Владислав Горанов: Ще управлява, който може, а не който си мисли, че може
Никой към този момент няма да има 80 депутати
Все повече ще се учим на „ сглобки ", „ препоръки за взаимно ръководство " и други информационни структури, които да изградят политическа просвета и трансформират българския парламент, споделя някогашният финансов министър в изявление за
Още акценти: Личното ми мнение е, че Румен Радев никога няма да слезе на политическия терен- това е негово право, никой не може да му го отнеме. По-успешни не сме били в никакъв случай, посоката е вярна. Лошото е, че колкото по сполучливи ставаме, толкоз е по-трудно да ставаме по-успешни. Прощавайте за играта на думи. Звучи непопулярно, само че колкото по-богати ставаме, толкоз повече ще порастват цените. За да не се подвигат налози трябват ограничения в разходната част, което е политическо предизвикателство. Ако въпреки всичко се наложи, по-добре да са косвените, а не директни. Дано да не съм прав, само че още веднъж влизаме в интервал на служебни държавни управления и липса на качествено ръководство. Най-големият проблем на служебните кабинети е, че се губи политическата отговорност
- Еврото пристигна без огромни проблеми и инфлационен звук, господин Горанов. Очаквахте ли това да се случи по този начин?
- По-скоро да. Беше основана нервност по отношение на прехода към еврото, което накара доста хора да се запасят с налични левове в края на годината. Подготовката на комерсиалните банки и на Българска народна банка се оказа на равнище. Хората посрещнаха с неспокойствие еврото и демонстрират толерантност и любознание. Приятната изненада е, че Българските пощи се оправят добре, а бяха подозирани за едва звено. Слабото звено се оказаха дребните търговци, които не поставиха задоволително усърдие да се заредят с евро, и на процедура ролята на най-голяма трансмисия за конвертиране на лв. в евро се падна на огромните търговски вериги.
- Пътят до него не бе къс и равен. Кой го направи подобен?
- Финансовата рецесия от 2008 година отсрочи за дълго дебата за разширение на еврозоната. Когато изглеждаше, че нещата се подреждат, пристигна банкрутът на КТБ и трябваше да се положат основни старания за възобновяване на доверието в Българска народна банка и в страната като цяло. Ако си спомняте, през 2016 година организирахме цялостна проверка на активите на финансовата система. Така наречените AQR (буквален превод - “проверка на качеството на активите ”) покачиха доверието във финансовата ни система и бяха причина за идващите стъпки. В началото на 2018 година използвахме българското председателство на Европейския съвет, когато гласът ни се чуваше по-силно, с цел да сложим въпроса за присъединение на българския лев към ERM II. Помогнахме и на Хърватия, като проправихме пътеката за разширение на еврозоната. За страдание, когато трябваше да бъдем дейни, ръководещите през 2022 година и в частност Асен Василев не си мръднаха пръста. Премиерът на Хърватия Пленкович обикаляше европейските столици и лобираше за влизането на Хърватия и можехме да влезем дружно. Получавах позвънявания от Брюксел няма ли и ние да се възползваме от момента, само че в България това не беше значимо. Казвам това, с цел да лишава и най-малката опция някой несправедливо да си припише роля за еврото.
- Отменихме валутния ръб. Готови ли са политиците ни да работят без усмирителна риза, каквато бе бордът?
- Винаги съм казвал, че нелепости могат да се вършат и в левове, и в евро. Искам да разясня, че по-голямата част от разпоредбите на валутния ръб са част от разпоредбите, по които действа евросистемата. Най-важното ограничаване се резервира – неразрешено е на Българска народна банка да финансира държавното управление. Разбира се, има и други правила, които са част от Пакта за непоклатимост и напредък, като да вземем за пример рестриктивните мерки за недостига до 3 % годишно и дълга до 60 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
- Очаквате ли още инфлация поради еврото, макар че търговци подвигаха цени авансово?
- Контролирането на инфлацията към 2% е главният мандат на Европейската централна банка и тя се оправя доста сполучливо с него. Ако мога да си разреша персонално мнение, единственият и неуверен миг беше, когато позволи за доста дълго време негативни лихви, само че кой съм аз да имам мнение по лихвената политика на ЕЦБ.
