Защо не видяхме съветски стелт самолети
Нито един от двата плана не стигат до произвеждане, въпреки да са приключени
Съединени американски щати дълго време бяха единствената страна, разполагаща със стелт технологията. Полетял за пръв път през 1981 година F-117 бе незабележим за противниковите радари и със строго конфиденциален статут съвсем до края на десетилетието.
Някъде по това време полита и към момента единственият стратегически стелт бомбардировач в света - В-2. Представен в края на 90-те и признат на въоръжение при започване на този век, F-22 все още е " най-невидимият " изтребител. Проектът за него обаче започва в средата на 80-те години на предишния век. Информацията за тази напреднала технология доближава до Съветския съюз. Москва взема решение да започва създаването не на един, а на два свои " невидими " самолета. Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики и икономическите компликации на Русия стопират развиването им на самия край, а през днешния ден Москва продължава да изостава в областта на стелт технологиите освен от Съединени американски щати, само че и от Китай. Какво знаем за руските стелтове?
Заземеният вечно МиГ
В началото на 1980-те Военновъздушни сили на Съединени американски щати стартират разработка на правоприемник на F-15 Eagle посредством плана ATF. Именно той води до появяването на свръхманеврения изтребител с ниска забележимост F-22 Raptor. В отговор на това руското държавно управление разпорежда на водещите си авиационни бюра създаването на подобен изтребител, който да размени Су-27. През 1983 година планът е публично утвърден под името И-90 ( " Изтребител на 1990-те " ).
Докато Съединени американски щати се концентрират върху въздушно предимство и стелт технологии, руският метод натъртва на многофункционалност - аероплан, кадърен както на въздушни, по този начин и на ударни задачи.
" Микоян " работи по два паралелни плана: тежък многоцелеви изтребител (МФИ) и лек тактически изтребител (ЛФИ). За понижаване на разноските е планувано двата модела да споделят допустимо най-вече съставни елементи.
В края на 80-те години проблемите пред руския бюджет към този момент са налице. Това води до замразяването на плана ЛФИ. Усилията се концентрират върху тежката версия.
Под управлението на основния инженер Георгий Седов, самолетът е създаден. Провеждат се и тестванията на модели и аеродинамични калкулации. В последна сметка, планът получава утвърждение от руските Военновъздушни сили през 1991 година, което разрешава строителството на летящ демонстратор - 1.44.
И тогава Съюз на съветските социалистически републики се разпада. Финансирането секва и първият полет е отсрочен за неопределен срок. Прототипът е превозен в Жуковски през 1994 година, където стартират наземни проби. Поради дефицит на средства, самолетът остава в застой до края на 1990-те.
През 1999 година планът е публично разкрит. Година по-късно има и първи полет, само че Москва няма пари да развива самолета. Той е заземен вечно.
Готовият, само че спрян, МиГ 1.44 е с делта крило и два мотора. Той има стелт характерности, които може би отстъпват на F-22, само че са съответни за 90-те години на предишния век.
Конструкцията включва леки сплави - алуминиево-литиеви (35%), стомана и исполин (30%), композити (30%) и други материали (5%).
Двигателите имат векторно ръководство на тягата и скрити въздухозаборници, намаляващи радиолокационната забележимост. Самолетът е имал " стъклен кокпит " и модерна авионика. Радарът бил с пасивна фазирана решетка, само че имал обсег 420 км, опция да следи до 40 цели и да нападна 20.
МиГ 1.44 е бил планиран като доста маневрен и бърз аероплан с оптималната скорост от близо 2 900 км/ч.
" Черният орел " Су-47 - звездата на шоуто
И до момента в който МиГ 1.44 в никакъв случай не дебютира в цялостния си искра, неговият руски стелт съперник има малко по-добра орис.
През 1983 година Съветският съюз започва строгосекретна стратегия за изтребител от пето потомство. За разлика от МиГ-1.44 дизайнерите възприемат доста по-смел метод. Целта е да се тестват хрумвания, които да дадат значително предимство на руската авиация.
