С фередже и тъмни очила из арабските страни: Николина – първата ни тираджийка
Николина Манева е първата жена камионджия в България. Зад гърба си тя има стотици пътувания до разнообразни точки на планетата. Обиколила е цяла Европа и по-голямата част от арабския свят.
Българката се впуска в това премеждие без боязън, че ще би трябвало да извършва направления до места, в които кипят яростни военни дейности. В Иран, Ливан и Сирия локалните не могат да повярват на очите си, че виждат жена зад кормилото на 40-тонната машина.
Само преди дни Николина навърши 65 години. Заобиколена от най-близките си хора, тя си пожела здраве и съгласие. Нейната вълнуваща история описа пред " 168 часа " щерка й Йона.
Йона, майка Ви е първата жена камионджия в историята на България. Кога и по какъв начин тя реши, че това е призванието й?
Да, за своето време майка ми в действителност е била първата и единствена жена в тази мъжка специалност. Никога преди да влезе в нея, тя не се е замисляла, че може да се занимава професионално с това. Началото е сложено, откакто с татко ми се местят в София, където той стартира първо работа като водач на автобусна линия, а по-късно изкарва и курсове за професионален водач. Без да е възнамерявал нещо особено, просто му хрумва да й предложи и на нея едно образование. Майка ми се съгласява незабавно и се впуска в това ново за нея прекарване. Записва се в център за подготовка на интернационалните водачи и с присъщото на младостта безстрашие приема предизвикването да учи в това " мъжко " учебно заведение. След 6-месечното образование завършва с отличен триумф и навлиза в шофьорската специалност с същински летящ старт. Веднага прави усещане на всички с дисциплината и отговорността си. Малко по-късно кандидатства за работа в елитното тогава държавно сдружение Следствен отдел към окръжна прокуратура Международен автомобилен транспорт (стопанско обед, което е било гордостта на социалистическата стопанска система - една от най-големите спедиторски и транспортни компании в Европа. По това време в същата компания към този момент работи и татко ми. Тя е утвърдена от шефа незабавно. Така мога да опиша началото на пътя й в тази сфера.
Споделяла ли Ви е да е имала моменти на терзание от обстоятелството, че в работата й мъжкото съсловие е било безусловно болшинство?
Не, най-малко пред мен не е споделяла да е имала някакви терзания от това. Разбирала се е с всичките си сътрудници. Те също не са гледали на нея по по-различен метод единствено поради обстоятелството, че е жена. Тя е доста директна и в случай че имала нещо, си го е казвала без терзания, а и татко ми е бил до нея. Всички са знаели, че те са семейство. Никой не я е тормозил. Даже в противен случай - държали са се другарски и колегиално. Не е усетила някакво отношение, което да я разтревожи.
А какви товари е пренасяла към съответните точки? Имало ли е рискови и случвало ли се е на връщане към България още веднъж камионът й да бъде претрупан със стока, предопределена за у нас?
Не мога да Ви кажа тъкмо какви товари са превозвали от точка до точка. Предполагам, че са били пазарни артикули като храни, мебели и неща от бита. Тогава това е била една от най-големите компании. Пренасяли са всевъзможни неща. Знам, че малко откакто постъпва на работа, са й поверили да кара голяма цистерна, зареждаща терминалите на компанията с гориво. Не ми е споделяла други детайлности. Сигурна съм, че като жена най-вероятно нейните отговорници не са я товарили с рискови артикули.
Пренасяла ли е в миналото каптагон? За държавната контрабанда на наркотичното вещество по времето на комунизма се приказва и до ден сегашен?
Не, изрично мога да кажа, че в никакъв случай за 30-годишния си стаж тя не е допускала умишлено да рискува живота и свободата си. Честен и заслужен човек е и всичко, което са постигнали с моя татко, е ставало посредством интензивен труд. Никога не би се съгласила да придвижва сходно нещо, което ще навреди на други хора. Дори с цената на работата си; уверена съм, че е щяла да пожелае да я уволнят, вместо да направи сходно нещо. Все отново приказваме за отрова, от която може да има неприятни последици за хората, които я употребяват. През целия си живот тя е била срещу сходни неща.
До какви дестинации е пътувала Николина?
