Пролетта започва от Кастамону
Нищо чудно, в случай че не сте чували за Кастамону. Този град не се намира нито на Егейското, нито на Средиземноморското крайбрежие на Турция, където са най-известните й курорти, а навътре в страната, на 230 км северно от столицата Анкара и на 170 км южно от Черно море. Център е на едноименна провинция, в която са съсредоточени най-големите дърводобивни и дървопреработващи предприятия на страната. Тук се създават всичкият ламинат на южната ни съседка, както и плоскости за мебелната индустрия. А това е по този начин, тъй като Кастамону е един от най-гористите региони, затрупан с иглолистна растителност. Градът се намира на 800 м надморска височина и свежият боров въздух се усеща късно вечер, когато стихне трафикът.
До Кастамону може да се стигне най-лесно по въздуха, тъй като има летище, с прехвърляне в Истанбул. По шосе от Истанбул пътят е 500 км на изток през планини и лишава повече от 6 часа. Най-предпочитаният маршрут е откъм Анкара, тъй като е построена автомагистрала, а преди няколко години е пуснат тунел през
планината Илгаз
който редуцира пътя с един час. Тази планина е изключително значима от географска позиция, тъй като на север от нея, където е и град Кастамону, климатът е радикално друг – усеща се въздействието на Черно море. Тя и другите планини в близост крият живописни каньони и водопади, богато биоразнообразие, което е под наблюдението на интернационалната мрежа PAN Parks. Не инцидентно тук са ориентирани новите старания на локалната и държавната власт за развиване на туризма – културно-исторически, пешеходен, рафтинг, велосипеден, конен… Почивката не е единствено море, въпреки всичко.
Тази година Кастамону беше определен за културна столица на тюркоезичните нации и една от деянията бе
празникът Невруз
за посрещане на пролетта. Това се случи на 21 март, с настъпването на астрономическата пролет, а преди седмица – на 3 и 4 април – част от изпълнителите, танцували и пяли на площада в Кастамону, гостуваха в Пловдив и София, като преди този момент бяха обиколили и други балкански страни.
Пъстра панорама представляваха участниците от двайсетина страни, самостоятелни области и региони, най-вече от Азия, с техните национални костюми, а площадът, за който споделят, че е един от десетте най-важни в Турция, тъй като на него са се вземали виновни държавнически решения, мъчно побираше напиращата аудитория. Сред цялото културно разнообразие изненадват два момента – специфичните посетители, измежду които министърът на културата и туризма господин Нуман Куртулмуш, се чукнаха с шарени яйца (било знак на разпукващата се пролет) и прескочиха огън (нещо, което у нас се прави на Сирни заговезни).
А за какво тъкмо Кастамону беше център на празника Невруз? Защото в този град, намирал се в миналото
на Пътя на коприната
само че останал дълги години изолиран от цивилизацията, са съхранени изключително добре традициите и културата на Анадола. В Кастамону, който се е появил през Средновековието, само че се е развивал най-много през 18-и, 19-и и 20-и век, има непокътнати над 3000 остарели къщи. Някои са реновирани и превърнати в музеи, заведения за хранене, ханове, други следва да бъдат възобновени, само че под строгото наблюдаване да се резервира архитектурата им.
За живописните пазарчета и покритите базари към джамиите няма да приказваме, само че не можем да не надникнем в няколко музея. Като този на шапките да вземем за пример. Идеята за него пристигнала от… Кемал Ататюрк. Той обичал да идва в града, даже прекарал тук известно време през 1925 година Та един път пристигнал с мека европейска шапка, което довело модата на този вид мъжки аксесоар, а по-късно – и до основаването на музей. Там могат да се видят да вземем за пример каскетът на Бюлент Еджевит и бомбето на Сюлейман Демирел. Има и дамски шапки от началото на 20-и век.
В Кастамону се намира единственият непокътнат хан за камили, който впечатлява с внушителните си размери и потвърждава, че точно отсам са минавали керваните. В града можете да видите образно по какъв начин се вършат обичайни покривки с щампи, по какъв начин се създава
фамозната халва на конци
която безусловно се топи в устата. Всичко това се майстори на ръка. Впрочем, Кастамону е прочут със своите готвачи. Оттук са вземали хората, които приготвяли храната на султаните и отговаряли за това с главата си. И в този момент готвачите на най-възловите места в страната са от този град. Напълно сме съгласни с избора на властта, откакто опитваме няколко обичайни ястия…
В късния следобяд е най-добре да се качите до часовниковата кула, откъдето се открива прелестен аспект към града и крепостта от византийско време на отсрещния рид, и да изпиете чаша чай или турско кафе. В далечината се вижда джамия, пред която е паркиран… аероплан. Оказва се, че е кафене. Часовникът също има своята история. Изработен в Страсбург, той бил подложен в Истанбул през 1889 година, само че дамата на султан Абдул Меджит, уплашена от звъна му, който е като камбана, пометнала и споделила, че не го желае. Така часовникът бил изместен в Кастамону, за наслада на туристите.
