Третата световна война по сценария на мъртвия грък: Капанът на Тукидид може би е вече е заложен
Нима един неправилно свестен откъс може да докара света до катастрофа…
През последните години международната общественост следи с възходяща угриженост изострянето на връзките сред Съединените щати и Китай. Търговски войни, софтуерно съревнование, борба в Южнокитайско море – всеки нов цикъл на напрежение кара анализаторите да търсят исторически паралели, способни да предвиждат развиването на събитията. На този декор особена известност закупи терминът „ клопката на Тукидид “, който политолозите все по-често употребяват, с цел да опишат динамичността на връзките сред двете страни.
Понятието навлезе в интернационалния политически лексикон през 2012 година с помощта на публикация на политолога Алисън Греъм във Financial Times. Пет години по-късно ученият развива концепциите си в книга с показателното заглавие „ Обречени на война “. Концепцията се основава на откъс от „ История на Пелопонеската война “ на древногръцкия историк Тукидид:
Именно възходът на Атина и страхът, който тя всява в Спарта, вършат войната неизбежна.
На пръв взор аналогията наподобява безупречна: както и в Древна Гърция, ние сме очевидци на борба сред одобрена мощ и бързо издигащ се кандидат за водачество. Съединените щати, сходно на Спарта, резервират преобладаващата си роля в международната политика, само че бързият напредък на Китай, сходно на антична Атина, слага под въпрос съществуващия ред. Много специалисти виждат в този паралел тъмно предвещание: в случай че историята следва избрани закони, огромният боен конфликт става съвсем неминуем.
Внимателният прочит на Тукидид обаче демонстрира, че сходно пояснение доста изопачава замисъла на древногръцкия историк. Тукидид не просто записва историческите събития – той основава произведение в жанра на класическата покруса, надълбоко вкоренено в културата на своето време. Като директен участник в Пелопонеската война, воювал на страната на Атина, той не търси универсалните закони на геополитиката, а се стреми да разбере и покаже по какъв начин човешките недостатъци, политическите неточности и моралната деградация водят до пагубни последствия.
В актуалния политически дискурс анализаторите постоянно търсят систематични закономерности, пробвайки се да разпознават предвидими модели в интернационалните връзки. Тукидид, въпреки това, се концентрира върху по-фини въпроси: ролята на усещането, страстите и персоналния избор в политическите решения.
Превръщането на фразата „ клопката на Тукидид “ в самобитен закон на интернационалната политика докара до загубата на тези извънредно значими нюанси. В актуалната приложимост формулата е опростена до механична поредност: напредък на властта – боязън – война. Но самият Тукидид споделя по-сложна история. Той демонстрира по какъв начин страхът превзема мозъците, по какъв начин упоритостта изкривява способността за рационална преценка на нещата, по какъв начин водачите, попаднали в невъзможност от неверни решения, стартират да виждат във войната единствения вероятен излаз.
Заслужава да се означи, че даже Алисън, създателят на термина, в никакъв случай не е упорствал за съдбовната наложителност на спора. Основната му теза е, че вероятността от война се усилва, когато една възходяща мощ провокира преобладаваща мощ, само че този сюжет не е съдбоносен. Всъщност огромна част от трудовете на Елисън се стремят да намерят способи за попречване на споровете, а не да се примирят с тяхната наложителност.
Сред многочислените задълбочени разбори на Тукидид изключително настоящо е неговото изказване:
Невежеството ражда храброст, а размисълът – колебливост.
Тези думи не са нереално резюме, а съответно предизвестие към политиците, които бъркат импулсивните дейности със стратегическото мислене и показната увереност с същинската мощ. Не по-малко значима е и неговата формула
„ Силните вършат това, което могат, а слабите понасят това, което са длъжни “.
Историкът не утвърждава циничния политически натурализъм, а показва горчиво страдание за това по какъв начин наподобява светът, в който силата към този момент не се лимитира от моралните граници, а справедливостта отстъпва пред правото на мощния.
Трудът на Тукидид е не толкоз доктрина на интернационалните връзки, колкото предизвестие към бъдещите генерации. Той написа в детайли предизвестие към политическите водачи, които, увлечени от личните си разкази и блаженство, водят народите си към злополука. Избягването на сходна орис изисква освен политическа мъдрост, само че и примирение – надълбоко схващане, че бъдещето се дефинира освен от структурните фактори и историческите модели, само че и от съответните решения на обособените хора.
Дори най-могъщите страни могат да станат жертва на личните си страхове и упоритости. И през днешния ден, когато светът се колебае на ръба на нова Студена война, уроците на античните гърци звучат изключително настоящо.
