Милена Милотинова: Белград и Москва нямат интерес от добри отношения между България и РСМ
Нито Белград, нито Москва имат интерес България и Република Северна Македония да бъдат в положителни връзки. Това е ясно за всички и събитията в последно време демонстрират тъкмо това. Напоследък стана ясно за безусловно всички, в това число и за управляващите в Скопие, както и за хората в Брюксел, че македонските българи са твърдо решени да отстояват своите права и техните организации потвърдиха, че няма да спрат тази борба за отстояване на тези критерии от Копенхаген, които са записани в Преговорната рамка и те в действителност са фундамента на Европейския съюз.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Милена Милотинова, ефирен водещ и публицист, създател на над 10 документални кино лентата, отдадени на българите от Западните околности и на македонските българи в РСМ.
Филмите на Милена Милотинова, направени преди повече от 20 години, демонстрират неща, които в този момент виждаме в Двустранния протокол сред РСМ и България, който е част от Преговорната рамка за пускане на участието на РСМ в Европейски Съюз. Така, да вземем за пример, филмът „ Само тъй като бяха българи “ демонстрира репресиите против македонските българи през 1944 – 1945 и по-късно, и реабилитацията на жертвите на комунизма е записана като изискване, както и отварянето на архивите на УДБА.
Любопитството е това, което я кара да направи филмите за българите от Западните околности и за македонските българи в РСМ.
„ Имала съм доста сложни моменти с филмите си, тъй като припомням си при първите ми филми, които бяха за Западните околности, имаше остра реакция от представители на Белград, които си позволяваха да интервенират, те евентуално си мислеха, че още живеем в ерата на комунизма “, описа Милотинова за кино лентата „ Градче, загърбено от Бога “.
Филмите ѝ демонстрират живота на нашите хора там, нарушените им права на обучение, нарушените им в това число църковни права, тъй като богослужението не се е водело на езика, на който би трябвало, а точно българският.
„ Тогава поставихме въпроса за образованието на майчин език, на което българите от Западните околности имат право, като всяка една малцинствена общественост в Сърбия. Тези просветителни права и до ден-днешен не се съблюдават, и до ден-днешен има проблеми с това, до ден-днешен се слага въпросът “, означи тя и добави, че последният път президентът Румен Радев слага въпроса пред президента Александър Вучич.
Тогава Вучич даде обещание това да бъде изпълнено, само че нищо още веднъж не се случи, още веднъж няма учебници на български, още веднъж няма обучение на майчин език, подплатено с образователни стратегии на български и в последна сметка това, което споделят българите от Западните околности, в това число и в нейното предаване „ Брюксел 1 “, е, че за 103 години, от подписването на Ньойския контракт, популацията на Западните околности е намаляло със 100 хиляди. „ От 120 хиляди в този момент нямат и 20 хиляди в двете общини Босилеград и Цариброд, които апропо нямат и транспортна съгласуваност между тях и по моему това е безусловно съзнателно направено от сръбските управляващи да е по този начин, с цел да нямат връзка хората от двете общини “, изясни Милотинова и добави, че те би трябвало да минават по заобиколни пътища, доста по-дълги – или през Сърбия, или през България, с цел да отидат от Босилеград до Цариброд и назад, което е един стопански нонсенс.
Това, което е направено от страна на българската външна политика за българите от Западните околности, съгласно Милена Милотинова не е задоволително и по линия на трансграничното съдействие те чакат да се финансират планове, свързани с Босилеград и Цариброд.
По отношение на външната политика на България по отношение на РСМ, тя е безапелационна, че България би трябвало да продължи грижата за българските военни гробища в там, нещо, за което разнообразни наши институции доста се застъпват. „ И също по този начин България би трябвало доста прецизно да следи оттук насетне какво става с Преговорната рамка за пускане на договаряния за еврочленство на РСМ, тъй като в тази Преговорна рамка са записани доста неща, само че България е страната, която би трябвало да следи за осъществяването им наред с останалите европейски страни, само че България има най-силен интерес да го прави, тъй като тук опираме до правата на македонските българи “, сподели още Милотинова.
