Юрий Асланов: Борисов участва само в мачове, уговорени в негова полза
Никой не слага под подозрение, че постоянните избори ще се състоят в открития парламентарен период. А не е по този начин. Народното събрание даде мандат на държавното управление да удължава по своя преценка изключителното състояние.
Така че идващите избори ще се проведат, когато Борисов реши, че това му изнася, а не в планувания парламентарен период, съобщи в изявление за " Епицентър " Юрий Асланов, притежател и шеф на социологическа организация АФИС.
Таня Джоева беседва със социолога по всички въпроси, които отключи политическата рецесия. Според него фрагментация на бъдещия парламент, която се чака, може да ни отърве от безвремието и да ни тласне напред.
- Г-н Асланов, ГЕРБ съумяха да съберат нужните подписи с цел да започва разглеждането на плана за нова Конституция. Очаквахте ли 127 депутати да поддържат мощно подлагания на критика план?
- Беше разумно да се чака. Борисов се държеше със същата убеденост, с която излиза на футболния терен. Той взе участие единствено в мачове, чийто резултат авансово е уречен в негова изгода.
- Едно незнайно по-малко или нова завръзка на политическата обстановка е стартирането на конституционния спор?
- Мисля, че Велико народно събрание и Конституцията не са последна цел на упражнението. Идеята е да се печели време, без да се минава през длъжностен кабинет до постоянните избори. Самият Борисов преди няколко дни направи изказване в смисъл – „ Да, планът е нелепост, само че желаех да видите по какъв начин ще паднат маските на всички тези, които приказват за промяна на системата и нова Конституция “. Дори си мисля, че планът преднамерено е написан по този безразсъден метод, с цел да нервира, да провокира отрицателни реакции.
Прочие, когато приказваме за постоянни избори, никой не слага под подозрение, че те ще се състоят в открития парламентарен период. А не е по този начин. Народното събрание даде мандат на държавното управление да удължава по своя преценка изключителното състояние. Конституцията го позволява. В случай на такова състояние държавното управление, а не Народното събрание насрочва изборите.
Така че идващите избори, така или другояче, ще се проведат, когато Борисов реши, че това му изнася, а не в планувания парламентарен период.
- Проектът бе подложен на унищожителна рецензия от разнообразни направления – политически сили, адвокати, медии. И все пак следим решимостта на ръководещите да наложат „ рестарт на страната “ по техен модел. Защо е този, напряко казано, дебелоглав?
- Повтарям, концепцията е да се печели време, без да се стига до длъжностен кабинет, назначен от Радев. Нищо друго не влиза в този проект. Не чакам никакъв парламентарен спор.
Проблемът на Конституцията не е в нейното несъвършенство и потребността от смяна, а в спазването ѝ. Тя се нарушава систематично, изключително през последното десетилетие. Не се нуждаем от нова Конституция, а от реабилитацията на конституционния ред.
- Как очаквате да се развие протестната вълна? Ще ескалира ли уличното неодобрение или ще откри нови форми на изява? На 2 септември към този момент станахме очевидци на съществени конфликти.
- Предполагам, че ще има нови форми на митинг, само че даже да няма, това не е казусът. Проблемът е в наличието на митинга. Протестиращите имат ясни политически претенции, само че избират да пазят отдалеченост от всевъзможни форми на политическа организация. Улицата е лесна плячка за силите, които работят зад кулисите за защита на статуквото в личен интерес, а и вчерашната проява на мощ при среднощното смазване на митинга го потвърждава. Когато улицата не има политическа организация, тоест гаранция за продължение на дейностите с политически средства, не можем да чакаме, че тя поддържа самодейността.
Нека за миг да допуснем, че настояванията на протестиращите се одобряват – държавното управление и основният прокурор подават оставка. Какво следва? Насрочват се избори и се образува парламент. Какво ще се прави в новия парламент и по-важното – кой ще го прави? Улицата няма по какъв начин да даде отговор на този въпрос.
Улицата може да смъкна от власт едно държавно управление, само че не може да въздаде власт, не може да присъди властта на друго държавно управление. Това могат да сторят единствено проведени политически групи с ясна идеология и някакъв опит – партии.
