Уважаеми министри, кажете за тринадесетата заплата?
Нима не усещате какъв брой внимателно звучи това в дни, когато всички приказват за дефицит на средства, за потребност от редуциране на разноски, за дисциплинираност и икономии?
Седемнадесет години служих в общинската администрация – тихият, небляскав фронт, където жителят среща страната лице в лице. Смея да заявя, че работих съзнателно и отдадено. Свидетел са ми нощите, уикендите и празниците, в които поемах задължения, тъй като „ някой би трябвало да го свърши “.
През всичките тези години по този начин и не видях прословутата тринадесета заплата. Нито един път. Не единствено аз – и някогашните ми сътрудници, тези тихи „ редови общински чиновници “, които градят естествения темп на един град. За нас този бонус постоянно е бил някаква митология – нещо, за което сме чували да се случва другаде: в министерствата, в огромните държавни сдружения, в съдилищата, в системи, чиито коридори елементарният човек рядко прекрачва.
Година след година, декември след декември, по медиите и в коридорите се разнася слухът, че „ там “ тринадесетата заплата още веднъж се раздава – сякаш по право, сякаш по традиция. И постоянно се намират благовидни причини – „ тласък “, „ обосноваване “, „ отплата “.
Но вие, уважаеми министри, белким не усещате какъв брой внимателно звучи това в актуалната обстановка? В дни, когато всички приказват за дефицит на средства, за потребност от редуциране на разноски, за дисциплинираност и икономии?
Позволете ми да запитам:
С какво общинският специалист – индивидът, който всекидневно работи с жители, който носи отговорност за над 70 % от обществените услуги в страната – е по-малко заслужил от специалиста в някое министерство? С какво трудът му е по-скромен, по-слаб, по-недостоен за самопризнание?
И в случай че се пести – дано се пести еднообразно за всички.
Ако се награждава – дано се награждава по заслуги, не по подчиненост.
Уважаеми министри, страната има потребност от образец – не от следващата символна привилегия, която прокарва тънката линия сред „ ние “ и „ вие “. Покажете мъдрост, покажете правдивост. Поемете ангажимент, в случай че не да премахнете напълно, то най-малко да ограничите практиката на тринадесетата заплата до тези, които фактически са потвърдили изключителност и принос.
Стиска ли ви да го извършите?
Седемнадесет години служих в общинската администрация – тихият, небляскав фронт, където жителят среща страната лице в лице. Смея да заявя, че работих съзнателно и отдадено. Свидетел са ми нощите, уикендите и празниците, в които поемах задължения, тъй като „ някой би трябвало да го свърши “.
През всичките тези години по този начин и не видях прословутата тринадесета заплата. Нито един път. Не единствено аз – и някогашните ми сътрудници, тези тихи „ редови общински чиновници “, които градят естествения темп на един град. За нас този бонус постоянно е бил някаква митология – нещо, за което сме чували да се случва другаде: в министерствата, в огромните държавни сдружения, в съдилищата, в системи, чиито коридори елементарният човек рядко прекрачва.
Година след година, декември след декември, по медиите и в коридорите се разнася слухът, че „ там “ тринадесетата заплата още веднъж се раздава – сякаш по право, сякаш по традиция. И постоянно се намират благовидни причини – „ тласък “, „ обосноваване “, „ отплата “.
Но вие, уважаеми министри, белким не усещате какъв брой внимателно звучи това в актуалната обстановка? В дни, когато всички приказват за дефицит на средства, за потребност от редуциране на разноски, за дисциплинираност и икономии?
Позволете ми да запитам:
С какво общинският специалист – индивидът, който всекидневно работи с жители, който носи отговорност за над 70 % от обществените услуги в страната – е по-малко заслужил от специалиста в някое министерство? С какво трудът му е по-скромен, по-слаб, по-недостоен за самопризнание?
И в случай че се пести – дано се пести еднообразно за всички.
Ако се награждава – дано се награждава по заслуги, не по подчиненост.
Уважаеми министри, страната има потребност от образец – не от следващата символна привилегия, която прокарва тънката линия сред „ ние “ и „ вие “. Покажете мъдрост, покажете правдивост. Поемете ангажимент, в случай че не да премахнете напълно, то най-малко да ограничите практиката на тринадесетата заплата до тези, които фактически са потвърдили изключителност и принос.
Стиска ли ви да го извършите?
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