Томас Харди – „Понякога импулсът е много по-силен от преценката ни“
“Нищо не е толкоз необичайно, че да не се е случвало в никакъв случай. ”
Томас Харди е британски създател, стихотворец и романист на натуралистическото придвижване, макар че в няколко стихотворения той демонстрира детайли от предходните сантиментални и просветни интервали на литературата, като да вземем за пример неговото обаяние от свръхестественото. Той се дефинира най-вече за стихотворец и в началото основава романи основно за финансова облага. Харди е може би най-известен със мощните си образни романи, занимаващи се с неумолимостта на човешката орис, на фона на провинциални региони, представяйки герои, борещи се против пристрастености, условия и душевни безредици. Сред най-известните му произведения са „ Под раззелененото дърво “ (1872), „ Две сини очи " (1873), „ Далече от безумната навалица “ (1874), „ Кметът на Кастърбридж “ (1886), „ Тес от рода д'Ърбървил “ (1891) и други
“Колко непредвидени са офанзивите на ориста ”
Авторът е роден на 2 юни 1840 година в Хайър Бокхамптън (енория Стинсфорд, Дорсет), където основава множеството от романите си, въодушевен от югозападна Англия. Баща му е каменоделец и локален строител, а майка му добре образована и будна жена, която го приготвя сама преди той да постъпи в първото си учебно заведение в Бокхамптън на осемгодишна възраст. По-късно Харди се образова като проектант в Дорчестър, преди да се реалокира в Лондон през 1862 година - там се записва като студент в King's College London. Печели награди от Кралския институт на английските архитекти и Архитектурната асоциация. Той се причислява към практиката на Артър Бломфийлд като помощник проектант през април 1862 година В този интервал Харди написа най-вече в свободното си време и по този начин до триумфа на романа „ Далече от безумната навалица “ (1874).
“Щастието е къс епизод в общата драма и болежка. ”
През 1870 година, до момента в който е на архитектурна задача за възобновяване на енорийската черква в Корнуол, Харди среща и се влюбва в Ема Гифорд – двамата подписват брак през есента на 1874 година През 1885 година Томас и брачната половинка му се реалокират в Макс Гейт - къща, проектирана от Харди и издигната от брат му. Макар че по-късно двамата се отчуждават един от различен, последвалата гибел на Ема през 1912 година има сериозен травматичен резултат върху Томас. След гибелта ѝ той подхваща пътешестване до Корнуол, с цел да посети всички места, свързани с първите им срещи и ухажване. Неговите стихове в интервала 1912-13 година са отражение на нейната гибел. През 1914 година Харди се дами наново за секретарката си Флоренция Емили Дъглал. Въпреки новия съюз, съзнанието му продължава да е заето със гибелта на първата му жена и пишейки лирика, Харди се пробва да преодолее загубата ѝ.
“Романът показва усещане, а не мотив. ”
До края на XIX век той печели интернационална известност и необятен кръг литературни другари. През 1910 година Харди е назначен за член на Ордена за заслуги и за първи път е номиниран за Нобелова премия за литература (има втора номинация 11 години по-късно).
Считан за викториански реалист, Харди изследва обществените ограничавания върху живота на живеещите във викторианска Англия и подлага на критика тези вярвания - изключително обвързваните с брака, образованието и религията, които лимитират живота на хората и предизвикват злощастие. Съдбата или шансът е друга значима тематика в творчеството му. Героите на Харди постоянно се сблъскват с кръстопът, който предлага различни физически дестинации, само че който също е знак на една точка на опция и преход.
“По-добре да имаш стеснен избор, в сравнение с никакъв. ”
„ Далече от безумната навалица “ (1874) е определян за най-популярния разказ на Томас Харди, донесъл му голяма популярност. Книгата показва историята на гордата хубавица Батшеба Евърдийн, която копнее да гради независимо живота си. Нейното наличие разбужда пристрастеностите в трима от локалните поданици: благородник на име Болдуд, войник-съблазнител Трой и фермера Габриел Оук. Всеки от тях желае да я завоюва и направи своя брачна половинка, а съперничеството посред им провокира напрежение и пристрастености в обичайното и на пръв взор идилично провинциално общество. Линията на историята е толкоз мощна, колкото и сюжетът, а философските гледни точки на създателя за опустошителния резултат на индустриалната гражданска война върху селското стопанство и живота на всички участници, се споделят с читателя. Романът повдига моралния въпрос за това, какво е добър живот и каква е премията за него. Има радиопиеси и няколко екранизации по книгата: първият филм е от 1915 година, а през 2015 година се появява и най-новата версия на режисьора Томас Винтерберг.
