 250 лева за 5 часа уроци във водата, като се чака това лято цените да скочат, сподели Деспотов. Преди да се намокрим обаче би трябвало да подпишем декларация, че сме осведомени с инструкциите за сигурност.
Според условията във водата не се влиза при червен байрак, само че постоянно има смелчаци, които желаят да си вдигнат адреналина. В подобен случай би трябвало да подпишем документ пред концесионера, че сами носим отговорност за себе си.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