Поведението на Русия излиза по-скъпо. Икономистът Калоян Стайков пред Свободна Европа
Нито България, нито Европа се сринаха след фрапантното понижаване на доставките на природен газ от Русия. Твърденията за " безпорядък и съсипия " в енергетиката също не се потвърдиха. Неясно обаче остава от кое място и на каква цена България получава газ. Това сподели в Студио България икономистът Калоян Стайков.
Рекорден растеж на цените, студени домове, банкрути на предприятия и срив на стопанската система. Такъв резултат предвиждаха някои политици и анализатори, в случай че България не възобнови газовите доставки от Русия.
Всъщност нито в Европа, нито в България се виждат признаци за сходна апокалиптична картина, сподели в Студио България на Свободна Европа Калоян Стайков , икономист от Института за енергиен мениджмънт.
Според него това се дължи на разнообразни фактори като вложенията в нова инфраструктура , търсенето на различни трасета , а също и на по-топлата зима до момента. В същото време в Европа всички участници на пазара, от бизнеса до битовите консуматори, са трансформирали държанието си и са понижили потреблението.
" Не е въпросът дали единствено тази зима Европа ще изпита усложнения, защото в същата обстановка бяхме и предходната зима. Проблемът е да се реши генерално дефицитът на сила в Европа, който проблем към момента не е решен ", счита Стайков.
По думите му, остава казусът, че към този момент една година липсва бистрота във връзка с това по какъв начин се обезпечават доставките на природен газ за страната. Това пък оставя без безапелационен отговор въпроса да България е съумяла да преодолее газовата си взаимозависимост от Русия.
" Единственото, което знаем, е че от юли получаваме за пръв път цялостните количества от Азербайджан и, надлежно, от ноември ги получаваме и евтино. Това е, в общи линии, информацията, с която разполагаме. Всичко останало е цялостна мъгла. Не знаем кои са доставчиците, не знаем какви са търговете, не знаем при какви условия се случват те ", разяснява икономистът.
Според него всичко това води до огромни проблеми за бизнеса, който работи в обстановка на неустановеност, не може да прави точни прогнози и да възнамерява активността си.
Стайков подлага на критика и дейностите на страната, защото поддръжката към бизнеса не включва помощи за природния газ . Освен това там, където я има, държавната помощ е ориентирана за всички по равно, а не за тези, които най-вече се нуждаят от нея.
" Все още нямаме енергийна тактика , която в действителност би трябвало да даде отговор на този въпрос - къде тъкмо стои газовият бранш в икономическото развиване на страната ", заключи Калоян Стайков.
Можете да слушате.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Ето цялостния текст на изявлението:
- Сбъднаха ли се прогнозите за енергийния апокалипсис в Европа поради дейностите на Русия?
- За апокалипсис не, само че сигурно имаше смяна в държанието на всички пазарни участници, в това число бизнес и семейства. Т.е. следим съществено понижение на потреблението на природен газ спрямо предната година, което, естествено, е най-лесно да се изясни с високите цени – когато цената пораства, потреблението понижава.
Големият въпрос беше дали това ще докара до стопански спад, криза и други сходни неща, каквито за момента не виждаме, или най-малко е мъчно да ги съотнесем непосредствено към понижените доставки на природен газ, защото има редица други фактори, които също способстват в тази посока. Например нулевата Коронавирус политика в Азия, увеличаващите се лихви на централните банки, като цяло пренастройване на икономическо процеси, продължаващи промени във верига на доставки. Така че има много фактори, които въздействат тъкмо в тази посока. Със сигурност енергийните доставки не оказват помощ в това отношение, само че отново споделям – мъчно е да се каже какъв тъкмо е приносът за това закъснение.
Проблемът е да се реши генерално дефицитът на сила в Европа, който проблем към момента не е решен
И, естествено, това не е един епизод. Не е въпросът дали единствено тази зима Европа ще изпита усложнения, защото в същата обстановка бяхме и предходната зима. Проблемът е да се реши генерално дефицитът на сила в Европа, който проблем към момента не е решен. Тепърва следва в действителност да забележим решение на този проблем. Надявам се през тази, през идната година.
Стъпки в тази посока към този момент се вършат – договарят се нови дълготрайни контракти. Например Германия подписа подобен с Катар. Строят се терминали за регазификация, усилва се рандеман на природен газ в страните, които добиват. Инвестира се в допълнение увеличение на потенциала на терминали за втечняване на природен газ. Така че работи се в тази посока, само че още веднъж огромният въпрос остава – по какъв начин може да се откри тази пресечна точка сред търсене и предложение, тъй като всички тези планове лишават време, лишават финансиране. Има непредвидени повреди, да вземем за пример, тъй че има доста фактори, които въздействат в тази посока.
Накратко за момента сигурно апокалипсис няма, обстановката е много по-добра от предстоящата. От една страна с помощта на топлата зима, от друга с помощта на множеството вятър, надлежно повече генерация на електрическа енергия от вятърни централи и, не на последно място, пониженото ползване на природен газ, което сигурно оказва помощ. Това нещо трябваше да се случи и е в действителност обнадеждаващо, че има придвижване в тази посока.
- Споменахте регазификация, плаващи терминали, топлата зима, само че това ли е повода преди дни да бъде записана най-ниската цена на газа на европейската борса, или има и нещо друго?
- Това са няколко фактора, които работят в една и съща посока. От една страна газохранилищата са цялостни до доста висок размер – над 90% в цяла Европа. Включително през последните седмици на топло време, когато потреблението е по-ниско от предстоящото, продължи пълненето.
Традиционно в тази част на годината към този момент сме в интервал на рандеман от газохранилища, само че тази година в действителност видяхме, че даже през зимата можем да продължим да пълним газохранилищата поради топлото време. Разбира се топлото време понижава директното отопление на природен газ за отопление. Но природният газ в Европа се употребява и за произвеждане на електрическа енергия т.е. когато имаме различни източници на генерация на електрическа енергия, надлежно може да си позволим по-малко ползване на газ тъкмо за това.
