С нечовешки мъчения баща и мащеха убиват 6-годишно дете. Пос...
" Никой не ме обича " – това е едно от последните фрази, които 6-годишният Артър Лабинджо-Хюз изрича, преди да бъде погубен от мащехата си.
Нечовешките страдания, на които момченцето е било подложено по време на първия локдаун в Англия поради ковид предходната година, потресоха страната и провокираха съществено следствие за работата на обществените служби, позволили нещастието.
Зверствата против него са записани от охранителни камери в дома на 32-годишната Ема Тъстин, с която бащата на Артър Томас Хюз, заживява след запознанство онлайн. Налага се Артър да се реалокира при тях, откакто майка му Оливия убива новия си сътрудник по време на пиянска препирня. Тя го намушква 12 пъти с нож през февруари 2019 година и е наказана на 11 година затвор. Вместо да получи поддръжка от татко си след преживения потрес от стореното от майката, момченцето попада в ръцете на жестоката Ема. Тя очевидно го възприема като опасност за щастливия си живот с 29-годишния Томас и съумява да го убеди, че детето е сериозна спънка.
18 часа преди Ема Тъстин да нанесе съдбовни удари по главата на Артър, татко му Томас Хюз и? написа да постави завършек на неприятното му поведение
Артър постоянно е наказван по всевъзможни способи. Оставян е над 14 часа без храна.
Когато му е давано ястие, то е било щедро осолено, с цел да бъдат повредени органите му.
Аутопсия след гибелта демонстрира, че по тялото му има следи от към 130 удара и останки в бъбреците от най-малко 6 лъжици сол. Всичко това е трябвало да понесе за трите месеца, през които живее с татко си и своята мащеха. Често, когато Томас излиза за работа, Ема му изпраща гласови известия на телефона какво прави момчето. Разследващите са разкрили към 200 такива. На някои се чува по какъв начин тя споделя: “започва отново” или “все още продължава”, на други самият Артър вика за помощ баба си и чичо си. Бащата нормално дава отговор, че момчето ще си го получи, когато се върне, или пък, че ще му извие врата – наказване, на което от време на време го е подлагал. Томас освен не е спирал агресивното отношение на Ема към сина му, само че я е насърчавал да го подлага на мъчения.
В едно от гласовите известия ѝ поръчва: “Изкопай гроба на Артър”, което тя прави на 16 юни 2020 година
След серия от удари в главата момченцето е признато в болница, където часове по-късно умира. Мащехата твърди, че се е наранило от рухване по стълбите, само че открити записи от охранителни камери в къщата и гласови известия сред нея и бащата Томас разкриват, че става въпрос за целеустремено ликвидиране след дълго мъчение.
В последните 5 дни от живота си Артър е комплициран да спи на пода в хола, откъдето са шокиращите фрагменти, показани по време на правосъдното дело за неговата гибел. На тях се вижда по какъв начин момченцето мъчно става, като че ли леко накуцва, пижамата виси на измършавялото му телце, в границите на две минути то споделя четири пъти “никой не ме обича” и седем “никой не ме храни”.
Успоредно с това домашните камери са запечатали по какъв начин бащата и мащехата се тъпчат с хамбургери и сладолед, поръчани от известна верига за бързо хранене, което демонстрира, че те не са имали финансови усложнения, с цел да дават ястие на детето. Това е заключението и на обществените чиновници, които вършат инспекция, откакто получават сигнал от баба му, че той е малтретиран. Жената го подава, откакто вижда синини по тялото му. Неговият чичо също моли органите на реда за помощ, откакто научава от Артър, че Ема го е блъскала в стената и го е наричала противен.
“Той сподели също, че майка му Оливия не го обича и го е изоставила. След това стартира да плаче мощно и продължи да споделя, че никой не го обича”, свидетелства пред съда Блейк Хюз за една от късите си срещи с племенника си. Разкрива, че брат му споделил един път, че употребява точки за напън върху врата на Артър, с цел да го дисциплинира, откакто гледал в интернет клипове за полицейско принуждение в Съединени американски щати.
