10 традиции, свързани с Никулден
Никулден е един от най-обичаните зимни празници. Празник на риболовци, моряци, пътешественици и авантюристи, на банкери. На Никулден честваме празника на Свети Николай – господарят на целия подводен свят.
Народното поверие гласи, че когато Господ разпределял света сред шестимата братя светци Свети Йоан, Свети Илия, Свети Василий, Свети Петър, Свети Атанас и Свети Никола, за Свети Никола останали моретата и океаните. Затова той е талантлив със силата да управлява морето, да стопира ветровете или да усилва ураганите, когато се ядоса. Ето и 10 от традициите, изпълнявани на този ден.
На Никулден се яде риба, най-добре шаран. На този ден всеки би трябвало да си хапне риба. Народът споделя: “На Никулден човек би трябвало да си почопли зъбите с рибя кост, въпреки и от боклука да я вземе ”. Шаранът е считан за асистент на Свети Николай, тъй като един път му оказал помощ в неволя. Легендата споделя, че Свети Николай бил застигнат от стихия и на дъното на лодката се появила дупка. Тогава Свети Николай бръкнал във водата и извадил един шаран, с който запушил дупката. Когато домакинята почиства рибата от люспите, би трябвало доста да внимава да не паднат на земята, защото дружно с тях ще “изпадне ” и имането на дома. Според друго поверие, в случай че някой настъпи падналите рибешки люспи, ще се разболее.
На 6 декември, с изключение на риба, на трапезата има обредни хлябове и постни ястия. Домакинята замесва ритуален самун, който е декориран с фигура на риба, лодка или различен алегоричен облик, характеризиращ светеца. На трапезата би трябвало да има и постни ястия, като сърми, фасул, чушки, варена царевица и жито.
Преди фамилията да се събере към празничната трапеза, рибникът и обредният самун се освещават и едвам тогава се употребяват. След като свещеникът прикади празничните блюда, отнася опашката на шарана със себе си. Домакинята или домакинът подвига питата над главата си и я разчупва. Половината се прибира, а другата половина се оставя на трапезата. Всеки загребва от житото с лъжица, подвига ръка на високо и се назовава: “На такава височина да порасне житото следващата година! ” После се подвигат чашите с вино и се назовава: “Колкото искри в чашата, толкоз грозде по лозята! ”. Трапезата не се подвига през целия ден, а от обредните хлябове се дават парчета на съседите, с цел да се запазят положителните връзки и да се множи благосъстоянието.
След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в течаща вода, с цел да бъдат всички членове на фамилията здрави през цялата година. Запазва се единствено костта от главата на рибата, защото се приема, че има формата на кръст. Хората имат вяра, че костта е лековита, по тази причина се пришива към шапката на новороденото, с цел да го пази от зли очи и заболявания. Тази кост – “кръхче ” или “дъна ”, се счита за неизмеримо лековита. 
Свети Никола покровителства и фамилията, заради което традицията повелява на Никулден да се провежда фамилен празник, именуван още молитва, работа, църква. На него се канят всички близки – родственици, кумове и съседи, а сбирката към огромната и осветена софра приключва с доста песни и забавление. След празничното пиршество мъжете отиват в дома на различен родственик и по този начин обхождат целия жанр до сутринта. На входа на къщата на именника, гостите нормално споделят: “Свети Никола да ни помогне! ”. Най-старият мъж повдига високо над главата хляба и го благослови.
На този ден не се работи нито къщна, нито работа на открито: на двора, в плевнята, в обора.
На този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали съгласно яденето, поради което и остарялата българска сентенция гласи “Да разпуснем на никулска дупка! ” Дупката била най-широка и при започване на колана, та да се издържи на многото служби и на многото трапези.
Момите за женене вървят на черква, с цел да поднесат на иконата на светеца цветя и блага, а на последното празнично хоро – сглядното, момите се ловят на хорото, а ергените и техните родители ги оглеждат. Поставят цветя и блага пред иконата на светеца и го молят горещо за подпомагане.
На Никулден не се плава в намерено море. Всички гемии стопират да се движат, с цел да се отдаде нужната респект към светеца-покровител. Едно от наложителните поверия, свързани с името на Свети Николай е традицията, когато се прави нова лодка, в нея да се вгради икона на Свети Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. На този ден се поставя завършек на есенния лов на риба. Уловът се принася в жертва на Свети Николай и риболовците още на брега изяждат първата уловена риба, останалата отнасят у дома.
Никулденската обредност има връзка и с коледарските и сурвакарски традиции. Така в Странджанско, да вземем за пример, след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват заедно в дома на своя “станеник ” и тържествено го канят да поеме обредната си роля на лидер на коледарската тайфа.