След като ръководителите й се убеждават, че тя има съществени професионални качества макар младата си възраст, шефовете на Следствен отдел към окръжна прокуратура Международен автомобилен транспорт (стопанско обед й оферират да поеме задгранични курсове. Моята майка е пътувала във всички европейски страни, както и в страни от арабския свят. Пропътувала е надлъж и простор и два континента - Европа и Азия. От арабския свят е била в Иран, Ирак, Ливан, Сирия, Пакистан, Таджикистан. Съвсем първият й курс, който прави, е бил Франция - Техеран. По това време обстановката в Близкоизточния район била много напрегната поради войната в Ирак. Тя обаче се съгласила да измине 2000 километра през Турция и още 1000 през Иран. Шофирала е в кервана от тирове, облечена от глава до пети в черно, с було на главата и с тъмни очила - съгласно законите на исляма. На турско-иранската граница се трансформирала в същинска сензация. Шефът на митницата възкликнал, че за 37 години работа на пункта за пръв път виждал жена зад кормилото на 40-тонна машина. Дошла и полиция, тъй като никой не можел да проумее каква е тази дама, която се върти сред водачите. След като се уверили, че е чиновник на Вили Бец, я пропуснали в челото на колоната.
Все отново тя е работила в едни извънредно смутни времена и то до размирни точки из арабските страни. Има ли ясни мемоари за моменти, в които животът й е бил заплашен?
В тази специалност постоянно има риск за живота, даже и да не си в арабския свят. Чувала съм доста случки, само че тогава бях много дребна и не осмислях нещата, не разбирах каква всеотдайност са правили за мен и брат ми Димитър моите родители. Всичко е било за да ни дават нещата, от които сме имали потребност. Аз приключих междинното си обучение и по-късно се записах да последвам " Право ", както и моят брат. Относно въпроса, който ми задавате, се сещам за случай на техен сътрудник, който е бил приспан в камиона, след което са извадили орган от тялото му. Неприятните и съдбовни истории са доста, само че за благополучие околните ни са живи и здрави.
А самата тя ставала ли е очевидец на покъртителни гледки, отразяващи грозното лице на войната?
Не, по отношение на войната, която се е водила в арабските страни, не е разказвала такива потресаващи истории. Те са следвали съответни направления, с помощта на което не са се сблъсквали с сходни гледки. Все отново ръководителите им са мислели за тяхното здраве и сигурност. Едва ли са щели да ги пратят в най-размирните точки на някоя страна, където с изключение на да видят нещо неприятно, може то да се случи и на тях. Просто са мислели за сигурността им.
Как са гледали локалните на това, че тя е жена, която кара камион, имайки поради строгите религиозни табута и угризения на Изтока?
Това, което съм чувала от моя татко Йордан, са разкази за първите й контакти с митничарите по границите. Тези хора са били безусловно шокирани от обстоятелството, че жена под черно було и очила ръководи ТИР. Под шокирани нямам поради в неприятния смисъл. Те са били удивени от нейната храброст. Някак им е било необичайно, че виждат сходно нещо, защото дамите там, знаете, нямат право да работят даже и лека специалност, която не изисква доста мощ и храброст. Била е на огромна респект и почитание. Те са се удивлявали на това, че майка ми без терзание се е движела сама през пустините на арабския свят. На границата с Турция да вземем за пример митничарят толкоз доста се изненадал, като я видял, че незабавно я попитал - по какъв начин може да отпътува за тези страни, в случай че в Ирак да вземем за пример тогава се е водила кървава война.
По време на войни, когато са спирали дадени колета на границите, е трябвало да се " откупиш ". Налагало ли й се в миналото да прави това?
Честно казано, мисля, че не й се е налагало да прави сходно нещо. Не знам да е имала такива случаи, нито в миналото да е давала откупи. Чувала съм за сходни практики, само че в нейния професионален път тя не се е сблъсквала с сходно нещо. Може би шефовете й са подбирали верните направления, с цел да не се появяват сходни трудности, които ще забавят работата на водачите им.
Как съгласно Вас е приемала и преодолявала всички тези тествания?
Тя е смела и доста мощна жена. Тя е нашата опора и горделивост, както и за нейните прелестни родители - моите баба и дядо Стоянка Кънчева и Иван Кънчев. Мога да ви кажа, че през целия си умишлен живот тя в никакъв случай не се е оплакала от работата си. Казвала е, че има компликации за разрешаване, които са я възпирали, само че в никакъв случай не се е отказвала. Представям се през какви неща е прекосявала, само че не ни е споделяла, с цел да не ни тревожи.
А имала ли е други колежки дами, които са почнали работа на по-късен стадий от нея? Какво ги е съветвала?
Не, изрично - за своето време тя е била първата и единствена жена. Други не е имало през далечната 1988 година Била е заобиколена единствено от мъже. Доста по-късно женското съсловие е станало част от тази специалност. Може би до тогава е липсвала решителност. Майка ми не се е замисляла за това.
