Николина Чакърдъкова пред в. "Шоу": Разбирам защо не сте ме избрали за депутат
Николина Чакърдъкова не се нуждае от показване, тъй като тя е институция във фолклора. Тя е измежду най-големите посланици на българското и българщината! Истинска и неподправена и на сцената, и в живота. Както се е случвало и преди, и при тази наша среща певицата отвори душата си, не изневери на правилото си да приказва постоянно това, което в действителност мисли, без значение от всичко. А мислите й нормално са пропити с жадност за живот, само че и с доловима болежка за една към момента несбъдната действителност. - За доста години! Радвам се, че още веднъж посрещнахме Нова година с вас! Различна ли беше този път страстта ви на площада?
- За доста години, Анелия. Винаги съм казвала, че когато стъпя на сцената, това е моят същински свят. Отделям се от всекидневието, от проблемите – като всеки естествен човек. Дори преди Нова година ни желаеха за генерална подготовка в 15:00 ч., а аз до 00:00 ч. съм стояла и съм си чакала търпеливо концерта. И преди той да стартира, аз към този момент бях изтощена. Но когато стъпих на сцената, всичко това се промени. Преобразявам се напълно и в това време осъзнавам, че нося огромна отговорност, тъй като това е голяма аудитория, над 20 000 души. И в последна сметка на тях би трябвало да им е хубаво, а с цел да се случи това и на самия актьор би трябвало да му е такова в душата. Тогава се получава същинска магия, която мъчно мога да опиша с думи. Искам да пожелая на целия български народ една мирна, здрава, щастлива година – да имаме дълъг живот и да му се радваме. Колкото и да е сложен, животът е хубав, струва си човек да го живее. Да запазим мира в България, мир да има и по света.
- Откъде идва цялата тази сила у вас? Пеене, танци, придвижване в продължение на доста повече от ария време – цялостен час и половина…
- През годината, която мина, имах над 100 концерта. И даже и в банята не пея – с цел да си вардя гласа за тези огромни мероприятия. Но това не зависи толкоз от това дали си пазиш гласа или не – всичко е от вътрешното чувство.
Определяща постоянно
е жаждата за
живот! Усещането,
че си жив
Усещането, че можеш да бъдеш потребен на хората с нещо толкоз хубаво и красиво. Аз имам най-красивата специалност, която може да съществува, тъй като правя подарък благополучие на хората, а те самите ми демонстрират какво наслаждение изпитват всякога, когато пеем и танцуваме. Получава се освен това от концерт – трансформира се в празненство на душата. Публиката взе участие наедно с мен в този концерт. Винаги съм казвала, че аз не излизам на сцената, с цел да покажа какъв брой хубаво пея или че съм най-хубавата певица. В никакъв случай. В България има доста гении, доста пеещи хора. Но аудитория не можеш да излъжеш – може да се случи един, два пъти, само че след това публиката е жестока. Хората познават, когато ти си даваш сърцето и душата. Час и половина песни и танци навън при тези условия – хората бяха облечени с шапки, с шалове, а аз бях по една тънка носия. И най-после викаха: „ Още, още…”, само че аз не ги излъгах. Казах им: „ Нямам душа към този момент. Дадох я на вас довечера дружно със сърцето”, усетих по какъв начин простивам. Ще чакам всички на 10 февруари в зала 1 на НДК на топличко като персонални мои посетители.
Когато е на сцената, не пести нито душа, нито сила
- Истинският актьор не се преструва на сцената, сама го казахте. Но лъгали ли са ви до момента по метод, който да не може да отмиете в съзнанието си?
