Лъжат ни и с рециклирането на битовите отпадъци
Ниски условия и обилни пропуски в данните водят до фрапантната разлика сред високите резултати с преработването на боклуци от опаковки, които България рапортува към Брюксел, и слабите достижения, които се следят на локално равнище. Нов отчет на Екологично съдружие „ За Земята “ разкрива съществени проблеми с формалните данни по отношение на ръководството на битовите боклуци в България и демонстрира потребността от дълбока промяна на съществуващата система.
Докато страната ни претендира за 61.4% оползотворяване на отпадъците от опаковки, в половината български общини равнищата на преработване на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43 от тях преработването е на процедура нулево. Тези паралелни действителности са вероятни с помощта на обилни разминавания в статистическите данни в комбиниране с несъответстващи минимални законови условия към оползотворяващите организации.
За да се оправят с количествата боклуци от опаковки, броят, разпространяването и честотата на обслужването на контейнерите за разделно събиране би трябвало да бъдат увеличени 2 – 3 пъти и налични във всички обитаеми места. Поради неналичието на работещо разделно събиране, закономерно ниската успеваемост на сепариращите съоръжения (3-5%), значи, че стопанската система ни губи от изгарянето и депонирането на евентуално скъпи пластмасови първични материали. Много общини не престават да разчитат на депониране, а спомагателни утежняващи фактори са плановете за горене на боклуци, в това число в Павликени, Гълъбово и Сливен, които подкопават напъните за понижаване и преработване на битовите боклуци, генерирани в страната. В резултат от ден на ден публични средства се харчат за справяне с отпадъците от опаковки, като в последна сметка се натоварва такса „ битови боклуци “. Въпреки забележителните, даже за Европа, публични разноски за ръководство на отпадъците в България, едвам 4.8% от материалите се връщат назад в стопанската система – над два пъти по-малко от междинното за Европейския съюз и пет пъти по-малко от водещата страна Нидерландия.
Спешно решение чакат въпросите за вярното отчитане на данните, както и справедливото систематизиране на отговорностите и на финансовите запаси сред производителите, локалните управляващи и потребителите. Докладът предизвестява, че без фрапантни усъвършенствания в организацията и контрола, България няма да успее да отговори на новите стандарти за ръководство на отпадъците и ще продължи да изостава в постигането на кръгова стопанска система.
Докато страната ни претендира за 61.4% оползотворяване на отпадъците от опаковки, в половината български общини равнищата на преработване на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43 от тях преработването е на процедура нулево. Тези паралелни действителности са вероятни с помощта на обилни разминавания в статистическите данни в комбиниране с несъответстващи минимални законови условия към оползотворяващите организации.
За да се оправят с количествата боклуци от опаковки, броят, разпространяването и честотата на обслужването на контейнерите за разделно събиране би трябвало да бъдат увеличени 2 – 3 пъти и налични във всички обитаеми места. Поради неналичието на работещо разделно събиране, закономерно ниската успеваемост на сепариращите съоръжения (3-5%), значи, че стопанската система ни губи от изгарянето и депонирането на евентуално скъпи пластмасови първични материали. Много общини не престават да разчитат на депониране, а спомагателни утежняващи фактори са плановете за горене на боклуци, в това число в Павликени, Гълъбово и Сливен, които подкопават напъните за понижаване и преработване на битовите боклуци, генерирани в страната. В резултат от ден на ден публични средства се харчат за справяне с отпадъците от опаковки, като в последна сметка се натоварва такса „ битови боклуци “. Въпреки забележителните, даже за Европа, публични разноски за ръководство на отпадъците в България, едвам 4.8% от материалите се връщат назад в стопанската система – над два пъти по-малко от междинното за Европейския съюз и пет пъти по-малко от водещата страна Нидерландия.
Спешно решение чакат въпросите за вярното отчитане на данните, както и справедливото систематизиране на отговорностите и на финансовите запаси сред производителите, локалните управляващи и потребителите. Докладът предизвестява, че без фрапантни усъвършенствания в организацията и контрола, България няма да успее да отговори на новите стандарти за ръководство на отпадъците и ще продължи да изостава в постигането на кръгова стопанска система.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