Сиромашка радост
Никой или съвсем никой не вярваше, че България ще се отърве без загуба от мощния отбор на Сърбия в европейска подготовка. Е отърва се, само че не нашият тим, а струващата над 250 милиона евро звездна селекция на Пикси Стойкович. Девет проклети секунди не стигнаха с цел да чуем последния съдийски сигнал на Крейг Поусън при резултат 1:0 и да стигнем до първа победа над " плавите " от 38 години...
Ако някой ни беше споделил преди дуела, че той ще приключи 1:1 сигурно щяхме да сме щастливи. След този процес, обаче остава горчилката от неуместно изпуснатата победа. Защото макар тоталното предимство в индикаторите притежаване на топката (31:69 процента), корнери (0:7) и пасове (297:631), в 95,50 минута на мача точните удари в очертанията на вратата бяха 2:1 за България плюс фамозния шут в гредата на Филип Кръстев и пропуща на Георги Русев самичък против вратаря през първото полувреме. Разбира се и сърбите имаха своите шансове, само че стоманената игра на отбраната и вратаря Иван Дюлгеров ги бяха съвсем обезсърчили...
Кирил Десподов за следващ път потвърди, че е предназначен да бъде водач на този тим. Звездата на Лудогорец беше на всички места на терена, вкара гол, направи даде изумителни пасове към своите съотборници, изкара жълт картон на неприятелски състезател с бързината си...Въобще сподели, че сега е най-хубавият български футболист и един от дребното, притежаващи най-малко приблизително европейска класа. А какво да кажем за Чочев? Голмайсторът на Efbet лига отново сподели безсмислието на ината, демонстриран от Младен Кръстаич досега. И затвърди на 1000 % мястото си в този народен тим...Защитниците, водени от вездесъщия Илия Груев-младши и набиращият все по-голяма убеденост млад вратар на Черно море Иван Дюлгеров могат да получат единствено една оценка - Отличен 6! Те съумяха да се оправят на 99,99999 % с класните нападатели на противника и демонстрираха, че с дисциплинираност и себераздаване всичко във футбола е допустимо...А какво да кажем за едно от най-сърцатите момчета с бели фланелки в този мач? Виктор Попов изрично потвърди на цяла България, че е номер 1 на поста десен бек и не би трябвало да излриза от състава, както си разреши да го направи Младен Кръстаич в Литва. Варненецът освен обезличи своите съперници, само че даде началото на популярната композиция с Чочев и и Десподов, довела до гола за България.Без да изпадаме в непотребна еуфория, би трябвало да похвалим и останалите национали за представянето им в Разград. И единствено да си представяме какво щеше да се случи, в случай че Господ ни бе намигнал и пратил топката 5 сантиметра по-надолу при този свръхестествен удар на Филип Кръстев в 69-та минута...
И тук стигаме още веднъж до треньора...Да, не може да се отхвърли, че Младен Кръстаич имаше повече от всеки път мотивация да се потвърди. На първо място, тъй като столът му беше мощно разтърсен преди този мач, а и противник бе родната му Сърбия. Но той още веднъж сякаш обърка промените и не сподели прецизен нюх за водене на тима в решителните моменти. Защото постоянно, когато получиш гол в последните минути виновността е на треньора. Кръстаич просто трябваше да даде инструкции за раздробяване, в случай че щете за брутално бавене на играта в даденото от рефера 6-минутно продължение - тогава, когато всички средства за бранене на резултата са позволени. И хората от халфовата линия и офанзивата да облекчат най-малко малко героично борещите се наши бранители и вратаря Дюлгеров. Нищо сходно не се случи на " Хювефарм Арена ", в противен случай. След 90-та минута се заформиха такива страховити мелета пред нашата врата, че бе рисково за гледане от хора със слаби сърца...За да бъдем попарени всички от този шут на Данко Лазович 9 секунди преди края на мача...
Ако се върнем по-рано в мача не може да не прави усещане странната промяна на играещия за следващ път на топ равнище Ивайло Чочев още в 66-та минута. После бе изваден и капитанът Кирил Десподов и тимът остана без двамата си водачи в най-трудните двайсетина минути в края...Да се чуди и мае човек на какви правила ги прави тези смени Кръстаич, откакто и в Литва имаше недостатъци в това отношение...Но, както се споделя, мачът е свирен...България бе толкоз близо до една от най-значимите си успехите на европейската сцена в последните години, че няма по какъв начин да се зарадваме изцяло на героичната игра на тези момчета, които носеха през вчерашния ден националния екип. Те заслужават единствено хвалба за мъжката борба, която водеха за всяка педя терен с надалеч по-класните си противници... За волята и себеотрицанието, с което се хвърляха във всяко едно единоборство...За самочувствието и решителността да победят един от водещите тимове на Стария континент, нещо, за което не им доближиха тези проклети 9 секунди...Затова не ни остава нищо друго, с изключение на да чакаме идващите мачове на отбора и да забележим дали положителното показване против Сърбия ще продължи или това на " Хювефарм Арена " е било единствено един фойерверк...И почитателите, които същински обичат националния тим по футбол са изживели своята мимолетна сиромашка наслада...