“Много рядко насладата от бленуваното компенсира тъгите на безсънието. (из „ Далече от безумната навалица “) ”
„ Тес от рода д'Ърбървил “ (1891) е романът шедьовър в творчеството на Томас Харди – една мощно прочувствена и тежка история за обич, изменничество и болежка, която ни среща с обаятелния, хубав и въодушевен от обич облик на Тес, знак на страдащото човечество и дружно с това на всичко положително и красиво в човешката природа. Главната героиня е определяна за един от най-приятните, мощни, само че и трагични облици в литературата. Персонажът на Тес е доста повече рецензия към обществото и неговите правила, в сравнение с към дамите и взаимоотношенията, както някои го възприемат. Харди дава на романа фаталистични нюанси, само че централните въпроси на персоналната отговорност по отношение на външните сили са неразрешими. По-важното е, че странното комбиниране на пристрастеност и бездейност в облика на Тес я прави по този начин пленителна и завладяваща. Има доста отзиви на критици и читатели, че романът е „ от тези истории, които разрушават сърцето “. И този разказ на Харди е ентусиазъм за театрални постановки, опера, филми и мини-сериали.
"... смисълът на живота се крие не във външните промени, а във вътрешните прекарвания " (из „ Тес от рода д'Ърбървил “)
Вирджиния Улф, романистка, феминистка и създател на разкази, считана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Англия през 20 век, означи трайната мощ на Харди като публицист: „ По някакъв метод това не е просто дубликат на живота в несъмнено време и място, което Харди ни е дал. Това е привидение за света и човешката орис, разкриващо се от могъщо въображение, бездънен и лиричен талант, нежна и хуманна душа. “
“Песимизмът, в резюме, е да играеш на несъмнено. Това е игра, която не можеш да изгубиш – можеш единствено да спечелиш. Това е единственият метод да гледаш на живота и в никакъв случай да не си отчаян. ”
Харди заболява от плеврит през декември 1927 година и умира на 11 януари 1928 година, диктувайки на жена си последната си поема. В годината на гибелта му госпожа Харди разгласява " Ранния живот на Томас Харди ", 1841-1891 година, формиран най-вече от модерни бележки, писма, дневници и биографични мемоари.
„ Далече от безумната навалица “ – превод: Красимир Желязков
„ Тес от рода Д’Ърбървил “ – превод: В. Измирлиев, Л. Велинов
Томас Харди е британски създател, стихотворец и романист на натуралистическото придвижване, макар че в няколко стихотворения той демонстрира детайли от предходните сантиментални и просветни интервали на литературата, като да вземем за пример неговото обаяние от свръхестественото. Той се дефинира най-вече за стихотворец и в началото основава романи основно за финансова облага. Харди е може би най-известен със мощните си образни романи, занимаващи се с неумолимостта на човешката орис, на фона на провинциални региони, представяйки герои, борещи се против пристрастености, условия и душевни безредици. Сред най-известните му произведения са „ Под раззелененото дърво “ (1872), „ Две сини очи " (1873), „ Далече от безумната навалица “ (1874), „ Кметът на Кастърбридж “ (1886), „ Тес от рода д'Ърбървил “ (1891) и други
“Колко непредвидени са офанзивите на ориста ”
Авторът е роден на 2 юни 1840 година в Хайър Бокхамптън (енория Стинсфорд, Дорсет), където основава множеството от романите си, въодушевен от югозападна Англия. Баща му е каменоделец и локален строител, а майка му добре образована и будна жена, която го приготвя сама преди той да постъпи в първото си учебно заведение в Бокхамптън на осемгодишна възраст. По-късно Харди се образова като проектант в Дорчестър, преди да се реалокира в Лондон през 1862 година - там се записва като студент в King's College London. Печели награди от Кралския институт на английските архитекти и Архитектурната асоциация. Той се причислява към практиката на Артър Бломфийлд като помощник проектант през април 1862 година В този интервал Харди написа най-вече в свободното си време и по този начин до триумфа на романа „ Далече от безумната навалица “ (1874).
“Щастието е къс епизод в общата драма и болежка. ”
През 1870 година, до момента в който е на архитектурна задача за възобновяване на енорийската черква в Корнуол, Харди среща и се влюбва в Ема Гифорд – двамата подписват брак през есента на 1874 година През 1885 година Томас и брачната половинка му се реалокират в Макс Гейт - къща, проектирана от Харди и издигната от брат му. Макар че по-късно двамата се отчуждават един от различен, последвалата гибел на Ема през 1912 година има сериозен травматичен резултат върху Томас. След гибелта ѝ той подхваща пътешестване до Корнуол, с цел да посети всички места, свързани с първите им срещи и ухажване. Неговите стихове в интервала 1912-13 година са отражение на нейната гибел. През 1914 година Харди се дами наново за секретарката си Флоренция Емили Дъглал. Въпреки новия съюз, съзнанието му продължава да е заето със гибелта на първата му жена и пишейки лирика, Харди се пробва да преодолее загубата ѝ.
