Общество с недостатъчна правна грамотност не може да отстоява правата си
Никой от радетелите за „ правосъдна промяна “ не показва съществено и изчерпателно нейните параметри, разяснява зам.-окръжния прокурор на Кюстендил
Г-н Байрактарски, навършват се 25 години от основаването на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ). Кои са главните проблеми в ежедневната активност на магистратите, които съсловната организация на прокурорите счита като най-належащи за превъзмогване?
Проблемите в ежедневната активност на магистратите не са един или два и Асоциацията на прокурорите поставя съществени старания за превъзмогване им. Като дълготраен член на асоциацията съм очевидец както на интервали на завоюван висок авторитет и съществуване на огромна членска маса, по този начин и на застой във действието й по разнообразни справедливи и субективни аргументи. Независимо от кривата в развиването на нашата съсловна организация, постоянно съм считал, че съществуването й е абсолютно належащо. Именно на плоскостта на помощта, която тя е призвана да оказва на прокурорите - от потребни обучителни мероприятия и доставяне с източници на положителни прокурорски практики до реализиране на самобитна синдикална отбрана от неоправдани институционални или медийни похищения във връзка с статуса и положителното име на магистратите от системата на прокуратурата.
Има един кардинален проблем, изразяващ се в нуждата от промени в нормативната уредба – както на материалноправната, по този начин и на процесуалноправната. През пролетта посредством наш представител в образуваната работна група към Министерството на правораздаването бе импортиран план за изменение в наказателните закони, който съдържа 40 оферти за рационализиране на нормативните актове, които всекидневно прилагаме. Стремежът ни беше да се усъвършенства инструментариумът, с който сме призвани да работим, с цел да можем да бъдем още по-ефективни. За страдание се оказа, че към този момент нито едно от тези оферти не влиза в дневния ред на правосъдното министерство. А потребността от чуваемост и надълбоко прозрение в проблематиката на работата на магистратите от всички равнища на властта е голяма. Предприемането на каквато и да смяна в нормативната уредба, с която магистратурата оперира, е немислимо без нейното присъединяване и професионален принос. Имам чувството обаче, че това не се осъзнава задоволително добре, че в границите на публичното разискване на законопроектите опитът и знанията на практикуващите адвокати, в частност на прокурорите, не се употребяват в нужната степен.
Виждаме в последно време, че асоциацията е доста дейна в своите начинания. Правите обиколки по учебните заведения в страната, магистрати се срещат с възпитаници. Ръководството на прокуратурата очевидно ви поддържа, тъй като видяхме и основният прокурор Иван Гешев да се среща с деца. При едно от тези визити той сподели, че задачата на срещите е да се увеличи правосъзнанието на младите, да бъдат готови за живота. Чия е главната грижа жителите да имат висока правна просвета?
Наистина напоследък Асоциацията демонстрира засилена интензивност. Може би заради настоящето наличие в управлението й на инициативни младежи, които се стремят да повдигнат нейната роля и да допринесат значително за угаждане на публичните потребности. В тази посока са и срещите с възпитаници от страната. Младежите имат опцията по най-хубавия метод да „ почерпят вода от извора “, да покачат равнището на своето правосъзнание, да схванат рисковете от осъществяване на противообществени прояви. Ръководството на прокуратурата припозна самодейността на АПБ и се включи. Все отново децата са нашето бъдеще.
Не би било напълно вярно да се каже, че навръх магистратите принадлежи главната отговорност за повишение на правната просвета на жителите, въпреки и в немалка степен това да се случва всекидневно посредством актовете им. Ние като съсловна организация постоянно сме били подготвени да бъдем потребни на обществото, когато има потребност. А потребността я има. Перманентно се сблъскваме в работата си със обилни дефицити даже в обикновените правни знания на огромна част от обществото, което обременява активността на правосъдната власт с несъстоятелни и неоправдани упования. По този метод косвено се намалява успеваемостта ѝ.
Общество с незадоволителна правна просветеност, с липса на почит, на почитание към правосъдната система, не е в положение да осъзнава и отстоява по най-хубавия метод своите права, надлежно да посреща гражданските си отговорности. Именно това ни стимулира да се срещаме с децата, и то в тази възраст, когато се построява тяхното съзнание, когато стартират да добиват по-реална визия по отношение на устройството на страната и нейното действие. За да им предоставим по наличен и завладяващ метод информация, която да им бъде от изгода при започване на житейския им път и да подкрепи пълноценното им вграждане в обществото.
