Адвокат Петър Николов: Дупнишки полицаи пребиха момче и му се изсмяха, че ще го копат!
Никой не желае да ги проверява. Полицаите са сътрудници, “наши момчета ”
Адвокатът с русенски корени Петър Николов описа за абсурден случай на побой над момче от дупнишки служители на реда, които никой не желае да проверява, нали са “наши момчета ”.
Вижте цялостният му роман за Даниел и полицейския произвол на униформените:
" Това е Даниел. Ако се питате какво му има. И той като момчето от Плевен е срещнал без да желае четирима не плевенски, а дупнишки служители на реда. И не цивилни, а униформени.
Дошли на място по сигнал на техен сътрудник при съседска кавга. Още щом виждат Даниел служителите на реда стартират да го бият където сварят. Без въпроси. При опит да изясни, че живее в прилежащия блок те го назовават измамник.
След побоя Даниел е откаран в този тип в болница. Дежурният доктор записва, че на Даниел му няма нищо и може да лежи в ареста.
Боят в ареста продължава цяла нощ на смени, а Даниел моли служителите на реда да спрат, тъй като има сърдечна интервенция. Те му се изсмиват и споделят, че ще го копат. На сутринта Даниел е пуснат от ареста в това положение и незабавно постъпва в болничното заведение.
На Даниел не е повдигнато каквото и да е било обвиняване. На сутринта един служител на реда го разпознава, че в действителност живее в прилежащия блок.
Даниел подава тъжба в Прокуратурата. Образуват досъдебно произвеждане. На никой не му се проверява. Полицаите са сътрудници, “наши момчета ”. Следователката води “разследването ” с тъга. Едвам колкото да. Гледам празния и взор. И тя е “осъдила ” Даниел. Така са й споделили. Задава официални въпроси. Всички имат оправдание.
Вътрешна сигурност преписва от делото за не виновността на полицаите(къде остана тайната на следствието). Казват Даниел по този начин си пристигнал набит отнякъде.
Искам отказ на следователя и прокурора. Със зъби и нокти се борят да не го дадат. Камерите в районното инцидентно не пазят записа, тъй като паметта на компютъра била дребна. Никой нищо не е видял и не помни. Даниел и родителите му са сами против всички. Искат правдивост. Искат да знаят за какво е била нужна тази свирепост над детето им. То не е осъждано, няма престъпни прояви, само че не е прочут в града, тъй като от дълги години е живеел в София, където работил като АйТи. Това е Даниел, обикновено момче, което се е набило единствено, а (половите) органи на реда не престават да стискат делото и да го мачкат. Но аз повече няма да ги очаквам и ще осъждам Министерство на вътрешните работи. Тези хора даже не се извиниха. Съветвам по този начин да постъпи и плевенският татко, в случай че служителите на реда са били на работа в този миг. Отсега се вижда, че версиите към този момент се градят и служителите на реда ще излязат почтени. "
Адвокатът с русенски корени Петър Николов описа за абсурден случай на побой над момче от дупнишки служители на реда, които никой не желае да проверява, нали са “наши момчета ”.
Вижте цялостният му роман за Даниел и полицейския произвол на униформените:
" Това е Даниел. Ако се питате какво му има. И той като момчето от Плевен е срещнал без да желае четирима не плевенски, а дупнишки служители на реда. И не цивилни, а униформени.
Дошли на място по сигнал на техен сътрудник при съседска кавга. Още щом виждат Даниел служителите на реда стартират да го бият където сварят. Без въпроси. При опит да изясни, че живее в прилежащия блок те го назовават измамник.
След побоя Даниел е откаран в този тип в болница. Дежурният доктор записва, че на Даниел му няма нищо и може да лежи в ареста.
Боят в ареста продължава цяла нощ на смени, а Даниел моли служителите на реда да спрат, тъй като има сърдечна интервенция. Те му се изсмиват и споделят, че ще го копат. На сутринта Даниел е пуснат от ареста в това положение и незабавно постъпва в болничното заведение.
На Даниел не е повдигнато каквото и да е било обвиняване. На сутринта един служител на реда го разпознава, че в действителност живее в прилежащия блок.
Даниел подава тъжба в Прокуратурата. Образуват досъдебно произвеждане. На никой не му се проверява. Полицаите са сътрудници, “наши момчета ”. Следователката води “разследването ” с тъга. Едвам колкото да. Гледам празния и взор. И тя е “осъдила ” Даниел. Така са й споделили. Задава официални въпроси. Всички имат оправдание.
Вътрешна сигурност преписва от делото за не виновността на полицаите(къде остана тайната на следствието). Казват Даниел по този начин си пристигнал набит отнякъде.
Искам отказ на следователя и прокурора. Със зъби и нокти се борят да не го дадат. Камерите в районното инцидентно не пазят записа, тъй като паметта на компютъра била дребна. Никой нищо не е видял и не помни. Даниел и родителите му са сами против всички. Искат правдивост. Искат да знаят за какво е била нужна тази свирепост над детето им. То не е осъждано, няма престъпни прояви, само че не е прочут в града, тъй като от дълги години е живеел в София, където работил като АйТи. Това е Даниел, обикновено момче, което се е набило единствено, а (половите) органи на реда не престават да стискат делото и да го мачкат. Но аз повече няма да ги очаквам и ще осъждам Министерство на вътрешните работи. Тези хора даже не се извиниха. Съветвам по този начин да постъпи и плевенският татко, в случай че служителите на реда са били на работа в този миг. Отсега се вижда, че версиите към този момент се градят и служителите на реда ще излязат почтени. "
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