И таман тук е казусът – партийната система, както и цялата политическа система, е болен човек, който от дълго време има потребност от съществено лекуване. Вместо това партиите, без нито едно изключение, построиха в погледа на жителите един непоносим, неприветлив облик, с който хората не желаят да се срещат. Днес цел на омразата е ГЕРБ, само че не би трябвало да си мислим, че това автоматизирано прелива в обич към останалите.
Това е обаян кръг: жадуваме за политическа смяна, чието реализиране е по силите на организации, на които не желаем да поверим работата. Ето това отличава значително българската народна власт от страните в Европа. Там, когато някой загуби публично доверие, различен автоматизирано го печели и властта получава нова легитимация.
- Недоверието към държавното управление е голямо – над 60 на 100 от българите не го утвърждават. Защо при толкоз високи проценти митингите затихваха преди 2 септември?
- Не считам, че неодобрението към държавното управление и масовостта на митингите са реципрочни понятия. Имали сме доста по-слаби митинги, които са се увенчавали с триумф, и доста по-силни, които са приключвали без резултат. Едното няма връзка с другото. Въпросът е в това, за което приказвах доскоро – наличието на политическите цели на митинга и характера на неговата организация.
- Каква е Вашата прогноза за идната стъпка от проекта на ГЕРБ – събирането на 160 подписи за привикване на Велико национално заседание? Това на този стадий наподобява невероятно, само че и упоритостите на ръководещите наподобяват доста огромни.
- Вече споделих, че нямам доверие, че това е задачата на ръководещите. Но, в случай че желаят да създадат това, не ми е елементарно да го призная, могат да го сторят. Вчера, в случай че деликатно сте наблюдавали посланието на Движение за права и свободи от парламентарната естрада, те подсказаха изискванията за възможния пазарлък по тематиката.
Не изключвам вид, при който се събират 160 подписа и се взема решение за привикване на Велико народно събрание, само че въпреки всичко нямам доверие, че ще се стигне до там. Няма причина да си усложняваш живота с писане на нова Конституция, откакто са ти разрешили да не спазваш актуалната.
- Конституцията е фундаментът на едно общество, договорът сред жителите и страната. Трябва ли въобще да бъде променяна?
- Не.
- Докъде ще стигне развиването на политическата рецесия? ГЕРБ от дълго време приказват и за импийчмънт на президента. Как, прочее, оценявате напускането на пленарна зала на депутатите от ръководещото болшинство преди речта на Радев?
- Няма никаква изненада в държанието на воюващите страни. До импийчмънт обаче няма да се стигне. Само ще се приказва за това.
- Как рецесията и митингите намират отражение върху електоралните настройки?
- Две са посоките: от една страна парламентарно показаните партии губят доверие, а от друга, следим растеж на поддръжката в интерес на извънпарламентарни партии. Така е за момента, само че няма гаранции, че по този начин ще продължи. Динамиката на политическите настройки и ориентации е мощна и още не знаем до какво може да докара в последна сметка. Много зависи в кой миг ще се състоят въпреки всичко идващите избори.
- Очаква се фрагментиран парламент, в случай че изборите са по сегашната система. Виждате ли и Вие такава заплаха?
- Да, само че в сегашната обстановка не го назовавам заплаха. Напротив – при положението, в което се намират политическите партии, при рецесията на доверие в политическата система като цяло, фрагментацията, както се изразихте, е гаранция, че нито една партия няма да получи опция за корист с властта и, че потребността от постигането на политически взаимни отстъпки и единодушие ще подсигурява провеждането на промени, които да ни отърват от безвремието и да ни тласнат напред.
- Могат ли лявото и дясното да се обединят, с цел да реализиран задачата оставка на Борисов и почтени избори?
- По този въпрос битуват два възгледа. Единият е на държавната агитация – това е нов Отечествен фронт, като създателите се надяват, че по този метод наскърбяват някого и по-важното, че левицата и десницата ще останат в личните си коридори и няма да се съприкосновяват.
Вторият мироглед е на участниците в митингите – няма ляво и дясно, не желаеме на улицата да се веят всякакви флагове, с изключение на националният байрак. И от ляво, и от дясно има екземпляри, които пригласят на тази версия.
От ляво – няма да се събираме с психо-десни, които стачкуваха против Орешарски и желаят да демонтират паметника на Съветската войска. От дясно – ние не дружим с някогашни комунисти, които затваряха хората в лагери.