- Лъжата се усеща, случвала се е на всеки човек. Когато ти се усмихват благо, потупват те и ти споделят: „ Да, добре, схваща се…”. Още тогава усещаш, че нещата няма да се случат. Долавя се по погледа, по жестовете, по цялостното държание. Лъжата е уловима и
Слава Богу аз съм
човек, който съвсем
не търси услуги
Винаги се пробвам сама да се оправя с всичко. Но от време на време се постанова, подвластен от някого. И когато отида, да речем, на една среща – доста благо ме посрещат, те просто ме боготворят и редом с това по този начин да не желаят да ми откажат, и елегантно ме лъжат. Веднага чувствам! Но не съм лъгана доста пъти. Аз съм на правилото – като не можеш да свършиш работа, по-добре кажи, тъй като по този начин не ми губиш времето, не се надявам на вятъра. За тези 48 години натрупах доста житейски опит посредством работата, която имам, многочислените срещи с публиката, с политици… Както се споделя – какъв брой държавни управления смених, само че те си отиват, а аз оставам (смее се).
- Няма по какъв начин вас да ви смъкват от власт! Все отново сте същински национален представител…
- (смее се) Така излиза май. Защото даже и политиката потегли с тази мисъл – че аз съм една от тях и мога да ги съставлявам. Но това е друга тема… очевидно те не ме припознаха като политик. А имаше и такива хора, които в очите ми споделиха, че не са дали своят вот за мен, тъй като съм останала една от дребното стойностни персони в тази страна, и
не желаят да ме
виждат по какъв начин ще се
похабя, с цел да стана
лош политик
Дори и след изборите, когато не съумях да стана депутат, направих втория си огромен концерт в „ Арена Армеец”, който за мен бе индикативен. Хората или нямаше да дойдат, или ще са всички там. За първи път съм се тормозила дали не съм изгубила тяхната обич и почитание. Страх ме беше да не би да съм разочаровала феновете си, българската аудитория. За мое огромно благополучие залата беше още по-пълна от първия път. Обичам да се майтапя със себе си и най-после им споделих: „ Сега разбирам за какво не сте ме избрали за народен представител?! Искате да ви пея!” Цялата зала стартира неистово да скандира, изкараха ме още при започване на бис! И не стопираха да приветстват по тази причина, че не съм депутат! (усмихва се) Има една доста хубава приказка – „ Срещу народ не се върви!”. Аз знам, че хората ме обичат, само че те не са ми подарили тази любов. Воювала съм и доста съм работила, с цел да заслужа тази любов и тяхното почитание.
Вече нямам желания към политиката, само че постоянно ще изричам гражданската си позиция, без да се тормозя – по този начин, както я усещам и виждам. Ако имам мнение, го изричам, без значение някой ще ме хареса ли или не. И човек може да си разреши това, когато живее почтено, честно и не потъпква разпоредбите. Дотук съм живяла по този начин и не преставам да го върша.
- И по какъв начин виждате България към днешна дата?
- Не можем и не би трябвало да сме до дъно черногледи. Иска ми се нещата да вървят с по-бързо движение у нас. И различен път сме си говорили с вас, и съм ви казвала, че съгласно мен за последните 14 години България много се промени. Оттогава пътувам непрестанно и
България е все
пред очите ми.
Тя се трансформира
Не можем да отречем нещата, които са забележими и за които трябват овации. Но не можем и да продължаваме да си крием очите и да спим, когато към нас на всички места е корупция; когато се случват кражбите, източването на държавата… тази страна е моя и ваша, освен тяхна! Не може да си затваряме очите, когато правосъдната ни система си е седнала върху ушите и очите в доста от случаите. Има още доста, доста какво да се желае. Даже политиците ни не са чак толкоз отговорни, колкото ги изкарваме, тъй като ние като гражданско общество им разрешаваме конят да им играе там, където желаят. Това е ситуацията! Най-лесно е да се каже „ ми те, политиците са отговорни?!”. А кой ги е избирал?! И да – би трябвало да се гласоподава, само че преди този момент е нужно добре да се премисли – в кого ще инвестираш. Защото вярната инвестиция в един добър политик се връща в метод и по-висок стандарт на живот. Проблемът при българите е, че не го мислят по този метод. И второто, което е – един път определени, в случай че политиците предадат гласуваното им от народа доверие, би трябвало да си получат наказването. Ясно е, че правосъдната система няма да го даде, единствено народът! Не е вманиачен тоя, който яде баницата… И след това гледаме в профил по какъв начин те една трошичка не желаят да ни пуснат?!
