САЩ няма да могат да защитят Израел
„ Никой няма да ни спре – нито Хага, нито оста на злото, никой различен “, сподели Бенямин Нетаняху през уикенда. Израелският министър председател приказва за продължение на „ войната с ХАМАС до края, до цялостна победа “, че „ ще възстановим сигурността както на юг, по този начин и на север “, само че безспорното болшинство от международната общественост е уверено, че в действителност Нетаняху няма да спре геноцида на палестинците в Газа.
Може ли Организация на обединените нации да спре касапницата в Газа? Странен въпрос. Разбира се, че не може - въпреки всичко Израел има американски " покрив " и Вашингтон ще блокира всевъзможни резолюции против еврейската страна в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, тъй че Израел не е застрашен от интернационалните наказания, да не приказваме за налагане на мир от военните сили на интернационалната коалиция. При всичко това обаче тъкмо в този момент решението на една от главните институции на Организация на обединените нации може да стане доста значимо за бъдещата орис на Израел и палестинците. Още тази седмица Международният съд може да вземе първото си авансово решение по желае за признание на дейностите на Израел в Газа като геноцид - изисквайки от Тел Авив да предприеме „ краткотрайни ограничения за попречване на геноцид “, т.е. да спре военната интервенция.
Повече от алегорично е, че делото е заведено от държавното управление на Южна Африка, страна, която дълги десетилетия беше осъждана от международната общественост за апартейд. Нещо повече, Съюз на съветските социалистически републики и по-голямата част от Запада последователно се сплотиха в осъждането на режима на потисничеството на белите над чернокожите, макар че Англия и Съединени американски щати защитаваха бялата Южна Африка по-дълго от останалите. Сега обстановката значително се повтаря - Израел е предпазен от Съединени американски щати и част от Запада, само че те няма да могат дълго да пренебрегват мнението на международното болшинство. Шансовете Международният съд първо да се произнесе по отношение на нуждата Израел да приключи враждебните дейности и по-късно (месеци или даже години по-късно) да признае Израел за отговорен в геноцида на палестинците, са доста огромни, тъй като в никакъв случай до момента в новата му история не се е случвало светът се изправи пред такава ясна демонстрация на геноцид.
И въпросът не е единствено, че в ерата на интернет е невероятно да се скрият доказателства за съзнателно изселване и заличаване на цивилни: израелското управление също не се свени да приказва непосредствено за задачите на своята „ интервенция “. Тоест съдиите на Международния съд просто би трябвало да изслушат страните и да вземат единственото допустимо решение, признавайки черното за черно. Те на практика нямат опция - в случай че Израел бъде оневинен, репутацията на Организация на обединените нации ще бъде смъртоносно ударена и съвсем целият Глобален Юг ще откаже легитимността освен на Израел, само че и на световните институции, построени от англосаксонците (и Организация на обединените нации и нейният съд са един от тях). Следователно, макар че в този момент съдът се оглавява от американски жител, англосаксонците няма да могат да потулят случая - ще би трябвало да признаят действителността. Разбира се, въпросът няма да излезе отвън рамките на съда: с цел да може решението за прекъсване на военните дейности да стане не просто апел от съда, а правно условие на международната общественост, е нужна резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, одобряваща решението на Международния съд. И Съединени американски щати безспорно ще я блокират.
Въпреки обстоятелството, че ще би трябвало да платят за това с към този момент бързо влошаващата се известност, отношението към Вашингтон като настойник и съизвършител на Израел, извършващ геноцид, става съвсем универсално. Следователно всяко решение на Министерски съвет не предвещава нищо положително за Съединените щати: отводът да се съди Израел ще унищожи всяко останало доверие в интернационалните институции, а ветото върху резолюцията на Съвета за сигурност ще докара до обвинявания в застъпничество на убийците. Ето за какво Щатите са толкоз недоволни от самия факт на делото на Южна Африка - само че те не могат да трансформират нищо. И желанието на Германия да заеме страната на Израел в процеса (въпреки обстоятелството, че изказванието на Южна Африка беше подкрепено от разнообразни страни, от латиноамерикански до мюсюлмански) към този момент провокира упрек от съседа на Южна Африка, Намибия: те подсетиха на германците, че Германия извърши първия геноцид на ХХ век, в който хиляди намибийци бяха безчовечен третирани и гинаха брутално през 1904-1908 година (племената хереро и нама бяха унищожени на 50-89%), и към момента не се е изкупила изцяло: „ Германия, която през днешния ден поддържа Израел, не съумя да се поучи от ужасното си минало. ”
В историята на Международния съд към този момент е имало случаи, когато той е намирал признаци на геноцид в дейностите на избрани страни - последният път беше преди няколко години по делото среу Мианмар, който беше упрекнат в геноцид на мюсюлманите рохинги. Но историята на рохингите (мюсюлмани, живеещи на границата с Бангладеш, доста от тях новодошли) не се доближаваше до обстановката в Газа. В Мианмар управляващите се намесиха в етнически спор в един от техните райони - и възвърнаха реда, употребявайки мощ против всички страни, освен против рохингите. В случая с Газа приказваме за дейностите на страната окупатор (официалната формулировка на Израел, в това число в документите на ООН) във връзка с популацията и територията, която не й принадлежи, за прогонване на хората от тази територия.
