Предложен е съвсем нов метод за решаване на информационния парадокс на черните дупки
Нищо не се връща оттатък хоризонта на събитията и все пак оттова може да изтече неусетно напълно малко информация. Макар че черните дупки лека-полека изчезват под въздействието на Хокинг радиацията, техните сигнатури могат да се запазят в слабите пулсации в тъканта на пространство-времето. И в този момент, когато знаем това, можем да ги търсим в данните от астрономическите наблюдения.
През 1976 година Стивън Хокинг шокира света на астрофизиката, като допусна, че черните дупки не са изцяло черни. Всъщност те излъчват дребни количества сила и с течение на времето могат да отделят толкоз доста, че да изчезнат. За информацията обаче теорията на Хокинг за излъчването не важи: тя влиза в черна дупка дружно с материята и към този момент не може да излезе от нея. И по този начин, какво се случва с информацията, когато черната дупка изчезне?
От десетилетия учените се борят с „ осведомителния абсурд на черната дупка “. Изказани са доста хипотези. Една от тях допуска, че вътрешността на черната дупка е обвързвана с външните райони посредством квантова нелокалност, при която заплетените частици споделят общо квантово положение. Тази нелокалност се назовава „ ненасилствена “, тъй като пулсациите в тъканта на пространство-времето провокират едва видимо квантово усложнение, а не нещо като детонация или обединение.
Ако тази догадка е вярна, тогава пространство-времето към черните дупки е цялостно с пертурбации, които корелират с информацията вътре. И когато черната дупка изчезне, информацията ще остане на открито. Парадоксът е позволен.
В неотдавнашна публикация, препоръчана за издание, учени от Калифорнийския софтуерен институт оферират метод за инспекция на тази завладяваща догадка.
Те откриха, че нелокалните квантови корелации освен оставят следи в пространство-времето към черните дупки; те оставят отпечатък и в гравитационните талази, които стават забележими при сливането на черните дупки. Тези сигнатури съществуват като дребни флуктуации върху главния сигнал на гравитационните талази, само че имат неповторим набор, който ясно ги отличава от елементарните талази, написа изданието Space.
За страдание сегашните детектори на гравитационни талази нямат задоволително сензитивност, с цел да уловят търсения сигнал. Но инструментите от ново потомство могат да получат такава опция.
