,fit(1920:897)&format=webp)
Четиридесетте минути, в които екипажът на Artemis II ще загуби връзка със Земята
Никой няма да бъде по-далеч от вкъщи си от астронавтите от задачата Artemis II.
Но до момента в който Земята става все по-малка в „ огледалото за назад виждане “, те поддържат непрекъсната връзка с наземния надзор в Хюстън, Тексас. Спокойните гласове на екипа на НАСА обезпечават на екипажа утешителна връзка с дома.
Тази връзка обаче следва да бъде прекратена.
Когато астронавтите преминат зад далечната страна на Луната (около 01:47 ч. българско време във вторник), радиосигналите и лазерните връзки, които разрешават двупосочната връзка сред галактическия транспортен съд и Земята, ще бъдат блокирани от самото небесно тяло.
В продължение на към 40 минути четиримата астронавти ще бъдат сами, до момента в който пътуват през тъмнината на космоса. Пилотът на Artemis II Виктор Гловър споделя, че се надява светът да употребява това време, с цел да се сплоти.
„ Когато сме зад Луната, отвън връзка с всички, дано приемем това като опция “, споделя той пред BBC News преди задачата. „ Нека се помолим, да се надяваме, да изпратим положителни мисли и усеща, че ще възстановим връзката с екипажа. “
Преди повече от пет десетилетия астронавтите от програмата Apollo също се сблъскват с интервали на цялостна изолираност заради загуба на радиосигнал при прекосяване зад Луната. Може би никой не схваща по-добре това прекарване от Майкъл Колинс от Apollo 11.
През 1969 година, до момента в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин влизат в историята с първите стъпки на лунната повърхнина, Колинс остава самичък в командния модул, който обикаля към Луната. Когато корабът му минава зад далечната страна на небесното тяло, връзката с двамата астронавти на повърхността, както и с наземния надзор, изчезва за 48 минути.
В записките си от 1974 година Carrying the Fire той разказва прекарването като чувство за „ същинска самотност “ и „ изолираност от всевъзможен прочут живот “, само че акцентира, че не е изпитвал боязън или възприятие за самота. В по-късни изявленията той приказва за спокойствието и тишината, които радиомълчанието носи – като самобитна отмора от непрекъснатите инструкции от контрола на задачата.
На Земята този интервал на тишина ще бъде под напрежение миг за екипите, отговарящи за поддържането на контакт с галактическия транспортен съд.
В станцията Goonhilly Earth Station в Корнуол, в югозападна Англия, голяма антена събира сигнали от капсулата „ Орион “, точно дефинира позицията ѝ по време на пътуването и изпраща тази информация към централата на НАСА.
Мат Косби, основен софтуерен шеф на Goonhilly, разяснява пред BBC: „ Това е първият път, в който наблюдаваме галактически транспортен съд с хора на борда. Ще станем малко нервни, когато той премине зад Луната, а по-късно ще бъдем извънредно разчувствани, когато още веднъж го забележим, тъй като ще знаем, че всички са в сигурност. “
Надеждата обаче е, че сходни спирания в връзката скоро ще останат в предишното. По думите на Косби това ще бъде от значително значение, защото НАСА – дружно с други галактически организации по света – стартира построяването на лунна база и ускорява проучването на космоса.
„ За стабилно наличие на Луната е нужна цялостна връзка – 24 часа в денонощието, даже и от далечната страна, тъй като и тя ще би трябвало да бъде изследвана “, акцентира той.
Програми като Moonlight на Европейската галактическа организация възнамеряват да изградят мрежа от спътници към Луната, която в бъдеще да обезпечи непрестанно и надеждно информационно покритие.
За астронавтите от Artemis II времето без връзка със Земята ще им даде опция да се съсредоточат напълно върху Луната. Те ще употребяват този интервал за наблюдения – ще вършат фотоси, ще учат геологията ѝ и просто ще се любуват на нейното великолепие.