На последващо място би трябвало да обърнем внимание, че значително компании в Европа понижиха своята активност, надлежно понижават и потреблението си на газ. Същото се отнася и за семейства. Така че доста фактори способстват за тази обстановка, само че отново споделям, до момента в който някои от факторите са напълно осъзнати т.е. те са резултат на персонално държание, на пазарни сили, които вляят в тази посока, на политики в това число, други са по-скоро конюнктурни – топлото време е е един от тях. Т.е. не можем да разчитаме просто на топлото време, да се надяваме, че идната година няма да е суха, няма да е топло през лятото, пък и зимата по-късно ще е топла, с цел да си мислим, че това предизвикателство е свършило, ние сме си свършили работата и оттук-нататък просто продължава както досега. Не е това обстановката.
Освен това непрекъснато чуваме предизвестия, освен от енергийни компании, в това число от разнообразни анализаторски звена на интернационалните компании, на регулатори от всякъде, които споделят, че продължава това да стои като огромна незнайна пред икономическото развиване на Европа. И, естествено, уповавам се напъните в тази посока за намиране на решение също да продължат.
- Казахте за Европа, само че и в България ги имаше тези апокалиптични прогнози. Те започнаха още предишния април, когато „ Газпром “ едностранно приключи доставките. Какъв беше резултатът за българската стопанска система от това решение на Москва?
- Непосредственият резултат беше доста високата степен на неустановеност и естествено изнервяне както на бизнеса, по този начин и на обществото. Това беше черешката на тортата на политическата неустойчивост, в която живеем в последните две години, тъй че сигурно не оказва помощ на общата обстановка.
Естествено, дружно с това, когато изненадващо ви спрат доставките, би трябвало да извършите нещо бързо. Бързото решение нормално не е на ниска цена и естествено не е най-хубава, тъй че видяхме и нарастване на цените на природния газ. Част от това нарастване сигурно беше в крайник с общия растеж на енергийните тържища в Европа. Можем да спекулираме единствено дали не е могло да се откри по-добро решение. Само че, гледайки обратно всички сме гении и огромни стратези, само че когато в края на април ви кажат „ повече газ няма “ и вие би трябвало да осигурите количества за май, тогава обстановката не е толкоз елементарна.
Един от минусите, съгласно мен, в последните месеци е, че не се откри даже средносрочно решение и ние продължаваме да осигуряваме количествата месец за месец
Един от минусите, съгласно мен, в последните месеци е, че не се откри даже средносрочно решение и ние продължаваме да осигуряваме количествата месец за месец. Продължаваме да не знаем от кое място ги осигуряваме. Единственото, което знаем, е че от юли получаваме за пръв път цялостните количества от Азербайджан и надлежно от ноември ги получаваме и евтино.
Това е в общи линии информацията, с която разполагаме. Всичко останало е цялостна мъгла. Не знаем кои са доставчиците, не знаем какви са търговете, не знаем при какви условия се случват те. Не знаем има ли, няма ли потенциал на другите терминали. Ние можем да проверим да вземем за пример в Ревитуса какви са резервираните потенциали и да забележим, че „ Булгаргаз “ има резервирани потенциали за януари, април и по-късно, мисля че за мври.
С такива поръчки сигурно не могат да се обезпечат тези количества, тъй че малко повече бистрота сигурно няма да е непотребна. Това е нещо, за което приканвам в общи линии от февруари. За страдание, не се вижда. Всъщност служебното държавно управление като пристигна на власт това беше един от упреците.
- Да те използваха този мотив.
- Да, това беше един упреците на служебното държавно управление, че „ нищо не е ясно, „ половинчати работи “, а виждаме, че то продължи с безусловно същия метод за правене на политика.
- Понеже казахте, че нямаме информация за това от кое място се доставя и какъв брой, а има ли проблем от позиция на потреблението. Например разтърсвания от бизнеса или каквато ще да е от него противоположна връзка, която може по косвени доказателства да даде отговори. Има ли някаква сериозна смяна в това отношение?
-Сериозна смяна, зависи по какъв начин я дефинираме. За стопанската система сигурно няма някаква сериозна смяна. Виждаме, че промишлеността продължава да работи, продължаваме да изнасяме. Съответно фирмите записват много положителни облаги, тъй че като цяло стопанската система работи добре, към момента.
За обособени компании обаче обстановката е много по-различна. Т.е. в случай че разчитате значително на природен газ, без значение дали за енергийните си потребности, или неенергегийните си потребности, тогава обстановката е много по-различна. Същото се отнасяше и при земеделието. Знаете че там торовете са свързани с цената на природния газ, а те образуват една немалка част от себестойността на земеделската продукция.
Така че сигурно има провокации и апропо това е една от аргументите ние от три години, редица икономисти да обясняваме, че когато се дават помощи те би трябвало да са ориентирани тъкмо към бизнеси, които имат потребност от тях. Т.е. в случай че гледаме стопанската система като цяло, виждаме че потреблението на природен газ е по-ниско спрямо предходната година, значи всичко е наред. Обаче, в случай че се прегледат обособени случаи, може да се окаже, че тези компании в действителност имат потребност от поддръжка. Дали тъй като съперниците им от други страни получават такава поддръжка, а тук не става. Дали тъй като да вземем за пример техните съперници са в страни, в които растежът на природния газ не е толкоз висок. Между другото в последната година цената в Европа е една от най-високите в света.
Така че има разнообразни предпоставки за разпределяне на тези помощи. За страдание първо за природен газ нямам безусловно никакво подкрепяне. И второ помощите, които се дават, постоянно са за всички компании, което е извънредно неверно и нездравословно като цяло за стопанската система.
- Споменахте дейностите на служебното държавно управление, което обещаваше бистрота. То пристигна с едни заявления в пика на цените през август, за „ безпорядък и съсипия в енергетиката “. След това пък говореха за неизбежното връщане на „ Газрпом “, само че това по една или друга причина не се случи, а на 31 декември договорът изтече и няма нов. Имаше и срещи с работен и работодателски организации, само че сбъднаха ли се прогнозите за всеобщи банкрути, има ли ги тях в България и можем ли това да го зачеркнем изрично?