Чичото подава сигнал в полицията и предлага да се опита да отиде в дома на Томас и Ема, с цел да ревизира какво тъкмо се случва, само че е предизвестен, че това ще бъде в нарушаване на коронавирусните ограничавания и убеден, че обществените служби работят по въпроса. Те посещават фамилията два месеца преди убийството на момченцето и не откриват нищо притеснително, с цел да бъде изведено от него. Разтревожена от тяхното решение, бабата алармира и в учебното заведение на Артър, звъни и на незабавния телефон за фамилни препоръки в общинския съвет на Солихъл, където двойката живее. Отново е направена инспекция, като в отчета от нея написа, че обществените чиновници са разкрили момченцето да играе на открито. Изглеждало чисто, щастливо и буйно. Не съумели да виждат никакви синини по тялото му, за каквито приказва бабата, като се изключи едно малко жълто петънце на гърба, за което бащата споделил, че е от рухване по време на игра, написа.
Заключението на обществените е, че Артър живее в щастливо домакинство, в което всички се схващат.
Тяхното мнение изцяло се разминава с изказванията на бабата, че той е удрян от мащехата си, както и че Ема е захласната от концепцията, че Томас може да се върне при брачната половинка си Оливия, откакто тя излезе от пандиза, и единственият метод да предотврати това е да се отърве по някакъв метод от Артър. Тъстин, чиито две деца са отнети след опит за самоубийство, неведнъж се оплаквала, че не може да се оправи с държанието на момченцето по време на блокирането поради пандемията, и молела Томас да го изпрати при баба му и дядо му. Когато от учебното заведение на Артър се обаждат, с цел да ревизират дали всичко е наред с него, откакто не се включва доста интензивно в отдалеченото образование, бащата твърди, че той е добре, играе в двора, само че просто доста му липсват съучениците и по тази причина заобикаля онлайн срещите на класа.
Бабата по майчина линия и вторият татко на Ема Тъстин също подават сигнали, защото са разтревожени за детето, тъй като твърди, че ще бъде убито. Социалните чиновници обаче ги твърдят, че в този момент нещата наподобяват наред с него. Те стартират да се занимават с момченцето още през 2018 година, откакто получават информация, че живее в риск, защото майка му Оливия злоупотребява с алкохол и опиати.
Когато тя убива колегата си, на детето е казано, че отива в армията и по тази причина то би трябвало да живее за известно време при баба си и дядо си. Няколко месеца по-късно, когато научава, че в действителност е в пандиза, то става обезпокоително, сънува кошмари и споделя в учебно заведение, че татко му също ще го изостави или ще го убие. По съвет на учителката му е ориентиран към съвещания с педиатър и психолог, които настояват, че това е естествена реакция за стресовата обстановка, в която се намира. На консултациите излиза наяве, че родителите му постоянно са се карали пред него и той се е криел с часове, до момента в който бурята отмине. Разправяли са се, че майката поддържа полови контакти и с бащата, и с новия си ухажор.
След като Томас Хюз поема да отглежда Артър, той е предизвестен от лекуващия доктор на детето, че е належащо да има по-голяма толерантност към изменчивото му държание, да не третира това като лудория и да го глоби прекомерно сурово, защото е извънредно уязвим. Нищо такова обаче не се случва. Заключението на проверяващите е, че момченцето е подложено на редовно принуждение, което дава отговор на здравната дефиниця за мъчение на деца.
Преди дни Ема Тъстин бе наказана на пожизнен затвор с минимум 29 година дейно излежаване на присъдата, а Томас Хюз - на 21 година отнемане от независимост. Дори личните му родители обаче се оповестиха за по-строги санкции,
откакто стана ясно за мащаба на зверствата, осъществени от двамата. За същото упорстват и стотици британци, които отдават респект на Артър по време на футболни срещи и разнообразни събития, откакто се разбра, че татко му го е наказвал с рязане на фланелките на обичаните му тимове. По-големият въпрос, на който всички във Англия чакат отговор, е по какъв начин при толкоз доста сигнали и инспекции момченцето не е било избавено.
