В памет на Ира: 37 години след гибелта ѝ убийствата на жени са все така незабележими
Никой не е пропуснат и нищо не е забравено, до момента в който има кой да помни.
С Ира бяхме приятелки, като деца. Тя остана вечно на 21. Нямаше късмет да вкуси от живота и демокрацията. Беше безсрамно млада и красива, влюбена в живота и бягаща от задушаващата обич на Алберто. Той не искаше да одобри, че тя може да му бие шута. Опита се да я токсини. Не съумя. Милицията му забрани да я приближава, само че това не го спря.
На 6 март 1989 година я откри в жилището на вуйна ѝ в София, дружно с друга другарка. Касапницата става в банята. Любомира, както е рожденото ѝ име, е наръгана 22 пъти с нож, ще откри по-късно правосъдната експертиза. Почти няма незасегната част от изваяното ѝ тяло. Не е пощадено даже и лицето ѝ. Господи, какъв брой си хубава! - би въкликнал Христо Фотев, в случай че беше зърнал Ира даже за момент.
Реки от кръв са текли в банята - стени, вана, под, мивка - всичко е алено до лудост, разказваше баба ѝ. Два дни по-късно - на 8 март, каква подигравка, Ира бе заровена в родния Кюстендил. Днес килърът ѝ Алберто Йорданов е на независимост и от време на време споделя по медии врели-некипели. Родителите ѝ, които през днешния ден са над 80-годишни нямат сили да опровергават лъжите му. Мъката ги е стопила.
За родителите ѝ, които към този момент са над 80-годишни, Любомира е вечно жива
Припомням тази история, тъй като постоянно слушам по какъв начин по времето на социализма убийства не е имало, за домашно принуждение тогава изобщо не се говореше. Нещо повече - по времето на бай Тошо, както народът назовава Тодор Живков, всеки бил получавал заслужено наказване.
Нищо сходно. Алберто го изкараха вманиачен и не беше съден. Настаниха го в психиатрия благодарение на майка му, която беше здравна сестра. Баща му не можа да преживее срама и се самоуби. Берти, както му споделяха, ловко се възползва. Пуснаха го да се елементарни и духна зад граница. Това стана мотив делото да бъде обновено, а той задочно беше наказан на 20 години затвор. Дори защитничката му Рени Цанова в изявление за Кеворк Кеворкян призна, че това е единственият нарушител, за който съжалява, че му е била юрист.
Убиецът на Ира - Алберто Йорданов, излиза от затвора
Алберто Йорданов е арестуван инцидентно в Чехия, откакто прави друго закононарушение. В Прага той живее с подправена идентичност, ражда му се даже наследник, а сестрите му го посещават. През 2002 година е екстрадиран в София, с цел да изтърпи присъдата си за ликвидиране у нас. Пускат го предварително от пандиза през 2017 година Оттогава е на независимост и продължава да тормози дами за пари. Така най-малко споделят кюстендилци, които са имали конфликт с него поради това.
Зловещи повторения
Тридесет и две години по-късно след убийството на Ира злокобната история е на път да се повтори. През есента на 2021 година Ети , както приятелките назовават Евгения Владимирова, е оповестена за изчезнала от 36-годишния си брачен партньор Орлин.
Мъжът ѝ изяснява, че жена му тръгнала за фитнес, само че не се прибрала, телефонът ѝ бил изключен. Издирването продължава близо месец. Трупът ѝ е открит в куфар, изхвърлен в хвостохранилище край Перник. - някогашен следовател и чиновник на ДАНС, вършат признания.
Орлин Владимиров убива по жесток метод брачната половинка си Евгения през есента на 2021 година
Орлин е прочут като " положителния комшия " в столичния квартал " Лагера ", където фамилията живее. Крясъци и крясъци от жилището им не са се чували, само че зад тази маска се е криела " мъчителна ревнивост ".
Фаталният ден е 14 октомври 2021 година Орлин се нахвърля против Ети, души я с ръце, младата жена припада. Владимиров помислил, че я е умъртвил и омотава главата ѝ с фолио. По-късно съдебно-медицинската експертиза ще покаже, че в този миг въпреки и в безсъзнание Ети към момента е била жива, само че това през днешния ден няма значение. 36-годишният мъж вика татко си Пламен. Той качва натъпканото в куфар тяло и с персоналния си автомобил изхвърля снаха си на хвостохранилище край Перник.
