Никой не оспорва, че смяната на властта на 09-ти септември

Никой не оспорва, че промяната на властта на 09-ти септември бе съпроводена с чистка. Така е при промяната на всяка власт и установяването на нов ред и режим. Някои настояват, че сме били окупирани от Съюз на съветските социалистически републики. Нека да е по този начин. 45 години бяхме под руска окупация. Но през тези години България доближи изключителни достижения - сигурност, гратис обучение, гратис опазване на здравето, нулева безработица, мощна войска, извънреден прогрес в производството, отглеждане на животни, земеделие, експорт на продукция, градеж на пътища, грижа за децата, майките, инвалидите, изнасяхме инженери и лекари по целия свят, които се завръщаха в Родината и т.н. След 10 ноември 1989 година бяхме окупирани от друга велика мощ - Съединени американски щати, само че при други условия. Домовете ни замязяха на затвори с инсталираните решетки, аларми, СОТ, жива и изкуствена защита, образованието ни стана платено, опазването на здравето скъпо и за някои хора недостижимо, безработица, оскъдна войска, едва произвеждане, още по-слаб експорт, избито отглеждане на животни, зачеркнато земеделие, строим пътища единствено с европари, ниска раждаемост, ниска грижа за децата, майките или инвалидите, инженерите и лекарите напуснаха България по насила. Съгласен съм, че сме били окупирани от Съюз на съветските социалистически републики, само че тази велика мощ ни даде доста. Тя като се изключи че обещаваше да ни отбрани при нахлуване, ни беше дала правото да притежаваме една от най-мощните армии в региона. Въоръжаването си го купувахме с наши пари, а огромна част от него си го произвеждахме сами. Сегашната велика мощ, която ни е окупирала - Съединени американски щати, не ни дава това право. Армията ни е сведена до степен, едвам поддържаме надписа Българска войска, само че не и боеспособност. При предходната велика мощ разполагахме с чисто ново въоръжение и техника. Сега при новата велика мощ колкото да имаме опция да купим тук-таме някой остарял аероплан, хеликоптер или някаква бойна машина. Да, имаше вътрешно поданство, само че пък за сметка на това, всеки българин имаше обезпечена работа в своето обитаемо място, даже и в най-отдалеченото село на България. Сега няма работа, нито на село нито в София. Детски градини имаше и по селата, в този момент и в София няма. Болници имаше по цяла България, а в този момент единствено в огромните градове. Нямаше българин, който да рови из кофите за отпадък, а в този момент и образовани хора се изхранват от това, което други техни сънародници изхвърлят. Чакахме по 10 години за жилище, а в този момент го получаваме авансово, само че го изплащаме 30 години с лихви по-високи от която и да е друга страна. Разходите за битови сметки бяха едвам 5-6% от прихода ни, а в този момент са над 50-60%. През тези 45 години прокарахме пътища даже и сред дребните обитаеми места. Сега една автомагистрала сред огромни градове не можем да прокараме. Прокарани бяха пътища и пътеки в планините и всичко това в този момент не можем да го поддържаме, или както се изцепи Бай Тошо /лека му пръст/ - НЕ МОЖЕМ ДА Гражданско отделение БОЯДИСАМЕ. Децата вървяха по лагери за по 1-2 лв. дневно, кръжоци, спортни клубове, национални танци... Чакахме с години с цел да си купим чисто нова кола - Лада, Москвич, Шкода, Варбург, а в този момент караме остарелия отпадък на Запада - но Мерцедес. Мерцедес, но на 15 години. През ония години не помня да е имало магазини за облекла втора ръка. Сега е цялостно с такива и клиентите им се усилват с всяка измината година. Нямаше българско семейство, което в събота и неделя да не хапне скара, да отиде на ресторант, на посетители при другари или близки, или до къщата или вилата. Сега има хора, които не са вкусвали месо с години. Имахме лечебни заведения и здрави заведения в които с изключение на българите се лекуваха и доста чужденци. Санаториуми, почивни станции, лечебни заведения с минерална вода или лечебна тиня. Храна... Всичко беше качествено и по одобрен стандарт - БДС /Български Държавен Стандарт/. Да, типовете сирене се брояха на пръстите на едната ръка. То няма по какъв начин да е 100 типа откакто се създава по един стандарт. Нямаше сирене с палмово масло, самун с консерванти, лютеница с доматено пюре, телешки колбас с пилешко, пуешко и свинско месо, само че не и с телешко, домати от Югославия, лук от Египет, чесън от Китай... Не жаля за ония години, те не могат да се върнат, а просто върша параленост сред тях и сегашните години. Между окупацията на Съюз на съветските социалистически републики тогава и окупацията от Съединени американски щати и Запада в този момент. Ние сме дребна страна и постоянно ще сме подвластни /окупирани/ от една или друга велика мощ. Но избирам да е такава, която да ми обезпечи спокоен и сигурен живот, на мен и на децата на България. Поздрави: Мажд Алгафари