- Със сигурност няма всеобщи банкрути. Ако има някакви усложнения, отново споделям, те за момента по-скоро са единични случаи. Но, що се отнася до политиката на служебното държавно управление, до в случай че погледнете единствено първия му месец на работа минахме от едната, до другата страна на спектъра. От безспорна съсипия и цялостен безпорядък, не знаем какво ще се случва, не знаем дали ще преживеем в един миг, както казахте, минахме през едни „ договаряния с „ Газрпом “ са неизбежни. След това минахме през „ ми той „ Газпром “ не желае да си приказва с нас “. И най-сетне стигнахме до „ ами ще се оправим и без тях “.
Очевидно, в случай че толкоз постоянно си сменяте мнението и толкоз диаметрално противоположни позиции заемате, то сигурно не изглеждате съществено
Така че, явно, в случай че толкоз постоянно си сменяте мнението и толкоз диаметрално противоположни позиции заемате, то сигурно не изглеждате съществено на фона на цялата конюнктура.
Проблемът на бизнеса, и различен път съм го казвал, не е толкоз високата цена. Проблемът на бизнеса е, че няма безусловно никаква предвидимост за своите цени. Спомняте си, че имаше месеци, в които цената за съответния месец ставаше ясна някъде към 15-то, 16-то число на същия месец, което е неуместно. Не може половин месец да работите без да знаете каква ви е цената. Не знаете по какъв начин да ценообразувате, имате подписани контракти и така нататък Така че това е част от казуса, по тази причина споделих ние за последната година не успяхме да намерим някакво решение на тази неопределеност и на тази неустановеност.
И досега не знаем праз тази година какви ще са ни доставките, те от какво зависят. Съответно дали ще бъдат индексирани към петролни показатели, към пазарни показатели, нещо смесено или някакъв различен вид. Това основава спомагателна неустановеност при бизнеса и неслучайно той е нервозен.
Ако този проблем може да се реши, тогава казусът с цената ще бъде второстепенен. И тогава, отново споделям, когато бизнесът изпитва усложнения, тъй като не е изключено някои компании да паднат в тази група, тогава към този момент може да се отпусне целенасочена помощ за тях. А не решенията постоянно да засягат безусловно всички на страната надали не да се гледа като на някакъв осигурител, който покрива безусловно всевъзможни пазарни опасности.
От пандемията през 2020 година, през високите цени на суровините през 2021 година, до енергийния дефицит през 2022 година и надали не енергийният бизнес да разчита, че страната ще му реши всеки проблем. Това не става по този начин. Бизнесът би трябвало да бъде оставен да работи умерено. Ако, отново споделя, някоя компания изпитва остри усложнения, които не са резултат от нейното държание, а по-скоро резултат от конюнктурни проблеми, тогава към този момент може да се мисли за помощ, само че не за всички и не по равно, сигурно.
- Като приказваме за всичко това, можем ли да кажем, че е разрушена визията, че Русия е незаместим снабдител за България, или е прекомерно рано и прекомерно пресилено да приказваме сходни неща?
- Зависи с кого разговаряте. Има специалисти и политици, които не престават да настояват, че ние внасяме газ от Русия. Аз не преставам да настоявам, че преди да знаем кои са ни доставчиците, без да знаем техния микс, който те употребяват и надлежно дали, с цел да задоволят нашите потребности вършат спомагателни поръчки от Русия, или от всичките си снабдители, доста е мъчно да се каже такова нещо.
Генерално, това и различен път е ставало въпрос, газовата молекула няма знаменце. Когато имате контракт с един снабдител това е ясно от кое място идва газът. Ако имате контракт с един търговец, който купува газ единствено от Русия, тогава също е ясно от кое място идва газът. Но да вземем за пример, в случай че купувате от Турция, която има снабдители от пет-шест страни, тогава е малко мъчно да сме толкоз уверени, че този газ е тъкмо поръчан от Русия и от на никое място другаде. Така че не бих споделил, че това е някаква фундаментална истина.
Със сигурност видяхме, че освен България може да се оправя и без, или хайде с намаляващ съветски газ, тъй като той към момента не е липсващ. Нещо, което се мислеше за просто немислимо допреди няколко години, само че видяхме, че даже това е допустимо. Разбира се то е обвързвано с в допълнение напрежение, с спомагателни разноски, с нови логистични проблеми. Съответно с вложения в инфраструктура, само че виждаме, че това не е невероятно.
Всички видяха, че държанието на Русия излиза по-скъпо, в сравнение с да се създадат тези жертви
Просто всички видяха, че държанието на Русия излиза по-скъпо, в сравнение с да се създадат тези жертви и надлежно да се влага в инфраструктура и да се промени потребителското държание, в сравнение с да разчитаме, че в някакъв миг те ще благоволят просто ей по този начин да пуснат газа.
- Споменахте неналичието на средносрочни и дълготрайни решения и предвидимостта за бизнеса, само че в този момент виждаме, че служебното държавно управление, в случай че не доставки, се пробва да подсигурява трасетата. От една страна доставката, която се чака от плаващия терминал в Александруполис за половин милиард и устната спогодба, реализирана от служебното държавно управление за удвояване на потенциала. А преди няколко дни подписахме и турската „ Боташ “ за потенциал и транспорт. Това дава ли някаква индикация и въобще добра вест ли е?
- Честно казано на мен това поведени ми е малко необичайно, тъй като наподобява като „ Булгаргаз “ да продължава някаква аритметична задача, вместо да се държи като пазарен участник и надлежно да търси най-хубавите решения.
Ориентировъчно годишното ползване е към 3 милиарда м3. Ние имаме 1 милиарда, обезпечен от Азербайджан. Получаваме още половин милиарда от Александруполис, когато той влезе в употреба и търсим още 1,5 милиарда, който би трябвало да се обезпечи отнякъде.