Тя разяснява и настоящата през последните няколко години тематика публицисти да стават пиари. „ Няма нищо неприятно в това публицистите да стават пиари и да минават на друго занятие, обаче това, което не трябва да става е едновременно публицистите да са и пиари на някого, т.е. да се смесва журналистическата работа с пиарската работа “, счита Милотинова. Според нея журналистическият труд, журналистическата работа и разпоредбите, по които работят те, са несъвместими с поемането на пиарски отговорности, тъй че не счита, че двете би трябвало да се смесват, тъй като „ публицистиката си е публицистика, public relation-a си е public relation “.
Милотинова изясни, че макар, че това са две безусловно обособени специалности, те имат допирни точки, тъй като пиарите, естествено, би трябвало да работят с медиите и с публицистите, би трябвало да дават информацията, която те смятат значима за своите ведомства.
От друга страна обаче публицистите би трябвало да имат постоянно сериозна мисъл, постоянно да задават въпросите, на които би трябвало да се отговори и въпросите, които си задават фенът, читателят, слушателят, следва да бъдат заложени от журналиста на съответната институция, министерство или пък някаква друга организация.
„ Между другото това направих и аз при последното си изявление с еврокомисаря Вархеи. Не се потопихме в брюкселския диалект, административен, а говорихме съответно за правата на македонските българи и по кое време той ще ги одобри, и дали ще ги одобри “, означи Милотинова. Тя добави, че той е заречен, че ще ги одобри, също по този начин ще се запознае и със законодателството, което беше изключително бързо, невиждано бързо въведено в Република Северна Македония и целящо да затвори клубовете на българите от РСМ.
Телевизионната водеща сподели доста топли думи и за своя екранен сътрудник в продължение на 8 години – Димитър Цонев.
„ Митко Цонев беше един доста добър екранен сътрудник за мен. Аз скърбя доста, че Митко си отиде по този начин без време. Смятам, че имаше доста какво още да даде на българската публицистика, съобщи тя. По думите ѝ той е умеел с лекост да отиграва даже и най-трудните обстановки, които са били доста в годините от 1992 до 2001, когато двамата са водили централната емисия вести на публичната телевизия. Тези 8 години взаимна работа Милена Милотинова дефинира като „ най-бурните години на малкия екран, като изключим годините от 1989 до 1992 “.
„ Изключително бурни години, в които имаше доста стачки, митинги, в това число пред малкия екран. Доста от хората, които имаха неодобрение от страната идваха да стачкуват и пред малкия екран тогава “, описа тя. Телевизионната водеща добави, че от своя страна пък са имали и борбеност, и хъс да отстояват своите права, което, обаче, е рефлектирало и на екрана, тъй като в моментите, в които са били подлагани на напън и са отстоявали правата си да съблюдават журналистическите правила и да осведомят за събитията такива, каквито са, са изказвали своето неодобрение от метода, по който са опитвали да ги притискат.
„ Спомням си, че съм била давана в черно-бял кадър като водещ, с което малкия екран показваше своя митинг, в кадър съм била и в отдалечен проект “, описа още Милотинова и добави, че в сходни случаи мъчно можеш образно да различиш кой е водещ в дъното на студиото, единствено по гласа той може да бъде разпознат.
Двамата с Димитър Цонев са претърпели какво ли не за тези 8 години, в това число публичната телевизия неведнъж е пускала песента „ Let it be “ по времето, когато са водили централната емисия вести. „ Тази традиция с „ Let it be “ започва доста по-рано – от времето на Нери Терзиева и Асен Агов, когато натискът е бил и много по-голям, тъй че преживявали сме всевъзможни обстановки, опитвали сме се с всички сили да отстояваме правото си да осведомяваме за събитията такива, каквито са, и сме успявали в тази борба “, означи Милена Милотинова. Тя е безапелационна, че едни колегиални и партньорски връзки постоянно са опора.
