„Никой не е по-голям от хляба“ от Ралица Илиева и Илиан Илиев
„ Никой не е по-голям от хляба “ е най-новият план на фотографа Илиан Илиев и занаятчия пекаря Ралица Илиева, който ще ни поведе на едно странствуване из кулинарните обичаи и модерните трендове в кухнята.
Илиан Илиев живее и работи в Англия от две десетилетия.
През професионалния си път се е докоснал до журналистическата, театралната, събитийната, архитектурната и рекламната снимка.
Автор е на изображенията в над 200 кулинарни книги и е издал 15 лични.
Води курсове и майсторски класове по кулинарна снимка, взел участие е като преподавател и посетител в разнообразни конгреси и подкасти, в това число TED Talks.
Реализирал е над 10 изложения в България и чужбина, притежател е на десетки награди за снимка. Илиан е измежду най-хубавите фотографи с телефон в международен мащаб.
Ралица Илиева учи екология, само че открива същинското си предопределение в кулинарията, и поема по този изобретателен и апетитен път.
Завършва Академия за сладкари и хлебари, след което минава през разнообразни пекарни, сладкарници и пицарии, където натрупа опит, развива уменията си и основава личен жанр на готвене, трансформирайки се в същински занаятчия пекар.
Ралица има участия в кулинарни излъчвания и подкасти, била е посетител преподавател в кулинарни курсове.
При готвенето за нея най-важна е любовта, която се влага във всяко ядене.
Разговаряме с тях броени дни преди излизането на „ Никой не е по-голям от хляба “.
– Илиан, вие имате опит в необятен набор от фотографски жанрове. Как и за какво направихте завоя към кулинарната снимка?
Случи се, когато със фамилията ми се преместихме в Англия и започнах да обикалям студиата в търсене на работа. При първата ми поръчка трябваше да фотографирам телешко.
Самият аз сготвям, произхождам от ресторантьорско семейство, и постоянно самичък приготвях храната, която снимах.
Та, по този начин и с телешкото – подготвих го, само че по собствен усет – доста добре изпечено, съвсем загоряло.
Човекът го гледа, гледа, заплати ми и повече не ме потърси.
Това ме окуражи да уча по какъв начин се подготвя вярно храната и по какъв начин се снима след това. Постепенно започнах да ставам по-добър. С първия си същински клиент – огромна фабрика за мюсли и корнфлейкс, се снабдих инцидентно. Така скочих в света на кулинарната снимка. Работя единствено с естествена светлина, не обичам да изопачавам храната в фотосите си, не желая да наподобява пластмасова. Напротив – устремявам се тя да е „ жива “.
– Хранят ли се в действителност хората с очите си?
На всеки му се е случвало устата му да се изпълни при типа на апетитна храна, нали? Определено положителната реклама подтиква хората да влязат в магазина, ресторанта, сладкарницата. Ако не харесваш какво правиш, в случай че не обичаш храната, няма да я докараш да наподобява апетитно. Така че водещото в една кулинарна снимка, било и за реклама, е възприятието.
– Как се открихте с Ралица?
През 2024 година издадох кулинарна книга с 21 българки – сладкарки, диетолози, майстори на месо и риба, шоколатиерка и така нататък Трябваше да взе участие една пекарка, само че в следствие тя се отхвърли. Тогава моя някогашна студентка ме срещна с Ралица, която доста ме впечатли. Тя е извънредно прецизна, старателна, при нея няма непотребни думи и дейности. Буквално за по-малко от два часа изпробвахме шест предписания.
Последва още една книга и през 2025-а започнах да мисля каква да е идната тематика. Осъзнах, че желая да работя още веднъж с Ралица, която незабавно се съгласи. Така създадохме „ Никой не е по-голям от хляба “.
– Ралица, в рецептите намираме симбиоза сред обичаи и съвременни похвати. Как ги подбрахте, кое беше водещото?
Водещ беше хлябът. Исках да показва както съвременни и здравословни предписания за самун с мая и разнообразни негови вариации, по този начин и предписания, които са излъчени от потомство на потомство и са присъщи за българските традиции. По този метод книгата би била потребна и в делник и в празник. Понякога търсим по-съвременно и друго меню, с което да изненадаме и зарадваме фамилията си, само че при специфични мотиви държим на масата ни, точно посредством хляба, да оживее традицията. В книгата има обичани предписания на мен и на околните ми, а с помощта на опита ми като хлебар и работата ми с клиенти, съм подбрала и хлябове и печива, което сега са измежду най-търсените от потребителите.
– Какво е хлябът за вас?
Хлябът за мен се трансформира от занимание в специалност. На пръв взор нещо обикновено – единствено вода, брашно и сол. Но в действителност, посредством ръцете на хлебаря, той оживява, придобива личен темперамент и душа. Хлябът дава уроци на примирение и самообладание. За мен хлябът е връзката сред земята и индивида и това, което ни сплотява на фамилната софра. Той е сърцето на масата, към която вечер се събираме всички дружно.
– Наистина ли никой не е по-голям от хляба?
Вярвам, че този израз носи в себе си доста мъдрост и дълбока философия. Хлябът постоянно е стоял в основата на оцеляването, на общността, на културата и обредността. В същото време той е и увещание – в никакъв случай да не забравяме с какъв брой труд си вадим хляба и че уважението към хляба е в действителност почитание към живота.
За книгата
Изпращат те за самун и до момента в който го занесеш у дома, той останал наполовина… За този самун ще приказваме в книгата – за хляба, който ни носи благополучие!
Тази книга е за всички, които не сядат на масата без самун. Виртуозът в занаятчийското хлебарство Ралица Илиева споделя част от тайните за основаването на неудържим, хубав и доста апетитен самун. От селски с мая до френски багети и безглутенов самун. Тази книга включва печива за всеки усет и всяка възраст.
