Защо заснех човек, който поема последния си дъх
"Никой не желае да умира, само че това е нещо естествено, биологически сме устроени за гибелта “. Това споделя документалният режисьор Стивън Иистууд за BBC.
Неговият филм "Island “ разкрива в чистия му тип момента, в който душата напуща тялото като снима последния мирис на четирима души с неизличима болест.
"Обществото ни, за което считаме, че е много развито, гледа на гибелта с пренебрежение. Избягваме и отхвърляме съществуването на гибелта “, споделя Стивън.
Влизайки в ролята на спокоен фен, режисьорът посвещава една година, в която снима четиримата си субекти първо в домовете им, а по-късно и до самия им край в приют в Южен Лондон.
"Нуждаем се от по-голяма информираност за гибелта, не мисля, че това е глупава концепция “, споделя Стивън.
Режисьорът постоянно пропътува четиричасовия път до приюта в Южна Англия, с цел да снима документалния филм. Запознава се с работата там, беседва с медицинските сестри и споделя, че този вид домове в Англия не са мрачни, стерилни места, в които не искаш да попадаш, в противен случай – "места цялостни с живот “.
" Смъртта му беше продължителна, вдишваше последните си глътки въздух. Беше смирено и красиво. Той беше подготвен да почине “.
Разказа Алан, един от хората, които Стивън снима. След срещите сред двамата, Алан разрешава на режисьора да снима последните му моменти приживе.
Когато е на 19 години Алан е боец в Северна Африка. Командирът му е убит по време на задача и умира в ръцете му.
"Съзрях наслада в очите му, до момента в който си отиваше и разбрах, че това, което претърпяваме тук не е всичко, има и освен това “, споделя Алан.
Стивън споделя за две култури, където одобряват гибелта по радикално друг метод.
Латинска Америка и Мексико имат празник, наименуван "Денят на мъртвите “.
Той се чества в първите два дни на ноември. Това е ден, в който се възпоменават душите на умрелите като се провеждат карнавални шествия в града и на особено украсените гробища. Близките на умрелия се събират в заведения или дома му, с цел да го упоменат.
В Мексико да вземем за пример по локален бит се издигат възпоменателни олтари, покрити със свещи и захарни черепи, цветя – най-вече жълтите мексикански тароси, обичаните храни и питиета на починалите, както и дребни дарове. На този ден хората се веселят, пируват и се събират на огромни шумни групи, като по този метод загатват живота, а не гибелта на покойниците.
Други фестивали, отдадени на гибелта
Най-известният е католическият Хелоуин
Хелоуин е фестивал, който се организира на 31 октомври най-много в англоговорящите страни. началото му идва от келтския езически обред Сауин и е един ден преди честването на католическия ден на Вси светии.
Древните келти посрещали своята Нова година Сауин в края на октомври.
От една страна келтите вярвали, че в тази нощ свършва остарялата и стартира новата година. От друга за тях това било мистично време, в което духовете на мъртвите се прибирали назад на земята и търсели в кого да се вселят.
Ето за какво античните келти се преобличали в страшни костюми и се събирали към огромни огньове във въпросната нощ, тъй че да прогонят злите сили.
През XX век остатъците от тази традиция били мощно комерсиализирани в Съединени американски щати и се трансформирали в настоящия Хелоуин с маски, костюми, празненства и сладки лакомства. Но въпреки всичко в основата на празника остава страхът от злите сили.
Японският фестивал на гибелта
Фестивалът на мъртвите, наименуван още Обон, се организира през август. Японците имат вяра, че по това време умрелите населяват нашия свят, по тази причина доста японци се връщат по родните си места, в опит за прекарат време с предците си. Други пък оставят храна пред дома си, с цел да нахранят гладните духове.
Танцуващите с мъртвите
В Центарлен Мадагаскар се чества гибелта с ритуала Фамадихана. Покойниците се изваждат от гробовете, сменя се платното, с което са увити, пръскат ги с парфюм и шампанско, по-късно хващат ръцете им и танцуват с тях. После ги връщат назад в гробовете.
Според локалните поверия човек минава в отвъдния свят, единствено когато тялото му се разложи изцяло, а до тогава той би трябвало от време на време да бъде “раздрусван”, общувайки с родственици и близки.
Гай Джатра
Празникът е прочут и още и като Фестивал на кравите. Той е известен в Непал и се организира през август или септември. Семейства, които са изгубили непосредствен през последната година, водят крава по улиците, с цел да може благодарение на свещеното животно умрелият да премине в отвъдното. Ако не може да се откри крава, вземат дете, което обличат като крава.
Погребенията в Гана
В Гана всяко заравяне е празник. За мъртвите приготвят ковчег, който е със специфичната форма и знаци, които описват живота на умрелия. Наричат ковчезите съдове за притчи
А по какъв начин е в България
У нас възпоменаваме душите на умрелите си близки с 3 Задушници, като те се означават постоянно в събота – в деня, в който църквата е определила за ден на починалите.
Богослужението е с молебствия за умрелите. Службата е заупокойна, след което се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. На тези дни околните на умрелия посещават гроба, преливат го с вино, слагат цветя, палят свещи и кандила, прекадяват с тамян и по-късно носят жито както в църквата, по този начин и на гробищата, раздават жито и храна, с цел да упоменат околните си.