“Романът показва усещане, а не мотив. ”
До края на XIX век той печели интернационална известност и необятен кръг литературни другари. През 1910 година Харди е назначен за член на Ордена за заслуги и за първи път е номиниран за Нобелова премия за литература (има втора номинация 11 години по-късно).
Считан за викториански реалист, Харди изследва обществените ограничавания върху живота на живеещите във викторианска Англия и подлага на критика тези вярвания - изключително обвързваните с брака, образованието и религията, които лимитират живота на хората и предизвикват злощастие. Съдбата или шансът е друга значима тематика в творчеството му. Героите на Харди постоянно се сблъскват с кръстопът, който предлага различни физически дестинации, само че който също е знак на една точка на опция и преход.
“По-добре да имаш стеснен избор, в сравнение с никакъв. ”
„ Далече от безумната навалица “ (1874) е определян за най-популярния разказ на Томас Харди, донесъл му голяма популярност. Книгата показва историята на гордата хубавица Батшеба Евърдийн, която копнее да гради независимо живота си. Нейното наличие разбужда пристрастеностите в трима от локалните поданици: благородник на име Болдуд, войник-съблазнител Трой и фермера Габриел Оук. Всеки от тях желае да я завоюва и направи своя брачна половинка, а съперничеството посред им провокира напрежение и пристрастености в обичайното и на пръв взор идилично провинциално общество. Линията на историята е толкоз мощна, колкото и сюжетът, а философските гледни точки на създателя за опустошителния резултат на индустриалната гражданска война върху селското стопанство и живота на всички участници, се споделят с читателя. Романът повдига моралния въпрос за това, какво е добър живот и каква е премията за него. Има радиопиеси и няколко екранизации по книгата: първият филм е от 1915 година, а през 2015 година се появява и най-новата версия на режисьора Томас Винтерберг.
“Много рядко насладата от бленуваното компенсира тъгите на безсънието. (из „ Далече от безумната навалица “) ”
„ Тес от рода д'Ърбървил “ (1891) е романът шедьовър в творчеството на Томас Харди – една мощно прочувствена и тежка история за обич, изменничество и болежка, която ни среща с обаятелния, хубав и въодушевен от обич облик на Тес, знак на страдащото човечество и дружно с това на всичко положително и красиво в човешката природа. Главната героиня е определяна за един от най-приятните, мощни, само че и трагични облици в литературата. Персонажът на Тес е доста повече рецензия към обществото и неговите правила, в сравнение с към дамите и взаимоотношенията, както някои го възприемат. Харди дава на романа фаталистични нюанси, само че централните въпроси на персоналната отговорност по отношение на външните сили са неразрешими. По-важното е, че странното комбиниране на пристрастеност и бездейност в облика на Тес я прави по този начин пленителна и завладяваща. Има доста отзиви на критици и читатели, че романът е „ от тези истории, които разрушават сърцето “. И този разказ на Харди е ентусиазъм за театрални постановки, опера, филми и мини-сериали.
"... смисълът на живота се крие не във външните промени, а във вътрешните прекарвания " (из „ Тес от рода д'Ърбървил “)
Вирджиния Улф, романистка, феминистка и създател на разкази, считана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Англия през 20 век, означи трайната мощ на Харди като публицист: „ По някакъв метод това не е просто дубликат на живота в несъмнено време и място, което Харди ни е дал. Това е привидение за света и човешката орис, разкриващо се от могъщо въображение, бездънен и лиричен талант, нежна и хуманна душа. “
“Песимизмът, в резюме, е да играеш на несъмнено. Това е игра, която не можеш да изгубиш – можеш единствено да спечелиш. Това е единственият метод да гледаш на живота и в никакъв случай да не си отчаян. ”
Харди заболява от плеврит през декември 1927 година и умира на 11 януари 1928 година, диктувайки на жена си последната си поема. В годината на гибелта му госпожа Харди разгласява " Ранния живот на Томас Харди ", 1841-1891 година, формиран най-вече от модерни бележки, писма, дневници и биографични мемоари.
„ Далече от безумната навалица “ – превод: Красимир Желязков
„ Тес от рода Д’Ърбървил “ – превод: В. Измирлиев, Л. Велинов
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