Прочие, тези, които си служат с клишето „ Няма ляво, няма дясно “, в това число и президентът Радев, би трябвало да са наясно, че не блестят с автентичност. Това са думи, произнесени от Трайчо Костов през 1941 година таман във връзка на Отечествения фронт, когато тогавашната комунистическа партия БРП(к) влиза в коалиция с десни партии, в това число и с такива, които преди този момент са се борили за нейната възбрана.
Разбира се, че има и ляво, и дясно и е извънредно значимо да ги има, тъй като в противоположен случай би трябвало да се разделим с концепцията за демокрацията въобще. Само че има моменти, в които и за лявото, и за дясното може да се появи проблем, който те не могат да решат независимо. Виждали сме го доста пъти по малкия екран в други страни, когато водачите на левицата и на десницата манифестират един до различен по улиците на европейските градове.
Днес тематиката е за свободата и демокрацията – тематика, която няма нито идеологическа багра, нито идеологически измерения. У нас има някакъв боязън да развееш, паралелно с националния някакъв партиен байрак. Много се оправдавам, само че знамето е едно парче плат и една дървена пръчка. Нищо повече. То обаче символизира нещо доста по-важно – че водиш борба за някаква висша национална цел от позицията на своята идейна ориентировка, признавайки правото на другия да стои до теб и да се бори за същото под неговото знаме.
Вие ме попитахте дали митингите не би трябвало да потърсят нови форми. Ето това, за което приказваме, би им придало освен нова форма, само че и ново наличие, както и невиждана до момента мощ. Протестът ще се промени значително, в случай че водачите на Демократична България признаят правото на Българска социалистическа партия да манифестира паралелно с тях. Но и Българска социалистическа партия би трябвало да осъзнае, че няма нито място, нито работа в този парламент и би трябвало да развее знамето си на улицата.
Може и да бъркам, само че имам вяра, че никой никого няма да изгони от митингите, откакто е ясно, че по метода, по който до момента се развива протестната вълна, тя не може да постегне задачите си. Протестът се нуждае от цялостна политическа стратегия и от политически проект за дейности по реализацията на тази стратегия.
С други думи концепцията е тъкмо противоположната на това, което се пробва да внушава държавната агитация – първо да се обединим, а по-късно всеки по пътя си.
Интервю: Таня Джоева
Така че идващите избори ще се проведат, когато Борисов реши, че това му изнася, а не в планувания парламентарен период, съобщи в изявление за " Епицентър " Юрий Асланов, притежател и шеф на социологическа организация АФИС.
Таня Джоева беседва със социолога по всички въпроси, които отключи политическата рецесия. Според него фрагментация на бъдещия парламент, която се чака, може да ни отърве от безвремието и да ни тласне напред.
- Г-н Асланов, ГЕРБ съумяха да съберат нужните подписи с цел да започва разглеждането на плана за нова Конституция. Очаквахте ли 127 депутати да поддържат мощно подлагания на критика план?
- Беше разумно да се чака. Борисов се държеше със същата убеденост, с която излиза на футболния терен. Той взе участие единствено в мачове, чийто резултат авансово е уречен в негова изгода.
- Едно незнайно по-малко или нова завръзка на политическата обстановка е стартирането на конституционния спор?
- Мисля, че Велико народно събрание и Конституцията не са последна цел на упражнението. Идеята е да се печели време, без да се минава през длъжностен кабинет до постоянните избори. Самият Борисов преди няколко дни направи изказване в смисъл – „ Да, планът е нелепост, само че желаех да видите по какъв начин ще паднат маските на всички тези, които приказват за промяна на системата и нова Конституция “. Дори си мисля, че планът преднамерено е написан по този безразсъден метод, с цел да нервира, да провокира отрицателни реакции.
Прочие, когато приказваме за постоянни избори, никой не слага под подозрение, че те ще се състоят в открития парламентарен период. А не е по този начин. Народното събрание даде мандат на държавното управление да удължава по своя преценка изключителното състояние. Конституцията го позволява. В случай на такова състояние държавното управление, а не Народното събрание насрочва изборите.
Така че идващите избори, така или другояче, ще се проведат, когато Борисов реши, че това му изнася, а не в планувания парламентарен период.