Иначе съгласно мен, колкото и непопулярно да звучи, колкото по-богати ставаме, толкоз повече ще порастват цените (инфлацията). Средната заплата през 2009 година беше 650 лв., а през 2025-а е 2549 лева Минималната работна заплата беше тогава 240 лева, а в този момент преди нарастването е 1077, а след него - 1213 лева, или 620,20 евро. Покупателната дарба, като се изключи че дава опция да използваме повече, през цената на труда въздейства на цените на продуктите и услугите, които произвеждаме и купуваме.
Вярвам в едно - по-успешни като общество не сме били в никакъв случай и посоката е вярна. Лошото е, че колкото по-успешни ставаме, толкоз е по-трудно да ставаме по-успешни. Прощавайте за играта на думите!
- Бели, сиви и черни пари надуваха имотния пазар. Ще се спука или ще се свие до естествени размери и без интервенция на Българска народна банка?
- Не знам дали сивата стопанска система е главният фактор за надуването на имотния пазар. Имаме културологични, народопсихологически и стопански аргументи за големия интерес към търсенето и предлагането на недвижими парцели. От една страна, българският родител се стреми обичайно да подсигури заслон на децата си. Но за мен по-важният фактор е неналичието на капиталова и бизнес тактика в хората и бизнесмените. От една страна, неналичието на развъртян финансов пазар и релативно ниската финансова просветеност вършат инвестицията в недвижими парцели една от най-предпочитаните. От друга страна, вложителите виждат в жилищното строителство релативно лесна стопанска самодейност и бърза обращаемост на капиталите, с които разполагат. Добрата вест е, че държавното управление на Росен Желязков стартира самодейността за въвеждане на държавни скъпи бумаги, които да се купуват непосредствено от жителите, което би могло да даде капиталова опция. Не на последно място, огромните годишни растежи на цените на недвижимите парцели и присъединението към еврозоната вършат този вид инвестиция доста атрактивна за задгранични жители за спекулативна рентабилност.
- При последния ни диалог допуснахте, че може да се наложи повдигане на налози. Размина ли ни се, или просто се отсрочи?
- Поздравления на екипа на Министерството на финансите, на Теменужка Петкова и на Росен Желязков за това, че съумяха да задържат бюджета в релативно рационални рамки през 2025 година Това, несъмнено, не дава отговор на въпроса по какъв начин ще преодолеем насъбраните несъответствия във фиска от последните няколко години и желанието за от ден на ден и повече разноски. Нашата данъчна система може да издържи на равнище на разноски до 40 на 100 от Брутният вътрешен продукт и всеки опит този размер да бъде надхвърлен значи недостиг и дълг. В този смисъл, с цел да не се подвигат налози, ще се наложи да се подхващат ограничения в разходната част, което е политическо предизвикателство. И не преставам да считам, че в случай че все пак се наложи увеличение на налози, по-добре е да са косвените, а не директните!
- Да, само че постоянно загатвате, че дефицитът не е 3%, а много повече и това ще стане ясно? Ако сте прав, какво следва?
- Технически видяно, екипът на Министерството на финансите отпред с министър Петкова съумя да вмести държавната сметка до 3% за 2025 година През последните няколко години обаче уговорките на страната на база на настоящите закони много натежаха. Да вземем даже единствено общинските капиталови планове за близо 4 милиарда евро - не съм сигурен, че са обезпечени с запас за 2026 година съгласно упованията на кметовете, а камо ли до виталния цикъл на плановете.
Връщам ви към преразпределителната роля на страната – с тази данъчна система можем да харчим до 40 на 100 от Брутният вътрешен продукт, в случай че видите план с по-висока преразпределителна роля, чакайте повдигане на налози!
- Ще се намерят ли кабинет и парламент, които да спрат автоматизма, с който порастват приходите в обществения бранш?