За ентусиазъм, специалистите се обръщат към историята на руските и нацистки планове от средата на века, които са останали единствено на хартия.
Идеята за крила с противоположна стреловидност заинтригува конструкторите най-вече. Тя дава обещание нараснала непоклатимост и маневреност при по-ниски скорости. Недостатъците ѝ при по-високи скорости могат да се отвръщат с по-напреднали материали и технологии или най-малко по този начин считат дизайнерите по това време.
И тъкмо, когато планът стартира да придобива форма Съюз на съветските социалистически републики се разпада, а парите стопират. И тук се случва казус.
Разработката продължава с частно финансиране идващо от самия Сухой.
Първоначално прочут като С-37, Сухой преименува своя напреднал тестов аероплан на Су-47 през 2002 година Официалното му название е " Беркут ", което на съветски значи " златен орел ". Су-47 е планиран като съществена платформа на Русия за тествания на композитни материали, усъвършенствани електронни системи и нови авиационни технологии.
Въпреки положителните резултати към серийно произвеждане не се минава. Су-47 е извънредно постоянен и маневрен, само че даже при започване на 21 век Русия няма пари за стелт аероплан.
Много от технологиите на Су-47 намират приложение в първия съветски стелт аероплан - Су-57. Последният обаче дебютира с такова закъснение, че към този момент отстъпва по параметри освен на своите американски, само че и на китайски съперници.
Всъщност, Русия наподобява продължава да е недоволна от прекомерно скъпия Су-57. Вместо него тя създава в по-значителни количества Су-35. Макар този аероплан да няма стелт качества, той също употребява технологии, развити при Су-47.
Преди десетилетие Су-47 правеше зрелищни полети по време на авио шоуто МАКС. Именно оттова той добива известност, въпреки съгласно специалистите да има противоречиви стелт благоприятни условия. Интересният му външен тип несъмнено го прави " звездата на шоуто ".
Съединени американски щати дълго време бяха единствената страна, разполагаща със стелт технологията. Полетял за пръв път през 1981 година F-117 бе незабележим за противниковите радари и със строго конфиденциален статут съвсем до края на десетилетието.
Някъде по това време полита и към момента единственият стратегически стелт бомбардировач в света - В-2. Представен в края на 90-те и признат на въоръжение при започване на този век, F-22 все още е " най-невидимият " изтребител. Проектът за него обаче започва в средата на 80-те години на предишния век. Информацията за тази напреднала технология доближава до Съветския съюз. Москва взема решение да започва създаването не на един, а на два свои " невидими " самолета. Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики и икономическите компликации на Русия стопират развиването им на самия край, а през днешния ден Москва продължава да изостава в областта на стелт технологиите освен от Съединени американски щати, само че и от Китай. Какво знаем за руските стелтове?
Заземеният вечно МиГ
В началото на 1980-те Военновъздушни сили на Съединени американски щати стартират разработка на правоприемник на F-15 Eagle посредством плана ATF. Именно той води до появяването на свръхманеврения изтребител с ниска забележимост F-22 Raptor. В отговор на това руското държавно управление разпорежда на водещите си авиационни бюра създаването на подобен изтребител, който да размени Су-27. През 1983 година планът е публично утвърден под името И-90 ( " Изтребител на 1990-те " ).
Докато Съединени американски щати се концентрират върху въздушно предимство и стелт технологии, руският метод натъртва на многофункционалност - аероплан, кадърен както на въздушни, по този начин и на ударни задачи.
" Микоян " работи по два паралелни плана: тежък многоцелеви изтребител (МФИ) и лек тактически изтребител (ЛФИ). За понижаване на разноските е планувано двата модела да споделят допустимо най-вече съставни елементи.
В края на 80-те години проблемите пред руския бюджет към този момент са налице. Това води до замразяването на плана ЛФИ. Усилията се концентрират върху тежката версия.
