Режисьорът Галин Стоев: Времето се сгъстява, маските падат със страшна сила
Никой на планетата не може да подмине тематиката за войната в Украйна, колкото и да се пробва. Всеки, който се прави, че това е обикновено, естествено, разумно, се занимава с всичко друго, само че не и с нравственос и човешки морал. Актът на Путин е несъизмерим, той е човек с голям запас в ръцете си, за жалост ".
Това сподели пред БНР режисьорът Галин Стоев, шеф на театъра в Тулуза, Франция.
Новият сценичен сезон на Народния спектакъл " Иван Вазов " ще бъде открит с представлението " Хага ", което той слага на първата ни сцена. Автор на пиесата е Саша Денисова.
" Запознах се със Саша малко след началото на войната. Срещнах се с нея във Варшава. Започнах да проследявам по какъв начин се развива. Чувствах се длъжен да оказа помощ с каквото мога този актьор и на други, които са в неподходяща обстановка, да могат да бъдат видени на други подиуми в други езикови среди. Исках нейното име да бъде показано на френскоезичната аудитория. Но осъзнах, че този текст би трябвало да бъде изработен в България ".
Той показа, че интензивно следи всичко, което се случва в България, и си дава сметка, че е забавно да наблюдаваш тези процеси от чисто театрална позиция.
" Днес времето се сгъстява, става все по-интензивно, маските падат със страшна мощ. Сериалът, който следим, е с артисти и с костюми с неприятни качество, комбинация сред небивалица - действителност - мит - всекидневие. Контекстът ми изглеждаше подобаващ да се хвърли камък в блатото и да забележим дали Лох Нес ще излезе, или жаби ще се разскачат в разнообразни направления. Това, което ме стимулира също, е оглушителната тишина в обществото ни по отношение на войната в Украйна. Скандализираха ме изявите на лица на основни длъжности, в това число от президентската институцията ".
В предаването " Неделя 150 " режисьорът разяснява още, че навалица, държана в боязън, се манипулира доста по-лесно:
" Голяма част от хората през днешния ден стопират да схващат актуалния свят, не знаят какво да чакат от него и се усещат изхвърлени, непризнати ".
Според него е шокиращо, че българинът в по-голямата си част показва липса на взаимност по отношение на Украйна, само че е и подготвен да пакетира страховете и комплексите си като политически план и да заложи на това.
" Да пакетираш страховете, представяйки ги като патриотична идея, това е може би най-низкия жест на операция. Фиксацията в предишното е морбиден подтик, нагон към гибелта. Обръщаш се към предишното, когато знаеш, че нямаш бъдеще. Когато се смесиш предишното с чувството за бездънен персонален неуспех у индивида, с който той не може да се оправи, в случай че не стовари цялата виновност за персоналния си неуспех върху някого надалеч от него, тази техника е добре създадена от Хитлер. “
По думите на Галин Стоев всички естествени хора се надяват да видят един ден военните нарушители на подсъдимата пейка на трибунала в Хага:
" Много е допустимо някои от тях да се укрият, други да умрат или да се избият един различен, само че Хага има алегорична стойност. Случвайки се, това ще потвърди, че правото тържествува. Днес живеем във време на недостиг на истина и на правдивост. Този недостиг се интерпретира и инструментализира от другите играчи по друг метод. Този недостиг работи върху всички нас, въпросът е по какъв начин всяко човешко създание го реинтепретира и работи за едно общо богатство. Ако работиш за общото богатство, работиш и за личното ".
Режисьорът счита, че в случай че този съд се случи даже единствено в главата на едно дете, както става в пиесата " Хага ", то част от справедливостта някъде ще бъде зафиксирана и възобновена.
