Жените от това село само веднъж в живота си...
Нищо не може да се съпостави с екзотиката на Китай. Дори 700 години след неговото „ разкриване “ и след десетилетия на нечуван стопански напредък, голямата азиатска страна не е изгубила своята мистичност, написа pochivka.blitz.bg.
Китай предлага безчет благоприятни условия за проучване и разкриване както в мегаградовете като Пекин и Шанхай, по този начин и в непознатите селски региони. В един подобен в дебрите на Южен Китай съществува село, в което живеят същински модерни Рапунцели.
На два часа път с кола на юг от град Гуейлин се намира чудноватото село Хуанло Яо, ситуирано на крайбрежията на река Цзинша. Сгушено измежду прелестните оризови тераси Лонджи, това отдалечено планински кътче е било съвсем недостъпно до 2002 година, когато китайското държавно управление взема решение да вкара стратегия за „ туристическа промяна “, осведоми outlookindia.com.
Хуанло Яо е дом на алените яо – радикално население, произхождащо от династията Цин (221-206 година прочие Хр.). Всъщност думата „ червени “ е добавена към названието им поради обичайните ръчно тъкани червени връхни облекла и ризи, които дамите носят по време на празници.
С население от едвам 600 души, разграничени в 78 фамилии, Хуанло Яо предлага живописни гледки към заобикалящата го гъста зеленина. Най-известното нещо там, обаче, са дългите катраненочерни коси на дамите, които са с невероятна дължина и издръжливост.
За дамите в селото тяхната коса е най-ценното владеене. Селото е записано в „ Книгата на върховете Гинес “ като селото с най-дългите коси. Тук е обикновено девойките да имат копринена черна коса, която стига до метър и половина дължина (и тегло към килограм).
Само няколко дами имат коса, дълга повече от 1,8 м. Най-дългата коса в селото е записана през 2004 година – 2,1 м.
Жените яо с горделивост предават традицията за стартиране на дълги коси от потомство на потомство. Тайната на тяхната гарваново черна и плътна коса е един елементарен режим за хубост, който следват от години.
Всеки ден те мият косата си в реката, само че на третия или четвъртия ден употребяват специфична примес, с която я изплакват. Тази примес се прави от ферментирала оризова вода, сварена с обелки от помело и масло от семена на чаено дърво. Първо дамите изплакват гривата си с този специфичен шампоан, а по-късно употребяват дървен гребен, с цел да го разнесат от корените до върха. Твърди се, че този всекидневен обред е повода за тяхната наситено черна коса без нито един сив косъм.
За дамите в това село дългата коса е знак на дългоденствие, по тази причина колкото по-дълга е косата, толкоз по-дълго се счита, че ще живеят.
При един необикновен обред те подстригват косата си единствено един път – когато навършат 18 години.
Подстригването тук е обред за съзряване, който демонстрира, че момичето към този момент е пораснало и готово да се омъжи. Подстриганата коса не се изхвърля. Тя са пази и се слага още веднъж в плитката на дамата, когато тя стане майка. Тази вплетена коса служи да се отличават омъжените от неомъжените дами.
Косата играе значима роля и за проявление на обществения статус на дамата. Неомъжените яо се отличават с носене на черен тюрбан, защото на дамите без брачен партньор не им е разрешено да си демонстрират косата на обществено място.
До 80-те години на 20-и век е съществувала странна традиция, съгласно която никой мъж не можел да види косата на жена до сватбения ѝ ден, когато брачният партньор ѝ разкрива красивите плитки. Ако някой мъж наруши това предписание, той би трябвало да остане да живее три години с родителите на девойката като техен шурей. За благополучие тази традиция е изоставена.
Ако видите жена, чиято коса просто е увита към главата ѝ, това значи, че е омъжена, само че няма деца. А в случай че видите жена с опашка на главата си, това значи, че е омъжена и с деца.
Сега Хуанло Яо е известна туристическа дестинация. Селото даже има собствен спектакъл за туристи, където дамите от алените яо със своите обичайни червени костюми извършват фолклорни танци и песни и описват за историята на своята общественост.
