Бог вижда всичко: Заряза ме с думите, че не иска да си губи времето с болен човек, но сега разбра какво е
Никой не знае какво ще му сервира животът. Бях едвам на 25 години, когато лекарите откриха, че имам израстък. Жестоката диагноза прекатурна целия ми свят и за мен настъпи черен интервал. Приятелката ми, с която имахме дългогодишна връзка, ме заряза седмица преди интервенцията, с думите, че не е подготвена да си губи времето и младостта с заболели хора. Шест години ми се кълнеше в обич, само че тогава, гледайки ме в очите, безпощадно се отхвърли от верността си и ме остави самичък в най-тежкия ми миг в живота.
Само месец по-късно тя си откри различен и в никакъв случай не попита за мен. Не ѝ пукаше по какъв начин съм, жив ли съм въобще. Изминаха години. Слава Богу, към този момент съм здрав и от тумора няма диря. За някогашната си знаех, че се омъжила и има две деца. Онзи ден срещнах най-хубавия си другар, който ми сподели, че едното ѝ детенце е аутист. Когато брачният партньор й схванал, че синът му е болен, той ги изоставил на произвола на ориста. Съжалявам за момчето и му поисквам всичко най-хубаво, само че си мисля, че от време на време Бог връща всичко.
Никога не наранявайте хората и не ги предавайте в сложните моменти, тъй като не знаете какви тествания вие приготвила ориста. Моята другарка ме изостави тогава, когато имах най-голяма потребност от поддръжката ѝ, тъй като не искаше да се обвързва с болен човек, само че ето в този момент, на личен тил изпита какво е да те зарежат самичък и беззащитен.