- Много българи ви гледат от сцената, мислейки си, че живеете блестящия звезден живот на актьора, станал милионер от участията си, за който проблемите са елементарно преодолима обстановка. А истината във вашия живот има напълно друг изглед…
- Абсолютно правилно. Не съм милионер сигурно. Всичко, което печеля, влагам в инсталация, транспортни средства, всичко, нужно за сцената. А страната не ме е подкрепила с един лев! Напротив! Тя ми взима! И сега даже се получава по този начин, че не можещите ги субсидира, а можещите ги оставя, като вълците, сами да се оправят. Аз също желая дотация, сходно на театрите, тъй като нашето е музикален спектакъл – с цел да може билетът на хората да е не 10, а 3 лв.! Обаче за някои има, за мен не. Много, доста незаслужено! За театъра може, за музиката – не. И когато един спектакъл пусне билет от 3 лева, а аз пущам от 10, идват хората и ми споделят: „ Госпожо, ти си скъпа…”. А не знаят, че с цел да поставя този спектакъл цена на билет от 3 лева, значи страната му е дала още 30! С тези 10 лв. би трябвало да устоявам цяла натрупа, да закупувам и носии, нафта да заплащам и безбожни наеми из България. За страдание
тези, които
работим доста, не
ставаме милионери
Но в действителност, когато пред теб има 30 000 индивида, които те обичат и боготворят, желаят да те пипнат, да те целуват, да се допрян до теб, всичко останало бледнее. А в случай че би трябвало да измерим любовта, уважението и всичко, което получавам аз, то значи аз съм най-голямата милионерка в България! Духовна милионерка! Защото има хора, които си разхождат самотата по огромните жилища и по през целия ден се чудят по какъв начин да си съхраняват милионите. Живи и здрави, по този начин да го намерили за добре. Но в случай че би трябвало да измерим любовта духовно, там нещата са неизмерими. Това е моят капитал.
- Казахте, че сте се преборили за любовта на хората, не я имате безплатно, само че по същия метод се преборихте и за живота си преди няколко години, когато имахте съществени здравословни проблеми…
- Абсолютно. Имам още доста какво да дам. Да пребивавам, а не просто да употребявам живота си. В момента се усещам прелестно. Малко съм настинала, само че даже и това си коства. И с температура, и с херпеси по устата, си коства – те са бял дерт. Жива съм, здрава съм към този момент и всеки ден от живота желая да го изживея потребно, да съм потребна оптимално. Има една приказка – като знам какъв брой доста ще съм умряла, просто доста ми се живее в този момент (усмихва се).
Най-щастлива е със фамилията си
- В предварителния ни диалог ми споделихте, че постоянно доста ви разочарова късата памет на българите..
- Като се замисля какво бих желала да остане в история за мен и незабавно се сещам за късата памет на българите. Не знам след време въобще дали ще се сетят. Но хубавото е, че аз оставих доста история като видеоматериал, концертна активност. Дори и историята да не ме запомни, съм уверена, че един ден, когато си отида от този свят, аз ще липсвам на хората, които са били на мои концерти и които ме познават. Всъщност това е чувството – да липсваш. Защото си заемал една огромна част от техните сърца и души. Присъствал си вътре, не просто пред очите.
- Силно набожен човек ли сте? И мислили ли сте в дадени моменти, че някой ви оказва помощ Отгоре?
- Със сигурност не съм от най-вярващите. Познавам такива хора – майка ми и сестра ми. Те пеят даже в църковния хор, не пропущат неделни литургии, грижат се за църквите. Те са от този вид хора, които откровено имат вяра, че Господ ще си ги подреди нещата и аз от време на време се нервирам, и споделям: „ Господ дава, само че в кошара не вкарва”. Не можем да се уповаваме единствено на това. В същото време имам благоговение – което значи, че съм си приела метод, по който да пребивавам. Да не обиждаш, да помагаш, да правиш положително – 10-те Божи заповеди, които са доста човешки, в случай че ги съблюдаваме в всекидневието си. Но и все по-често стартирам да имам вяра, че имам ангел пазител, който ме пази. Фактът, че ми е дал три пъти шанса да пребивавам, е повече от индикативен. Един, два пъти, три пъти, прекарах доста тежки заболявания – и като че ли и трите пъти ми се сподели:
“Давай,
Чакърдъкова,
ще живееш”
Имам още доста работа, която би трябвало да свърша и стартирам да имам вяра, че бдят над мен, само че сигурно и аз не спекулирам с това.