И внезапно се получава някакво съглашение, което е тъкмо за 1,5 милиарда Не повече, не по-малко. Точно за 1,5 милиарда Това се случва в условия, в които цяла Европа изпитва дефицит, т.е. не е немислимо да си помислим, че „ Булгаргаз “ би спечелил, в случай че има повече количества и надлежно разликата от вътрешното ползване бъде превозена към други страни, просто тъй като в цяла Европа има подобен проблем. Не виждаме такова поведени при нас, само че го виждаме при други европейски компании. Значи наподобява като напълно рационална бизнес тактика. Това е първото необичайно нещо.
Второто е, че на процедура не получихме задоволително информация какво тъкмо е съглашението. Оставете цени, задължения и така нататък Ние в действителност не знаем това достъп до терминали ли е, достъп до газопреносната система, трансгранични потенциали. Количества ли ще се доставят т.е. ние имаме обезпечени 1,5 милиарда
Не стана ясно тъкмо какво се случва, а това са много разнообразни хипотези, които въздействат на пазара по радикално друг метод. Имаше до момента вид да се внася и през турски терминали. Това го видяхме през юли месец. Въпреки че нямаме подписано съглашение за междусистемна съгласуваност т.е. турската „ Боташ “ остава притежател на природния газ до края на тяхната преносна система, което в действителност беше и сериозна спънка.
Каква тъкмо е изгодата от това съглашение, в случай, че и преди можехме да внасяме газ от Турция
Сега този проблем решен ли е? И, в случай че не е решен, каква тъкмо е изгодата от това съглашение, в случай, че и преди можехме да внасяме газ от там. Всички тези въпроси остават някак си във въздуха, само че съглашението беше показано като огромен триумф. Не мисля че генерално трансформира обстановката, тъй като продължава да стои въпросът от кое място идва природният газ. Как тъкмо стига до нас? Защото, отново споделям, в случай че през юни месец можехме да използваме турските терминали, значи механически и юридически това е допустимо, което значи, че можем да ги използваме и тази година и аз не виждам от кое място идва разликата в този момент.
- Добре, а в случай че приемем хипотезата, че „ Булгаргаз “ си е осигурила трасетата и достъпа до терминали и целият потенциал се сумира до тези 3 милиарда, това значи ли, че в действителност страната, в тази ситуация посредством служебното държавно управление, се пробва да задържи позицията на „ Булгаргаз “ като монополист, което пък влиза в конфликт с задачите за либерализация на газовия пазар, за която сякаш всички политически сили, а и Европейски Съюз приказва?
- По принцип има известно несъгласие, само че обстановката е такава. Ние бяхме в такава обстановка през предходната година, в такава обстановка очевидно се намираме и сега. Със сигурност би трябвало да се мисли в тази посока, само че самият развой изобщо няма да е елементарен, тъй като да вземем за пример либерализацията на електроенергийния пазар стартира още 2003 година Виждате че и до през днешния ден нямаме цялостна либерализация при семействата. Така че това е дълъг развой, комплициран развой. Надявам се да сме си научили урока от либерализацията на електроенергийния пазар и да не позволяваме същите неточности.
Но през последната година в действителност се следи затваряне и капсулиране на този пазар, вместо неговото либерализиране.
С развиването на инфраструктурата и междусистемната съгласуваност в Европа се надявам да има и развиване на конкуренцията т.е. повече страни да имат интерес да вършат бизнес у нас. Но не би трябвало да забравяме и че България е относително дребен консуматор на природен газ т.е. ние не можем да се съпоставяме да речем с по-големи пазари даже като Румъния. Да не приказваме, че годишното ползване на България съставлява годишното ползване на един по-голям химически цех в някои от огромните страни да вземем за пример Полша или Германия.
Така че това също е фактор, който основава известни провокации, само че това са провокации, те са преодолими. Въпросът е да има нужното предпочитание за промени. Но отново споделя, в случай че предното държавно управление нямаше задоволително бистрота, в случай че това държавно управление продължава същия метод на политика и същото държание не ми наподобява като да има някакво съществено предпочитание и подтик за промяна в този бранш.
- Кой печели от това, че няма промяна в бранша, че нещата се резервират?
- Същите печеливши, които имахме и досега. Т.е. нищо не се трансформира, няма конкуренция. Дори и количествата, които се освобождаваха за свободния пазар, надлежно понижиха, просто тъй като „ Булгаргаз “ не е сигурен дали може да обезпечи цялостните количества.
Така че сигурно няма някакво развиване в тази посока. Цялата концепция на либерализацията е в действителност такава – да има конкуренция. Съответно да се откри тази пресечна точка сред търсене и предложение, която е оптимална за един пазар.
„ Булгаргаз “ има всички възможповности да излезе на районния пазар и надлежно да стане сериозен състезател, само че виждаме, че през последните години това не се случва
Този пазар не е наложително да е единствено народен, може да е районен. „ Булгаргаз “ има всички възможповности да излезе на районния пазар и надлежно да стане сериозен състезател, само че виждаме, че през последните години това не се случва, което, почтено казано не е изненадващо, тъй като газовият бранш в никакъв случай не е заемал доста огромна част от енергийната политика в страната.
Обикновено отношението към него е – „ то е там, ние знаем, че е там, би трябвало да осигурим някакви количества “ и почти до такава степен стопираме. Но не знаем в действителност каква е тактиката на България за развиването на този бранш. Дали ще усилваме количествата, тъй като ще развиваме повече промишленост, ще газифицираме семейства, ще заместваме въглища с природен газ и така нататък
Дали ще задържим количествата, тъй като виждаме, че има напрежение на газовите пазари и считаме, че нарастване на това ползване не е най-изгодно за страната. Или ще ги понижаваме, тъй като считаме, че би трябвало да се понижават излъчвания. Ще заместваме скъпия природен газ с други горива.