„ Работата в екип постоянно носи триумф, което се и случваше тогава в тези бурни години в „ По света и у нас “, заключи телевизионната водеща. /БГНЕС
Това съобщи в изявление за БГНЕС Милена Милотинова, ефирен водещ и публицист, създател на над 10 документални кино лентата, отдадени на българите от Западните околности и на македонските българи в РСМ.
Филмите на Милена Милотинова, направени преди повече от 20 години, демонстрират неща, които в този момент виждаме в Двустранния протокол сред РСМ и България, който е част от Преговорната рамка за пускане на участието на РСМ в Европейски Съюз. Така, да вземем за пример, филмът „ Само тъй като бяха българи “ демонстрира репресиите против македонските българи през 1944 – 1945 и по-късно, и реабилитацията на жертвите на комунизма е записана като изискване, както и отварянето на архивите на УДБА.
Любопитството е това, което я кара да направи филмите за българите от Западните околности и за македонските българи в РСМ.
„ Имала съм доста сложни моменти с филмите си, тъй като припомням си при първите ми филми, които бяха за Западните околности, имаше остра реакция от представители на Белград, които си позволяваха да интервенират, те евентуално си мислеха, че още живеем в ерата на комунизма “, описа Милотинова за кино лентата „ Градче, загърбено от Бога “.
Филмите ѝ демонстрират живота на нашите хора там, нарушените им права на обучение, нарушените им в това число църковни права, тъй като богослужението не се е водело на езика, на който би трябвало, а точно българският.
„ Тогава поставихме въпроса за образованието на майчин език, на което българите от Западните околности имат право, като всяка една малцинствена общественост в Сърбия. Тези просветителни права и до ден-днешен не се съблюдават, и до ден-днешен има проблеми с това, до ден-днешен се слага въпросът “, означи тя и добави, че последният път президентът Румен Радев слага въпроса пред президента Александър Вучич.
Тогава Вучич даде обещание това да бъде изпълнено, само че нищо още веднъж не се случи, още веднъж няма учебници на български, още веднъж няма обучение на майчин език, подплатено с образователни стратегии на български и в последна сметка това, което споделят българите от Западните околности, в това число и в нейното предаване „ Брюксел 1 “, е, че за 103 години, от подписването на Ньойския контракт, популацията на Западните околности е намаляло със 100 хиляди. „ От 120 хиляди в този момент нямат и 20 хиляди в двете общини Босилеград и Цариброд, които апропо нямат и транспортна съгласуваност между тях и по моему това е безусловно съзнателно направено от сръбските управляващи да е по този начин, с цел да нямат връзка хората от двете общини “, изясни Милотинова и добави, че те би трябвало да минават по заобиколни пътища, доста по-дълги – или през Сърбия, или през България, с цел да отидат от Босилеград до Цариброд и назад, което е един стопански нонсенс.
Това, което е направено от страна на българската външна политика за българите от Западните околности, съгласно Милена Милотинова не е задоволително и по линия на трансграничното съдействие те чакат да се финансират планове, свързани с Босилеград и Цариброд.
По отношение на външната политика на България по отношение на РСМ, тя е безапелационна, че България би трябвало да продължи грижата за българските военни гробища в там, нещо, за което разнообразни наши институции доста се застъпват. „ И също по този начин България би трябвало доста прецизно да следи оттук насетне какво става с Преговорната рамка за пускане на договаряния за еврочленство на РСМ, тъй като в тази Преговорна рамка са записани доста неща, само че България е страната, която би трябвало да следи за осъществяването им наред с останалите европейски страни, само че България има най-силен интерес да го прави, тъй като тук опираме до правата на македонските българи “, сподели още Милотинова.
