Ниските лихви, наложени от Федералния резерв, заедно с други стъпки,

Ниските лихви, наложени от Федералния запас, дружно с други стъпки, които имат за цел да поддържат стопанската система, покачват цената на акциите и други активи и са главен мотор на неравенството. Тази концепция се поддържа от съвсем всички във финансовия свят: може да бъде чута в документални излъчвания, публикации и в ефира на финансовите малките екрани. Но може и да не е вярна, написа The New York Times. Нови данни подсказват, че високото неравноправие е повода, а не резултатът, от ниските лихви и високите цени на активите през последните години. Проучването бе показано в петък по време на икономическия симпозиум в Джаксън Хол. Лихвите в развитите стопански системи са ниски от повече от десетилетие. Това може да се счита по-малко за резултат от дейностите на централните банки и повече като следствие от мощните международни сили, които ги натискат надолу - създавайки кореспондиращ растеж на активите. Накратко, растежът на спестяванията носи спад на r* - или краткосрочният лихвен %, който нито подтиква, нито забавя стопанската система. В тази история централните банкери са като водачи по автомагистралата, които би трябвало да трансформират скоростта си по отношение на пътрните условия. Фед държеше лихвите ниски през последното десетилетие, защото точно това равнище държеше стопанската система постоянна. Ако ги беше повишила, щеше да последва криза. Кристин Форбс, икономист в M.I.T., сподели в презентация по време на симпозиума, че централните банки към този момент знаят, че тази рента, носеща баланс, е намаляла - и че в бъдеще ще имат лимитирани благоприятни условия за стягане на паричната политика. Това повдига въпросът по отношение на остатъка в спестяванията. Докладът, део на Атиф Миян от Princeton, Лудвиг Щрауб от Harvard и Амир Суди от University of Chicago, дава две вероятни пояснения: демографски резултат от натрупването на спестявание на поколението на бейби бумърите; и резултата от по-високото неравноправие, в границите на което богатите пестят по-голяма част от прихода си от междинната класа и бедните. Ролята на неравенството е надалеч по-голяма от тази на демографската обстановка. Американците с високи приходи не са почнали да пестят повече, само че печелят по-голяма част от икономическия къс, съгласно изчисленията. Делът от общия приход, който отива при десетте % с най-високи приходи, пораства до над 45% през последните години, при 30% през 70-те. Така те получават повече и пестят повече, което способства за трилиони долари спомагателни спестявания през годините - 30 до 40% от спестяванията на семействата от 1995 до 2019 година Каквото и да предизвиква растящата бездна при приходите - евентуално композиция от софтуерните промени, спада на мощта на синдикалните съюзи, глобализацията, измененията в данъчната политика и други - то покачва цената на активите, притежавани от тези заможни хора. " Богатите стават по-богати, което основава остатък в спестяванията ", споделя проф. Миян. " Излишъкът кара лихвите да падат, което пък носи още повече благосъстояние на заможните. Неравенството ражда неравноправие. Омагьосан кръг, от който няма излаз ". Разбира се, има и скептици. Икономисти показаха няколко казуса в отчета - да вземем за пример спада на балансиращата рента и в страни, в които трендовете в неравенството на приходите се разграничават. Джейсън Фурман, икономист от Harvard, показва още, че разширението на неравенството е имало най-бърз ритъм преди 2000 година, а лихвата е спадала най-много по-късно. В последна сметка ниските лихви, високите цени на активите и високото неравноправие слагат Фед и другите централни банки в сложна обстановка. Ситуация, в която даже умерено повишение на лихвите ще направи дълговата тежест непоносима за някои.