Всичко това е една огромна въпросителна. Оставаме настрани, че към момента нямаме енергийна тактика, която в действителност би трябвало да даде отговор на този въпрос – къде тъкмо стои газовия бранш в икономическото развиване на страната.
Рекорден растеж на цените, студени домове, банкрути на предприятия и срив на стопанската система. Такъв резултат предвиждаха някои политици и анализатори, в случай че България не възобнови газовите доставки от Русия.
Всъщност нито в Европа, нито в България се виждат признаци за сходна апокалиптична картина, сподели в Студио България на Свободна Европа Калоян Стайков , икономист от Института за енергиен мениджмънт.
Според него това се дължи на разнообразни фактори като вложенията в нова инфраструктура , търсенето на различни трасета , а също и на по-топлата зима до момента. В същото време в Европа всички участници на пазара, от бизнеса до битовите консуматори, са трансформирали държанието си и са понижили потреблението.
" Не е въпросът дали единствено тази зима Европа ще изпита усложнения, защото в същата обстановка бяхме и предходната зима. Проблемът е да се реши генерално дефицитът на сила в Европа, който проблем към момента не е решен ", счита Стайков.
По думите му, остава казусът, че към този момент една година липсва бистрота във връзка с това по какъв начин се обезпечават доставките на природен газ за страната. Това пък оставя без безапелационен отговор въпроса да България е съумяла да преодолее газовата си взаимозависимост от Русия.
" Единственото, което знаем, е че от юли получаваме за пръв път цялостните количества от Азербайджан и, надлежно, от ноември ги получаваме и евтино. Това е, в общи линии, информацията, с която разполагаме. Всичко останало е цялостна мъгла. Не знаем кои са доставчиците, не знаем какви са търговете, не знаем при какви условия се случват те ", разяснява икономистът.
Според него всичко това води до огромни проблеми за бизнеса, който работи в обстановка на неустановеност, не може да прави точни прогнози и да възнамерява активността си.
Стайков подлага на критика и дейностите на страната, защото поддръжката към бизнеса не включва помощи за природния газ . Освен това там, където я има, държавната помощ е ориентирана за всички по равно, а не за тези, които най-вече се нуждаят от нея.
" Все още нямаме енергийна тактика , която в действителност би трябвало да даде отговор на този въпрос - къде тъкмо стои газовият бранш в икономическото развиване на страната ", заключи Калоян Стайков.
Можете да слушате.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Ето цялостния текст на изявлението:
- Сбъднаха ли се прогнозите за енергийния апокалипсис в Европа поради дейностите на Русия?
- За апокалипсис не, само че сигурно имаше смяна в държанието на всички пазарни участници, в това число бизнес и семейства. Т.е. следим съществено понижение на потреблението на природен газ спрямо предната година, което, естествено, е най-лесно да се изясни с високите цени – когато цената пораства, потреблението понижава.
Големият въпрос беше дали това ще докара до стопански спад, криза и други сходни неща, каквито за момента не виждаме, или най-малко е мъчно да ги съотнесем непосредствено към понижените доставки на природен газ, защото има редица други фактори, които също способстват в тази посока. Например нулевата Коронавирус политика в Азия, увеличаващите се лихви на централните банки, като цяло пренастройване на икономическо процеси, продължаващи промени във верига на доставки. Така че има много фактори, които въздействат тъкмо в тази посока. Със сигурност енергийните доставки не оказват помощ в това отношение, само че отново споделям – мъчно е да се каже какъв тъкмо е приносът за това закъснение.
Проблемът е да се реши генерално дефицитът на сила в Европа, който проблем към момента не е решен
И, естествено, това не е един епизод. Не е въпросът дали единствено тази зима Европа ще изпита усложнения, защото в същата обстановка бяхме и предходната зима. Проблемът е да се реши генерално дефицитът на сила в Европа, който проблем към момента не е решен. Тепърва следва в действителност да забележим решение на този проблем. Надявам се през тази, през идната година.
Стъпки в тази посока към този момент се вършат – договарят се нови дълготрайни контракти. Например Германия подписа подобен с Катар. Строят се терминали за регазификация, усилва се рандеман на природен газ в страните, които добиват. Инвестира се в допълнение увеличение на потенциала на терминали за втечняване на природен газ. Така че работи се в тази посока, само че още веднъж огромният въпрос остава – по какъв начин може да се откри тази пресечна точка сред търсене и предложение, тъй като всички тези планове лишават време, лишават финансиране. Има непредвидени повреди, да вземем за пример, тъй че има доста фактори, които въздействат в тази посока.
Накратко за момента сигурно апокалипсис няма, обстановката е много по-добра от предстоящата. От една страна с помощта на топлата зима, от друга с помощта на множеството вятър, надлежно повече генерация на електрическа енергия от вятърни централи и, не на последно място, пониженото ползване на природен газ, което сигурно оказва помощ. Това нещо трябваше да се случи и е в действителност обнадеждаващо, че има придвижване в тази посока.
- Споменахте регазификация, плаващи терминали, топлата зима, само че това ли е повода преди дни да бъде записана най-ниската цена на газа на европейската борса, или има и нещо друго?
- Това са няколко фактора, които работят в една и съща посока. От една страна газохранилищата са цялостни до доста висок размер – над 90% в цяла Европа. Включително през последните седмици на топло време, когато потреблението е по-ниско от предстоящото, продължи пълненето.
Традиционно в тази част на годината към този момент сме в интервал на рандеман от газохранилища, само че тази година в действителност видяхме, че даже през зимата можем да продължим да пълним газохранилищата поради топлото време. Разбира се топлото време понижава директното отопление на природен газ за отопление. Но природният газ в Европа се употребява и за произвеждане на електрическа енергия т.е. когато имаме различни източници на генерация на електрическа енергия, надлежно може да си позволим по-малко ползване на газ тъкмо за това.
