КС, 2009: Никой депутат не може да бъде лишаван от правото му да бъде избиран в органите на НС
" Никой депутат не може да бъде лишаван от правото му да бъде избиран в органите на Народното събрание. Конституцията вкарва идентичен юридически статус на българския депутат. В тази тенденция е и прогласеният принцип в член 6, алинея 2 от Конституцията, който категорично акцентира, че не се позволяват никакви ограничавания на правата. Всеки депутат може да бъде определен в управлението на Народното събрание. Съгласно член 67, алинея 1 от Конституцията народните представители съставляват освен своите гласоподаватели, а и целия народ. Всеки депутат може да бъде определен в управлението на Народното събрание "
Това гласи решение номер 11 на Конституционния съд от 3 декември 2009 година
Делото е формирано на 17 септември 2009 година по искане на 58 народни представители от 41-ото Народно заседание за определяне на противоконституционността на член 3 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание, който вкарва възбрана народни представители, за които има данни от Комисията по досиетата за съпричастност към някогашната Държавна сигурност, да не могат да бъдат избирани за членове на управлението на Народното събрание, управленията на комисии и за членове на интернационалните делегации.
Решението на Конституционния съд отпреди 15 години кореспондира и дава отговор в цялост на настояването на ПП-ДБ за налагането на " хигиеничен кордон " към депутатите от ДПС-НОВО НАЧАЛО, които да бъдат лишени от правото да бъда избирани за членове на управленията на органите на Народното събрание.
Още преди 15 години Конституционният съд изрично е постановил, че " Народното събрание в никаква форма и по никакъв мотив не може да лимитира правата на едни или други народни представители. И това е по този начин, тъй като те са представители на суверена "
Съдът е отмерил, " че националният представител черпи представителната си власт от жителите, които са дали своят вот, а не от едно или друго болшинство в Народното събрание, което да лимитира неговите права ".
" Затова възбраната да не вземат участие в органите на Народното събрание, лимитира изразената воля на народа и това е нарушаване на член 1, алинея 2 от Конституцията ", написа в претекстовете на делото от 2009, които безусловно по същия метод могат да бъдат приложени по отношение на днешния опит да бъдат налагани лустрационнни ограничения по отношение на депутати.
Вероятно тези правила на Конституцията за отстяване равенството на правата на националните гласоподаватели са непознати както за Кирил Петков, за Асен Василев, за Николай Денков, по този начин и за посочената в техните среди катотопюристка Лена Бориславова.
За такива като тях магистартите са пояснили, че " Равенството значи равнопоставеност на всички жители пред закона и отговорности за идентичното им отнасяне от държавната власт. Освен това тази наредба не търпи никакви ограничавания, доколкото гласи, че „ всички жители са равни пред закона “.
Ето за какво съветаваме всички депутати, обладани от нов болшевизъм, да се образоват и да почерпят парламентарен опит от това дело на Конституционен съд, с цел да схванат какъв брой неплатежоспособен е лустрационният им порив през днешния ден.
Там ясно е написано, че " народът прави преценка на качествата на тези лица и тяхната дарба да го съставляват и да реализират неговата държавна власт още преди самия избор. Никой различен, в това число и Народното събрание, не стои над народа ".
А Народното събрание в никаква форма и по никакъв мотив не може да лимитира правата на едни или други народни представители.
Решението е взето с болшинство и е подписано от тогавашния ръководител на Конституционен съд Евгени Танчев