В края на 2023 година при първичен " непоколебим " режим за татко и наследник Владимирови. Апелативните магистрати потвърдиха наказванията през февруари 2024 година Делото стигна до Върховен касационен съд и при започване на декември 2025 година висшите магистрати го върнаха за ново разглеждане от различен състав на Софийския апелативен съд поради пропуски. На 16 февруари 2026 година настава, а синът му Орлин ще лежи единствено 20 години. Присъдата е произнесена от правосъден състав с ръководител Стефан Илиев и членове Камен Иванов и Стефан Милев . Мотивите им към момента не са ясни. Решението им предстои на обжалване и митинг, което околните на жертвата и прокуратурата ще създадат.
Обществото е шокирано. В четвъртък пред Съдебната палата се организира митинг с куфари под надпис. Протестиращите носеха плакати: " Доживотен затвор за убийците на Евгения ", " Не желаеме убийците измежду нас ", " Нито една повече " .
" 20 години – това ли коства. Той (Орлин Владимиров – бел. ред.) пет е излежал, като го помилват на 10, след пет години ще е измежду вас. Тих, интелигентен, умопобъркан. Няма шамари, няма плесници, няма кавги, няма побой. Той, в случай че я беше блъснал, тя щеше да избяга. Директно я умъртвява ", сподели съкрушената майка на Ети - Капка Чорбанова.
" Това е безусловно безсрамие, безспорна неправда, както за Евгения, по този начин и за нейните близки, тя има наследник. Поредното обръщение на институциите, че животът на дамите в България не коства нищо ", добави уредникът на митинга Десислава Димитрова.
Изпепеляваща ревност
Ревността е най-честата причина за убийството на дами от техните съпрузи или сътрудници. Нож или различен изострен предмет е оръжието, което най-вече се употребява, демонстрира проучване по тематиката, направено от (БХК).
Липсата на статистически данни за убийствата на дами при редовно домашно принуждение ги кара да създадат две изследвания. Идеята се ражда около, която пази правата на дамите, само че България отхвърли да я ратифицира, изясни юрист Адела Качаунова от БХК.
Пред Mediapool тя описа, че са изследвали постановените присъди по случаи на ликвидиране на дами от техни близки – брачен партньор, сътрудник, татко, брат. В интервала 2012 - 2017 година българските съдилища са постановили 141 присъди за домашно принуждение , от които 102 са за умишлени убийства на дами. За идващия петгодишен интервал - 2018 – 2023 година има понижение, като са регистрирани 109 присъди за домашно принуждение, от които.
Има стряскащи истории, като тази на Елена , още веднъж от столичния квартал " Лагера ". Ден преди да бъде убита - на 17 август 2017 година, Елена и нейна другарка подават сигнал в 6 РПУ, че брачният партньор ѝ Венцеслав Василев е нарушил издадената заповед за отбрана. На идващия ден сутринта двете алармират и Софийската районна прокуратура. Елена написа, че се опасява " за сигурността и живота си, брачният партньор ѝ - Венцеслав Василев има персонално бойно оръжие ". Реакция няма и няколко часа по-късно - на 18 август 2017 година, мъжът ѝ я разстрелва, до момента в който седи на маса в заведение в ж.к. " Лагера ". Днес.
" Голяма част от причинителите живеят с мисълта аз може да умра, само че и ти няма да живееш с различен. Това демонстрира, че оттатък ревността има едно предпочитание за владеене на дамата, че тя е благосъстоятелност на мъжа ", разяснява юрист Адела Качаунова.
Карта на постановени присъди за убийства и опити за убийства на дами на spasena.org
Най-често жертвите на домашно принуждение намират гибелта си вкъщи или побоите стават у дома, демонстрират изследванията. Адела Качаунова не счита за добра процедура жертвите да се извеждат от жилището си и да се настаняват в спешни центрове. Според нея е нужно насилникът да бъде изведен от жилището и да му се забрани достъпа до него.
Законът за отбрана от домашно принуждение у нас влезе в действие през 2005 година Оттогава до през днешния ден са направени няколко промени в него. Последните бяха свързани след " " - момичето от Стара Загора с 400 шева, откакто беше нарязано с макетно ножче през лятото на 2023 година Тогава след яростни разногласия беше дадена сред мъж и жена. Делото " Дебора " към момента се точи.