- Мисля, че всички осъзнават, че сходни механизми не могат да са част от фискалните ни правила. Дебатът за последния бюджет сподели, че има “здрави сили ”, които да задържат държавната сметка в обичайно благоразумния небосвод от последните години. Има, несъмнено, и икономисти с власт, които считат, че сме си изгубили времето с това да не харчим повече, в сравнение с изкарваме, и че равнището на държавния дълг е безсмислено ниско на фона на неразвитата инфраструктура и образците на другите страни от Европейски Съюз. Аз персонално нямам доверие в тази идея и не я споделям.
- Кога политиците ще схванат, че пенсията е отсрочен приход, а не обществена помощ? И няма да сочат с пръст пенсионерите като виновници за дебалансирането на бюджета?
- И сте права, и не сте. Със сигурност пенсионерите не са отговорни за нищо и сигурно пенсията не е обществена помощ. Проблемът е, когато се опиташ да превърнеш пенсията в обществена помощ, разрушавайки главните правила, на които е построен пенсионният модел в България. Решенията за увеличение на пенсионните приходи отвън швейцарското предписание и изпреварващото повишаване на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст на процедура счупиха правилото “принос - права ” и понижиха мотивацията за обезпечаване върху действителните приходи. Затова не е неприятно да се намерения тази част от пенсионните заплащания, която е разликата сред полагаемия се размер на пенсията и минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст, да премине към системата на общественото подкрепяне.
- В дългова серпантина ли сме? Късно ли е да спрем?
- Когато държавният дълг нарасне доста, казусът е, че разноските за лихви по дълга изместват продуктивните разноски в бюджета. Не считам, че сме там, само че темпото на вдишване на дълг в последните години е много притеснително. Липсата на бюджет за 2026 година единствено отсрочва големите задължения, които страната е поела и които изискват решителни и непопулярни ограничения.
- Има ли решения на служебни кабинети, които са опасност за финансовата ни непоклатимост? Например “Боташ ”.
- От моя опит най-големият проблем на служебните кабинети е, че се губи политическата отговорност. Допреди “домовата книга ” отговорността се преместваше от партиите към президента. След домовата книга отговорността се придвижва от президента към служители, с което и минималната политическа отговорност се губи. Всички споделят, че това е концепция на Христо Иванов. Аз не съм бил там, само че сходна концепция е политически недалновидна и утежнява качеството на ръководство на страната в интервал на политическа рецесия. От ГЕРБ, когато потегли дебатът за смяна на главния закон, концепцията беше да има непрекъснат парламентарен надзор върху дейностите на държавното управление, респективно президента. Не съм сигурен дали щеше да предотврати сключването на контракта с “Боташ ”, само че сигурно можеше дебатът да е по-пълноценен. Ако приемем, че този контракт ще докара до 6 милиарда разноски за България, на чия политическа сметка бихте го писали?
- Бих го написала в сметката на всички партии в Народното събрание, които оставиха без надзор служебните кабинети. А вие?
- Права сте, само че за положително или неприятно, при решението за контракта за “Боташ ” конституцията не допускаше съществуването на Народно заседание при служебно държавно управление. Иначе сте права – партиите бяха там на терен.
- Как се прави бюджет преди избори? Удължителният ще работи до март, а по-късно?
- Липсата на бюджет е проблем. Не е оригиналност, само че е проблем. За положително или неприятно, Законът за обществените финанси лимитира безвремието и принуждава партиите да одобряват фискална рамка. В интервал на политическа рецесия и безвремие смислените решения нямат доста пространство, само че явно това ще е част от уроците на политическата среда от последните години. Повече никой няма да е с над 70-80 народни представители и от ден на ден ще се учим на “сглобки ”, “съвети за взаимно ръководство ” и други информационни структури, които да изградят политическа просвета и да трансформират настоящето равнище на абстракция в българския парламент.
- Шегувате ли се? При тези гневни площади и “любезни ” разговори сред водачи на партии...
- Познавам множеството партийни водачи и мисля, че систематичните от тях осъзнават обстановката, в която се намираме. Добрата вест е, че това държавно управление подаде оставка без кавги и сръдни в обединението. Като изключим детските разделения, които се слагат от някои доктринално безпомощни словослагатели, имаме нова политическа обстановка. Вече ще ръководи който може, а не който си мисли, че може.