Под управлението на основния инженер Георгий Седов, самолетът е създаден. Провеждат се и тестванията на модели и аеродинамични калкулации. В последна сметка, планът получава утвърждение от руските Военновъздушни сили през 1991 година, което разрешава строителството на летящ демонстратор - 1.44.
И тогава Съюз на съветските социалистически републики се разпада. Финансирането секва и първият полет е отсрочен за неопределен срок. Прототипът е превозен в Жуковски през 1994 година, където стартират наземни проби. Поради дефицит на средства, самолетът остава в застой до края на 1990-те.
През 1999 година планът е публично разкрит. Година по-късно има и първи полет, само че Москва няма пари да развива самолета. Той е заземен вечно.
Готовият, само че спрян, МиГ 1.44 е с делта крило и два мотора. Той има стелт характерности, които може би отстъпват на F-22, само че са съответни за 90-те години на предишния век.
Конструкцията включва леки сплави - алуминиево-литиеви (35%), стомана и исполин (30%), композити (30%) и други материали (5%).
Двигателите имат векторно ръководство на тягата и скрити въздухозаборници, намаляващи радиолокационната забележимост. Самолетът е имал " стъклен кокпит " и модерна авионика. Радарът бил с пасивна фазирана решетка, само че имал обсег 420 км, опция да следи до 40 цели и да нападна 20.
МиГ 1.44 е бил планиран като доста маневрен и бърз аероплан с оптималната скорост от близо 2 900 км/ч.
" Черният орел " Су-47 - звездата на шоуто
И до момента в който МиГ 1.44 в никакъв случай не дебютира в цялостния си искра, неговият руски стелт съперник има малко по-добра орис.
През 1983 година Съветският съюз започва строгосекретна стратегия за изтребител от пето потомство. За разлика от МиГ-1.44 дизайнерите възприемат доста по-смел метод. Целта е да се тестват хрумвания, които да дадат значително предимство на руската авиация.
За ентусиазъм, специалистите се обръщат към историята на руските и нацистки планове от средата на века, които са останали единствено на хартия.
Идеята за крила с противоположна стреловидност заинтригува конструкторите най-вече. Тя дава обещание нараснала непоклатимост и маневреност при по-ниски скорости. Недостатъците ѝ при по-високи скорости могат да се отвръщат с по-напреднали материали и технологии или най-малко по този начин считат дизайнерите по това време.
И тъкмо, когато планът стартира да придобива форма Съюз на съветските социалистически републики се разпада, а парите стопират. И тук се случва казус.
Разработката продължава с частно финансиране идващо от самия Сухой.
Първоначално прочут като С-37, Сухой преименува своя напреднал тестов аероплан на Су-47 през 2002 година Официалното му название е " Беркут ", което на съветски значи " златен орел ". Су-47 е планиран като съществена платформа на Русия за тествания на композитни материали, усъвършенствани електронни системи и нови авиационни технологии.
Въпреки положителните резултати към серийно произвеждане не се минава. Су-47 е извънредно постоянен и маневрен, само че даже при започване на 21 век Русия няма пари за стелт аероплан.
Много от технологиите на Су-47 намират приложение в първия съветски стелт аероплан - Су-57. Последният обаче дебютира с такова закъснение, че към този момент отстъпва по параметри освен на своите американски, само че и на китайски съперници.
Всъщност, Русия наподобява продължава да е недоволна от прекомерно скъпия Су-57. Вместо него тя създава в по-значителни количества Су-35. Макар този аероплан да няма стелт качества, той също употребява технологии, развити при Су-47.
Преди десетилетие Су-47 правеше зрелищни полети по време на авио шоуто МАКС. Именно оттова той добива известност, въпреки съгласно специалистите да има противоречиви стелт благоприятни условия. Интересният му външен тип несъмнено го прави " звездата на шоуто ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