Националният статистически институт пък беше длъжен да събира данни за. Все още обаче няма дипломиран състав в Наказателния кодекс за закононарушение осъществено в изискванията на домашно принуждение, което да е утежняващо виновността събитие.
Държавата неглижира проблема
Неправителствената счита, че Законът за отбрана от домашното принуждение (ЗЗДН) продължава да не се ползва дейно. Все още не работи регистърът на случаите на домашно принуждение и на националната осведомителна система, които са написани в закона.
Националният съвет за предварителна защита и отбрана от домашното принуждение - органът, който по закон би трябвало да координира държавната политика в бранша, също не работи. През 2025 година той се е събрал единствено един път. От заложения бюджет от 450 000 лева за битка с домашното принуждение действително са изхарчени по-малко от половината от парите - 219 000 лева през предходната година.
През юни 2025 година показа проучване, извършено измежду групата " Не си сама " - най-голямата общественост на хора, наранени от домашно принуждение и принуждение, учредено на пола. Резултатите сочат, че близо три четвърти (74%) от потърпевшите дами нямат доверие в институциите. Най-ниска оценка е дадена на полицията, тъй като не задържа насилниците при нарушение на заповед за отбрана и постоянно подценява сигналите на жертвите.
На фона на множеството проблеми неправителственият бранш посреща със удовлетворение приемането на Координационния механизъм, заложен от ЗЗДН, с който се синхронизира работата на всички институции. Това значи, че полицията, прокуратурата, обществените служби и здравните институции следва да работят координирано и на " едно гише ".
В навечерието на Световния ден за отбрана от принуждение, учредено на пола (25 ноември), неправителственият бранш разгласи, че България е страна, която не признава фемицида като проблем. Убийството на жена, заради обстоятелството, че е жена, се назовава фемицид. За разлика от полово неутралния термин ликвидиране, " фемицид " съдържа в себе си връзката сред половата дискриминация и съдбовното принуждение над дами.
Докато страната продължава да гледа на убийствата на дами като на " драми ", ние ще продължим да приказваме, да настояваме, да се борим, дават обещание от коалиция " Заедно против насилието ".
Фемицидът е в законите на Хърватия и Румъния
В Хърватия фемицидът е част от Наказателния закон. Той беше въведен през март 2024 година и се дефинира по този начин: " Който убие лице от женски пол и при условия, сочещи, че закононарушението е стимулирано от пола на жертвата, с особена свирепост или принуждение, учредено на пола, се санкционира с отнемане от независимост за не по-малко от 10 години или с дълъг затвор ".
През 2024 година в Хърватия са убити 18 дами, като половината от случаите са класифицирани като " фемицид ". За полугодието на 2025 година убитите дами са 10, като 7 от тях са умъртвени от интимните си сътрудници.
В края на октомври 2025 година в Народното събрание на Румъния беше импортиран проектозакон, с който за първи път се вкарва терминът " фемицид " в националното законодателство. Той дефинира фемицида като " съзнателно ликвидиране на жена или гибел на жена вследствие на практики, причиняващи щета на дамите, без значение дали убийството или нездравословните практики са осъществени от член на фамилията или трета страна ".
Според проектозакона към Наказателния кодекс се прибавят отегчаващи виновността условия за квалифицирано ликвидиране. Убийствата, осъществени против някогашен съпруг/съпруга, сътрудник или стимулирани от пол, бракоразвод, отвод от брак или възмездие, ще бъдат наказвани по-строго.
Ако законопроектът бъде признат, фемицидът ще се санкционира по същия метод както квалифицираното ликвидиране - с отнемане от независимост от 15 до 25 години или пожизнен затвор. Вносителите на законопроекта оферират още следствията да се стартират служебно, без да се изисква тъжба от жертвата.
" Насилието против дами не е общ брой от изолирани случаи, а систематичен проблем " , сподели Виктория Стойчиу, народен представител от Социалдемократическата партия на Румъния.
