Алексей Жалов: Интересното е в това да си откривател, да си човек, който прави нещо, за да го сподели с останалите
Никой не знае какъв брой са пещерите по света и едва ли скоро ще се разбере, защото има цели големи пространства, в които не е стъпвал " пещерняшки крайник “. Това сподели Алексей Жалов – общоприет секретар на Балкански спелеоложки съюз в предаването " Цветовете на България " на Радио " Фокус " .
12-годишен за пръв път влиза в най-дългата пещера в България Духлата, и въпреки че по думите му не остава впечатлен, лека-полека се възпламенява по пещерите и от този момент целият му живот е обвързван със спелеологията. Ръководител на многочислени български и интернационалните експедиции, инструктор по " Пещерно дело ", избавител в пещери и пропасти, историограф на спелеологията в България Алексей Жалов е и създател на голям брой книги, публикации, филми, изследвал над 1000 пещери както в България, по този начин и в разнообразни краища на света.
По думите му пещерите в България са забавни с тяхната стойност като археологически обекти и това е нещото, което ги отличава от пещерите в другите страни. Особено в последните години с откритите разнообразни артефакти от разкопките в пещерата Козарника и Башовишки печ край село Орешец, Видинско, които приказват за съществуването на просвета от преди 1.5-1.6 милиона години и водят до преосмислянето на хипотезата за придвижването на населването на европейския континент.
Много легенди и митове се ширят за пещери, съхраняващи съкровища от злато и скъпоценни предмети. Според спелеолога излезлите в последните години книги с цветущи заглавия от вида " Иманярски тетрадки “, " Тайните съкровища на България “, единствено разпалват въображението на тези, които търсят бързо замогване. " Легенди има доста, само че никой до момента не е споделил, че е намерил нещо. Пример за това са легендите за съкровището на Вълчан челник, които са неизброими. Ако се прегледа географията в тези митове, ще се окаже, че Вълчан челник е скитал от Арчар чак до Резовска река по пещерите в Странджа и Сакар планина, " сподели той и добави, че същинските съкровища са в находките на археологическите изследвания.
За Алексей Жалов същинското богатство в пещерите е живата природа и естествените образования, както и фауната, която е " задоволително богата и незадоволително добре проучена у нас “. В България сега са известни към 6 200 пещери, а зоолозите са проучили от зооложка био спелеологична позиция някъде към 860 пещери.
Спелеологът описа още и за разнообразни случки от опита си по пещерите, при които оказвайки се в сложни и рискови обстановки, като на една експедиция в Гърция след изобилен дъжд в една отвесна пещера с дължина 470 м, която се трансформира във водопад, по какъв начин с старания на волята съумява да пребори себе си душевен, да пребори умората и да активизира силите си, с цел да излезе на повърхността.
Любопитството да види какво има " зад завесата “ поддържа фокуса на неговия интерес и го кара цялостен живот да се занимава със спелеология, и всякога да се изненадва от резултата. " Интересното е в това да си изобретател, да си човек, който прави нещо, с цел да го показа с останалите, “ заключи генералният секретар на Балкански спелеоложки съюз Алексей Жалов.
Калина Свежин
12-годишен за пръв път влиза в най-дългата пещера в България Духлата, и въпреки че по думите му не остава впечатлен, лека-полека се възпламенява по пещерите и от този момент целият му живот е обвързван със спелеологията. Ръководител на многочислени български и интернационалните експедиции, инструктор по " Пещерно дело ", избавител в пещери и пропасти, историограф на спелеологията в България Алексей Жалов е и създател на голям брой книги, публикации, филми, изследвал над 1000 пещери както в България, по този начин и в разнообразни краища на света.
По думите му пещерите в България са забавни с тяхната стойност като археологически обекти и това е нещото, което ги отличава от пещерите в другите страни. Особено в последните години с откритите разнообразни артефакти от разкопките в пещерата Козарника и Башовишки печ край село Орешец, Видинско, които приказват за съществуването на просвета от преди 1.5-1.6 милиона години и водят до преосмислянето на хипотезата за придвижването на населването на европейския континент.
Много легенди и митове се ширят за пещери, съхраняващи съкровища от злато и скъпоценни предмети. Според спелеолога излезлите в последните години книги с цветущи заглавия от вида " Иманярски тетрадки “, " Тайните съкровища на България “, единствено разпалват въображението на тези, които търсят бързо замогване. " Легенди има доста, само че никой до момента не е споделил, че е намерил нещо. Пример за това са легендите за съкровището на Вълчан челник, които са неизброими. Ако се прегледа географията в тези митове, ще се окаже, че Вълчан челник е скитал от Арчар чак до Резовска река по пещерите в Странджа и Сакар планина, " сподели той и добави, че същинските съкровища са в находките на археологическите изследвания.
За Алексей Жалов същинското богатство в пещерите е живата природа и естествените образования, както и фауната, която е " задоволително богата и незадоволително добре проучена у нас “. В България сега са известни към 6 200 пещери, а зоолозите са проучили от зооложка био спелеологична позиция някъде към 860 пещери.
Спелеологът описа още и за разнообразни случки от опита си по пещерите, при които оказвайки се в сложни и рискови обстановки, като на една експедиция в Гърция след изобилен дъжд в една отвесна пещера с дължина 470 м, която се трансформира във водопад, по какъв начин с старания на волята съумява да пребори себе си душевен, да пребори умората и да активизира силите си, с цел да излезе на повърхността.
Любопитството да види какво има " зад завесата “ поддържа фокуса на неговия интерес и го кара цялостен живот да се занимава със спелеология, и всякога да се изненадва от резултата. " Интересното е в това да си изобретател, да си човек, който прави нещо, с цел да го показа с останалите, “ заключи генералният секретар на Балкански спелеоложки съюз Алексей Жалов.
Калина Свежин
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