- Какви са упованията ви - едни или серия избори, нови партии и обединения, нови болшинства...
- Всички погледи са вперени в Румен Радев като евентуален партиен състезател, който може да раздвижи политическия пейзаж. Лично моето мнение, което не почива на информация, а по-скоро на разбор, е, че Румен Радев никога няма да слезе на политическия терен. Но това е негово право, което никой не може да му отнеме. Ако, както считам аз, Радев не влезе в уравнението, не чакам обилни разминавания в подредбата на идващия парламент. По-скоро си мисля, само че нека да не съм прав, че още веднъж влизаме в интервал на служебни държавни управления и липса на качествено държавно ръководство.
- Политическата рецесия ще отсрочи ли позитивите от еврото?
- Позитивите от единната европейска валута са в доста измерения. Ето да вземем за пример прекосяването към евро усили показателя на БФБ с 14 на 100 до 18-годишен връх, и то единствено за една седмица. Разбира се, политическата рецесия утежнява качеството на ръководство и понижава капацитета на стопанската система ни. По време на служебните държавни управления и сглобката еврофондовете и Планът за възобновяване и резистентност бяха съвсем спрели, до момента в който единствено за 11 месеца екипът на държавното управление отпред с Томислав Дончев успя да навакса няколкогодишно закъснение. На процедура при престоя на Асен Василевв Министерството на финансите не е пристигнало нито едно евро по ПВУ. Първото заплащане беше по времето на Росица Велкова и по-късно при Теменужка Петкова.
CV
Завършил математическа гимназия, магистър по стопанска система Започнал кариерата си във финансовото министерство през 2001 година като специалист От ноември 2014 до януари 2017 година и от май 2017 до юли 2020 година е финансов министър От август 2009 до април 2013 година е заместител финансов министър За малко народен представител в 42-ото национално заседание, което напуща самичък през февруари 2014 година На 29 юни 2018 година с шефа на БНБ Димитър Радев подават писмо за желанията на България за присъединение към ЕРМ-2 и Банковия съюз
Все повече ще се учим на „ сглобки ", „ препоръки за взаимно ръководство " и други информационни структури, които да изградят политическа просвета и трансформират българския парламент, споделя някогашният финансов министър в изявление за
Още акценти: Личното ми мнение е, че Румен Радев никога няма да слезе на политическия терен- това е негово право, никой не може да му го отнеме. По-успешни не сме били в никакъв случай, посоката е вярна. Лошото е, че колкото по сполучливи ставаме, толкоз е по-трудно да ставаме по-успешни. Прощавайте за играта на думи. Звучи непопулярно, само че колкото по-богати ставаме, толкоз повече ще порастват цените. За да не се подвигат налози трябват ограничения в разходната част, което е политическо предизвикателство. Ако въпреки всичко се наложи, по-добре да са косвените, а не директни. Дано да не съм прав, само че още веднъж влизаме в интервал на служебни държавни управления и липса на качествено ръководство. Най-големият проблем на служебните кабинети е, че се губи политическата отговорност
- Еврото пристигна без огромни проблеми и инфлационен звук, господин Горанов. Очаквахте ли това да се случи по този начин?
- По-скоро да. Беше основана нервност по отношение на прехода към еврото, което накара доста хора да се запасят с налични левове в края на годината. Подготовката на комерсиалните банки и на Българска народна банка се оказа на равнище. Хората посрещнаха с неспокойствие еврото и демонстрират толерантност и любознание. Приятната изненада е, че Българските пощи се оправят добре, а бяха подозирани за едва звено. Слабото звено се оказаха дребните търговци, които не поставиха задоволително усърдие да се заредят с евро, и на процедура ролята на най-голяма трансмисия за конвертиране на лв. в евро се падна на огромните търговски вериги.
- Пътят до него не бе къс и равен. Кой го направи подобен?