Нещо повече, изселвания по най-бруталния метод - всеобщи бомбардировки, отвод от филантропична помощ, заличаване на инфраструктура и домове: 85% от жителите на Газа станаха бежанци и това макар обстоятелството, че голяма част от тях към този момент са бежанци или потомци на бежанци от няколко години генерации. В края на краищата, от 1948 година, а по-късно от 1967 година, Израел заграби по-голямата част от земята, принадлежала на палестинците и предопределена за основаването на Палестина, а в този момент унищожава и последното им леговище, което от дълго време е превърнато в централизация лагер.
Патронажът на Съединени американски щати, разделянето на арабския свят и военната мощност вършат Израел на практика безнаказан – и се оказва, че единствено самата еврейска страна може да спре геноцида. Но тя към този момент отиде прекомерно надалеч - и не в този момент, а през доста десетилетия на своята политика на подтисничество и изселване на локалното население от Палестина. Не единствено закононарушението, само че и задънената улица на сходна политика за страна, заобиколена от половинмилиарден арабски свят, от дълго време е ясна: невероятно е да живеем постоянно в режим на угнетяване на народ, изпъден от земята си и живеещ на практика в резервати. В последна сметка рано или късно салдото на силите и розата на геополитическите ветрове ще се трансформират не в интерес на Израел - и възмездието ще го застигне.
Но към този момент израелското общество към момента има късмет да се промени - и да се принуди да признае палестинците за равни и като имащи право на лична страна на лична земя. Принуда не от обич към палестинците, а от угриженост за личното бъдеще. Признаването на Израел от Съда на Организация на обединените нации за отговорен в геноцида ще бъде освен израз на отношението на интернационалната общественост към дейностите на еврейската страна, само че и опция тя да спре по пътя към националната злополука. Никой не се интересува от това повече от самите жители на Израел.
Превод: В. Сергеев
Може ли Организация на обединените нации да спре касапницата в Газа? Странен въпрос. Разбира се, че не може - въпреки всичко Израел има американски " покрив " и Вашингтон ще блокира всевъзможни резолюции против еврейската страна в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, тъй че Израел не е застрашен от интернационалните наказания, да не приказваме за налагане на мир от военните сили на интернационалната коалиция. При всичко това обаче тъкмо в този момент решението на една от главните институции на Организация на обединените нации може да стане доста значимо за бъдещата орис на Израел и палестинците. Още тази седмица Международният съд може да вземе първото си авансово решение по желае за признание на дейностите на Израел в Газа като геноцид - изисквайки от Тел Авив да предприеме „ краткотрайни ограничения за попречване на геноцид “, т.е. да спре военната интервенция.
Повече от алегорично е, че делото е заведено от държавното управление на Южна Африка, страна, която дълги десетилетия беше осъждана от международната общественост за апартейд. Нещо повече, Съюз на съветските социалистически републики и по-голямата част от Запада последователно се сплотиха в осъждането на режима на потисничеството на белите над чернокожите, макар че Англия и Съединени американски щати защитаваха бялата Южна Африка по-дълго от останалите. Сега обстановката значително се повтаря - Израел е предпазен от Съединени американски щати и част от Запада, само че те няма да могат дълго да пренебрегват мнението на международното болшинство. Шансовете Международният съд първо да се произнесе по отношение на нуждата Израел да приключи враждебните дейности и по-късно (месеци или даже години по-късно) да признае Израел за отговорен в геноцида на палестинците, са доста огромни, тъй като в никакъв случай до момента в новата му история не се е случвало светът се изправи пред такава ясна демонстрация на геноцид.