Ева Чеп, която е един от основателите на законопроекта, разяснява за какво е значимо фемицидът да бъде дефиниран в румънското законодателство: " Винаги, когато някой попита за какво би трябвало да приказваме съответно за фемицид, отговорът е елементарен: тъй като дамите умират като жертви на домашно принуждение в личните си домове. Имаме статистика, която демонстрира, че 97% от дамите убити от актуалните или някогашните им сътрудници, са убити вкъщи - в фамилна среда, където би трябвало да има сигурност. Мисля, че определението за фемицид и всичко, което се случва към нас сега, прави доста значимо да го дефинираме настрана. Ще бъде доста мъчно да се потвърди по кое време едно нещо е фемицид - само че би трябвало да разпознаем по кое време някой е погубен от колегата си точно тъй като е жена, тъй като той желае да господства, това в действителност би трябвало да бъде осъдено по-строго. "
Данните сочат, че на всеки три дни през 2025 година мъж се е опитвал да убие жена в Румъния. За последните 10 години 445 дами са убити от член на фамилията. За съпоставяне през същия интервал 300 мъже са убити от член на фамилията в Румъния.
Броят на жалбите за принуждение против дами се е удвоил за 10 години – от 15 705 тъжби през 2015 година до 36 417 през 2024 година, сочат данните на полицията в Букурещ.
Един от шокиращите случаи през предходната година в северната ни съседка е обвързван с убийството на Анда Дюрка . 23-годишна жена е убита, а по-късно запалена от някогашния си другар Емил Гандж през лятото на 2025 година Това се случва, макар че против него има ограничаваща заповед от февруари. Жертвата е била бита, заплашвана със гибел и отвлечена от Гандж без да получи полицейска протекция. Дори след гибелта на Анда Дюрка, причинителят още веднъж съумява да избяга.
В Полша и Гърция няма правно определение
Полша няма правно определение за фемицид и не се събират данни. Това става макар обстоятелството, че Варшава ратифицира Истанбулската спогодба още през 2015 година и задължава страната да събира информация за закононарушения учредени на пол. Убийствата на дами се преследват според наредбите на полския Наказателен кодекс.
В Полша дамите най-често умират от ръцете на сегашни или някогашния си сътрудник, като в 94% от случаите причинителят е познавал жертвата, сочи отчет по плана " Фемицид в Полша " от септември 2025 година Той обгръща интервала 2017 - 2023 година и се основава на мониторинг на пресата и полицейски отчети. За този интервал са документирани 290 случая на фемицид в Полша.
Средностатистическият причинител на фемицид е на 41 години, а междинната възраст на жертвите е 45 години. В две трети от случаите насилието е провокирано от разлъка или бракоразвод. Обикновено дамите са убити у дома (71% от случаите). " Домът, който би трябвало да се свързва с възприятие за сигурност, само че се трансформира в гибелен капан за дамите, преживяващи принуждение " , показва Алисия Серафин, създател на отчета, основала първата Карта на фемицидите в Полша.
Тя отбелязва, че множеството от причинителите са душевен здрави (64%), а алкохолът е намесен единствено в една четвърт от случаите. " Това демонстрира, че обратно на общоприетите стандарти, алкохолът не е нито единствената, нито най-честата причина за фемицид. Така наречените рискови фактори, които провокират, би трябвало да се търсят другаде ", разяснява Серафин.
В Гърция фемицидът не е приет като настрана закононарушение или като отегчаващо виновността събитие в законодателството. Терминът не съществува в наказателното право. В Наказателният кодекс е планувано пожизнен затвор за убийството без значение от пола. В Гърция има развълнуван спор сред юристи по наказателно право и криминолози по отношение на фемицида. Преобладаващото мнение измежду правните специалисти е, че включването на фемицида в Наказателния кодекс е излишно. Причината - това няма да способства за предотвратяването на тези закононарушения, нито за отбраната и поддръжката на жертвите.
Доклад на сочи, че дамите по-често са жертви на убийства от интимния си сътрудник, като те съставляват 87% от всички жертви.
Въпреки че страните членки на Европейски Съюз са постигнали прогрес в събирането на данни за фемицида сред 2014 и 2022 година и са нараснали потенциала си за делене на данните по пол и тип връзка сред жертвата и причинителя, към момента следва да се свърши доста работа, считат от EIGE.