На последващо място би трябвало да обърнем внимание, че значително компании в Европа понижиха своята активност, надлежно понижават и потреблението си на газ. Същото се отнася и за семейства. Така че доста фактори способстват за тази обстановка, само че отново споделям, до момента в който някои от факторите са напълно осъзнати т.е. те са резултат на персонално държание, на пазарни сили, които вляят в тази посока, на политики в това число, други са по-скоро конюнктурни – топлото време е е един от тях. Т.е. не можем да разчитаме просто на топлото време, да се надяваме, че идната година няма да е суха, няма да е топло през лятото, пък и зимата по-късно ще е топла, с цел да си мислим, че това предизвикателство е свършило, ние сме си свършили работата и оттук-нататък просто продължава както досега. Не е това обстановката.
Освен това непрекъснато чуваме предизвестия, освен от енергийни компании, в това число от разнообразни анализаторски звена на интернационалните компании, на регулатори от всякъде, които споделят, че продължава това да стои като огромна незнайна пред икономическото развиване на Европа. И, естествено, уповавам се напъните в тази посока за намиране на решение също да продължат.
- Казахте за Европа, само че и в България ги имаше тези апокалиптични прогнози. Те започнаха още предишния април, когато „ Газпром “ едностранно приключи доставките. Какъв беше резултатът за българската стопанска система от това решение на Москва?
- Непосредственият резултат беше доста високата степен на неустановеност и естествено изнервяне както на бизнеса, по този начин и на обществото. Това беше черешката на тортата на политическата неустойчивост, в която живеем в последните две години, тъй че сигурно не оказва помощ на общата обстановка.
Естествено, дружно с това, когато изненадващо ви спрат доставките, би трябвало да извършите нещо бързо. Бързото решение нормално не е на ниска цена и естествено не е най-хубава, тъй че видяхме и нарастване на цените на природния газ. Част от това нарастване сигурно беше в крайник с общия растеж на енергийните тържища в Европа. Можем да спекулираме единствено дали не е могло да се откри по-добро решение. Само че, гледайки обратно всички сме гении и огромни стратези, само че когато в края на април ви кажат „ повече газ няма “ и вие би трябвало да осигурите количества за май, тогава обстановката не е толкоз елементарна.
Един от минусите, съгласно мен, в последните месеци е, че не се откри даже средносрочно решение и ние продължаваме да осигуряваме количествата месец за месец
Един от минусите, съгласно мен, в последните месеци е, че не се откри даже средносрочно решение и ние продължаваме да осигуряваме количествата месец за месец. Продължаваме да не знаем от кое място ги осигуряваме. Единственото, което знаем, е че от юли получаваме за пръв път цялостните количества от Азербайджан и надлежно от ноември ги получаваме и евтино.
Това е в общи линии информацията, с която разполагаме. Всичко останало е цялостна мъгла. Не знаем кои са доставчиците, не знаем какви са търговете, не знаем при какви условия се случват те. Не знаем има ли, няма ли потенциал на другите терминали. Ние можем да проверим да вземем за пример в Ревитуса какви са резервираните потенциали и да забележим, че „ Булгаргаз “ има резервирани потенциали за януари, април и по-късно, мисля че за мври.
С такива поръчки сигурно не могат да се обезпечат тези количества, тъй че малко повече бистрота сигурно няма да е непотребна. Това е нещо, за което приканвам в общи линии от февруари. За страдание, не се вижда. Всъщност служебното държавно управление като пристигна на власт това беше един от упреците.
- Да те използваха този мотив.
- Да, това беше един упреците на служебното държавно управление, че „ нищо не е ясно, „ половинчати работи “, а виждаме, че то продължи с безусловно същия метод за правене на политика.
- Понеже казахте, че нямаме информация за това от кое място се доставя и какъв брой, а има ли проблем от позиция на потреблението. Например разтърсвания от бизнеса или каквато ще да е от него противоположна връзка, която може по косвени доказателства да даде отговори. Има ли някаква сериозна смяна в това отношение?
-Сериозна смяна, зависи по какъв начин я дефинираме. За стопанската система сигурно няма някаква сериозна смяна. Виждаме, че промишлеността продължава да работи, продължаваме да изнасяме. Съответно фирмите записват много положителни облаги, тъй че като цяло стопанската система работи добре, към момента.
За обособени компании обаче обстановката е много по-различна. Т.е. в случай че разчитате значително на природен газ, без значение дали за енергийните си потребности, или неенергегийните си потребности, тогава обстановката е много по-различна. Същото се отнасяше и при земеделието. Знаете че там торовете са свързани с цената на природния газ, а те образуват една немалка част от себестойността на земеделската продукция.
Така че сигурно има провокации и апропо това е една от аргументите ние от три години, редица икономисти да обясняваме, че когато се дават помощи те би трябвало да са ориентирани тъкмо към бизнеси, които имат потребност от тях. Т.е. в случай че гледаме стопанската система като цяло, виждаме че потреблението на природен газ е по-ниско спрямо предходната година, значи всичко е наред. Обаче, в случай че се прегледат обособени случаи, може да се окаже, че тези компании в действителност имат потребност от поддръжка. Дали тъй като съперниците им от други страни получават такава поддръжка, а тук не става. Дали тъй като да вземем за пример техните съперници са в страни, в които растежът на природния газ не е толкоз висок. Между другото в последната година цената в Европа е една от най-високите в света.
Така че има разнообразни предпоставки за разпределяне на тези помощи. За страдание първо за природен газ нямам безусловно никакво подкрепяне. И второ помощите, които се дават, постоянно са за всички компании, което е извънредно неверно и нездравословно като цяло за стопанската система.
- Споменахте дейностите на служебното държавно управление, което обещаваше бистрота. То пристигна с едни заявления в пика на цените през август, за „ безпорядък и съсипия в енергетиката “. След това пък говореха за неизбежното връщане на „ Газрпом “, само че това по една или друга причина не се случи, а на 31 декември договорът изтече и няма нов. Имаше и срещи с работен и работодателски организации, само че сбъднаха ли се прогнозите за всеобщи банкрути, има ли ги тях в България и можем ли това да го зачеркнем изрично?