До Кастамону може да се стигне най-лесно по въздуха, тъй като има летище, с прехвърляне в Истанбул. По шосе от Истанбул пътят е 500 км на изток през планини и лишава повече от 6 часа. Най-предпочитаният маршрут е откъм Анкара, тъй като е построена автомагистрала, а преди няколко години е пуснат тунел през
планината Илгаз
който редуцира пътя с един час. Тази планина е изключително значима от географска позиция, тъй като на север от нея, където е и град Кастамону, климатът е радикално друг – усеща се въздействието на Черно море. Тя и другите планини в близост крият живописни каньони и водопади, богато биоразнообразие, което е под наблюдението на интернационалната мрежа PAN Parks. Не инцидентно тук са ориентирани новите старания на локалната и държавната власт за развиване на туризма – културно-исторически, пешеходен, рафтинг, велосипеден, конен… Почивката не е единствено море, въпреки всичко.
Тази година Кастамону беше определен за културна столица на тюркоезичните нации и една от деянията бе
празникът Невруз
за посрещане на пролетта. Това се случи на 21 март, с настъпването на астрономическата пролет, а преди седмица – на 3 и 4 април – част от изпълнителите, танцували и пяли на площада в Кастамону, гостуваха в Пловдив и София, като преди този момент бяха обиколили и други балкански страни.
Пъстра панорама представляваха участниците от двайсетина страни, самостоятелни области и региони, най-вече от Азия, с техните национални костюми, а площадът, за който споделят, че е един от десетте най-важни в Турция, тъй като на него са се вземали виновни държавнически решения, мъчно побираше напиращата аудитория. Сред цялото културно разнообразие изненадват два момента – специфичните посетители, измежду които министърът на културата и туризма господин Нуман Куртулмуш, се чукнаха с шарени яйца (било знак на разпукващата се пролет) и прескочиха огън (нещо, което у нас се прави на Сирни заговезни).
А за какво тъкмо Кастамону беше център на празника Невруз? Защото в този град, намирал се в миналото
на Пътя на коприната
само че останал дълги години изолиран от цивилизацията, са съхранени изключително добре традициите и културата на Анадола. В Кастамону, който се е появил през Средновековието, само че се е развивал най-много през 18-и, 19-и и 20-и век, има непокътнати над 3000 остарели къщи. Някои са реновирани и превърнати в музеи, заведения за хранене, ханове, други следва да бъдат възобновени, само че под строгото наблюдаване да се резервира архитектурата им.
За живописните пазарчета и покритите базари към джамиите няма да приказваме, само че не можем да не надникнем в няколко музея. Като този на шапките да вземем за пример. Идеята за него пристигнала от… Кемал Ататюрк. Той обичал да идва в града, даже прекарал тук известно време през 1925 година Та един път пристигнал с мека европейска шапка, което довело модата на този вид мъжки аксесоар, а по-късно – и до основаването на музей. Там могат да се видят да вземем за пример каскетът на Бюлент Еджевит и бомбето на Сюлейман Демирел. Има и дамски шапки от началото на 20-и век.
В Кастамону се намира единственият непокътнат хан за камили, който впечатлява с внушителните си размери и потвърждава, че точно отсам са минавали керваните. В града можете да видите образно по какъв начин се вършат обичайни покривки с щампи, по какъв начин се създава
фамозната халва на конци
която безусловно се топи в устата. Всичко това се майстори на ръка. Впрочем, Кастамону е прочут със своите готвачи. Оттук са вземали хората, които приготвяли храната на султаните и отговаряли за това с главата си. И в този момент готвачите на най-възловите места в страната са от този град. Напълно сме съгласни с избора на властта, откакто опитваме няколко обичайни ястия…
В късния следобяд е най-добре да се качите до часовниковата кула, откъдето се открива прелестен аспект към града и крепостта от византийско време на отсрещния рид, и да изпиете чаша чай или турско кафе. В далечината се вижда джамия, пред която е паркиран… аероплан. Оказва се, че е кафене. Часовникът също има своята история. Изработен в Страсбург, той бил подложен в Истанбул през 1889 година, само че дамата на султан Абдул Меджит, уплашена от звъна му, който е като камбана, пометнала и споделила, че не го желае. Така часовникът бил изместен в Кастамону, за наслада на туристите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