- Финансовата рецесия от 2008 година отсрочи за дълго дебата за разширение на еврозоната. Когато изглеждаше, че нещата се подреждат, пристигна банкрутът на КТБ и трябваше да се положат основни старания за възобновяване на доверието в Българска народна банка и в страната като цяло. Ако си спомняте, през 2016 година организирахме цялостна проверка на активите на финансовата система. Така наречените AQR (буквален превод - “проверка на качеството на активите ”) покачиха доверието във финансовата ни система и бяха причина за идващите стъпки. В началото на 2018 година използвахме българското председателство на Европейския съвет, когато гласът ни се чуваше по-силно, с цел да сложим въпроса за присъединение на българския лев към ERM II. Помогнахме и на Хърватия, като проправихме пътеката за разширение на еврозоната. За страдание, когато трябваше да бъдем дейни, ръководещите през 2022 година и в частност Асен Василев не си мръднаха пръста. Премиерът на Хърватия Пленкович обикаляше европейските столици и лобираше за влизането на Хърватия и можехме да влезем дружно. Получавах позвънявания от Брюксел няма ли и ние да се възползваме от момента, само че в България това не беше значимо. Казвам това, с цел да лишава и най-малката опция някой несправедливо да си припише роля за еврото.
- Отменихме валутния ръб. Готови ли са политиците ни да работят без усмирителна риза, каквато бе бордът?
- Винаги съм казвал, че нелепости могат да се вършат и в левове, и в евро. Искам да разясня, че по-голямата част от разпоредбите на валутния ръб са част от разпоредбите, по които действа евросистемата. Най-важното ограничаване се резервира – неразрешено е на Българска народна банка да финансира държавното управление. Разбира се, има и други правила, които са част от Пакта за непоклатимост и напредък, като да вземем за пример рестриктивните мерки за недостига до 3 % годишно и дълга до 60 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
- Очаквате ли още инфлация поради еврото, макар че търговци подвигаха цени авансово?
- Контролирането на инфлацията към 2% е главният мандат на Европейската централна банка и тя се оправя доста сполучливо с него. Ако мога да си разреша персонално мнение, единственият и неуверен миг беше, когато позволи за доста дълго време негативни лихви, само че кой съм аз да имам мнение по лихвената политика на ЕЦБ.
Иначе съгласно мен, колкото и непопулярно да звучи, колкото по-богати ставаме, толкоз повече ще порастват цените (инфлацията). Средната заплата през 2009 година беше 650 лв., а през 2025-а е 2549 лева Минималната работна заплата беше тогава 240 лева, а в този момент преди нарастването е 1077, а след него - 1213 лева, или 620,20 евро. Покупателната дарба, като се изключи че дава опция да използваме повече, през цената на труда въздейства на цените на продуктите и услугите, които произвеждаме и купуваме.
Вярвам в едно - по-успешни като общество не сме били в никакъв случай и посоката е вярна. Лошото е, че колкото по-успешни ставаме, толкоз е по-трудно да ставаме по-успешни. Прощавайте за играта на думите!
- Бели, сиви и черни пари надуваха имотния пазар. Ще се спука или ще се свие до естествени размери и без интервенция на Българска народна банка?
- Не знам дали сивата стопанска система е главният фактор за надуването на имотния пазар. Имаме културологични, народопсихологически и стопански аргументи за големия интерес към търсенето и предлагането на недвижими парцели. От една страна, българският родител се стреми обичайно да подсигури заслон на децата си. Но за мен по-важният фактор е неналичието на капиталова и бизнес тактика в хората и бизнесмените. От една страна, неналичието на развъртян финансов пазар и релативно ниската финансова просветеност вършат инвестицията в недвижими парцели една от най-предпочитаните. От друга страна, вложителите виждат в жилищното строителство релативно лесна стопанска самодейност и бърза обращаемост на капиталите, с които разполагат. Добрата вест е, че държавното управление на Росен Желязков стартира самодейността за въвеждане на държавни скъпи бумаги, които да се купуват непосредствено от жителите, което би могло да даде капиталова опция. Не на последно място, огромните годишни растежи на цените на недвижимите парцели и присъединението към еврозоната вършат този вид инвестиция доста атрактивна за задгранични жители за спекулативна рентабилност.
