Коментар на седмицата: Политическата ситуация към този миг - фарс или все повече самота*
Никой не може да си разреши да има такива персонални или бизнес връзки, без те да доведат най-малко до извикване на Жоро Игнатов и " Съдебен спор ". Или до ръкопашен конфликт. Или до цялостна лудост.
Представете си да прекарате месеци, работейки дружно с едни хора, седмици в диалози с тях, договаряния, срещи, да си научите кътните зъби и това дали някой има екзема, която маже с вълшебна помада на всеки половин час. И по този начин да се изложите, изпокарате и настървите.
Представете си да не може не просто да се разберете или не, а да не се разберете, че не сте се разбрали. Що за безсмислица?
Това се случва, тъй като никой не носи отговорност. В живия живот лъжите и интригите отчуждават хората. Губите другари, губите работата си.
В политиката - малко звук.
В живия живот измамите и нарушаването на писмени контракти води до неустойки, санкции, съд, конфискации, арест.
В политиката - до упреци кой не е спазил ротацията първи.
В живия живот следствията са същински. А тук такива просто няма. Омазали са се с нечистотия, заявяват през осем минути ултиматуми, упреци и прищевки, само че не носят никаква отговорност.
Защото не губят нищо свое. Е, не осъзнават най-малко какво губят, само че то ще бъде казано в края по-късно.
Не, не носят никаква политическа или имиджова отговорност. В България множеството от политическата ни класа трябваше да е на на бунището на историята поради всевъзможните си шмекерии и излагации през годините. Но не сме естествена страна и дебелоочието тук тържествува.
Имаме народни представители, директно виновни за финансовия провал на България от 1996 година. Имаме глобен от Съединени американски щати и Англия поради корупция партиен водач. Имаме безчет уличаващи в долнопробност, корупция, кадруване в правосъдната система и обтягане на митнически чадъри различен водач. Те не носят отговорност и вятър ги вее в брониран джип.
Затова си разрешават този фарс в този момент. Защото си мислят, че този панаир е единствено игра и вероятно някой ще получи повече овации и букети от публиката най-после. Но това не е по този начин.
Те губят доста. И са самотни. Повечето си мислят, че имат другари, само че са заобиколени от интересчии, тъй като имат власт. Иначе самотата е това, което си самопричиняват.
И губят времето, в което тя става от ден на ден.
Е, хубавото е, че множеството от тях нямат такава ценностна система, че това да ги трогне. Жалко за тези, на които най-малко под микроскоп може да им се види някаква човешка душа.
Представете си да прекарате месеци, работейки дружно с едни хора, седмици в диалози с тях, договаряния, срещи, да си научите кътните зъби и това дали някой има екзема, която маже с вълшебна помада на всеки половин час. И по този начин да се изложите, изпокарате и настървите.
Представете си да не може не просто да се разберете или не, а да не се разберете, че не сте се разбрали. Що за безсмислица?
Това се случва, тъй като никой не носи отговорност. В живия живот лъжите и интригите отчуждават хората. Губите другари, губите работата си.
В политиката - малко звук.
В живия живот измамите и нарушаването на писмени контракти води до неустойки, санкции, съд, конфискации, арест.
В политиката - до упреци кой не е спазил ротацията първи.
В живия живот следствията са същински. А тук такива просто няма. Омазали са се с нечистотия, заявяват през осем минути ултиматуми, упреци и прищевки, само че не носят никаква отговорност.
Защото не губят нищо свое. Е, не осъзнават най-малко какво губят, само че то ще бъде казано в края по-късно.
Не, не носят никаква политическа или имиджова отговорност. В България множеството от политическата ни класа трябваше да е на на бунището на историята поради всевъзможните си шмекерии и излагации през годините. Но не сме естествена страна и дебелоочието тук тържествува.
Имаме народни представители, директно виновни за финансовия провал на България от 1996 година. Имаме глобен от Съединени американски щати и Англия поради корупция партиен водач. Имаме безчет уличаващи в долнопробност, корупция, кадруване в правосъдната система и обтягане на митнически чадъри различен водач. Те не носят отговорност и вятър ги вее в брониран джип.
Затова си разрешават този фарс в този момент. Защото си мислят, че този панаир е единствено игра и вероятно някой ще получи повече овации и букети от публиката най-после. Но това не е по този начин.
Те губят доста. И са самотни. Повечето си мислят, че имат другари, само че са заобиколени от интересчии, тъй като имат власт. Иначе самотата е това, което си самопричиняват.
И губят времето, в което тя става от ден на ден.
Е, хубавото е, че множеството от тях нямат такава ценностна система, че това да ги трогне. Жалко за тези, на които най-малко под микроскоп може да им се види някаква човешка душа.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