Instagram
Неговият филм "Island “ разкрива в чистия му тип момента, в който душата напуща тялото като снима последния мирис на четирима души с неизличима болест.
"Обществото ни, за което считаме, че е много развито, гледа на гибелта с пренебрежение. Избягваме и отхвърляме съществуването на гибелта “, споделя Стивън.
Влизайки в ролята на спокоен фен, режисьорът посвещава една година, в която снима четиримата си субекти първо в домовете им, а по-късно и до самия им край в приют в Южен Лондон.
"Нуждаем се от по-голяма информираност за гибелта, не мисля, че това е глупава концепция “, споделя Стивън.
Режисьорът постоянно пропътува четиричасовия път до приюта в Южна Англия, с цел да снима документалния филм. Запознава се с работата там, беседва с медицинските сестри и споделя, че този вид домове в Англия не са мрачни, стерилни места, в които не искаш да попадаш, в противен случай – "места цялостни с живот “.
" Смъртта му беше продължителна, вдишваше последните си глътки въздух. Беше смирено и красиво. Той беше подготвен да почине “.
Разказа Алан, един от хората, които Стивън снима. След срещите сред двамата, Алан разрешава на режисьора да снима последните му моменти приживе.
Когато е на 19 години Алан е боец в Северна Африка. Командирът му е убит по време на задача и умира в ръцете му.
"Съзрях наслада в очите му, до момента в който си отиваше и разбрах, че това, което претърпяваме тук не е всичко, има и освен това “, споделя Алан.
Стивън споделя за две култури, където одобряват гибелта по радикално друг метод.
Латинска Америка и Мексико имат празник, наименуван "Денят на мъртвите “.
Той се чества в първите два дни на ноември. Това е ден, в който се възпоменават душите на умрелите като се провеждат карнавални шествия в града и на особено украсените гробища. Близките на умрелия се събират в заведения или дома му, с цел да го упоменат.
В Мексико да вземем за пример по локален бит се издигат възпоменателни олтари, покрити със свещи и захарни черепи, цветя – най-вече жълтите мексикански тароси, обичаните храни и питиета на починалите, както и дребни дарове. На този ден хората се веселят, пируват и се събират на огромни шумни групи, като по този метод загатват живота, а не гибелта на покойниците.
Други фестивали, отдадени на гибелта
Най-известният е католическият Хелоуин
Хелоуин е фестивал, който се организира на 31 октомври най-много в англоговорящите страни. началото му идва от келтския езически обред Сауин и е един ден преди честването на католическия ден на Вси светии.
Древните келти посрещали своята Нова година Сауин в края на октомври.
От една страна келтите вярвали, че в тази нощ свършва остарялата и стартира новата година. От друга за тях това било мистично време, в което духовете на мъртвите се прибирали назад на земята и търсели в кого да се вселят.
Ето за какво античните келти се преобличали в страшни костюми и се събирали към огромни огньове във въпросната нощ, тъй че да прогонят злите сили.
През XX век остатъците от тази традиция били мощно комерсиализирани в Съединени американски щати и се трансформирали в настоящия Хелоуин с маски, костюми, празненства и сладки лакомства. Но въпреки всичко в основата на празника остава страхът от злите сили.
Японският фестивал на гибелта
Фестивалът на мъртвите, наименуван още Обон, се организира през август. Японците имат вяра, че по това време умрелите населяват нашия свят, по тази причина доста японци се връщат по родните си места, в опит за прекарат време с предците си. Други пък оставят храна пред дома си, с цел да нахранят гладните духове.
Танцуващите с мъртвите
В Центарлен Мадагаскар се чества гибелта с ритуала Фамадихана. Покойниците се изваждат от гробовете, сменя се платното, с което са увити, пръскат ги с парфюм и шампанско, по-късно хващат ръцете им и танцуват с тях. После ги връщат назад в гробовете.
Според локалните поверия човек минава в отвъдния свят, единствено когато тялото му се разложи изцяло, а до тогава той би трябвало от време на време да бъде “раздрусван”, общувайки с родственици и близки.
Гай Джатра
Празникът е прочут и още и като Фестивал на кравите. Той е известен в Непал и се организира през август или септември. Семейства, които са изгубили непосредствен през последната година, водят крава по улиците, с цел да може благодарение на свещеното животно умрелият да премине в отвъдното. Ако не може да се откри крава, вземат дете, което обличат като крава.
Погребенията в Гана
В Гана всяко заравяне е празник. За мъртвите приготвят ковчег, който е със специфичната форма и знаци, които описват живота на умрелия. Наричат ковчезите съдове за притчи
А по какъв начин е в България
У нас възпоменаваме душите на умрелите си близки с 3 Задушници, като те се означават постоянно в събота – в деня, в който църквата е определила за ден на починалите.
Богослужението е с молебствия за умрелите. Службата е заупокойна, след което се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. На тези дни околните на умрелия посещават гроба, преливат го с вино, слагат цветя, палят свещи и кандила, прекадяват с тамян и по-късно носят жито както в църквата, по този начин и на гробищата, раздават жито и храна, с цел да упоменат околните си.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