- При последния ни диалог допуснахте, че може да се наложи повдигане на налози. Размина ли ни се, или просто се отсрочи?
- Поздравления на екипа на Министерството на финансите, на Теменужка Петкова и на Росен Желязков за това, че съумяха да задържат бюджета в релативно рационални рамки през 2025 година Това, несъмнено, не дава отговор на въпроса по какъв начин ще преодолеем насъбраните несъответствия във фиска от последните няколко години и желанието за от ден на ден и повече разноски. Нашата данъчна система може да издържи на равнище на разноски до 40 на 100 от Брутният вътрешен продукт и всеки опит този размер да бъде надхвърлен значи недостиг и дълг. В този смисъл, с цел да не се подвигат налози, ще се наложи да се подхващат ограничения в разходната част, което е политическо предизвикателство. И не преставам да считам, че в случай че все пак се наложи увеличение на налози, по-добре е да са косвените, а не директните!
- Да, само че постоянно загатвате, че дефицитът не е 3%, а много повече и това ще стане ясно? Ако сте прав, какво следва?
- Технически видяно, екипът на Министерството на финансите отпред с министър Петкова съумя да вмести държавната сметка до 3% за 2025 година През последните няколко години обаче уговорките на страната на база на настоящите закони много натежаха. Да вземем даже единствено общинските капиталови планове за близо 4 милиарда евро - не съм сигурен, че са обезпечени с запас за 2026 година съгласно упованията на кметовете, а камо ли до виталния цикъл на плановете.
Връщам ви към преразпределителната роля на страната – с тази данъчна система можем да харчим до 40 на 100 от Брутният вътрешен продукт, в случай че видите план с по-висока преразпределителна роля, чакайте повдигане на налози!
- Ще се намерят ли кабинет и парламент, които да спрат автоматизма, с който порастват приходите в обществения бранш?
- Мисля, че всички осъзнават, че сходни механизми не могат да са част от фискалните ни правила. Дебатът за последния бюджет сподели, че има “здрави сили ”, които да задържат държавната сметка в обичайно благоразумния небосвод от последните години. Има, несъмнено, и икономисти с власт, които считат, че сме си изгубили времето с това да не харчим повече, в сравнение с изкарваме, и че равнището на държавния дълг е безсмислено ниско на фона на неразвитата инфраструктура и образците на другите страни от Европейски Съюз. Аз персонално нямам доверие в тази идея и не я споделям.
- Кога политиците ще схванат, че пенсията е отсрочен приход, а не обществена помощ? И няма да сочат с пръст пенсионерите като виновници за дебалансирането на бюджета?
- И сте права, и не сте. Със сигурност пенсионерите не са отговорни за нищо и сигурно пенсията не е обществена помощ. Проблемът е, когато се опиташ да превърнеш пенсията в обществена помощ, разрушавайки главните правила, на които е построен пенсионният модел в България. Решенията за увеличение на пенсионните приходи отвън швейцарското предписание и изпреварващото повишаване на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст на процедура счупиха правилото “принос - права ” и понижиха мотивацията за обезпечаване върху действителните приходи. Затова не е неприятно да се намерения тази част от пенсионните заплащания, която е разликата сред полагаемия се размер на пенсията и минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст, да премине към системата на общественото подкрепяне.
- В дългова серпантина ли сме? Късно ли е да спрем?
- Когато държавният дълг нарасне доста, казусът е, че разноските за лихви по дълга изместват продуктивните разноски в бюджета. Не считам, че сме там, само че темпото на вдишване на дълг в последните години е много притеснително. Липсата на бюджет за 2026 година единствено отсрочва големите задължения, които страната е поела и които изискват решителни и непопулярни ограничения.
- Има ли решения на служебни кабинети, които са опасност за финансовата ни непоклатимост? Например “Боташ ”.
