Наемите в Германия - как да се спре ценовата спирала
Нито една друга тематика не вълнува германците повече от непрекъснато покачващите се наеми на жилищата. Което е изцяло разбираемо: всеки втори тук живее чартърен. Какви са аргументите и по какъв начин да бъде спряна ценовата серпантина, споделя " Дойче веле ".
Недоволството от все по-високите наеми на жилищата в Германия изкара през тази пролет десетки хиляди германци на митинги в разнообразни градове на страната. Според настоящо изследване, поръчано от Лявата партия, през последните 5 години наемите са скочили с 11.4%. На този декор все по-отчетливо се чуват апели за ограничение на властта на наемодателите.
Къде са най-високите наеми?
Мюнхен води класацията на немските градове с най-скъпа жилищна повърхност - там квадратният метър излиза приблизително близо 18 евро. Следват Франкфурт на Майн с малко над 14 евро, и Щутгарт с малко под 14 евро за квадратен метър. В Берлин междинният " леден " наем (сам за отдадената жилищна площ) възлиза на 6.72 евро за квадрат, а най-ниски са наемите Варщайн, провинция Северен Рейн-Вестфалия - приблизително 4.64 евро за квадратен метър, съгласно така наречен " огледало на наемите ", показващо какъв брой е междинният наем за даден регион или обитаемо място.
Много от тогавашните обществени жилища през днешния ден се стопанисват от огромни концерни. Така да вземем за пример през 2006 година Дрезден стана първата немска община, която продаде целия си жилищен фонд. Така с един размах тя погаси дълга си от 741 милиона евро.
Най-големият състезател в бранша - Vonovia - ръководи повече от 300 хиляди жилища. Чрез повишение на наемите компанията се стреми да " осъществя облаги, които носят приходи на акционерите. За компанията не е значимо самото жилище, а облагата, която то носи ", споделя Сузане Хег, професор в университета " Гьоте " във Франкфурт на Майн.
Друга от аргументите за ценовата серпантина е увеличеното търсене, което е обвързвано и с дефицита на жилища в центровете на огромните градове. " Почти половината от младежите в това време записват висше обучение, което ги насочва към градовете, а немалка част от тях остават да живеят в тях и откакто завършат ", споделя проф. Хег.
5 милиарда евро държавна дотация
До края на настоящия законодателен интервал през 2021 година немското държавно управление си е сложило за цел в страната да бъдат издигнати нови 1.5 милиона жилища, една част от които би трябвало да бъдат обществени жилища. Това е заложено в съдружното съглашение сред ХДС/ХСС и ГСДП. Тяхното създаване обаче е отговорност на обособените федерални провинции, а държавното управление заделя по 1.5 милиарда eвро годишно за жилища за обществено слаби. Общата държавна дотация за строителство на нови жилища през целия законодателен интервал възлиза на пет милиарда евро.
Според критиците на тази процедура страната поддържа частни строителни планове, с цел да може да реализира своите планове в региона на жилищната политика. Срещу даването на специфичен документ хора с ниски приходи получават опция да живеят в такива жилища при по-ниски наеми. Проблемът е, че таванът на наемите за този тип жилища не е безконечен, и след известно време те още веднъж излизат отвън тази регулация. Така да вземем за пример през 2018 година това се е случило със 49 хиляди жилища.
Друг проблем е обвързван с незадоволителното предложение на евтина жилищна повърхност. Така да вземем за пример през предходната година в цялата страна са били издигнати едвам към 27 хиляди публично субсидирани обществени жилища, а съгласно Асоциацията на наемателите за покриване на потребностите би трябвало да се строят по 80 хиляди жилища годишно. Като цяло новото жилищно строителство върви с 25% под действителните потребности, което демонстрира, че задачите на федералното държавно управление изостават.
По-високи добавки от 2020
И в този момент страната отпуска на хората с ниски приходи добавки за наемане на жилище. От следващата година тази държавна помощ ще бъде индексирана на всеки две години според от развиването на наемите и приходите. Смята се, че към 660 хиляди немски семейства ще се възползват от тези помощи. Разходите за тази дотация се поделят поравно сред провинциите и страната.
Социалните съюзи и синдикатите считат промяната за стъпка в вярната посока, само че подлагат на критика обстоятелството, че това не взема решение казуса с оскъдните жилища и галопиращите наеми.
Други лостове
Гражданска самодейност от Берлин предлага провеждането на референдум за национализиране на стопанисваните парцели от огромните частни компании. Чисто юридически обаче концепцията е доста противоречива. Освен това въпросните компании ще би трябвало да бъдат обезщетени с милиарди евро обществени средства. Асоциацията на наемателите също е скептична.
Друга концепция е политиката да наложи заледяване на наемите за период от 5 години. Това обаче може да докара до противоположен резултат: Асоциацията на притежателите на парцели към този момент прикани всички наемодатели да вдигнат наемите изпреварващо - още преди задействането на ограничаването.