- Проектът бе подложен на унищожителна рецензия от разнообразни направления – политически сили, адвокати, медии. И все пак следим решимостта на ръководещите да наложат „ рестарт на страната “ по техен модел. Защо е този, напряко казано, дебелоглав?
- Повтарям, концепцията е да се печели време, без да се стига до длъжностен кабинет, назначен от Радев. Нищо друго не влиза в този проект. Не чакам никакъв парламентарен спор.
Проблемът на Конституцията не е в нейното несъвършенство и потребността от смяна, а в спазването ѝ. Тя се нарушава систематично, изключително през последното десетилетие. Не се нуждаем от нова Конституция, а от реабилитацията на конституционния ред.
- Как очаквате да се развие протестната вълна? Ще ескалира ли уличното неодобрение или ще откри нови форми на изява? На 2 септември към този момент станахме очевидци на съществени конфликти.
- Предполагам, че ще има нови форми на митинг, само че даже да няма, това не е казусът. Проблемът е в наличието на митинга. Протестиращите имат ясни политически претенции, само че избират да пазят отдалеченост от всевъзможни форми на политическа организация. Улицата е лесна плячка за силите, които работят зад кулисите за защита на статуквото в личен интерес, а и вчерашната проява на мощ при среднощното смазване на митинга го потвърждава. Когато улицата не има политическа организация, тоест гаранция за продължение на дейностите с политически средства, не можем да чакаме, че тя поддържа самодейността.
Нека за миг да допуснем, че настояванията на протестиращите се одобряват – държавното управление и основният прокурор подават оставка. Какво следва? Насрочват се избори и се образува парламент. Какво ще се прави в новия парламент и по-важното – кой ще го прави? Улицата няма по какъв начин да даде отговор на този въпрос.
Улицата може да смъкна от власт едно държавно управление, само че не може да въздаде власт, не може да присъди властта на друго държавно управление. Това могат да сторят единствено проведени политически групи с ясна идеология и някакъв опит – партии.
И таман тук е казусът – партийната система, както и цялата политическа система, е болен човек, който от дълго време има потребност от съществено лекуване. Вместо това партиите, без нито едно изключение, построиха в погледа на жителите един непоносим, неприветлив облик, с който хората не желаят да се срещат. Днес цел на омразата е ГЕРБ, само че не би трябвало да си мислим, че това автоматизирано прелива в обич към останалите.
Това е обаян кръг: жадуваме за политическа смяна, чието реализиране е по силите на организации, на които не желаем да поверим работата. Ето това отличава значително българската народна власт от страните в Европа. Там, когато някой загуби публично доверие, различен автоматизирано го печели и властта получава нова легитимация.
- Недоверието към държавното управление е голямо – над 60 на 100 от българите не го утвърждават. Защо при толкоз високи проценти митингите затихваха преди 2 септември?
- Не считам, че неодобрението към държавното управление и масовостта на митингите са реципрочни понятия. Имали сме доста по-слаби митинги, които са се увенчавали с триумф, и доста по-силни, които са приключвали без резултат. Едното няма връзка с другото. Въпросът е в това, за което приказвах доскоро – наличието на политическите цели на митинга и характера на неговата организация.
- Каква е Вашата прогноза за идната стъпка от проекта на ГЕРБ – събирането на 160 подписи за привикване на Велико национално заседание? Това на този стадий наподобява невероятно, само че и упоритостите на ръководещите наподобяват доста огромни.
- Вече споделих, че нямам доверие, че това е задачата на ръководещите. Но, в случай че желаят да създадат това, не ми е елементарно да го призная, могат да го сторят. Вчера, в случай че деликатно сте наблюдавали посланието на Движение за права и свободи от парламентарната естрада, те подсказаха изискванията за възможния пазарлък по тематиката.
Не изключвам вид, при който се събират 160 подписа и се взема решение за привикване на Велико народно събрание, само че въпреки всичко нямам доверие, че ще се стигне до там. Няма причина да си усложняваш живота с писане на нова Конституция, откакто са ти разрешили да не спазваш актуалната.
- Конституцията е фундаментът на едно общество, договорът сред жителите и страната. Трябва ли въобще да бъде променяна?
- Не.
- Докъде ще стигне развиването на политическата рецесия? ГЕРБ от дълго време приказват и за импийчмънт на президента. Как, прочее, оценявате напускането на пленарна зала на депутатите от ръководещото болшинство преди речта на Радев?