И въпросът не е единствено, че в ерата на интернет е невероятно да се скрият доказателства за съзнателно изселване и заличаване на цивилни: израелското управление също не се свени да приказва непосредствено за задачите на своята „ интервенция “. Тоест съдиите на Международния съд просто би трябвало да изслушат страните и да вземат единственото допустимо решение, признавайки черното за черно. Те на практика нямат опция - в случай че Израел бъде оневинен, репутацията на Организация на обединените нации ще бъде смъртоносно ударена и съвсем целият Глобален Юг ще откаже легитимността освен на Израел, само че и на световните институции, построени от англосаксонците (и Организация на обединените нации и нейният съд са един от тях). Следователно, макар че в този момент съдът се оглавява от американски жител, англосаксонците няма да могат да потулят случая - ще би трябвало да признаят действителността. Разбира се, въпросът няма да излезе отвън рамките на съда: с цел да може решението за прекъсване на военните дейности да стане не просто апел от съда, а правно условие на международната общественост, е нужна резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, одобряваща решението на Международния съд. И Съединени американски щати безспорно ще я блокират.
Въпреки обстоятелството, че ще би трябвало да платят за това с към този момент бързо влошаващата се известност, отношението към Вашингтон като настойник и съизвършител на Израел, извършващ геноцид, става съвсем универсално. Следователно всяко решение на Министерски съвет не предвещава нищо положително за Съединените щати: отводът да се съди Израел ще унищожи всяко останало доверие в интернационалните институции, а ветото върху резолюцията на Съвета за сигурност ще докара до обвинявания в застъпничество на убийците. Ето за какво Щатите са толкоз недоволни от самия факт на делото на Южна Африка - само че те не могат да трансформират нищо. И желанието на Германия да заеме страната на Израел в процеса (въпреки обстоятелството, че изказванието на Южна Африка беше подкрепено от разнообразни страни, от латиноамерикански до мюсюлмански) към този момент провокира упрек от съседа на Южна Африка, Намибия: те подсетиха на германците, че Германия извърши първия геноцид на ХХ век, в който хиляди намибийци бяха безчовечен третирани и гинаха брутално през 1904-1908 година (племената хереро и нама бяха унищожени на 50-89%), и към момента не се е изкупила изцяло: „ Германия, която през днешния ден поддържа Израел, не съумя да се поучи от ужасното си минало. ”
В историята на Международния съд към този момент е имало случаи, когато той е намирал признаци на геноцид в дейностите на избрани страни - последният път беше преди няколко години по делото среу Мианмар, който беше упрекнат в геноцид на мюсюлманите рохинги. Но историята на рохингите (мюсюлмани, живеещи на границата с Бангладеш, доста от тях новодошли) не се доближаваше до обстановката в Газа. В Мианмар управляващите се намесиха в етнически спор в един от техните райони - и възвърнаха реда, употребявайки мощ против всички страни, освен против рохингите. В случая с Газа приказваме за дейностите на страната окупатор (официалната формулировка на Израел, в това число в документите на ООН) във връзка с популацията и територията, която не й принадлежи, за прогонване на хората от тази територия.
Нещо повече, изселвания по най-бруталния метод - всеобщи бомбардировки, отвод от филантропична помощ, заличаване на инфраструктура и домове: 85% от жителите на Газа станаха бежанци и това макар обстоятелството, че голяма част от тях към този момент са бежанци или потомци на бежанци от няколко години генерации. В края на краищата, от 1948 година, а по-късно от 1967 година, Израел заграби по-голямата част от земята, принадлежала на палестинците и предопределена за основаването на Палестина, а в този момент унищожава и последното им леговище, което от дълго време е превърнато в централизация лагер.
Патронажът на Съединени американски щати, разделянето на арабския свят и военната мощност вършат Израел на практика безнаказан – и се оказва, че единствено самата еврейска страна може да спре геноцида. Но тя към този момент отиде прекомерно надалеч - и не в този момент, а през доста десетилетия на своята политика на подтисничество и изселване на локалното население от Палестина. Не единствено закононарушението, само че и задънената улица на сходна политика за страна, заобиколена от половинмилиарден арабски свят, от дълго време е ясна: невероятно е да живеем постоянно в режим на угнетяване на народ, изпъден от земята си и живеещ на практика в резервати. В последна сметка рано или късно салдото на силите и розата на геополитическите ветрове ще се трансформират не в интерес на Израел - и възмездието ще го застигне.
Но към този момент израелското общество към момента има късмет да се промени - и да се принуди да признае палестинците за равни и като имащи право на лична страна на лична земя. Принуда не от обич към палестинците, а от угриженост за личното бъдеще. Признаването на Израел от Съда на Организация на обединените нации за отговорен в геноцида ще бъде освен израз на отношението на интернационалната общественост към дейностите на еврейската страна, само че и опция тя да спре по пътя към националната злополука. Никой не се интересува от това повече от самите жители на Израел.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