Демократична България и Продължаваме промяната са пред тежка дилема - да приемат или отхвърлят офертата на Борисов
Николай Василев*
ГЕРБ са токсични. Какво обаче ще последва, в случай че изчезнат?
През 2013 г, в разгара на митингите издадох едно романче наречено „ Токсиколкогично поделение ”. С риск да звуча като учителките в шести клас, които обясняваха „ какво желал да каже създателят ”, ще поясня, че главната концепция на романа е, че когато обществото е отровено, страната замязва на токсикологично поделение. Не е мъчно да се забележи, че у нас връзките във всички обществени институции, политически партии, частни бизнеси и така нататък са достигнали до рисково равнище на токсичност. Комунистическият режим унищожи доста от обичайните български добродетели и хората схванаха, че за всичко си има „ втори метод ”. Че е обикновено да приказваш едно, а да мислиш друго. Че не би трябвало да се доверяваш на никого – в случай че знаеш или можеш нещо, в службата не би трябвало да го споделяш с другите, с цел да " не си изгубиш хляба ". И несъмнено, че е изцяло обикновено да влизаш в търговия освен с пари, само че и с власт, с достъп до дефицитни артикули и услуги и по този начин нататък. Тази токсичност проникна надълбоко в обществото и след измененията се трансформира в негов главен регулатор. И в случай че в зората на демокрацията имаше цяла плеада от идеалисти, които безкористно желаеха да трансформират България, те скоро бяха омаскарени. В последна сметка българинът всеобщо престана да има вяра, че има публични фигури, които не преследват някакви свои си ползи и бе уверено, че всички политици приказват възвишени приказки, единствено с цел да излъжат гласоподавателите. Тази атмосфера беше съществена причина за неудачите на прехода. Но не единствената.
Поради доста особености на българското историческо развиване, за разлика от други страни в Източна Европа, у нас към 1989 година нямаше устойчиво болшинство от жители, които да преглеждат одеве рухналия комунистически режим като незаконна идиотщина, наложена от вероломно нахлулата в България Червена войска и да осмислят прехода на първо място като равноправност от Москва.
Въпреки тези извънредно неподходящи дадености, първото и второто потомство от европеизатри, съумяха да преодолеят тежката опозиция и официално да завоюват „ Битката за България ”. Прие се от малко малко демократична конституция с разделяне на управляващите. Извършени бяха реставрация и приватизация, страната стана член на НАТО и Европейски Съюз.
Но токсичността подбудена от разрушаването на обичайните полезности, неналичието на надълбоко вкоренена полисна нравственос, както и на надълбоко прочувствена идентификация във Западния свят породиха задкулисие, олигархия и някаква латентна геополитическа несигурност. " Ама то при „ социализма не било толкоз неприятно, но нашето отношение към Русия било друго от това на поляците и по този начин нататък ”.
Десетилетието на ГЕРБ
Малко след края на прехода ознаменуван с приемането на България в Европейски Съюз и НАТО като съществена политическа мощ се утвърди Политическа партия „ Граждани за европейско развиване на България ” (ГЕРБ), която господства в продължение на десетилетие. Тази партия въплъщаваше цялата токсична двоякост на обществото. Тя можеше да приказва за комунистическите закононарушения и в същото време да стартира сътрудници на Държавна сигурност. Можеше да приказва за евроатлантизъм, само че в същото време да финансира съветски стратегически планове като „ Турски поток ” и т.н.
ГЕРБ беше в положение да влиза във всевъзможни съюзи – с демократи и с националисти. Можеше да трансформира свои люти критици във правилни глашатаи. Но би било извънредно незаслужено да привиждаме в ГЕРБ (и в ДПС) единствен притежател на токсичността. ГЕРБ бяха артикул, а не генератор на задкулисието, на двузначността, лавирането и балансирането, на лицемерието. Те просто бяха майсторите на двойната игра или по-точно се трансфораха в прелъстителен център, който да сплоти майсторите на двойната игра. Проблемът обаче беше в това, че когато през 2020 година избухна „ анти-ГЕРБ революцията ”, обществото не беше преодоляло другите си съществени разделения. То не беше анатемосало комунистическия режим и не беше готово да заплати всяка цена, с цел да се изтръгне от хватката на Кремъл. Напротив, Западният свят изпадаше във забележима рецесия, а агресивното държание на Путинова Русия печелеше симпатизанти. Преди българското общество да е усвоило главните характерности на Западния свят и преди да е почнало да се разпознава с него, изглеждаше, че се появява опция на „ цивилизационния избор ”. Така се стигна до едно тежко разделяне на демократичната общественост. По време на втората война в Ирак и по време на " Арабската пролет ” доста западни наблюдаващи имаха вяра, че е задоволително да бъдат съборени властническите режими в Близкия изток, с цел да възцари демокрацията. Оказа се, че на доста места „ демократизацията ” докара до избуяване е на крайни религиозни режими. Добре с да се замислим дали в отровената българска среда разрушаването на лицемерно прозападния ГЕРБ няма да отприщи доста по-разрушителни сили?
След офертата направена от Бойко Борисов за съвещания, за образуване на „ евроатлантическо болшинство ” Продължаваме промяната на Демократична България се умълчаха,
тъй като се оказаха пред тежка алтернатива.
