Никой не трябва да бъде оправдан. Това е едно от

" Никой не би трябвало да бъде оневинен ". Това е едно от напътствията на руския жител от български генезис Георги Димитров, което той спуска на 21 декември 1944 година с депеша, написана на съветски език по управлението на Българската работническа партия (комунисти) в София във връзка почналата активност на така наречен национален съд.

Това не е единственото му разпореждане, олицетворяващо неговата свирепост и жадност за реваншизъм. Димитров, който по това време началник на Международния отдел на Централен комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), дава от Москва през януари 1945 година и следната заповед към правосъдните сформира на " националния съд ":

" И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля ".

Днес се навършват 76 години от произнасянето на смъртните присъди на Първи и Втори правосъдни сформира на " националния съд ", с които са избити тримата регенти, 22-ма министри, 67 народни представители от 24-то Народно заседание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Обезвреждане на " всички виновници "