Почти всеки ден ставаме очевидци на стряскащи битови закононарушения, в това число осъществени от деца. Грабят и бият беззащитни възрастни хора. Защо страната и институциите не съумяват да овладеят престъпността? Къде се къса нишката?
Не може да не будят съществено безпокойствие случаите на тежка битова престъпност. Още по-тревожни са тези прояви, когато са осъществявани от лица в младежка възраст. Не би било правилно изказванието, че старания за преодоляване на престъпността не се поставят. Очевидно е обаче, че те се оказват незадоволителни. Абсолютно належащо е да се ускори ролята на съответните държавни институции, най-много на органите на Министерство на вътрешните работи, при упражняването на надзор върху посещаването на питейни заведения от малолетни и малолетни и използването на алкохол от тях. Да не приказваме, че в редица обекти съвсем безпроблемно се популяризират и опиати. Нужни са превантивни и наказателни ограничения, които следва да се ползват в цялостна мяра и с най-голяма зоркост и суровост. Много обитаеми места, най-вече отдалечени от регионални и общински центрове, на практика остават без нужното наличие на чиновници на полицията.
Маргинализирането на цели пластове от популацията, недоимъкът и мизерията също способстват за увеличение на престъпността. Образованието и социализирането на тези хора посредством стратегии за уместно стимулиране и даването на по-сериозни благоприятни условия за реализация в обществено-икономическия живот сигурно биха довели до понижаване на противообществените прояви.
Приоритетен фактор за нормализация на обществото е домашното образование. Когато у дома се неглижира образуването на същинска ценностна система още от ранна детска възраст, последствията са тежки и необратими. Трябва да отбележа и ролята на медиите. „ Четвъртата власт “ е извънредно мощна и би било доста добре да се одобри, че сериозна вест е освен неприятната вест. Усещането за държавност е това, което липсва, и общата задача на представителите на всички управляващи е да го върнем и утвърдим с персоналния си образец. Много ми се желае в борбата с престъпността прокуратурата и органите на Министерство на вътрешните работи да гледат в една посока и да си сътрудничат ползотворно и сполучливо без изкуствено и ненужно напрежение посред им, каквото от известно време се следи.
Сред най-актуалните публични проблеми в последната година е пътната сигурност. Пияни и дрогирани водачи са завладяли улиците. Какво може да направи прокуратурата, с цел да намалеят злополуките?
Да си прави работата по допустимо най-хубавия метод и в сходство със закона. Да ангажира наказателната отговорност на отговорните лица и да претендира налагане на санкции, които в цялостна степен да дават отговор на задачите на наказателната принуда. Неотдавна бяха одобрени навременни и много скъпи методически инструкции на основния прокурор, имащи за цел възстановяване на организацията и качеството на работата по делата за най-тежките истински транспортни закононарушения. Те дават обоснована и ясна трактовка на формите на предумисъл на действията, осъществени след приложимост на алкохол и опиати, и биха могли да преобърнат в друга тенденция, отговаряща на публичните потребности, наложилата се константна правосъдна процедура. Законодателна смяна, предвиждаща лишаване на МПС, послужило като средство за осъществяване на всяко едно от умишлените транспортни закононарушения, би имала сериозен предпазен резултат.
Често чуваме да се приказва за „ правосъдна промяна “. Имали потребност от промяна и каква?
Стигнахме и до така наречен „ правосъдна промяна “, за нуждата от която като панацея за решаването на надали не всички проблеми в страната се употребяват какви ли не избрания: „ дълбока “, „ радикална “, „ всеобхватна “… А съвсем никой от радетелите за „ промяната “ не показва съществено и изчерпателно нейните параметри. Това, което преди всичко чуваме, се свежда до намиране на конституционносъобразен прийом за вероятно дейно наказателно гонене на основния прокурор и до осъществяване на опцията за правосъден надзор върху отводите от формиране на наказателни производства. Съществените проблеми на действието на правосъдната система надалеч не се показват в тези два аспекта. Ще се опитам да бъда оптимално къс. От какво се нуждаем? От качествена законодателна активност, имаща като резултат положителни материални и процесуални нормативни актове, освободени от непотребен педантизъм и мудност на процедурите. От магистрати, притежаващи нужните професионални и нравствени качества. От ясно обрисуван небосвод на предвидимост при правораздаването. Всичко това е съпроводено и с потребността от съответно, бързо кадрово застраховане на съответните звена и структури. Ако съсредоточим всичките си старания в тези направления, без да използваме излишно помпозни изречения, ще имаме триумф. Изцяло в интерес на обществото.