- Със сигурност няма всеобщи банкрути. Ако има някакви усложнения, отново споделям, те за момента по-скоро са единични случаи. Но, що се отнася до политиката на служебното държавно управление, до в случай че погледнете единствено първия му месец на работа минахме от едната, до другата страна на спектъра. От безспорна съсипия и цялостен безпорядък, не знаем какво ще се случва, не знаем дали ще преживеем в един миг, както казахте, минахме през едни „ договаряния с „ Газрпом “ са неизбежни. След това минахме през „ ми той „ Газпром “ не желае да си приказва с нас “. И най-сетне стигнахме до „ ами ще се оправим и без тях “.
Очевидно, в случай че толкоз постоянно си сменяте мнението и толкоз диаметрално противоположни позиции заемате, то сигурно не изглеждате съществено
Така че, явно, в случай че толкоз постоянно си сменяте мнението и толкоз диаметрално противоположни позиции заемате, то сигурно не изглеждате съществено на фона на цялата конюнктура.
Проблемът на бизнеса, и различен път съм го казвал, не е толкоз високата цена. Проблемът на бизнеса е, че няма безусловно никаква предвидимост за своите цени. Спомняте си, че имаше месеци, в които цената за съответния месец ставаше ясна някъде към 15-то, 16-то число на същия месец, което е неуместно. Не може половин месец да работите без да знаете каква ви е цената. Не знаете по какъв начин да ценообразувате, имате подписани контракти и така нататък Така че това е част от казуса, по тази причина споделих ние за последната година не успяхме да намерим някакво решение на тази неопределеност и на тази неустановеност.
И досега не знаем праз тази година какви ще са ни доставките, те от какво зависят. Съответно дали ще бъдат индексирани към петролни показатели, към пазарни показатели, нещо смесено или някакъв различен вид. Това основава спомагателна неустановеност при бизнеса и неслучайно той е нервозен.
Ако този проблем може да се реши, тогава казусът с цената ще бъде второстепенен. И тогава, отново споделям, когато бизнесът изпитва усложнения, тъй като не е изключено някои компании да паднат в тази група, тогава към този момент може да се отпусне целенасочена помощ за тях. А не решенията постоянно да засягат безусловно всички на страната надали не да се гледа като на някакъв осигурител, който покрива безусловно всевъзможни пазарни опасности.
От пандемията през 2020 година, през високите цени на суровините през 2021 година, до енергийния дефицит през 2022 година и надали не енергийният бизнес да разчита, че страната ще му реши всеки проблем. Това не става по този начин. Бизнесът би трябвало да бъде оставен да работи умерено. Ако, отново споделя, някоя компания изпитва остри усложнения, които не са резултат от нейното държание, а по-скоро резултат от конюнктурни проблеми, тогава към този момент може да се мисли за помощ, само че не за всички и не по равно, сигурно.
- Като приказваме за всичко това, можем ли да кажем, че е разрушена визията, че Русия е незаместим снабдител за България, или е прекомерно рано и прекомерно пресилено да приказваме сходни неща?
- Зависи с кого разговаряте. Има специалисти и политици, които не престават да настояват, че ние внасяме газ от Русия. Аз не преставам да настоявам, че преди да знаем кои са ни доставчиците, без да знаем техния микс, който те употребяват и надлежно дали, с цел да задоволят нашите потребности вършат спомагателни поръчки от Русия, или от всичките си снабдители, доста е мъчно да се каже такова нещо.
Генерално, това и различен път е ставало въпрос, газовата молекула няма знаменце. Когато имате контракт с един снабдител това е ясно от кое място идва газът. Ако имате контракт с един търговец, който купува газ единствено от Русия, тогава също е ясно от кое място идва газът. Но да вземем за пример, в случай че купувате от Турция, която има снабдители от пет-шест страни, тогава е малко мъчно да сме толкоз уверени, че този газ е тъкмо поръчан от Русия и от на никое място другаде. Така че не бих споделил, че това е някаква фундаментална истина.
Със сигурност видяхме, че освен България може да се оправя и без, или хайде с намаляващ съветски газ, тъй като той към момента не е липсващ. Нещо, което се мислеше за просто немислимо допреди няколко години, само че видяхме, че даже това е допустимо. Разбира се то е обвързвано с в допълнение напрежение, с спомагателни разноски, с нови логистични проблеми. Съответно с вложения в инфраструктура, само че виждаме, че това не е невероятно.
Всички видяха, че държанието на Русия излиза по-скъпо, в сравнение с да се създадат тези жертви
Просто всички видяха, че държанието на Русия излиза по-скъпо, в сравнение с да се създадат тези жертви и надлежно да се влага в инфраструктура и да се промени потребителското държание, в сравнение с да разчитаме, че в някакъв миг те ще благоволят просто ей по този начин да пуснат газа.
- Споменахте неналичието на средносрочни и дълготрайни решения и предвидимостта за бизнеса, само че в този момент виждаме, че служебното държавно управление, в случай че не доставки, се пробва да подсигурява трасетата. От една страна доставката, която се чака от плаващия терминал в Александруполис за половин милиард и устната спогодба, реализирана от служебното държавно управление за удвояване на потенциала. А преди няколко дни подписахме и турската „ Боташ “ за потенциал и транспорт. Това дава ли някаква индикация и въобще добра вест ли е?
- Честно казано на мен това поведени ми е малко необичайно, тъй като наподобява като „ Булгаргаз “ да продължава някаква аритметична задача, вместо да се държи като пазарен участник и надлежно да търси най-хубавите решения.
Ориентировъчно годишното ползване е към 3 милиарда м3. Ние имаме 1 милиарда, обезпечен от Азербайджан. Получаваме още половин милиарда от Александруполис, когато той влезе в употреба и търсим още 1,5 милиарда, който би трябвало да се обезпечи отнякъде.