Премиерът Борис Джонсън разпореди цялостно следствие на работата на виновните институции по случая и основаване на нови регламенти, които да подсигуряват, че нито едно дете повече няма да преживее сходно нещо.
Нечовешките страдания, на които момченцето е било подложено по време на първия локдаун в Англия поради ковид предходната година, потресоха страната и провокираха съществено следствие за работата на обществените служби, позволили нещастието.
Зверствата против него са записани от охранителни камери в дома на 32-годишната Ема Тъстин, с която бащата на Артър Томас Хюз, заживява след запознанство онлайн. Налага се Артър да се реалокира при тях, откакто майка му Оливия убива новия си сътрудник по време на пиянска препирня. Тя го намушква 12 пъти с нож през февруари 2019 година и е наказана на 11 година затвор. Вместо да получи поддръжка от татко си след преживения потрес от стореното от майката, момченцето попада в ръцете на жестоката Ема. Тя очевидно го възприема като опасност за щастливия си живот с 29-годишния Томас и съумява да го убеди, че детето е сериозна спънка.
18 часа преди Ема Тъстин да нанесе съдбовни удари по главата на Артър, татко му Томас Хюз и? написа да постави завършек на неприятното му поведение
Артър постоянно е наказван по всевъзможни способи. Оставян е над 14 часа без храна.
Когато му е давано ястие, то е било щедро осолено, с цел да бъдат повредени органите му.
Аутопсия след гибелта демонстрира, че по тялото му има следи от към 130 удара и останки в бъбреците от най-малко 6 лъжици сол. Всичко това е трябвало да понесе за трите месеца, през които живее с татко си и своята мащеха. Често, когато Томас излиза за работа, Ема му изпраща гласови известия на телефона какво прави момчето. Разследващите са разкрили към 200 такива. На някои се чува по какъв начин тя споделя: “започва отново” или “все още продължава”, на други самият Артър вика за помощ баба си и чичо си. Бащата нормално дава отговор, че момчето ще си го получи, когато се върне, или пък, че ще му извие врата – наказване, на което от време на време го е подлагал. Томас освен не е спирал агресивното отношение на Ема към сина му, само че я е насърчавал да го подлага на мъчения.
В едно от гласовите известия ѝ поръчва: “Изкопай гроба на Артър”, което тя прави на 16 юни 2020 година
След серия от удари в главата момченцето е признато в болница, където часове по-късно умира. Мащехата твърди, че се е наранило от рухване по стълбите, само че открити записи от охранителни камери в къщата и гласови известия сред нея и бащата Томас разкриват, че става въпрос за целеустремено ликвидиране след дълго мъчение.
В последните 5 дни от живота си Артър е комплициран да спи на пода в хола, откъдето са шокиращите фрагменти, показани по време на правосъдното дело за неговата гибел. На тях се вижда по какъв начин момченцето мъчно става, като че ли леко накуцва, пижамата виси на измършавялото му телце, в границите на две минути то споделя четири пъти “никой не ме обича” и седем “никой не ме храни”.
Успоредно с това домашните камери са запечатали по какъв начин бащата и мащехата се тъпчат с хамбургери и сладолед, поръчани от известна верига за бързо хранене, което демонстрира, че те не са имали финансови усложнения, с цел да дават ястие на детето. Това е заключението и на обществените чиновници, които вършат инспекция, откакто получават сигнал от баба му, че той е малтретиран. Жената го подава, откакто вижда синини по тялото му. Неговият чичо също моли органите на реда за помощ, откакто научава от Артър, че Ема го е блъскала в стената и го е наричала противен.
“Той сподели също, че майка му Оливия не го обича и го е изоставила. След това стартира да плаче мощно и продължи да споделя, че никой не го обича”, свидетелства пред съда Блейк Хюз за една от късите си срещи с племенника си. Разкрива, че брат му споделил един път, че употребява точки за напън върху врата на Артър, с цел да го дисциплинира, откакто гледал в интернет клипове за полицейско принуждение в Съединени американски щати.