страните от Европейски Съюз да си сътрудничат в събирането на национални данни за фемицида, както и да открият общо правно определение.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Лили Границка (Mediapool.bg, България); Emilia Bromber (Gazeta Wyborcza, Полша); Marina Kelava (H-Alter.org, Хърватия); Ștefania Gheorghe (HotNews, Румъния); Luisa Chiodi (OBCT, Италия); Giota Tessi (Efsyn, Гърция)
С Ира бяхме приятелки, като деца. Тя остана вечно на 21. Нямаше късмет да вкуси от живота и демокрацията. Беше безсрамно млада и красива, влюбена в живота и бягаща от задушаващата обич на Алберто. Той не искаше да одобри, че тя може да му бие шута. Опита се да я токсини. Не съумя. Милицията му забрани да я приближава, само че това не го спря.
На 6 март 1989 година я откри в жилището на вуйна ѝ в София, дружно с друга другарка. Касапницата става в банята. Любомира, както е рожденото ѝ име, е наръгана 22 пъти с нож, ще откри по-късно правосъдната експертиза. Почти няма незасегната част от изваяното ѝ тяло. Не е пощадено даже и лицето ѝ. Господи, какъв брой си хубава! - би въкликнал Христо Фотев, в случай че беше зърнал Ира даже за момент.
Реки от кръв са текли в банята - стени, вана, под, мивка - всичко е алено до лудост, разказваше баба ѝ. Два дни по-късно - на 8 март, каква подигравка, Ира бе заровена в родния Кюстендил. Днес килърът ѝ Алберто Йорданов е на независимост и от време на време споделя по медии врели-некипели. Родителите ѝ, които през днешния ден са над 80-годишни нямат сили да опровергават лъжите му. Мъката ги е стопила.
За родителите ѝ, които към този момент са над 80-годишни, Любомира е вечно жива
Припомням тази история, тъй като постоянно слушам по какъв начин по времето на социализма убийства не е имало, за домашно принуждение тогава изобщо не се говореше. Нещо повече - по времето на бай Тошо, както народът назовава Тодор Живков, всеки бил получавал заслужено наказване.
Нищо сходно. Алберто го изкараха вманиачен и не беше съден. Настаниха го в психиатрия благодарение на майка му, която беше здравна сестра. Баща му не можа да преживее срама и се самоуби. Берти, както му споделяха, ловко се възползва. Пуснаха го да се елементарни и духна зад граница. Това стана мотив делото да бъде обновено, а той задочно беше наказан на 20 години затвор. Дори защитничката му Рени Цанова в изявление за Кеворк Кеворкян призна, че това е единственият нарушител, за който съжалява, че му е била юрист.
Убиецът на Ира - Алберто Йорданов, излиза от затвора
Алберто Йорданов е арестуван инцидентно в Чехия, откакто прави друго закононарушение. В Прага той живее с подправена идентичност, ражда му се даже наследник, а сестрите му го посещават. През 2002 година е екстрадиран в София, с цел да изтърпи присъдата си за ликвидиране у нас. Пускат го предварително от пандиза през 2017 година Оттогава е на независимост и продължава да тормози дами за пари. Така най-малко споделят кюстендилци, които са имали конфликт с него поради това.
Зловещи повторения
Тридесет и две години по-късно след убийството на Ира злокобната история е на път да се повтори. През есента на 2021 година Ети , както приятелките назовават Евгения Владимирова, е оповестена за изчезнала от 36-годишния си брачен партньор Орлин.
Мъжът ѝ изяснява, че жена му тръгнала за фитнес, само че не се прибрала, телефонът ѝ бил изключен. Издирването продължава близо месец. Трупът ѝ е открит в куфар, изхвърлен в хвостохранилище край Перник. - някогашен следовател и чиновник на ДАНС, вършат признания.
Орлин Владимиров убива по жесток метод брачната половинка си Евгения през есента на 2021 година
Орлин е прочут като " положителния комшия " в столичния квартал " Лагера ", където фамилията живее. Крясъци и крясъци от жилището им не са се чували, само че зад тази маска се е криела " мъчителна ревнивост ".
Фаталният ден е 14 октомври 2021 година Орлин се нахвърля против Ети, души я с ръце, младата жена припада. Владимиров помислил, че я е умъртвил и омотава главата ѝ с фолио. По-късно съдебно-медицинската експертиза ще покаже, че в този миг въпреки и в безсъзнание Ети към момента е била жива, само че това през днешния ден няма значение. 36-годишният мъж вика татко си Пламен. Той качва натъпканото в куфар тяло и с персоналния си автомобил изхвърля снаха си на хвостохранилище край Перник.
