Никой тиранин досега не е успял да постигне целите си,

„ Никой тиранин до момента не е съумял да реализира задачите си, без да повлече жертвите си със себе си; нормално със мощ, както се случва постоянно. Повечето хора са склонни да изберат подчинението си под волята на тирана, в сравнение с да страдат от следствията на своята опозиция. “

Ценя самостоятелната независимост, само че не би трябвало да забравяме, че човек в същината си е обществено създание. Той се издигнал до настоящето си състояние, като се е научил да настройва индивидуализма си към условията на общественото, общочовешкото развиване.

Необузданият индивидуализъм е законът на зверовете в джунглата. Трябва да се научим да уравновесяваме самостоятелната независимост и обществените ограничавания.

Доброволното вземане предвид с някои обществени ограничавания в името на добруването за цялото общество обогатява както индивида, по този начин и обществото, на което е член.

Ако тази самостоятелна независимост си отиде, тогава сигурно всичко потегля надолу, тъй като, в случай че индивидът не е тачен, какво остава за обществото?

Самата самостоятелна независимост може да накара човек непринудено да се изгуби изцяло в работа на обществото. Ако това обаче му се вмени като обвързване, той става машина и обществото се унищожава.

Нито едно общество не може да се построи стабилно върху отричането на самостоятелната независимост. Това е обратно на самата човешка природа.

Точно както на един човек не му порастват рога и опашка, по този начин той не може да съществува като човек, в случай че няма личен разум.

В реалност даже тези, които не имат вяра в свободата на индивида, имат вяра в своята лична. Продължителите на Чингиз Хан отстояват своето.

Моята идея за независимост не е лимитирана идея. Тя обгръща тази за свободата на индивида в цялото му великолепие.

Всеки субект би трябвало да има цялостната независимост да употребява постоянно заложбите си, като от тях да се употребяват и съседите му, само че никой не би трябвало самоволно да се употребява от придобивките от тези заложби. Той е част от народа или, да кажем, от обществената конструкция, която го обкръжава.

Ето за какво той не може да употребява гениите си единствено за себе си, а би трябвало да ги употребява за обществената конструкция, от която той е единствено част и от чиято благонамереност живее в цялостна независимост.

Няма такова нещо като мудна, извървявана независимост. Свободата е като раждането. Ако не сме изцяло свободни, сме плебеи. Всяко раждане се случва в един момент.

Златните окови не са по-малко унизителни за самоуважаващия се човек от стоманените. Жилото на обидата е в самите окови, не в метала им.

За моя разум златните окови са доста по-лоши от стоманените, тъй като човек елементарно усеща неприятното и унизително естество на последните, само че е податлив да не помни за първите.

Свободата не коства, в случай че не обгръща свободата да се бърка и дори да се влиза в грях.

Ако Всемогъщият Бог е дал на най-скромните от Своите творения свободата да бъркат, остава отвън разбирането ми по какъв начин човешките същества, сякаш все по-опитни и рационални, си доставят наслаждение от лишаването на други човешки същества от това скъпо право.

Както всяка страна е годна да яде, да пие и да диша, една нация е даже по-годна да ръководи личните си връзки, без значение дали го прави зле.

Наложеният с принуждение, репресии надзор е постоянно лош…

Когато този надзор се в профил, народът ще диша свободно, ще има правото на прави неточности. Този античен способ на развиване, да правиш неточности и да ги поправяш, е верният метод.

Мое твърдо разбиране е, че човек в никакъв случай не губи свободата си, с изключение на поради личните си недостатъци.

Никой тиранин до момента не е съумял да реализира задачите си, без да повлече жертвите си със себе си; нормално със мощ, както се случва постоянно. Повечето хора са склонни да изберат подчинението си под волята на тирана, в сравнение с да страдат от следствията на своята опозиция.

Нима тероризмът, насилието; властта, крепяща се на боязън от репресии, не е комерсиалният артикул на тираните? Но познаваме случаи от историята, когато тероризмът се е провалил в опитите да наложи волята на тираните над техните жертви.

И най-деспотичната страна не може да просъществува без единодушието на ръководените, като това единодушие постоянно се подсигурява принудително от деспота.

В мига, в който субектите, подчинените, поданиците престанат да се опасяват от деспотичната мощ, с тази мощ е свършено.

В мига, в който робът вземе решение, че повече няма да бъде плебей, неговите окови падат. Той се освобождава и демонстрира пътя на другите.

Свободата и робството са мисловни положения. Затова първото, което би трябвало да си кажеш, е: „ Повече няма да одобрявам ролята на плебей. Няма да се покорявам на заповеди, а ще ги отхвърлям, когато са в несъгласие с моята съвест. “

Тъй наречените господари могат да те набият и да те опитат принудително да им служиш. Ти ще кажеш: „ Не, няма да ти послужвам за пари или под опасност. “ Това може да докара до страдалчество.

Готовността ти да отстояваш убежденията си ще възпламени факела на свободата, който в никакъв случай не може да се изгаси.

Независимо дали сме сами или доста, би трябвало да отхвърляме приемането на „ независимост “, цената на която е самоуважението ни или скъпите ни убеждения.

Познавам дори дребни деца, които стават непреклонни, когато против тях се вършат опити за потъпкване на изявената им воля, колкото и слаба да е тази воля съгласно преценката на техните родители.

Трябва да сме съгласни и със гибелта, в случай че не живеем като свободни мъже и дами.

Човек би трябвало да е признателен за зависимостта си. Той може да бъде самостоятелен незабавно щом задейства волята си.

Хората, стремящи се към независимост, мъчно биха помислили за подчиняване на другите.
Ако опитат да го създадат, те единствено биха стегнали по-здраво веригите на своето иго.

Според моята визия, Независимостта не е нищо друго, а реализирането на „ Царството Божие “ в самите нас и на тази Земя.

Бих работил и починал в устрема към този блян, макар че може в никакъв случай да не се реализира. Това изисква безпределно самообладание и неизменност.

Превод от британски: Иван Стаменов