Г-н Байрактарски, навършват се 25 години от основаването на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ). Кои са главните проблеми в ежедневната активност на магистратите, които съсловната организация на прокурорите счита като най-належащи за превъзмогване?
Проблемите в ежедневната активност на магистратите не са един или два и Асоциацията на прокурорите поставя съществени старания за превъзмогване им. Като дълготраен член на асоциацията съм очевидец както на интервали на завоюван висок авторитет и съществуване на огромна членска маса, по този начин и на застой във действието й по разнообразни справедливи и субективни аргументи. Независимо от кривата в развиването на нашата съсловна организация, постоянно съм считал, че съществуването й е абсолютно належащо. Именно на плоскостта на помощта, която тя е призвана да оказва на прокурорите - от потребни обучителни мероприятия и доставяне с източници на положителни прокурорски практики до реализиране на самобитна синдикална отбрана от неоправдани институционални или медийни похищения във връзка с статуса и положителното име на магистратите от системата на прокуратурата.
Има един кардинален проблем, изразяващ се в нуждата от промени в нормативната уредба – както на материалноправната, по този начин и на процесуалноправната. През пролетта посредством наш представител в образуваната работна група към Министерството на правораздаването бе импортиран план за изменение в наказателните закони, който съдържа 40 оферти за рационализиране на нормативните актове, които всекидневно прилагаме. Стремежът ни беше да се усъвършенства инструментариумът, с който сме призвани да работим, с цел да можем да бъдем още по-ефективни. За страдание се оказа, че към този момент нито едно от тези оферти не влиза в дневния ред на правосъдното министерство. А потребността от чуваемост и надълбоко прозрение в проблематиката на работата на магистратите от всички равнища на властта е голяма. Предприемането на каквато и да смяна в нормативната уредба, с която магистратурата оперира, е немислимо без нейното присъединяване и професионален принос. Имам чувството обаче, че това не се осъзнава задоволително добре, че в границите на публичното разискване на законопроектите опитът и знанията на практикуващите адвокати, в частност на прокурорите, не се употребяват в нужната степен.
Виждаме в последно време, че асоциацията е доста дейна в своите начинания. Правите обиколки по учебните заведения в страната, магистрати се срещат с възпитаници. Ръководството на прокуратурата очевидно ви поддържа, тъй като видяхме и основният прокурор Иван Гешев да се среща с деца. При едно от тези визити той сподели, че задачата на срещите е да се увеличи правосъзнанието на младите, да бъдат готови за живота. Чия е главната грижа жителите да имат висока правна просвета?
Наистина напоследък Асоциацията демонстрира засилена интензивност. Може би заради настоящето наличие в управлението й на инициативни младежи, които се стремят да повдигнат нейната роля и да допринесат значително за угаждане на публичните потребности. В тази посока са и срещите с възпитаници от страната. Младежите имат опцията по най-хубавия метод да „ почерпят вода от извора “, да покачат равнището на своето правосъзнание, да схванат рисковете от осъществяване на противообществени прояви. Ръководството на прокуратурата припозна самодейността на АПБ и се включи. Все отново децата са нашето бъдеще.
Не би било напълно вярно да се каже, че навръх магистратите принадлежи главната отговорност за повишение на правната просвета на жителите, въпреки и в немалка степен това да се случва всекидневно посредством актовете им. Ние като съсловна организация постоянно сме били подготвени да бъдем потребни на обществото, когато има потребност. А потребността я има. Перманентно се сблъскваме в работата си със обилни дефицити даже в обикновените правни знания на огромна част от обществото, което обременява активността на правосъдната власт с несъстоятелни и неоправдани упования. По този метод косвено се намалява успеваемостта ѝ.
Общество с незадоволителна правна просветеност, с липса на почит, на почитание към правосъдната система, не е в положение да осъзнава и отстоява по най-хубавия метод своите права, надлежно да посреща гражданските си отговорности. Именно това ни стимулира да се срещаме с децата, и то в тази възраст, когато се построява тяхното съзнание, когато стартират да добиват по-реална визия по отношение на устройството на страната и нейното действие. За да им предоставим по наличен и завладяващ метод информация, която да им бъде от изгода при започване на житейския им път и да подкрепи пълноценното им вграждане в обществото.