В края на 2023 година при първичен " непоколебим " режим за татко и наследник Владимирови. Апелативните магистрати потвърдиха наказванията през февруари 2024 година Делото стигна до Върховен касационен съд и при започване на декември 2025 година висшите магистрати го върнаха за ново разглеждане от различен състав на Софийския апелативен съд поради пропуски. На 16 февруари 2026 година настава, а синът му Орлин ще лежи единствено 20 години. Присъдата е произнесена от правосъден състав с ръководител Стефан Илиев и членове Камен Иванов и Стефан Милев . Мотивите им към момента не са ясни. Решението им предстои на обжалване и митинг, което околните на жертвата и прокуратурата ще създадат.
Обществото е шокирано. В четвъртък пред Съдебната палата се организира митинг с куфари под надпис. Протестиращите носеха плакати: " Доживотен затвор за убийците на Евгения ", " Не желаеме убийците измежду нас ", " Нито една повече " .
" 20 години – това ли коства. Той (Орлин Владимиров – бел. ред.) пет е излежал, като го помилват на 10, след пет години ще е измежду вас. Тих, интелигентен, умопобъркан. Няма шамари, няма плесници, няма кавги, няма побой. Той, в случай че я беше блъснал, тя щеше да избяга. Директно я умъртвява ", сподели съкрушената майка на Ети - Капка Чорбанова.
" Това е безусловно безсрамие, безспорна неправда, както за Евгения, по този начин и за нейните близки, тя има наследник. Поредното обръщение на институциите, че животът на дамите в България не коства нищо ", добави уредникът на митинга Десислава Димитрова.
Изпепеляваща ревност
Ревността е най-честата причина за убийството на дами от техните съпрузи или сътрудници. Нож или различен изострен предмет е оръжието, което най-вече се употребява, демонстрира проучване по тематиката, направено от (БХК).
Липсата на статистически данни за убийствата на дами при редовно домашно принуждение ги кара да създадат две изследвания. Идеята се ражда около, която пази правата на дамите, само че България отхвърли да я ратифицира, изясни юрист Адела Качаунова от БХК.
Пред Mediapool тя описа, че са изследвали постановените присъди по случаи на ликвидиране на дами от техни близки – брачен партньор, сътрудник, татко, брат. В интервала 2012 - 2017 година българските съдилища са постановили 141 присъди за домашно принуждение , от които 102 са за умишлени убийства на дами. За идващия петгодишен интервал - 2018 – 2023 година има понижение, като са регистрирани 109 присъди за домашно принуждение, от които.
Има стряскащи истории, като тази на Елена , още веднъж от столичния квартал " Лагера ". Ден преди да бъде убита - на 17 август 2017 година, Елена и нейна другарка подават сигнал в 6 РПУ, че брачният партньор ѝ Венцеслав Василев е нарушил издадената заповед за отбрана. На идващия ден сутринта двете алармират и Софийската районна прокуратура. Елена написа, че се опасява " за сигурността и живота си, брачният партньор ѝ - Венцеслав Василев има персонално бойно оръжие ". Реакция няма и няколко часа по-късно - на 18 август 2017 година, мъжът ѝ я разстрелва, до момента в който седи на маса в заведение в ж.к. " Лагера ". Днес.
" Голяма част от причинителите живеят с мисълта аз може да умра, само че и ти няма да живееш с различен. Това демонстрира, че оттатък ревността има едно предпочитание за владеене на дамата, че тя е благосъстоятелност на мъжа ", разяснява юрист Адела Качаунова.
Карта на постановени присъди за убийства и опити за убийства на дами на spasena.org
Най-често жертвите на домашно принуждение намират гибелта си вкъщи или побоите стават у дома, демонстрират изследванията. Адела Качаунова не счита за добра процедура жертвите да се извеждат от жилището си и да се настаняват в спешни центрове. Според нея е нужно насилникът да бъде изведен от жилището и да му се забрани достъпа до него.
Законът за отбрана от домашно принуждение у нас влезе в действие през 2005 година Оттогава до през днешния ден са направени няколко промени в него. Последните бяха свързани след " " - момичето от Стара Загора с 400 шева, откакто беше нарязано с макетно ножче през лятото на 2023 година Тогава след яростни разногласия беше дадена сред мъж и жена. Делото " Дебора " към момента се точи.