- От моя опит най-големият проблем на служебните кабинети е, че се губи политическата отговорност. Допреди “домовата книга ” отговорността се преместваше от партиите към президента. След домовата книга отговорността се придвижва от президента към служители, с което и минималната политическа отговорност се губи. Всички споделят, че това е концепция на Христо Иванов. Аз не съм бил там, само че сходна концепция е политически недалновидна и утежнява качеството на ръководство на страната в интервал на политическа рецесия. От ГЕРБ, когато потегли дебатът за смяна на главния закон, концепцията беше да има непрекъснат парламентарен надзор върху дейностите на държавното управление, респективно президента. Не съм сигурен дали щеше да предотврати сключването на контракта с “Боташ ”, само че сигурно можеше дебатът да е по-пълноценен. Ако приемем, че този контракт ще докара до 6 милиарда разноски за България, на чия политическа сметка бихте го писали?
- Бих го написала в сметката на всички партии в Народното събрание, които оставиха без надзор служебните кабинети. А вие?
- Права сте, само че за положително или неприятно, при решението за контракта за “Боташ ” конституцията не допускаше съществуването на Народно заседание при служебно държавно управление. Иначе сте права – партиите бяха там на терен.
- Как се прави бюджет преди избори? Удължителният ще работи до март, а по-късно?
- Липсата на бюджет е проблем. Не е оригиналност, само че е проблем. За положително или неприятно, Законът за обществените финанси лимитира безвремието и принуждава партиите да одобряват фискална рамка. В интервал на политическа рецесия и безвремие смислените решения нямат доста пространство, само че явно това ще е част от уроците на политическата среда от последните години. Повече никой няма да е с над 70-80 народни представители и от ден на ден ще се учим на “сглобки ”, “съвети за взаимно ръководство ” и други информационни структури, които да изградят политическа просвета и да трансформират настоящето равнище на абстракция в българския парламент.
- Шегувате ли се? При тези гневни площади и “любезни ” разговори сред водачи на партии...
- Познавам множеството партийни водачи и мисля, че систематичните от тях осъзнават обстановката, в която се намираме. Добрата вест е, че това държавно управление подаде оставка без кавги и сръдни в обединението. Като изключим детските разделения, които се слагат от някои доктринално безпомощни словослагатели, имаме нова политическа обстановка. Вече ще ръководи който може, а не който си мисли, че може.
- Какви са упованията ви - едни или серия избори, нови партии и обединения, нови болшинства...
- Всички погледи са вперени в Румен Радев като евентуален партиен състезател, който може да раздвижи политическия пейзаж. Лично моето мнение, което не почива на информация, а по-скоро на разбор, е, че Румен Радев никога няма да слезе на политическия терен. Но това е негово право, което никой не може да му отнеме. Ако, както считам аз, Радев не влезе в уравнението, не чакам обилни разминавания в подредбата на идващия парламент. По-скоро си мисля, само че нека да не съм прав, че още веднъж влизаме в интервал на служебни държавни управления и липса на качествено държавно ръководство.
- Политическата рецесия ще отсрочи ли позитивите от еврото?
- Позитивите от единната европейска валута са в доста измерения. Ето да вземем за пример прекосяването към евро усили показателя на БФБ с 14 на 100 до 18-годишен връх, и то единствено за една седмица. Разбира се, политическата рецесия утежнява качеството на ръководство и понижава капацитета на стопанската система ни. По време на служебните държавни управления и сглобката еврофондовете и Планът за възобновяване и резистентност бяха съвсем спрели, до момента в който единствено за 11 месеца екипът на държавното управление отпред с Томислав Дончев успя да навакса няколкогодишно закъснение. На процедура при престоя на Асен Василевв Министерството на финансите не е пристигнало нито едно евро по ПВУ. Първото заплащане беше по времето на Росица Велкова и по-късно при Теменужка Петкова.
CV
Завършил математическа гимназия, магистър по стопанска система Започнал кариерата си във финансовото министерство през 2001 година като специалист От ноември 2014 до януари 2017 година и от май 2017 до юли 2020 година е финансов министър От август 2009 до април 2013 година е заместител финансов министър За малко народен представител в 42-ото национално заседание, което напуща самичък през февруари 2014 година На 29 юни 2018 година с шефа на БНБ Димитър Радев подават писмо за желанията на България за присъединение към ЕРМ-2 и Банковия съюз
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