Осъзнах едно – човек си избира самичък живота, който желае да живее. Слушала съм всевъзможни реплики от вида: „ по този начин ми се случи”, „ по този начин ми се падна”, „ такава ми е съдбата”. Съдбата е едно, само че има два метода – или си хващаш живота и си го управляваш (по-трудният начин), или седиш малко по-отстрани, не си задоволително мощен човек и все се успокояваш с „ а, и моята орис е такава”. За да ти е добра ориста, би трябвало работа! Нищо не се дава безплатно, макар че има и хора, родени под щастлива звезда – всеки е роден под такава, стига да може да си я обработи и да стигне до тази звезда. Аз съумях да си хвана живота с доста работа и доста неизменност, с доста високи цели. И през плевели съм минавала, и своя пътека си отъпках, само че когато пък се кача там, от горната страна, моят небосвод е най-красив, тъй като е моят, реализиран с доста труд. И моята дъга е най-красивата. Не вървя по отъпкани пътеки, по тази причина мога да кажа, че човек е виновен на 80% за това какъв живот живее. Този 31 декември, който мина, толкоз доста ме зареди, че ето за какво има смисъл да не преставам да върша това, което и до момента. Аз съм безконечният оптимист – добре е човек да живее по този начин, да мечтае на високо, на необятно и да работи за фантазиите си. Аз съм благополучен човек с толкоз доста обич. Защо носи дребни шапчици на сцената? „ Идеята идва от македонското боне, което се носи от мъжете. В ансамбъла носех забрадка, а когато запях независимо, не се забрадих, само че и не се почувствах добре. Така пристигна концепцията за кепето”, признава с усмивка чаровната певица. И прибавя: „ Направихме го по-изискано, по-женско, с накит. То стана мой характерен знак. Хората се питаха къде има концерт певицата с шапката. Другите ми отличителни знаци са панталонът и танците.”
Интервю на Анелия ПОПОВА
- За доста години, Анелия. Винаги съм казвала, че когато стъпя на сцената, това е моят същински свят. Отделям се от всекидневието, от проблемите – като всеки естествен човек. Дори преди Нова година ни желаеха за генерална подготовка в 15:00 ч., а аз до 00:00 ч. съм стояла и съм си чакала търпеливо концерта. И преди той да стартира, аз към този момент бях изтощена. Но когато стъпих на сцената, всичко това се промени. Преобразявам се напълно и в това време осъзнавам, че нося огромна отговорност, тъй като това е голяма аудитория, над 20 000 души. И в последна сметка на тях би трябвало да им е хубаво, а с цел да се случи това и на самия актьор би трябвало да му е такова в душата. Тогава се получава същинска магия, която мъчно мога да опиша с думи. Искам да пожелая на целия български народ една мирна, здрава, щастлива година – да имаме дълъг живот и да му се радваме. Колкото и да е сложен, животът е хубав, струва си човек да го живее. Да запазим мира в България, мир да има и по света.
- Откъде идва цялата тази сила у вас? Пеене, танци, придвижване в продължение на доста повече от ария време – цялостен час и половина…
- През годината, която мина, имах над 100 концерта. И даже и в банята не пея – с цел да си вардя гласа за тези огромни мероприятия. Но това не зависи толкоз от това дали си пазиш гласа или не – всичко е от вътрешното чувство.
