Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкоз черни и толкоз необятно отворени. Бездънни, непрогледни пропасти. Понякога потъваш в същински леден мрак, от време на време в погледа му проблясват искрици смях. Сякаш да се усмихне е въпрос на надълбоко съзнателен избор, на някакво превъзмогване. Сякаш единствено в този момент и единствено за теб е решил да покаже светлата си страна. Толкова светла, колкото мрачна може да е другата.
Алфредо Джеймс Пачино, роден на 25 април 1940 г, в Бронкс, Ню Йорк, е един от най-великите артисти, които познаваме. Един извънреден мъж с сложен живот, с кариера, надминаваща 4 десетилетия. Някои от най-великите функции в историята на киното. Незабравими филми от най-хубавите години на Холивуд. И въпреки че той има доста оценки, самопризнания, популярност и статут на суперзвезда, негова пристрастеност, същинската му обич е бил постоянно театърът.
" Кръстникът " - The Godfather (1972 година, реж. Франсис Форд Копола)
“Нямам потребност от телохранители, аз съм от Южен Бронкс ”
" Серпико " - Serpico (1973 година, реж. Сидни Лъмет)
“За хората, за които живея понякога, аз нямам време. ”
" Кучешки следобяд " - Day Dog Afternoon (1975 година, реж. Сидни Лъмет)
“Лесно е да се заблуди окото, само че е мъчно да се заблуди сърцето. ”
" Белязаният " - Scarface (1983 година, реж. Брайън де Палма)
“Да ти кажа ли от какво човек става безсърдечен и безсрамен? От това, че са го предавали, захвърляли и заменяли за други хора, а той е бил подготвен да даде в случай че не всичко, то прекалено много. ”
" Море от обич " - Sea of love (1989 година, реж. Харълд Бекър)
“Моите недостатъци? Ако ме бяхте питали за мощните ми страни, щях да направя същата пауза. Може би те са едно и също нещо. ”
" Гленгари Глен Рос " - Glengarry Glen Ross (1992 година, реж. Джеймс Фоли)
“Надявам се, че хората ме възприемат като артист. Никога не съм желал да бъда кино звезда. ”
" Усещане за жена " - Scent of a woman (1992 година, реж. Мартин Брест)
“Животът е пътешестване с трен. Първо минаваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на ярко и в далечината виждаш огромна планина - крайната цел на пътуването. Аз към този момент зърнах планината. Това е едно извънредно чувство, което смразява кръвта. ”
" Жега " - Heat (1995 година, реж. Майкъл Ман)
“Най-трудното нещо в това да бъдеш прочут е, че хората постоянно са благи вас. Водиш диалог и всеки се съгласява с това, което казваш - даже и да приказваш цялостни нелепости. Трябва хората да могат да ви кажат, каквото не желаете да чуете. ”
" Адвокат на дявола " - Devil's advocate (1997 година, реж. Тейлър Хакфорд)
“Когато всичко работи, човек престава да се демонстрира и потвърждава на другите. Когато човек е мощен, той излъчва успокоение и не влиза в непотребни борби. Когато обикнеш сегашното, спираш да бъдеш захласнат. Тогава човек става независим, уповава се на вярата в себе си, знае на какво е кадърен и не се нуждае да убеждава другите да имат вяра в него. ”
" Всяка една неделя " - Any given Sunday (1999 година, реж. Оливър Стоун)
“Вярвам, че в границите на денонощието има единствено един ден. На индивида е даден днешният ден и нищо повече. ”
" Опасно бодърствуване " - Insomnia (2002 година, реж. Кристофър Нолан)
“Винаги споделям истината, с изключение на в случаите, когато неистина. ”
" Венецианският търговец " - The Merchant of Venice (2004 година, реж. Майкъл Радфорд)
Разбира се, пропуснала съм някои страхотни кино лентата, невероятни функции - " Паника в Нийдъл парк ", " Плашилото ", " Боби Диърфийлд ", " Франки и Джони ", " Пътят на Карлито ", " Кметството ", " Дони Браско, " Вътрешен човек ", още и още през годините. И след съвсем десетилетие по-слаби и/или епизодични функции, през 2018 година чакаме със спотаен мирис новия филм на Мартин Скорсезе The Irishman, в който за трети път след " Жега " и " Праведно ликвидиране " ще се съберат на екран двама от най-великите - Робърт Де Ниро и Ал Пачино. Снимката е от театралната площадка:
Алфредо Джеймс Пачино, роден на 25 април 1940 г, в Бронкс, Ню Йорк, е един от най-великите артисти, които познаваме. Един извънреден мъж с сложен живот, с кариера, надминаваща 4 десетилетия. Някои от най-великите функции в историята на киното. Незабравими филми от най-хубавите години на Холивуд. И въпреки че той има доста оценки, самопризнания, популярност и статут на суперзвезда, негова пристрастеност, същинската му обич е бил постоянно театърът.
