Никой не може да спре Русия и тя разбра това.

Никой не може да спре Русия и тя разбра това. Руснаците видяха цялата импотентност на всички интернационалните организации, които са безусловно безсилни да спрат агресора. Това съобщи пред NOVA украинската журналистка и режисьор Татяна Станева.

По генезис тя е бесарабка българка и живее в Киев. В момента е в София поради международната премиера на кино лентата си „ Тя ”. Субсидиран от Министерството на културата на Украйна, филмът е отдаден на безмълвните герои – съпругите на бойците. Лентата наблюдава живота на три дами от бесарабската област, от началото на войната до през днешния ден.

„ На 24 февруари 2022 година всички бяхме в суматоха. Не знаехме какво да вършим, къде да отидем, какъв брой дълго ще продължи. В началото мислехме, че ужасът ще свърши за месец - два. Не осъзнавахме какъв брой дълго ще е ”, споделя Татяна Станева. И прибавя, че се привиква със обстановката. „ Просто се адаптираш. За нашите деца няма „ не ” или „ не мога ”. Няма ток? Има акумулатори, има генератори. Пада сняг? Боже, какъв е казусът! Ще го почистим, нещо ще измислим, тъй като би трябвало ”, споделя Татяна.

„ Тази нощ, когато карах към Бесарабия, с цел да потегли към България, удряха Болград. Това е градът, към който живеят най-вече българи. Естествено, задачите са електроцентралите. Съответно доста хора остават без ток. Но не се пречупват, това не ги пречупва. Напротив – гневът им става още по-голям. Не знам какво тъкмо цели Русия с тези удари. Ние към този момент имаме термин, с който ги назоваваме - „ холодомор “. Като „ гладомор “, който Съветският съюз прави през 1930-1940 година ”, споделя Татяна.

И прибавя, че първоначално имало доста вяра за договарянията за мир. Вече обаче никой не им обръщал внимание. „ Ние знаем, че на Русия не може да се има вяра. След всяко преговаряне, има удари. Русия нарушава всички сделки, а по-късно слага нови условия към нас. Вече имаме опит с предоставяне на територии. Това обаче не докара до нищо – единствено за малко спря апетитите на Русия. Те го вършат, тъй като могат. И никой не може да ги спре ”, споделя Татяна. И добавя, че украинците към този момент се надяват на знамение.

Филмът на Татяна Станева е обвързван и с България.

„ Едната от моите героини е българка. Мъжете им са българи, които служат в 88-и батальон, основан в Болград. Този филм е по-различен, тъй като се концентрира върху дамите, върху безмълвните герои на тази война, които търпеливо чакат – чакат известие, чакат позвъняване от фронта, чакат успеха, с цел да могат да осъществят фантазиите си. Едната мечтае да роди дете след края на войната, втората – да събере цялата си рода на една маса, а третата - да се върне при родителите си в Житомир ”, споделя Татяна.

През годините трите героини се трансформират. Татяна споделя, че филмът е тежък, само че въпреки всичко остава вярата, че любовта в действителност побеждава всичко.

„ Започваш да цениш живота извънредно доста. Ние, украинците, имаме възприятието, че разполагаме единствено с през днешния ден. За на следващия ден никой не знае... От какво да се боим? В едно изявление ме попитаха за какво към момента пребивавам в Украйна и тогава ми просветна – тъй като доста я обичам. И тази обич побеждава страха “, споделя Татяна.