Националният статистически институт пък беше длъжен да събира данни за. Все още обаче няма дипломиран състав в Наказателния кодекс за закононарушение осъществено в изискванията на домашно принуждение, което да е утежняващо виновността събитие.
Държавата неглижира проблема
Неправителствената счита, че Законът за отбрана от домашното принуждение (ЗЗДН) продължава да не се ползва дейно. Все още не работи регистърът на случаите на домашно принуждение и на националната осведомителна система, които са написани в закона.
Националният съвет за предварителна защита и отбрана от домашното принуждение - органът, който по закон би трябвало да координира държавната политика в бранша, също не работи. През 2025 година той се е събрал единствено един път. От заложения бюджет от 450 000 лева за битка с домашното принуждение действително са изхарчени по-малко от половината от парите - 219 000 лева през предходната година.
През юни 2025 година показа проучване, извършено измежду групата " Не си сама " - най-голямата общественост на хора, наранени от домашно принуждение и принуждение, учредено на пола. Резултатите сочат, че близо три четвърти (74%) от потърпевшите дами нямат доверие в институциите. Най-ниска оценка е дадена на полицията, тъй като не задържа насилниците при нарушение на заповед за отбрана и постоянно подценява сигналите на жертвите.
На фона на множеството проблеми неправителственият бранш посреща със удовлетворение приемането на Координационния механизъм, заложен от ЗЗДН, с който се синхронизира работата на всички институции. Това значи, че полицията, прокуратурата, обществените служби и здравните институции следва да работят координирано и на " едно гише ".
В навечерието на Световния ден за отбрана от принуждение, учредено на пола (25 ноември), неправителственият бранш разгласи, че България е страна, която не признава фемицида като проблем. Убийството на жена, заради обстоятелството, че е жена, се назовава фемицид. За разлика от полово неутралния термин ликвидиране, " фемицид " съдържа в себе си връзката сред половата дискриминация и съдбовното принуждение над дами.
Докато страната продължава да гледа на убийствата на дами като на " драми ", ние ще продължим да приказваме, да настояваме, да се борим, дават обещание от коалиция " Заедно против насилието ".
Фемицидът е в законите на Хърватия и Румъния
В Хърватия фемицидът е част от Наказателния закон. Той беше въведен през март 2024 година и се дефинира по този начин: " Който убие лице от женски пол и при условия, сочещи, че закононарушението е стимулирано от пола на жертвата, с особена свирепост или принуждение, учредено на пола, се санкционира с отнемане от независимост за не по-малко от 10 години или с дълъг затвор ".
През 2024 година в Хърватия са убити 18 дами, като половината от случаите са класифицирани като " фемицид ". За полугодието на 2025 година убитите дами са 10, като 7 от тях са умъртвени от интимните си сътрудници.
В края на октомври 2025 година в Народното събрание на Румъния беше импортиран проектозакон, с който за първи път се вкарва терминът " фемицид " в националното законодателство. Той дефинира фемицида като " съзнателно ликвидиране на жена или гибел на жена вследствие на практики, причиняващи щета на дамите, без значение дали убийството или нездравословните практики са осъществени от член на фамилията или трета страна ".
Според проектозакона към Наказателния кодекс се прибавят отегчаващи виновността условия за квалифицирано ликвидиране. Убийствата, осъществени против някогашен съпруг/съпруга, сътрудник или стимулирани от пол, бракоразвод, отвод от брак или възмездие, ще бъдат наказвани по-строго.
Ако законопроектът бъде признат, фемицидът ще се санкционира по същия метод както квалифицираното ликвидиране - с отнемане от независимост от 15 до 25 години или пожизнен затвор. Вносителите на законопроекта оферират още следствията да се стартират служебно, без да се изисква тъжба от жертвата.
" Насилието против дами не е общ брой от изолирани случаи, а систематичен проблем " , сподели Виктория Стойчиу, народен представител от Социалдемократическата партия на Румъния.