Ако някой ни беше споделил преди дуела, че той ще приключи 1:1 сигурно щяхме да сме щастливи. След този процес, обаче остава горчилката от неуместно изпуснатата победа. Защото макар тоталното предимство в индикаторите притежаване на топката (31:69 процента), корнери (0:7) и пасове (297:631), в 95,50 минута на мача точните удари в очертанията на вратата бяха 2:1 за България плюс фамозния шут в гредата на Филип Кръстев и пропуща на Георги Русев самичък против вратаря през първото полувреме. Разбира се и сърбите имаха своите шансове, само че стоманената игра на отбраната и вратаря Иван Дюлгеров ги бяха съвсем обезсърчили...
Кирил Десподов за следващ път потвърди, че е предназначен да бъде водач на този тим. Звездата на Лудогорец беше на всички места на терена, вкара гол, направи даде изумителни пасове към своите съотборници, изкара жълт картон на неприятелски състезател с бързината си...Въобще сподели, че сега е най-хубавият български футболист и един от дребното, притежаващи най-малко приблизително европейска класа. А какво да кажем за Чочев? Голмайсторът на Efbet лига отново сподели безсмислието на ината, демонстриран от Младен Кръстаич досега. И затвърди на 1000 % мястото си в този народен тим...Защитниците, водени от вездесъщия Илия Груев-младши и набиращият все по-голяма убеденост млад вратар на Черно море Иван Дюлгеров могат да получат единствено една оценка - Отличен 6! Те съумяха да се оправят на 99,99999 % с класните нападатели на противника и демонстрираха, че с дисциплинираност и себераздаване всичко във футбола е допустимо...А какво да кажем за едно от най-сърцатите момчета с бели фланелки в този мач? Виктор Попов изрично потвърди на цяла България, че е номер 1 на поста десен бек и не би трябвало да излриза от състава, както си разреши да го направи Младен Кръстаич в Литва. Варненецът освен обезличи своите съперници, само че даде началото на популярната композиция с Чочев и и Десподов, довела до гола за България.Без да изпадаме в непотребна еуфория, би трябвало да похвалим и останалите национали за представянето им в Разград. И единствено да си представяме какво щеше да се случи, в случай че Господ ни бе намигнал и пратил топката 5 сантиметра по-надолу при този свръхестествен удар на Филип Кръстев в 69-та минута...
И тук стигаме още веднъж до треньора...Да, не може да се отхвърли, че Младен Кръстаич имаше повече от всеки път мотивация да се потвърди. На първо място, тъй като столът му беше мощно разтърсен преди този мач, а и противник бе родната му Сърбия. Но той още веднъж сякаш обърка промените и не сподели прецизен нюх за водене на тима в решителните моменти. Защото постоянно, когато получиш гол в последните минути виновността е на треньора. Кръстаич просто трябваше да даде инструкции за раздробяване, в случай че щете за брутално бавене на играта в даденото от рефера 6-минутно продължение - тогава, когато всички средства за бранене на резултата са позволени. И хората от халфовата линия и офанзивата да облекчат най-малко малко героично борещите се наши бранители и вратаря Дюлгеров. Нищо сходно не се случи на " Хювефарм Арена ", в противен случай. След 90-та минута се заформиха такива страховити мелета пред нашата врата, че бе рисково за гледане от хора със слаби сърца...За да бъдем попарени всички от този шут на Данко Лазович 9 секунди преди края на мача...
Ако се върнем по-рано в мача не може да не прави усещане странната промяна на играещия за следващ път на топ равнище Ивайло Чочев още в 66-та минута. После бе изваден и капитанът Кирил Десподов и тимът остана без двамата си водачи в най-трудните двайсетина минути в края...Да се чуди и мае човек на какви правила ги прави тези смени Кръстаич, откакто и в Литва имаше недостатъци в това отношение...Но, както се споделя, мачът е свирен...България бе толкоз близо до една от най-значимите си успехите на европейската сцена в последните години, че няма по какъв начин да се зарадваме изцяло на героичната игра на тези момчета, които носеха през вчерашния ден националния екип. Те заслужават единствено хвалба за мъжката борба, която водеха за всяка педя терен с надалеч по-класните си противници... За волята и себеотрицанието, с което се хвърляха във всяко едно единоборство...За самочувствието и решителността да победят един от водещите тимове на Стария континент, нещо, за което не им доближиха тези проклети 9 секунди...Затова не ни остава нищо друго, с изключение на да чакаме идващите мачове на отбора и да забележим дали положителното показване против Сърбия ще продължи или това на " Хювефарм Арена " е било единствено един фойерверк...И почитателите, които същински обичат националния тим по футбол са изживели своята мимолетна сиромашка наслада...
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