Определяща постоянно
е жаждата за
живот! Усещането,
че си жив
Усещането, че можеш да бъдеш потребен на хората с нещо толкоз хубаво и красиво. Аз имам най-красивата специалност, която може да съществува, тъй като правя подарък благополучие на хората, а те самите ми демонстрират какво наслаждение изпитват всякога, когато пеем и танцуваме. Получава се освен това от концерт – трансформира се в празненство на душата. Публиката взе участие наедно с мен в този концерт. Винаги съм казвала, че аз не излизам на сцената, с цел да покажа какъв брой хубаво пея или че съм най-хубавата певица. В никакъв случай. В България има доста гении, доста пеещи хора. Но аудитория не можеш да излъжеш – може да се случи един, два пъти, само че след това публиката е жестока. Хората познават, когато ти си даваш сърцето и душата. Час и половина песни и танци навън при тези условия – хората бяха облечени с шапки, с шалове, а аз бях по една тънка носия. И най-после викаха: „ Още, още…”, само че аз не ги излъгах. Казах им: „ Нямам душа към този момент. Дадох я на вас довечера дружно със сърцето”, усетих по какъв начин простивам. Ще чакам всички на 10 февруари в зала 1 на НДК на топличко като персонални мои посетители.
Когато е на сцената, не пести нито душа, нито сила
- Истинският актьор не се преструва на сцената, сама го казахте. Но лъгали ли са ви до момента по метод, който да не може да отмиете в съзнанието си?
- Лъжата се усеща, случвала се е на всеки човек. Когато ти се усмихват благо, потупват те и ти споделят: „ Да, добре, схваща се…”. Още тогава усещаш, че нещата няма да се случат. Долавя се по погледа, по жестовете, по цялостното държание. Лъжата е уловима и
Слава Богу аз съм
човек, който съвсем
не търси услуги
Винаги се пробвам сама да се оправя с всичко. Но от време на време се постанова, подвластен от някого. И когато отида, да речем, на една среща – доста благо ме посрещат, те просто ме боготворят и редом с това по този начин да не желаят да ми откажат, и елегантно ме лъжат. Веднага чувствам! Но не съм лъгана доста пъти. Аз съм на правилото – като не можеш да свършиш работа, по-добре кажи, тъй като по този начин не ми губиш времето, не се надявам на вятъра. За тези 48 години натрупах доста житейски опит посредством работата, която имам, многочислените срещи с публиката, с политици… Както се споделя – какъв брой държавни управления смених, само че те си отиват, а аз оставам (смее се).
- Няма по какъв начин вас да ви смъкват от власт! Все отново сте същински национален представител…
- (смее се) Така излиза май. Защото даже и политиката потегли с тази мисъл – че аз съм една от тях и мога да ги съставлявам. Но това е друга тема… очевидно те не ме припознаха като политик. А имаше и такива хора, които в очите ми споделиха, че не са дали своят вот за мен, тъй като съм останала една от дребното стойностни персони в тази страна, и
не желаят да ме
виждат по какъв начин ще се
похабя, с цел да стана
лош политик
Дори и след изборите, когато не съумях да стана депутат, направих втория си огромен концерт в „ Арена Армеец”, който за мен бе индикативен. Хората или нямаше да дойдат, или ще са всички там. За първи път съм се тормозила дали не съм изгубила тяхната обич и почитание. Страх ме беше да не би да съм разочаровала феновете си, българската аудитория. За мое огромно благополучие залата беше още по-пълна от първия път. Обичам да се майтапя със себе си и най-после им споделих: „ Сега разбирам за какво не сте ме избрали за народен представител?! Искате да ви пея!” Цялата зала стартира неистово да скандира, изкараха ме още при започване на бис! И не стопираха да приветстват по тази причина, че не съм депутат! (усмихва се) Има една доста хубава приказка – „ Срещу народ не се върви!”. Аз знам, че хората ме обичат, само че те не са ми подарили тази любов. Воювала съм и доста съм работила, с цел да заслужа тази любов и тяхното почитание.
Вече нямам желания към политиката, само че постоянно ще изричам гражданската си позиция, без да се тормозя – по този начин, както я усещам и виждам. Ако имам мнение, го изричам, без значение някой ще ме хареса ли или не. И човек може да си разреши това, когато живее почтено, честно и не потъпква разпоредбите. Дотук съм живяла по този начин и не преставам да го върша.