- Няма никаква изненада в държанието на воюващите страни. До импийчмънт обаче няма да се стигне. Само ще се приказва за това.
- Как рецесията и митингите намират отражение върху електоралните настройки?
- Две са посоките: от една страна парламентарно показаните партии губят доверие, а от друга, следим растеж на поддръжката в интерес на извънпарламентарни партии. Така е за момента, само че няма гаранции, че по този начин ще продължи. Динамиката на политическите настройки и ориентации е мощна и още не знаем до какво може да докара в последна сметка. Много зависи в кой миг ще се състоят въпреки всичко идващите избори.
- Очаква се фрагментиран парламент, в случай че изборите са по сегашната система. Виждате ли и Вие такава заплаха?
- Да, само че в сегашната обстановка не го назовавам заплаха. Напротив – при положението, в което се намират политическите партии, при рецесията на доверие в политическата система като цяло, фрагментацията, както се изразихте, е гаранция, че нито една партия няма да получи опция за корист с властта и, че потребността от постигането на политически взаимни отстъпки и единодушие ще подсигурява провеждането на промени, които да ни отърват от безвремието и да ни тласнат напред.
- Могат ли лявото и дясното да се обединят, с цел да реализиран задачата оставка на Борисов и почтени избори?
- По този въпрос битуват два възгледа. Единият е на държавната агитация – това е нов Отечествен фронт, като създателите се надяват, че по този метод наскърбяват някого и по-важното, че левицата и десницата ще останат в личните си коридори и няма да се съприкосновяват.
Вторият мироглед е на участниците в митингите – няма ляво и дясно, не желаеме на улицата да се веят всякакви флагове, с изключение на националният байрак. И от ляво, и от дясно има екземпляри, които пригласят на тази версия.
От ляво – няма да се събираме с психо-десни, които стачкуваха против Орешарски и желаят да демонтират паметника на Съветската войска. От дясно – ние не дружим с някогашни комунисти, които затваряха хората в лагери.
Прочие, тези, които си служат с клишето „ Няма ляво, няма дясно “, в това число и президентът Радев, би трябвало да са наясно, че не блестят с автентичност. Това са думи, произнесени от Трайчо Костов през 1941 година таман във връзка на Отечествения фронт, когато тогавашната комунистическа партия БРП(к) влиза в коалиция с десни партии, в това число и с такива, които преди този момент са се борили за нейната възбрана.
Разбира се, че има и ляво, и дясно и е извънредно значимо да ги има, тъй като в противоположен случай би трябвало да се разделим с концепцията за демокрацията въобще. Само че има моменти, в които и за лявото, и за дясното може да се появи проблем, който те не могат да решат независимо. Виждали сме го доста пъти по малкия екран в други страни, когато водачите на левицата и на десницата манифестират един до различен по улиците на европейските градове.
Днес тематиката е за свободата и демокрацията – тематика, която няма нито идеологическа багра, нито идеологически измерения. У нас има някакъв боязън да развееш, паралелно с националния някакъв партиен байрак. Много се оправдавам, само че знамето е едно парче плат и една дървена пръчка. Нищо повече. То обаче символизира нещо доста по-важно – че водиш борба за някаква висша национална цел от позицията на своята идейна ориентировка, признавайки правото на другия да стои до теб и да се бори за същото под неговото знаме.
Вие ме попитахте дали митингите не би трябвало да потърсят нови форми. Ето това, за което приказваме, би им придало освен нова форма, само че и ново наличие, както и невиждана до момента мощ. Протестът ще се промени значително, в случай че водачите на Демократична България признаят правото на Българска социалистическа партия да манифестира паралелно с тях. Но и Българска социалистическа партия би трябвало да осъзнае, че няма нито място, нито работа в този парламент и би трябвало да развее знамето си на улицата.
Може и да бъркам, само че имам вяра, че никой никого няма да изгони от митингите, откакто е ясно, че по метода, по който до момента се развива протестната вълна, тя не може да постегне задачите си. Протестът се нуждае от цялостна политическа стратегия и от политически проект за дейности по реализацията на тази стратегия.
С други думи концепцията е тъкмо противоположната на това, което се пробва да внушава държавната агитация – първо да се обединим, а по-късно всеки по пътя си.
Интервю: Таня Джоева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