Германската асоциация на наемателите от своя страна предлага да не се продава земята, върху която частните строителни компании построяват жилища. Ако вложителите не би трябвало да влагат средства за закупуването на имоти, те биха могли да строят по-евтино, от което могат да поевтинеят и наемите.
Недоволството от все по-високите наеми на жилищата в Германия изкара през тази пролет десетки хиляди германци на митинги в разнообразни градове на страната. Според настоящо изследване, поръчано от Лявата партия, през последните 5 години наемите са скочили с 11.4%. На този декор все по-отчетливо се чуват апели за ограничение на властта на наемодателите.
Къде са най-високите наеми?
Мюнхен води класацията на немските градове с най-скъпа жилищна повърхност - там квадратният метър излиза приблизително близо 18 евро. Следват Франкфурт на Майн с малко над 14 евро, и Щутгарт с малко под 14 евро за квадратен метър. В Берлин междинният " леден " наем (сам за отдадената жилищна площ) възлиза на 6.72 евро за квадрат, а най-ниски са наемите Варщайн, провинция Северен Рейн-Вестфалия - приблизително 4.64 евро за квадратен метър, съгласно така наречен " огледало на наемите ", показващо какъв брой е междинният наем за даден регион или обитаемо място.
Много от тогавашните обществени жилища през днешния ден се стопанисват от огромни концерни. Така да вземем за пример през 2006 година Дрезден стана първата немска община, която продаде целия си жилищен фонд. Така с един размах тя погаси дълга си от 741 милиона евро.
Най-големият състезател в бранша - Vonovia - ръководи повече от 300 хиляди жилища. Чрез повишение на наемите компанията се стреми да " осъществя облаги, които носят приходи на акционерите. За компанията не е значимо самото жилище, а облагата, която то носи ", споделя Сузане Хег, професор в университета " Гьоте " във Франкфурт на Майн.
Друга от аргументите за ценовата серпантина е увеличеното търсене, което е обвързвано и с дефицита на жилища в центровете на огромните градове. " Почти половината от младежите в това време записват висше обучение, което ги насочва към градовете, а немалка част от тях остават да живеят в тях и откакто завършат ", споделя проф. Хег.
5 милиарда евро държавна дотация
До края на настоящия законодателен интервал през 2021 година немското държавно управление си е сложило за цел в страната да бъдат издигнати нови 1.5 милиона жилища, една част от които би трябвало да бъдат обществени жилища. Това е заложено в съдружното съглашение сред ХДС/ХСС и ГСДП. Тяхното създаване обаче е отговорност на обособените федерални провинции, а държавното управление заделя по 1.5 милиарда eвро годишно за жилища за обществено слаби. Общата държавна дотация за строителство на нови жилища през целия законодателен интервал възлиза на пет милиарда евро.
Според критиците на тази процедура страната поддържа частни строителни планове, с цел да може да реализира своите планове в региона на жилищната политика. Срещу даването на специфичен документ хора с ниски приходи получават опция да живеят в такива жилища при по-ниски наеми. Проблемът е, че таванът на наемите за този тип жилища не е безконечен, и след известно време те още веднъж излизат отвън тази регулация. Така да вземем за пример през 2018 година това се е случило със 49 хиляди жилища.
Друг проблем е обвързван с незадоволителното предложение на евтина жилищна повърхност. Така да вземем за пример през предходната година в цялата страна са били издигнати едвам към 27 хиляди публично субсидирани обществени жилища, а съгласно Асоциацията на наемателите за покриване на потребностите би трябвало да се строят по 80 хиляди жилища годишно. Като цяло новото жилищно строителство върви с 25% под действителните потребности, което демонстрира, че задачите на федералното държавно управление изостават.
По-високи добавки от 2020
И в този момент страната отпуска на хората с ниски приходи добавки за наемане на жилище. От следващата година тази държавна помощ ще бъде индексирана на всеки две години според от развиването на наемите и приходите. Смята се, че към 660 хиляди немски семейства ще се възползват от тези помощи. Разходите за тази дотация се поделят поравно сред провинциите и страната.
Социалните съюзи и синдикатите считат промяната за стъпка в вярната посока, само че подлагат на критика обстоятелството, че това не взема решение казуса с оскъдните жилища и галопиращите наеми.
Други лостове
Гражданска самодейност от Берлин предлага провеждането на референдум за национализиране на стопанисваните парцели от огромните частни компании. Чисто юридически обаче концепцията е доста противоречива. Освен това въпросните компании ще би трябвало да бъдат обезщетени с милиарди евро обществени средства. Асоциацията на наемателите също е скептична.
Друга концепция е политиката да наложи заледяване на наемите за период от 5 години. Това обаче може да докара до противоположен резултат: Асоциацията на притежателите на парцели към този момент прикани всички наемодатели да вдигнат наемите изпреварващо - още преди задействането на ограничаването.
Германската асоциация на наемателите от своя страна предлага да не се продава земята, върху която частните строителни компании построяват жилища. Ако вложителите не би трябвало да влагат средства за закупуването на имоти, те биха могли да строят по-евтино, от което могат да поевтинеят и наемите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