- И по какъв начин виждате България към днешна дата?
- Не можем и не би трябвало да сме до дъно черногледи. Иска ми се нещата да вървят с по-бързо движение у нас. И различен път сме си говорили с вас, и съм ви казвала, че съгласно мен за последните 14 години България много се промени. Оттогава пътувам непрестанно и
България е все
пред очите ми.
Тя се трансформира
Не можем да отречем нещата, които са забележими и за които трябват овации. Но не можем и да продължаваме да си крием очите и да спим, когато към нас на всички места е корупция; когато се случват кражбите, източването на държавата… тази страна е моя и ваша, освен тяхна! Не може да си затваряме очите, когато правосъдната ни система си е седнала върху ушите и очите в доста от случаите. Има още доста, доста какво да се желае. Даже политиците ни не са чак толкоз отговорни, колкото ги изкарваме, тъй като ние като гражданско общество им разрешаваме конят да им играе там, където желаят. Това е ситуацията! Най-лесно е да се каже „ ми те, политиците са отговорни?!”. А кой ги е избирал?! И да – би трябвало да се гласоподава, само че преди този момент е нужно добре да се премисли – в кого ще инвестираш. Защото вярната инвестиция в един добър политик се връща в метод и по-висок стандарт на живот. Проблемът при българите е, че не го мислят по този метод. И второто, което е – един път определени, в случай че политиците предадат гласуваното им от народа доверие, би трябвало да си получат наказването. Ясно е, че правосъдната система няма да го даде, единствено народът! Не е вманиачен тоя, който яде баницата… И след това гледаме в профил по какъв начин те една трошичка не желаят да ни пуснат?!
- Много българи ви гледат от сцената, мислейки си, че живеете блестящия звезден живот на актьора, станал милионер от участията си, за който проблемите са елементарно преодолима обстановка. А истината във вашия живот има напълно друг изглед…
- Абсолютно правилно. Не съм милионер сигурно. Всичко, което печеля, влагам в инсталация, транспортни средства, всичко, нужно за сцената. А страната не ме е подкрепила с един лев! Напротив! Тя ми взима! И сега даже се получава по този начин, че не можещите ги субсидира, а можещите ги оставя, като вълците, сами да се оправят. Аз също желая дотация, сходно на театрите, тъй като нашето е музикален спектакъл – с цел да може билетът на хората да е не 10, а 3 лв.! Обаче за някои има, за мен не. Много, доста незаслужено! За театъра може, за музиката – не. И когато един спектакъл пусне билет от 3 лева, а аз пущам от 10, идват хората и ми споделят: „ Госпожо, ти си скъпа…”. А не знаят, че с цел да поставя този спектакъл цена на билет от 3 лева, значи страната му е дала още 30! С тези 10 лв. би трябвало да устоявам цяла натрупа, да закупувам и носии, нафта да заплащам и безбожни наеми из България. За страдание
тези, които
работим доста, не
ставаме милионери
Но в действителност, когато пред теб има 30 000 индивида, които те обичат и боготворят, желаят да те пипнат, да те целуват, да се допрян до теб, всичко останало бледнее. А в случай че би трябвало да измерим любовта, уважението и всичко, което получавам аз, то значи аз съм най-голямата милионерка в България! Духовна милионерка! Защото има хора, които си разхождат самотата по огромните жилища и по през целия ден се чудят по какъв начин да си съхраняват милионите. Живи и здрави, по този начин да го намерили за добре. Но в случай че би трябвало да измерим любовта духовно, там нещата са неизмерими. Това е моят капитал.
- Казахте, че сте се преборили за любовта на хората, не я имате безплатно, само че по същия метод се преборихте и за живота си преди няколко години, когато имахте съществени здравословни проблеми…
- Абсолютно. Имам още доста какво да дам. Да пребивавам, а не просто да употребявам живота си. В момента се усещам прелестно. Малко съм настинала, само че даже и това си коства. И с температура, и с херпеси по устата, си коства – те са бял дерт. Жива съм, здрава съм към този момент и всеки ден от живота желая да го изживея потребно, да съм потребна оптимално. Има една приказка – като знам какъв брой доста ще съм умряла, просто доста ми се живее в този момент (усмихва се).