Ева Чеп, която е един от основателите на законопроекта, разяснява за какво е значимо фемицидът да бъде дефиниран в румънското законодателство: " Винаги, когато някой попита за какво би трябвало да приказваме съответно за фемицид, отговорът е елементарен: тъй като дамите умират като жертви на домашно принуждение в личните си домове. Имаме статистика, която демонстрира, че 97% от дамите убити от актуалните или някогашните им сътрудници, са убити вкъщи - в фамилна среда, където би трябвало да има сигурност. Мисля, че определението за фемицид и всичко, което се случва към нас сега, прави доста значимо да го дефинираме настрана. Ще бъде доста мъчно да се потвърди по кое време едно нещо е фемицид - само че би трябвало да разпознаем по кое време някой е погубен от колегата си точно тъй като е жена, тъй като той желае да господства, това в действителност би трябвало да бъде осъдено по-строго. "
Данните сочат, че на всеки три дни през 2025 година мъж се е опитвал да убие жена в Румъния. За последните 10 години 445 дами са убити от член на фамилията. За съпоставяне през същия интервал 300 мъже са убити от член на фамилията в Румъния.
Броят на жалбите за принуждение против дами се е удвоил за 10 години – от 15 705 тъжби през 2015 година до 36 417 през 2024 година, сочат данните на полицията в Букурещ.
Един от шокиращите случаи през предходната година в северната ни съседка е обвързван с убийството на Анда Дюрка . 23-годишна жена е убита, а по-късно запалена от някогашния си другар Емил Гандж през лятото на 2025 година Това се случва, макар че против него има ограничаваща заповед от февруари. Жертвата е била бита, заплашвана със гибел и отвлечена от Гандж без да получи полицейска протекция. Дори след гибелта на Анда Дюрка, причинителят още веднъж съумява да избяга.
В Полша и Гърция няма правно определение
Полша няма правно определение за фемицид и не се събират данни. Това става макар обстоятелството, че Варшава ратифицира Истанбулската спогодба още през 2015 година и задължава страната да събира информация за закононарушения учредени на пол. Убийствата на дами се преследват според наредбите на полския Наказателен кодекс.
В Полша дамите най-често умират от ръцете на сегашни или някогашния си сътрудник, като в 94% от случаите причинителят е познавал жертвата, сочи отчет по плана " Фемицид в Полша " от септември 2025 година Той обгръща интервала 2017 - 2023 година и се основава на мониторинг на пресата и полицейски отчети. За този интервал са документирани 290 случая на фемицид в Полша.
Средностатистическият причинител на фемицид е на 41 години, а междинната възраст на жертвите е 45 години. В две трети от случаите насилието е провокирано от разлъка или бракоразвод. Обикновено дамите са убити у дома (71% от случаите). " Домът, който би трябвало да се свързва с възприятие за сигурност, само че се трансформира в гибелен капан за дамите, преживяващи принуждение " , показва Алисия Серафин, създател на отчета, основала първата Карта на фемицидите в Полша.
Тя отбелязва, че множеството от причинителите са душевен здрави (64%), а алкохолът е намесен единствено в една четвърт от случаите. " Това демонстрира, че обратно на общоприетите стандарти, алкохолът не е нито единствената, нито най-честата причина за фемицид. Така наречените рискови фактори, които провокират, би трябвало да се търсят другаде ", разяснява Серафин.
В Гърция фемицидът не е приет като настрана закононарушение или като отегчаващо виновността събитие в законодателството. Терминът не съществува в наказателното право. В Наказателният кодекс е планувано пожизнен затвор за убийството без значение от пола. В Гърция има развълнуван спор сред юристи по наказателно право и криминолози по отношение на фемицида. Преобладаващото мнение измежду правните специалисти е, че включването на фемицида в Наказателния кодекс е излишно. Причината - това няма да способства за предотвратяването на тези закононарушения, нито за отбраната и поддръжката на жертвите.
Доклад на сочи, че дамите по-често са жертви на убийства от интимния си сътрудник, като те съставляват 87% от всички жертви.
Въпреки че страните членки на Европейски Съюз са постигнали прогрес в събирането на данни за фемицида сред 2014 и 2022 година и са нараснали потенциала си за делене на данните по пол и тип връзка сред жертвата и причинителя, към момента следва да се свърши доста работа, считат от EIGE.
страните от Европейски Съюз да си сътрудничат в събирането на национални данни за фемицида, както и да открият общо правно определение.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Лили Границка (Mediapool.bg, България); Emilia Bromber (Gazeta Wyborcza, Полша); Marina Kelava (H-Alter.org, Хърватия); Ștefania Gheorghe (HotNews, Румъния); Luisa Chiodi (OBCT, Италия); Giota Tessi (Efsyn, Гърция)
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