Тя разяснява и настоящата през последните няколко години тематика публицисти да стават пиари. „ Няма нищо неприятно в това публицистите да стават пиари и да минават на друго занятие, обаче това, което не трябва да става е едновременно публицистите да са и пиари на някого, т.е. да се смесва журналистическата работа с пиарската работа “, счита Милотинова. Според нея журналистическият труд, журналистическата работа и разпоредбите, по които работят те, са несъвместими с поемането на пиарски отговорности, тъй че не счита, че двете би трябвало да се смесват, тъй като „ публицистиката си е публицистика, public relation-a си е public relation “.
Милотинова изясни, че макар, че това са две безусловно обособени специалности, те имат допирни точки, тъй като пиарите, естествено, би трябвало да работят с медиите и с публицистите, би трябвало да дават информацията, която те смятат значима за своите ведомства.
От друга страна обаче публицистите би трябвало да имат постоянно сериозна мисъл, постоянно да задават въпросите, на които би трябвало да се отговори и въпросите, които си задават фенът, читателят, слушателят, следва да бъдат заложени от журналиста на съответната институция, министерство или пък някаква друга организация.
„ Между другото това направих и аз при последното си изявление с еврокомисаря Вархеи. Не се потопихме в брюкселския диалект, административен, а говорихме съответно за правата на македонските българи и по кое време той ще ги одобри, и дали ще ги одобри “, означи Милотинова. Тя добави, че той е заречен, че ще ги одобри, също по този начин ще се запознае и със законодателството, което беше изключително бързо, невиждано бързо въведено в Република Северна Македония и целящо да затвори клубовете на българите от РСМ.
Телевизионната водеща сподели доста топли думи и за своя екранен сътрудник в продължение на 8 години – Димитър Цонев.
„ Митко Цонев беше един доста добър екранен сътрудник за мен. Аз скърбя доста, че Митко си отиде по този начин без време. Смятам, че имаше доста какво още да даде на българската публицистика, съобщи тя. По думите ѝ той е умеел с лекост да отиграва даже и най-трудните обстановки, които са били доста в годините от 1992 до 2001, когато двамата са водили централната емисия вести на публичната телевизия. Тези 8 години взаимна работа Милена Милотинова дефинира като „ най-бурните години на малкия екран, като изключим годините от 1989 до 1992 “.
„ Изключително бурни години, в които имаше доста стачки, митинги, в това число пред малкия екран. Доста от хората, които имаха неодобрение от страната идваха да стачкуват и пред малкия екран тогава “, описа тя. Телевизионната водеща добави, че от своя страна пък са имали и борбеност, и хъс да отстояват своите права, което, обаче, е рефлектирало и на екрана, тъй като в моментите, в които са били подлагани на напън и са отстоявали правата си да съблюдават журналистическите правила и да осведомят за събитията такива, каквито са, са изказвали своето неодобрение от метода, по който са опитвали да ги притискат.
„ Спомням си, че съм била давана в черно-бял кадър като водещ, с което малкия екран показваше своя митинг, в кадър съм била и в отдалечен проект “, описа още Милотинова и добави, че в сходни случаи мъчно можеш образно да различиш кой е водещ в дъното на студиото, единствено по гласа той може да бъде разпознат.
Двамата с Димитър Цонев са претърпели какво ли не за тези 8 години, в това число публичната телевизия неведнъж е пускала песента „ Let it be “ по времето, когато са водили централната емисия вести. „ Тази традиция с „ Let it be “ започва доста по-рано – от времето на Нери Терзиева и Асен Агов, когато натискът е бил и много по-голям, тъй че преживявали сме всевъзможни обстановки, опитвали сме се с всички сили да отстояваме правото си да осведомяваме за събитията такива, каквито са, и сме успявали в тази борба “, означи Милена Милотинова. Тя е безапелационна, че едни колегиални и партньорски връзки постоянно са опора.
„ Работата в екип постоянно носи триумф, което се и случваше тогава в тези бурни години в „ По света и у нас “, заключи телевизионната водеща. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