Българката се впуска в това премеждие без боязън, че ще би трябвало да извършва направления до места, в които кипят яростни военни дейности. В Иран, Ливан и Сирия локалните не могат да повярват на очите си, че виждат жена зад кормилото на 40-тонната машина.
Само преди дни Николина навърши 65 години. Заобиколена от най-близките си хора, тя си пожела здраве и съгласие. Нейната вълнуваща история описа пред " 168 часа " щерка й Йона.
Йона, майка Ви е първата жена камионджия в историята на България. Кога и по какъв начин тя реши, че това е призванието й?
Да, за своето време майка ми в действителност е била първата и единствена жена в тази мъжка специалност. Никога преди да влезе в нея, тя не се е замисляла, че може да се занимава професионално с това. Началото е сложено, откакто с татко ми се местят в София, където той стартира първо работа като водач на автобусна линия, а по-късно изкарва и курсове за професионален водач. Без да е възнамерявал нещо особено, просто му хрумва да й предложи и на нея едно образование. Майка ми се съгласява незабавно и се впуска в това ново за нея прекарване. Записва се в център за подготовка на интернационалните водачи и с присъщото на младостта безстрашие приема предизвикването да учи в това " мъжко " учебно заведение. След 6-месечното образование завършва с отличен триумф и навлиза в шофьорската специалност с същински летящ старт. Веднага прави усещане на всички с дисциплината и отговорността си. Малко по-късно кандидатства за работа в елитното тогава държавно сдружение Следствен отдел към окръжна прокуратура Международен автомобилен транспорт (стопанско обед, което е било гордостта на социалистическата стопанска система - една от най-големите спедиторски и транспортни компании в Европа. По това време в същата компания към този момент работи и татко ми. Тя е утвърдена от шефа незабавно. Така мога да опиша началото на пътя й в тази сфера.
Споделяла ли Ви е да е имала моменти на терзание от обстоятелството, че в работата й мъжкото съсловие е било безусловно болшинство?
Не, най-малко пред мен не е споделяла да е имала някакви терзания от това. Разбирала се е с всичките си сътрудници. Те също не са гледали на нея по по-различен метод единствено поради обстоятелството, че е жена. Тя е доста директна и в случай че имала нещо, си го е казвала без терзания, а и татко ми е бил до нея. Всички са знаели, че те са семейство. Никой не я е тормозил. Даже в противен случай - държали са се другарски и колегиално. Не е усетила някакво отношение, което да я разтревожи.
А какви товари е пренасяла към съответните точки? Имало ли е рискови и случвало ли се е на връщане към България още веднъж камионът й да бъде претрупан със стока, предопределена за у нас?
Не мога да Ви кажа тъкмо какви товари са превозвали от точка до точка. Предполагам, че са били пазарни артикули като храни, мебели и неща от бита. Тогава това е била една от най-големите компании. Пренасяли са всевъзможни неща. Знам, че малко откакто постъпва на работа, са й поверили да кара голяма цистерна, зареждаща терминалите на компанията с гориво. Не ми е споделяла други детайлности. Сигурна съм, че като жена най-вероятно нейните отговорници не са я товарили с рискови артикули.
Пренасяла ли е в миналото каптагон? За държавната контрабанда на наркотичното вещество по времето на комунизма се приказва и до ден сегашен?
Не, изрично мога да кажа, че в никакъв случай за 30-годишния си стаж тя не е допускала умишлено да рискува живота и свободата си. Честен и заслужен човек е и всичко, което са постигнали с моя татко, е ставало посредством интензивен труд. Никога не би се съгласила да придвижва сходно нещо, което ще навреди на други хора. Дори с цената на работата си; уверена съм, че е щяла да пожелае да я уволнят, вместо да направи сходно нещо. Все отново приказваме за отрова, от която може да има неприятни последици за хората, които я употребяват. През целия си живот тя е била срещу сходни неща.
До какви дестинации е пътувала Николина?