Има и понички!
Илиан
Илиан Илиев живее и работи в Англия от две десетилетия.
През професионалния си път се е докоснал до журналистическата, театралната, събитийната, архитектурната и рекламната снимка.
Автор е на изображенията в над 200 кулинарни книги и е издал 15 лични.
Води курсове и майсторски класове по кулинарна снимка, взел участие е като преподавател и посетител в разнообразни конгреси и подкасти, в това число TED Talks.
Реализирал е над 10 изложения в България и чужбина, притежател е на десетки награди за снимка. Илиан е измежду най-хубавите фотографи с телефон в международен мащаб.
Ралица Илиева учи екология, само че открива същинското си предопределение в кулинарията, и поема по този изобретателен и апетитен път.
Завършва Академия за сладкари и хлебари, след което минава през разнообразни пекарни, сладкарници и пицарии, където натрупа опит, развива уменията си и основава личен жанр на готвене, трансформирайки се в същински занаятчия пекар.
Ралица има участия в кулинарни излъчвания и подкасти, била е посетител преподавател в кулинарни курсове.
При готвенето за нея най-важна е любовта, която се влага във всяко ядене.
Разговаряме с тях броени дни преди излизането на „ Никой не е по-голям от хляба “.
– Илиан, вие имате опит в необятен набор от фотографски жанрове. Как и за какво направихте завоя към кулинарната снимка?
Случи се, когато със фамилията ми се преместихме в Англия и започнах да обикалям студиата в търсене на работа. При първата ми поръчка трябваше да фотографирам телешко.
Самият аз сготвям, произхождам от ресторантьорско семейство, и постоянно самичък приготвях храната, която снимах.
Та, по този начин и с телешкото – подготвих го, само че по собствен усет – доста добре изпечено, съвсем загоряло.
Човекът го гледа, гледа, заплати ми и повече не ме потърси.
Това ме окуражи да уча по какъв начин се подготвя вярно храната и по какъв начин се снима след това. Постепенно започнах да ставам по-добър. С първия си същински клиент – огромна фабрика за мюсли и корнфлейкс, се снабдих инцидентно. Така скочих в света на кулинарната снимка. Работя единствено с естествена светлина, не обичам да изопачавам храната в фотосите си, не желая да наподобява пластмасова. Напротив – устремявам се тя да е „ жива “.
– Хранят ли се в действителност хората с очите си?
На всеки му се е случвало устата му да се изпълни при типа на апетитна храна, нали? Определено положителната реклама подтиква хората да влязат в магазина, ресторанта, сладкарницата. Ако не харесваш какво правиш, в случай че не обичаш храната, няма да я докараш да наподобява апетитно. Така че водещото в една кулинарна снимка, било и за реклама, е възприятието.
– Как се открихте с Ралица?
През 2024 година издадох кулинарна книга с 21 българки – сладкарки, диетолози, майстори на месо и риба, шоколатиерка и така нататък Трябваше да взе участие една пекарка, само че в следствие тя се отхвърли. Тогава моя някогашна студентка ме срещна с Ралица, която доста ме впечатли. Тя е извънредно прецизна, старателна, при нея няма непотребни думи и дейности. Буквално за по-малко от два часа изпробвахме шест предписания.
Последва още една книга и през 2025-а започнах да мисля каква да е идната тематика. Осъзнах, че желая да работя още веднъж с Ралица, която незабавно се съгласи. Така създадохме „ Никой не е по-голям от хляба “.
– Ралица, в рецептите намираме симбиоза сред обичаи и съвременни похвати. Как ги подбрахте, кое беше водещото?
Водещ беше хлябът. Исках да показва както съвременни и здравословни предписания за самун с мая и разнообразни негови вариации, по този начин и предписания, които са излъчени от потомство на потомство и са присъщи за българските традиции. По този метод книгата би била потребна и в делник и в празник. Понякога търсим по-съвременно и друго меню, с което да изненадаме и зарадваме фамилията си, само че при специфични мотиви държим на масата ни, точно посредством хляба, да оживее традицията. В книгата има обичани предписания на мен и на околните ми, а с помощта на опита ми като хлебар и работата ми с клиенти, съм подбрала и хлябове и печива, което сега са измежду най-търсените от потребителите.
– Какво е хлябът за вас?
Хлябът за мен се трансформира от занимание в специалност. На пръв взор нещо обикновено – единствено вода, брашно и сол. Но в действителност, посредством ръцете на хлебаря, той оживява, придобива личен темперамент и душа. Хлябът дава уроци на примирение и самообладание. За мен хлябът е връзката сред земята и индивида и това, което ни сплотява на фамилната софра. Той е сърцето на масата, към която вечер се събираме всички дружно.
– Наистина ли никой не е по-голям от хляба?
Вярвам, че този израз носи в себе си доста мъдрост и дълбока философия. Хлябът постоянно е стоял в основата на оцеляването, на общността, на културата и обредността. В същото време той е и увещание – в никакъв случай да не забравяме с какъв брой труд си вадим хляба и че уважението към хляба е в действителност почитание към живота.
За книгата
Изпращат те за самун и до момента в който го занесеш у дома, той останал наполовина… За този самун ще приказваме в книгата – за хляба, който ни носи благополучие!
Тази книга е за всички, които не сядат на масата без самун. Виртуозът в занаятчийското хлебарство Ралица Илиева споделя част от тайните за основаването на неудържим, хубав и доста апетитен самун. От селски с мая до френски багети и безглутенов самун. Тази книга включва печива за всеки усет и всяка възраст.
Има и понички!
Илиан
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