Най-щастлива е със фамилията си
- В предварителния ни диалог ми споделихте, че постоянно доста ви разочарова късата памет на българите..
- Като се замисля какво бих желала да остане в история за мен и незабавно се сещам за късата памет на българите. Не знам след време въобще дали ще се сетят. Но хубавото е, че аз оставих доста история като видеоматериал, концертна активност. Дори и историята да не ме запомни, съм уверена, че един ден, когато си отида от този свят, аз ще липсвам на хората, които са били на мои концерти и които ме познават. Всъщност това е чувството – да липсваш. Защото си заемал една огромна част от техните сърца и души. Присъствал си вътре, не просто пред очите.
- Силно набожен човек ли сте? И мислили ли сте в дадени моменти, че някой ви оказва помощ Отгоре?
- Със сигурност не съм от най-вярващите. Познавам такива хора – майка ми и сестра ми. Те пеят даже в църковния хор, не пропущат неделни литургии, грижат се за църквите. Те са от този вид хора, които откровено имат вяра, че Господ ще си ги подреди нещата и аз от време на време се нервирам, и споделям: „ Господ дава, само че в кошара не вкарва”. Не можем да се уповаваме единствено на това. В същото време имам благоговение – което значи, че съм си приела метод, по който да пребивавам. Да не обиждаш, да помагаш, да правиш положително – 10-те Божи заповеди, които са доста човешки, в случай че ги съблюдаваме в всекидневието си. Но и все по-често стартирам да имам вяра, че имам ангел пазител, който ме пази. Фактът, че ми е дал три пъти шанса да пребивавам, е повече от индикативен. Един, два пъти, три пъти, прекарах доста тежки заболявания – и като че ли и трите пъти ми се сподели:
“Давай,
Чакърдъкова,
ще живееш”
Имам още доста работа, която би трябвало да свърша и стартирам да имам вяра, че бдят над мен, само че сигурно и аз не спекулирам с това.
Осъзнах едно – човек си избира самичък живота, който желае да живее. Слушала съм всевъзможни реплики от вида: „ по този начин ми се случи”, „ по този начин ми се падна”, „ такава ми е съдбата”. Съдбата е едно, само че има два метода – или си хващаш живота и си го управляваш (по-трудният начин), или седиш малко по-отстрани, не си задоволително мощен човек и все се успокояваш с „ а, и моята орис е такава”. За да ти е добра ориста, би трябвало работа! Нищо не се дава безплатно, макар че има и хора, родени под щастлива звезда – всеки е роден под такава, стига да може да си я обработи и да стигне до тази звезда. Аз съумях да си хвана живота с доста работа и доста неизменност, с доста високи цели. И през плевели съм минавала, и своя пътека си отъпках, само че когато пък се кача там, от горната страна, моят небосвод е най-красив, тъй като е моят, реализиран с доста труд. И моята дъга е най-красивата. Не вървя по отъпкани пътеки, по тази причина мога да кажа, че човек е виновен на 80% за това какъв живот живее. Този 31 декември, който мина, толкоз доста ме зареди, че ето за какво има смисъл да не преставам да върша това, което и до момента. Аз съм безконечният оптимист – добре е човек да живее по този начин, да мечтае на високо, на необятно и да работи за фантазиите си. Аз съм благополучен човек с толкоз доста обич. Защо носи дребни шапчици на сцената? „ Идеята идва от македонското боне, което се носи от мъжете. В ансамбъла носех забрадка, а когато запях независимо, не се забрадих, само че и не се почувствах добре. Така пристигна концепцията за кепето”, признава с усмивка чаровната певица. И прибавя: „ Направихме го по-изискано, по-женско, с накит. То стана мой характерен знак. Хората се питаха къде има концерт певицата с шапката. Другите ми отличителни знаци са панталонът и танците.”
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