След като ръководителите й се убеждават, че тя има съществени професионални качества макар младата си възраст, шефовете на Следствен отдел към окръжна прокуратура Международен автомобилен транспорт (стопанско обед й оферират да поеме задгранични курсове. Моята майка е пътувала във всички европейски страни, както и в страни от арабския свят. Пропътувала е надлъж и простор и два континента - Европа и Азия. От арабския свят е била в Иран, Ирак, Ливан, Сирия, Пакистан, Таджикистан. Съвсем първият й курс, който прави, е бил Франция - Техеран. По това време обстановката в Близкоизточния район била много напрегната поради войната в Ирак. Тя обаче се съгласила да измине 2000 километра през Турция и още 1000 през Иран. Шофирала е в кервана от тирове, облечена от глава до пети в черно, с було на главата и с тъмни очила - съгласно законите на исляма. На турско-иранската граница се трансформирала в същинска сензация. Шефът на митницата възкликнал, че за 37 години работа на пункта за пръв път виждал жена зад кормилото на 40-тонна машина. Дошла и полиция, тъй като никой не можел да проумее каква е тази дама, която се върти сред водачите. След като се уверили, че е чиновник на Вили Бец, я пропуснали в челото на колоната.
Все отново тя е работила в едни извънредно смутни времена и то до размирни точки из арабските страни. Има ли ясни мемоари за моменти, в които животът й е бил заплашен?
В тази специалност постоянно има риск за живота, даже и да не си в арабския свят. Чувала съм доста случки, само че тогава бях много дребна и не осмислях нещата, не разбирах каква всеотдайност са правили за мен и брат ми Димитър моите родители. Всичко е било за да ни дават нещата, от които сме имали потребност. Аз приключих междинното си обучение и по-късно се записах да последвам " Право ", както и моят брат. Относно въпроса, който ми задавате, се сещам за случай на техен сътрудник, който е бил приспан в камиона, след което са извадили орган от тялото му. Неприятните и съдбовни истории са доста, само че за благополучие околните ни са живи и здрави.
А самата тя ставала ли е очевидец на покъртителни гледки, отразяващи грозното лице на войната?
Не, по отношение на войната, която се е водила в арабските страни, не е разказвала такива потресаващи истории. Те са следвали съответни направления, с помощта на което не са се сблъсквали с сходни гледки. Все отново ръководителите им са мислели за тяхното здраве и сигурност. Едва ли са щели да ги пратят в най-размирните точки на някоя страна, където с изключение на да видят нещо неприятно, може то да се случи и на тях. Просто са мислели за сигурността им.
Как са гледали локалните на това, че тя е жена, която кара камион, имайки поради строгите религиозни табута и угризения на Изтока?
Това, което съм чувала от моя татко Йордан, са разкази за първите й контакти с митничарите по границите. Тези хора са били безусловно шокирани от обстоятелството, че жена под черно було и очила ръководи ТИР. Под шокирани нямам поради в неприятния смисъл. Те са били удивени от нейната храброст. Някак им е било необичайно, че виждат сходно нещо, защото дамите там, знаете, нямат право да работят даже и лека специалност, която не изисква доста мощ и храброст. Била е на огромна респект и почитание. Те са се удивлявали на това, че майка ми без терзание се е движела сама през пустините на арабския свят. На границата с Турция да вземем за пример митничарят толкоз доста се изненадал, като я видял, че незабавно я попитал - по какъв начин може да отпътува за тези страни, в случай че в Ирак да вземем за пример тогава се е водила кървава война.
По време на войни, когато са спирали дадени колета на границите, е трябвало да се " откупиш ". Налагало ли й се в миналото да прави това?
Честно казано, мисля, че не й се е налагало да прави сходно нещо. Не знам да е имала такива случаи, нито в миналото да е давала откупи. Чувала съм за сходни практики, само че в нейния професионален път тя не се е сблъсквала с сходно нещо. Може би шефовете й са подбирали верните направления, с цел да не се появяват сходни трудности, които ще забавят работата на водачите им.
Как съгласно Вас е приемала и преодолявала всички тези тествания?
Тя е смела и доста мощна жена. Тя е нашата опора и горделивост, както и за нейните прелестни родители - моите баба и дядо Стоянка Кънчева и Иван Кънчев. Мога да ви кажа, че през целия си умишлен живот тя в никакъв случай не се е оплакала от работата си. Казвала е, че има компликации за разрешаване, които са я възпирали, само че в никакъв случай не се е отказвала. Представям се през какви неща е прекосявала, само че не ни е споделяла, с цел да не ни тревожи.
А имала ли е други колежки дами, които са почнали работа на по-късен стадий от нея? Какво ги е съветвала?
Не, изрично - за своето време тя е била първата и единствена жена. Други не е имало през далечната 1988 година Била е заобиколена единствено от мъже. Доста по-късно женското съсловие е станало част от тази специалност. Може би до тогава е липсвала решителност. Майка ми не се е замисляла за това.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