" Кръстникът " - The Godfather (1972 година, реж. Франсис Форд Копола) “Нямам потребност от телохранители, аз съм от Южен Бронкс ”
" Серпико " - Serpico (1973 година, реж. Сидни Лъмет) “За хората, за които живея понякога, аз нямам време. ”
" Кучешки следобяд " - Day Dog Afternoon (1975 година, реж. Сидни Лъмет) “Лесно е да се заблуди окото, само че е мъчно да се заблуди сърцето. ”
" Белязаният " - Scarface (1983 година, реж. Брайън де Палма) “Да ти кажа ли от какво човек става безсърдечен и безсрамен? От това, че са го предавали, захвърляли и заменяли за други хора, а той е бил подготвен да даде в случай че не всичко, то прекалено много. ”
" Море от обич " - Sea of love (1989 година, реж. Харълд Бекър) “Моите недостатъци? Ако ме бяхте питали за мощните ми страни, щях да направя същата пауза. Може би те са едно и също нещо. ”
" Гленгари Глен Рос " - Glengarry Glen Ross (1992 година, реж. Джеймс Фоли) “Надявам се, че хората ме възприемат като артист. Никога не съм желал да бъда кино звезда. ”
" Усещане за жена " - Scent of a woman (1992 година, реж. Мартин Брест) “Животът е пътешестване с трен. Първо минаваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на ярко и в далечината виждаш огромна планина - крайната цел на пътуването. Аз към този момент зърнах планината. Това е едно извънредно чувство, което смразява кръвта. ”
" Жега " - Heat (1995 година, реж. Майкъл Ман) “Най-трудното нещо в това да бъдеш прочут е, че хората постоянно са благи вас. Водиш диалог и всеки се съгласява с това, което казваш - даже и да приказваш цялостни нелепости. Трябва хората да могат да ви кажат, каквото не желаете да чуете. ”
" Адвокат на дявола " - Devil's advocate (1997 година, реж. Тейлър Хакфорд) “Когато всичко работи, човек престава да се демонстрира и потвърждава на другите. Когато човек е мощен, той излъчва успокоение и не влиза в непотребни борби. Когато обикнеш сегашното, спираш да бъдеш захласнат. Тогава човек става независим, уповава се на вярата в себе си, знае на какво е кадърен и не се нуждае да убеждава другите да имат вяра в него. ”
" Всяка една неделя " - Any given Sunday (1999 година, реж. Оливър Стоун) “Вярвам, че в границите на денонощието има единствено един ден. На индивида е даден днешният ден и нищо повече. ”
" Опасно бодърствуване " - Insomnia (2002 година, реж. Кристофър Нолан) “Винаги споделям истината, с изключение на в случаите, когато неистина. ”
" Венецианският търговец " - The Merchant of Venice (2004 година, реж. Майкъл Радфорд) Разбира се, пропуснала съм някои страхотни кино лентата, невероятни функции - " Паника в Нийдъл парк ", " Плашилото ", " Боби Диърфийлд ", " Франки и Джони ", " Пътят на Карлито ", " Кметството ", " Дони Браско, " Вътрешен човек ", още и още през годините. И след съвсем десетилетие по-слаби и/или епизодични функции, през 2018 година чакаме със спотаен мирис новия филм на Мартин Скорсезе The Irishman, в който за трети път след " Жега " и " Праведно ликвидиране " ще се съберат на екран двама от най-великите - Робърт Де Ниро и Ал Пачино. Снимката е от театралната площадка:
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