Почти всеки ден ставаме очевидци на стряскащи битови закононарушения, в това число осъществени от деца. Грабят и бият беззащитни възрастни хора. Защо страната и институциите не съумяват да овладеят престъпността? Къде се къса нишката?
Не може да не будят съществено безпокойствие случаите на тежка битова престъпност. Още по-тревожни са тези прояви, когато са осъществявани от лица в младежка възраст. Не би било правилно изказванието, че старания за преодоляване на престъпността не се поставят. Очевидно е обаче, че те се оказват незадоволителни. Абсолютно належащо е да се ускори ролята на съответните държавни институции, най-много на органите на Министерство на вътрешните работи, при упражняването на надзор върху посещаването на питейни заведения от малолетни и малолетни и използването на алкохол от тях. Да не приказваме, че в редица обекти съвсем безпроблемно се популяризират и опиати. Нужни са превантивни и наказателни ограничения, които следва да се ползват в цялостна мяра и с най-голяма зоркост и суровост. Много обитаеми места, най-вече отдалечени от регионални и общински центрове, на практика остават без нужното наличие на чиновници на полицията.
Маргинализирането на цели пластове от популацията, недоимъкът и мизерията също способстват за увеличение на престъпността. Образованието и социализирането на тези хора посредством стратегии за уместно стимулиране и даването на по-сериозни благоприятни условия за реализация в обществено-икономическия живот сигурно биха довели до понижаване на противообществените прояви.
Приоритетен фактор за нормализация на обществото е домашното образование. Когато у дома се неглижира образуването на същинска ценностна система още от ранна детска възраст, последствията са тежки и необратими. Трябва да отбележа и ролята на медиите. „ Четвъртата власт “ е извънредно мощна и би било доста добре да се одобри, че сериозна вест е освен неприятната вест. Усещането за държавност е това, което липсва, и общата задача на представителите на всички управляващи е да го върнем и утвърдим с персоналния си образец. Много ми се желае в борбата с престъпността прокуратурата и органите на Министерство на вътрешните работи да гледат в една посока и да си сътрудничат ползотворно и сполучливо без изкуствено и ненужно напрежение посред им, каквото от известно време се следи.
Сред най-актуалните публични проблеми в последната година е пътната сигурност. Пияни и дрогирани водачи са завладяли улиците. Какво може да направи прокуратурата, с цел да намалеят злополуките?
Да си прави работата по допустимо най-хубавия метод и в сходство със закона. Да ангажира наказателната отговорност на отговорните лица и да претендира налагане на санкции, които в цялостна степен да дават отговор на задачите на наказателната принуда. Неотдавна бяха одобрени навременни и много скъпи методически инструкции на основния прокурор, имащи за цел възстановяване на организацията и качеството на работата по делата за най-тежките истински транспортни закононарушения. Те дават обоснована и ясна трактовка на формите на предумисъл на действията, осъществени след приложимост на алкохол и опиати, и биха могли да преобърнат в друга тенденция, отговаряща на публичните потребности, наложилата се константна правосъдна процедура. Законодателна смяна, предвиждаща лишаване на МПС, послужило като средство за осъществяване на всяко едно от умишлените транспортни закононарушения, би имала сериозен предпазен резултат.
Често чуваме да се приказва за „ правосъдна промяна “. Имали потребност от промяна и каква?
Стигнахме и до така наречен „ правосъдна промяна “, за нуждата от която като панацея за решаването на надали не всички проблеми в страната се употребяват какви ли не избрания: „ дълбока “, „ радикална “, „ всеобхватна “… А съвсем никой от радетелите за „ промяната “ не показва съществено и изчерпателно нейните параметри. Това, което преди всичко чуваме, се свежда до намиране на конституционносъобразен прийом за вероятно дейно наказателно гонене на основния прокурор и до осъществяване на опцията за правосъден надзор върху отводите от формиране на наказателни производства. Съществените проблеми на действието на правосъдната система надалеч не се показват в тези два аспекта. Ще се опитам да бъда оптимално къс. От какво се нуждаем? От качествена законодателна активност, имаща като резултат положителни материални и процесуални нормативни актове, освободени от непотребен педантизъм и мудност на процедурите. От магистрати, притежаващи нужните професионални и нравствени качества. От ясно обрисуван небосвод на предвидимост при правораздаването. Всичко това е съпроводено и с потребността от съответно, бързо кадрово застраховане на съответните звена и структури. Ако съсредоточим всичките си старания в тези направления, без да използваме излишно помпозни изречения, ще имаме триумф. Изцяло в интерес на обществото.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