Не се изненадвайте, в случай че ви поканят да посетите дома им или ви предложат чаша чай, защото са извънредно гостоприемни и сърдечни.
Китай предлага безчет благоприятни условия за проучване и разкриване както в мегаградовете като Пекин и Шанхай, по този начин и в непознатите селски региони. В един подобен в дебрите на Южен Китай съществува село, в което живеят същински модерни Рапунцели.
На два часа път с кола на юг от град Гуейлин се намира чудноватото село Хуанло Яо, ситуирано на крайбрежията на река Цзинша. Сгушено измежду прелестните оризови тераси Лонджи, това отдалечено планински кътче е било съвсем недостъпно до 2002 година, когато китайското държавно управление взема решение да вкара стратегия за „ туристическа промяна “, осведоми outlookindia.com.
Хуанло Яо е дом на алените яо – радикално население, произхождащо от династията Цин (221-206 година прочие Хр.). Всъщност думата „ червени “ е добавена към названието им поради обичайните ръчно тъкани червени връхни облекла и ризи, които дамите носят по време на празници.
С население от едвам 600 души, разграничени в 78 фамилии, Хуанло Яо предлага живописни гледки към заобикалящата го гъста зеленина. Най-известното нещо там, обаче, са дългите катраненочерни коси на дамите, които са с невероятна дължина и издръжливост.
За дамите в селото тяхната коса е най-ценното владеене. Селото е записано в „ Книгата на върховете Гинес “ като селото с най-дългите коси. Тук е обикновено девойките да имат копринена черна коса, която стига до метър и половина дължина (и тегло към килограм).
Само няколко дами имат коса, дълга повече от 1,8 м. Най-дългата коса в селото е записана през 2004 година – 2,1 м.
Жените яо с горделивост предават традицията за стартиране на дълги коси от потомство на потомство. Тайната на тяхната гарваново черна и плътна коса е един елементарен режим за хубост, който следват от години.
Всеки ден те мият косата си в реката, само че на третия или четвъртия ден употребяват специфична примес, с която я изплакват. Тази примес се прави от ферментирала оризова вода, сварена с обелки от помело и масло от семена на чаено дърво. Първо дамите изплакват гривата си с този специфичен шампоан, а по-късно употребяват дървен гребен, с цел да го разнесат от корените до върха. Твърди се, че този всекидневен обред е повода за тяхната наситено черна коса без нито един сив косъм.
За дамите в това село дългата коса е знак на дългоденствие, по тази причина колкото по-дълга е косата, толкоз по-дълго се счита, че ще живеят.
При един необикновен обред те подстригват косата си единствено един път – когато навършат 18 години.
Подстригването тук е обред за съзряване, който демонстрира, че момичето към този момент е пораснало и готово да се омъжи. Подстриганата коса не се изхвърля. Тя са пази и се слага още веднъж в плитката на дамата, когато тя стане майка. Тази вплетена коса служи да се отличават омъжените от неомъжените дами.
Косата играе значима роля и за проявление на обществения статус на дамата. Неомъжените яо се отличават с носене на черен тюрбан, защото на дамите без брачен партньор не им е разрешено да си демонстрират косата на обществено място.
До 80-те години на 20-и век е съществувала странна традиция, съгласно която никой мъж не можел да види косата на жена до сватбения ѝ ден, когато брачният партньор ѝ разкрива красивите плитки. Ако някой мъж наруши това предписание, той би трябвало да остане да живее три години с родителите на девойката като техен шурей. За благополучие тази традиция е изоставена.
Ако видите жена, чиято коса просто е увита към главата ѝ, това значи, че е омъжена, само че няма деца. А в случай че видите жена с опашка на главата си, това значи, че е омъжена и с деца.
Сега Хуанло Яо е известна туристическа дестинация. Селото даже има собствен спектакъл за туристи, където дамите от алените яо със своите обичайни червени костюми извършват фолклорни танци и песни и описват за историята на своята общественост.
Не се изненадвайте, в случай че ви поканят да посетите дома им или ви предложат чаша чай, защото са извънредно гостоприемни и сърдечни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