Когато излязат от сянката на Луната и връзката бъде възобновена, светът ще въздъхне с облекчение. А астронавтите, които пишат история, ще могат да споделят невероятните гледки с всички на Земята.
Но до момента в който Земята става все по-малка в „ огледалото за назад виждане “, те поддържат непрекъсната връзка с наземния надзор в Хюстън, Тексас. Спокойните гласове на екипа на НАСА обезпечават на екипажа утешителна връзка с дома.
Тази връзка обаче следва да бъде прекратена.
Когато астронавтите преминат зад далечната страна на Луната (около 01:47 ч. българско време във вторник), радиосигналите и лазерните връзки, които разрешават двупосочната връзка сред галактическия транспортен съд и Земята, ще бъдат блокирани от самото небесно тяло.
В продължение на към 40 минути четиримата астронавти ще бъдат сами, до момента в който пътуват през тъмнината на космоса. Пилотът на Artemis II Виктор Гловър споделя, че се надява светът да употребява това време, с цел да се сплоти.
„ Когато сме зад Луната, отвън връзка с всички, дано приемем това като опция “, споделя той пред BBC News преди задачата. „ Нека се помолим, да се надяваме, да изпратим положителни мисли и усеща, че ще възстановим връзката с екипажа. “
Преди повече от пет десетилетия астронавтите от програмата Apollo също се сблъскват с интервали на цялостна изолираност заради загуба на радиосигнал при прекосяване зад Луната. Може би никой не схваща по-добре това прекарване от Майкъл Колинс от Apollo 11.
През 1969 година, до момента в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин влизат в историята с първите стъпки на лунната повърхнина, Колинс остава самичък в командния модул, който обикаля към Луната. Когато корабът му минава зад далечната страна на небесното тяло, връзката с двамата астронавти на повърхността, както и с наземния надзор, изчезва за 48 минути.
В записките си от 1974 година Carrying the Fire той разказва прекарването като чувство за „ същинска самотност “ и „ изолираност от всевъзможен прочут живот “, само че акцентира, че не е изпитвал боязън или възприятие за самота. В по-късни изявленията той приказва за спокойствието и тишината, които радиомълчанието носи – като самобитна отмора от непрекъснатите инструкции от контрола на задачата.
На Земята този интервал на тишина ще бъде под напрежение миг за екипите, отговарящи за поддържането на контакт с галактическия транспортен съд.
В станцията Goonhilly Earth Station в Корнуол, в югозападна Англия, голяма антена събира сигнали от капсулата „ Орион “, точно дефинира позицията ѝ по време на пътуването и изпраща тази информация към централата на НАСА.
Мат Косби, основен софтуерен шеф на Goonhilly, разяснява пред BBC: „ Това е първият път, в който наблюдаваме галактически транспортен съд с хора на борда. Ще станем малко нервни, когато той премине зад Луната, а по-късно ще бъдем извънредно разчувствани, когато още веднъж го забележим, тъй като ще знаем, че всички са в сигурност. “
Надеждата обаче е, че сходни спирания в връзката скоро ще останат в предишното. По думите на Косби това ще бъде от значително значение, защото НАСА – дружно с други галактически организации по света – стартира построяването на лунна база и ускорява проучването на космоса.
„ За стабилно наличие на Луната е нужна цялостна връзка – 24 часа в денонощието, даже и от далечната страна, тъй като и тя ще би трябвало да бъде изследвана “, акцентира той.
Програми като Moonlight на Европейската галактическа организация възнамеряват да изградят мрежа от спътници към Луната, която в бъдеще да обезпечи непрестанно и надеждно информационно покритие.
За астронавтите от Artemis II времето без връзка със Земята ще им даде опция да се съсредоточат напълно върху Луната. Те ще употребяват този интервал за наблюдения – ще вършат фотоси, ще учат геологията ѝ и просто ще се любуват на нейното великолепие.
Когато излязат от сянката на Луната и връзката бъде възобновена, светът ще въздъхне с облекчение. А астронавтите, които пишат история, ще могат да споделят невероятните гледки с всички на Земята.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