Чичото подава сигнал в полицията и предлага да се опита да отиде в дома на Томас и Ема, с цел да ревизира какво тъкмо се случва, само че е предизвестен, че това ще бъде в нарушаване на коронавирусните ограничавания и убеден, че обществените служби работят по въпроса. Те посещават фамилията два месеца преди убийството на момченцето и не откриват нищо притеснително, с цел да бъде изведено от него. Разтревожена от тяхното решение, бабата алармира и в учебното заведение на Артър, звъни и на незабавния телефон за фамилни препоръки в общинския съвет на Солихъл, където двойката живее. Отново е направена инспекция, като в отчета от нея написа, че обществените чиновници са разкрили момченцето да играе на открито. Изглеждало чисто, щастливо и буйно. Не съумели да виждат никакви синини по тялото му, за каквито приказва бабата, като се изключи едно малко жълто петънце на гърба, за което бащата споделил, че е от рухване по време на игра, написа.
Заключението на обществените е, че Артър живее в щастливо домакинство, в което всички се схващат.
Тяхното мнение изцяло се разминава с изказванията на бабата, че той е удрян от мащехата си, както и че Ема е захласната от концепцията, че Томас може да се върне при брачната половинка си Оливия, откакто тя излезе от пандиза, и единственият метод да предотврати това е да се отърве по някакъв метод от Артър. Тъстин, чиито две деца са отнети след опит за самоубийство, неведнъж се оплаквала, че не може да се оправи с държанието на момченцето по време на блокирането поради пандемията, и молела Томас да го изпрати при баба му и дядо му. Когато от учебното заведение на Артър се обаждат, с цел да ревизират дали всичко е наред с него, откакто не се включва доста интензивно в отдалеченото образование, бащата твърди, че той е добре, играе в двора, само че просто доста му липсват съучениците и по тази причина заобикаля онлайн срещите на класа.
Бабата по майчина линия и вторият татко на Ема Тъстин също подават сигнали, защото са разтревожени за детето, тъй като твърди, че ще бъде убито. Социалните чиновници обаче ги твърдят, че в този момент нещата наподобяват наред с него. Те стартират да се занимават с момченцето още през 2018 година, откакто получават информация, че живее в риск, защото майка му Оливия злоупотребява с алкохол и опиати.
Когато тя убива колегата си, на детето е казано, че отива в армията и по тази причина то би трябвало да живее за известно време при баба си и дядо си. Няколко месеца по-късно, когато научава, че в действителност е в пандиза, то става обезпокоително, сънува кошмари и споделя в учебно заведение, че татко му също ще го изостави или ще го убие. По съвет на учителката му е ориентиран към съвещания с педиатър и психолог, които настояват, че това е естествена реакция за стресовата обстановка, в която се намира. На консултациите излиза наяве, че родителите му постоянно са се карали пред него и той се е криел с часове, до момента в който бурята отмине. Разправяли са се, че майката поддържа полови контакти и с бащата, и с новия си ухажор.
След като Томас Хюз поема да отглежда Артър, той е предизвестен от лекуващия доктор на детето, че е належащо да има по-голяма толерантност към изменчивото му държание, да не третира това като лудория и да го глоби прекомерно сурово, защото е извънредно уязвим. Нищо такова обаче не се случва. Заключението на проверяващите е, че момченцето е подложено на редовно принуждение, което дава отговор на здравната дефиниця за мъчение на деца.
Преди дни Ема Тъстин бе наказана на пожизнен затвор с минимум 29 година дейно излежаване на присъдата, а Томас Хюз - на 21 година отнемане от независимост. Дори личните му родители обаче се оповестиха за по-строги санкции,
откакто стана ясно за мащаба на зверствата, осъществени от двамата. За същото упорстват и стотици британци, които отдават респект на Артър по време на футболни срещи и разнообразни събития, откакто се разбра, че татко му го е наказвал с рязане на фланелките на обичаните му тимове. По-големият въпрос, на който всички във Англия чакат отговор, е по какъв начин при толкоз доста сигнали и инспекции момченцето не е било избавено.
Премиерът Борис Джонсън разпореди цялостно следствие на работата на виновните институции по случая и основаване на нови регламенти, които да подсигуряват, че нито едно дете повече няма да преживее сходно нещо.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