И внезапно се получава някакво съглашение, което е тъкмо за 1,5 милиарда Не повече, не по-малко. Точно за 1,5 милиарда Това се случва в условия, в които цяла Европа изпитва дефицит, т.е. не е немислимо да си помислим, че „ Булгаргаз “ би спечелил, в случай че има повече количества и надлежно разликата от вътрешното ползване бъде превозена към други страни, просто тъй като в цяла Европа има подобен проблем. Не виждаме такова поведени при нас, само че го виждаме при други европейски компании. Значи наподобява като напълно рационална бизнес тактика. Това е първото необичайно нещо.
Второто е, че на процедура не получихме задоволително информация какво тъкмо е съглашението. Оставете цени, задължения и така нататък Ние в действителност не знаем това достъп до терминали ли е, достъп до газопреносната система, трансгранични потенциали. Количества ли ще се доставят т.е. ние имаме обезпечени 1,5 милиарда
Не стана ясно тъкмо какво се случва, а това са много разнообразни хипотези, които въздействат на пазара по радикално друг метод. Имаше до момента вид да се внася и през турски терминали. Това го видяхме през юли месец. Въпреки че нямаме подписано съглашение за междусистемна съгласуваност т.е. турската „ Боташ “ остава притежател на природния газ до края на тяхната преносна система, което в действителност беше и сериозна спънка.
Каква тъкмо е изгодата от това съглашение, в случай, че и преди можехме да внасяме газ от Турция
Сега този проблем решен ли е? И, в случай че не е решен, каква тъкмо е изгодата от това съглашение, в случай, че и преди можехме да внасяме газ от там. Всички тези въпроси остават някак си във въздуха, само че съглашението беше показано като огромен триумф. Не мисля че генерално трансформира обстановката, тъй като продължава да стои въпросът от кое място идва природният газ. Как тъкмо стига до нас? Защото, отново споделям, в случай че през юни месец можехме да използваме турските терминали, значи механически и юридически това е допустимо, което значи, че можем да ги използваме и тази година и аз не виждам от кое място идва разликата в този момент.
- Добре, а в случай че приемем хипотезата, че „ Булгаргаз “ си е осигурила трасетата и достъпа до терминали и целият потенциал се сумира до тези 3 милиарда, това значи ли, че в действителност страната, в тази ситуация посредством служебното държавно управление, се пробва да задържи позицията на „ Булгаргаз “ като монополист, което пък влиза в конфликт с задачите за либерализация на газовия пазар, за която сякаш всички политически сили, а и Европейски Съюз приказва?
- По принцип има известно несъгласие, само че обстановката е такава. Ние бяхме в такава обстановка през предходната година, в такава обстановка очевидно се намираме и сега. Със сигурност би трябвало да се мисли в тази посока, само че самият развой изобщо няма да е елементарен, тъй като да вземем за пример либерализацията на електроенергийния пазар стартира още 2003 година Виждате че и до през днешния ден нямаме цялостна либерализация при семействата. Така че това е дълъг развой, комплициран развой. Надявам се да сме си научили урока от либерализацията на електроенергийния пазар и да не позволяваме същите неточности.
Но през последната година в действителност се следи затваряне и капсулиране на този пазар, вместо неговото либерализиране.
С развиването на инфраструктурата и междусистемната съгласуваност в Европа се надявам да има и развиване на конкуренцията т.е. повече страни да имат интерес да вършат бизнес у нас. Но не би трябвало да забравяме и че България е относително дребен консуматор на природен газ т.е. ние не можем да се съпоставяме да речем с по-големи пазари даже като Румъния. Да не приказваме, че годишното ползване на България съставлява годишното ползване на един по-голям химически цех в някои от огромните страни да вземем за пример Полша или Германия.
Така че това също е фактор, който основава известни провокации, само че това са провокации, те са преодолими. Въпросът е да има нужното предпочитание за промени. Но отново споделя, в случай че предното държавно управление нямаше задоволително бистрота, в случай че това държавно управление продължава същия метод на политика и същото държание не ми наподобява като да има някакво съществено предпочитание и подтик за промяна в този бранш.
- Кой печели от това, че няма промяна в бранша, че нещата се резервират?
- Същите печеливши, които имахме и досега. Т.е. нищо не се трансформира, няма конкуренция. Дори и количествата, които се освобождаваха за свободния пазар, надлежно понижиха, просто тъй като „ Булгаргаз “ не е сигурен дали може да обезпечи цялостните количества.
Така че сигурно няма някакво развиване в тази посока. Цялата концепция на либерализацията е в действителност такава – да има конкуренция. Съответно да се откри тази пресечна точка сред търсене и предложение, която е оптимална за един пазар.
„ Булгаргаз “ има всички възможповности да излезе на районния пазар и надлежно да стане сериозен състезател, само че виждаме, че през последните години това не се случва
Този пазар не е наложително да е единствено народен, може да е районен. „ Булгаргаз “ има всички възможповности да излезе на районния пазар и надлежно да стане сериозен състезател, само че виждаме, че през последните години това не се случва, което, почтено казано не е изненадващо, тъй като газовият бранш в никакъв случай не е заемал доста огромна част от енергийната политика в страната.
Обикновено отношението към него е – „ то е там, ние знаем, че е там, би трябвало да осигурим някакви количества “ и почти до такава степен стопираме. Но не знаем в действителност каква е тактиката на България за развиването на този бранш. Дали ще усилваме количествата, тъй като ще развиваме повече промишленост, ще газифицираме семейства, ще заместваме въглища с природен газ и така нататък
Дали ще задържим количествата, тъй като виждаме, че има напрежение на газовите пазари и считаме, че нарастване на това ползване не е най-изгодно за страната. Или ще ги понижаваме, тъй като считаме, че би трябвало да се понижават излъчвания. Ще заместваме скъпия природен газ с други горива.
Всичко това е една огромна въпросителна. Оставаме настрани, че към момента нямаме енергийна тактика, която в действителност би трябвало да даде отговор на този въпрос – къде тъкмо стои газовия бранш в икономическото развиване на страната.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