Дали да отхвърлят офертата, от боязън, че всяка колаборация с ГЕРБ ще се окаже самоубийствена за тях. Или да слагат на масата дълъг лист от претенции, с вярата, че или ще заловен Борисов в блъф, или ще прокарат част от своите претенции, това ще има дълготраен позитивен резултат и ще бъде оценено от обществото. Първият вид към този миг наподобява доста по-вероятен. Но доста хора ще видят в отхвърли слагане на партийните ползи над националните. Защото образуването на някакво държавно управление подкрепено от ГЕРБ и Движение за права и свободи, с третия мандат – приемно на „ Български напредък ” може да нанесе трайни вреди на страната.
Както се случва постоянно, събития отвън нашите граници могат да предопределят хода на нашата история. Евентуално тежко проваляне на Путинова Русия, което да докара до промяна на режима в Москва и възможното идване на власт на реформатори, които да търсят не борба със Западния свят, а акомодация в неговата външна страна, с оглед удържането на Китай, ще даде на България интервал на ред и мир, който може да бъде употребен за спокойна детоксикация. Ако обаче Путин извоюва някаква даже частична победа, или бъде сменен с още по-тоталитарен режим, разкъсването на българското общество ще продължи и никой няма да може да планува какво ще последва!
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
ГЕРБ са токсични. Какво обаче ще последва, в случай че изчезнат?
През 2013 г, в разгара на митингите издадох едно романче наречено „ Токсиколкогично поделение ”. С риск да звуча като учителките в шести клас, които обясняваха „ какво желал да каже създателят ”, ще поясня, че главната концепция на романа е, че когато обществото е отровено, страната замязва на токсикологично поделение. Не е мъчно да се забележи, че у нас връзките във всички обществени институции, политически партии, частни бизнеси и така нататък са достигнали до рисково равнище на токсичност. Комунистическият режим унищожи доста от обичайните български добродетели и хората схванаха, че за всичко си има „ втори метод ”. Че е обикновено да приказваш едно, а да мислиш друго. Че не би трябвало да се доверяваш на никого – в случай че знаеш или можеш нещо, в службата не би трябвало да го споделяш с другите, с цел да " не си изгубиш хляба ". И несъмнено, че е изцяло обикновено да влизаш в търговия освен с пари, само че и с власт, с достъп до дефицитни артикули и услуги и по този начин нататък. Тази токсичност проникна надълбоко в обществото и след измененията се трансформира в негов главен регулатор. И в случай че в зората на демокрацията имаше цяла плеада от идеалисти, които безкористно желаеха да трансформират България, те скоро бяха омаскарени. В последна сметка българинът всеобщо престана да има вяра, че има публични фигури, които не преследват някакви свои си ползи и бе уверено, че всички политици приказват възвишени приказки, единствено с цел да излъжат гласоподавателите. Тази атмосфера беше съществена причина за неудачите на прехода. Но не единствената.
Поради доста особености на българското историческо развиване, за разлика от други страни в Източна Европа, у нас към 1989 година нямаше устойчиво болшинство от жители, които да преглеждат одеве рухналия комунистически режим като незаконна идиотщина, наложена от вероломно нахлулата в България Червена войска и да осмислят прехода на първо място като равноправност от Москва.
Въпреки тези извънредно неподходящи дадености, първото и второто потомство от европеизатри, съумяха да преодолеят тежката опозиция и официално да завоюват „ Битката за България ”. Прие се от малко малко демократична конституция с разделяне на управляващите. Извършени бяха реставрация и приватизация, страната стана член на НАТО и Европейски Съюз.
Но токсичността подбудена от разрушаването на обичайните полезности, неналичието на надълбоко вкоренена полисна нравственос, както и на надълбоко прочувствена идентификация във Западния свят породиха задкулисие, олигархия и някаква латентна геополитическа несигурност. " Ама то при „ социализма не било толкоз неприятно, но нашето отношение към Русия било друго от това на поляците и по този начин нататък ”.
Десетилетието на ГЕРБ
Малко след края на прехода ознаменуван с приемането на България в Европейски Съюз и НАТО като съществена политическа мощ се утвърди Политическа партия „ Граждани за европейско развиване на България ” (ГЕРБ), която господства в продължение на десетилетие. Тази партия въплъщаваше цялата токсична двоякост на обществото. Тя можеше да приказва за комунистическите закононарушения и в същото време да стартира сътрудници на Държавна сигурност. Можеше да приказва за евроатлантизъм, само че в същото време да финансира съветски стратегически планове като „ Турски поток ” и т.н.
ГЕРБ беше в положение да влиза във всевъзможни съюзи – с демократи и с националисти. Можеше да трансформира свои люти критици във правилни глашатаи. Но би било извънредно незаслужено да привиждаме в ГЕРБ (и в ДПС) единствен притежател на токсичността. ГЕРБ бяха артикул, а не генератор на задкулисието, на двузначността, лавирането и балансирането, на лицемерието. Те просто бяха майсторите на двойната игра или по-точно се трансфораха в прелъстителен център, който да сплоти майсторите на двойната игра. Проблемът обаче беше в това, че когато през 2020 година избухна „ анти-ГЕРБ революцията ”, обществото не беше преодоляло другите си съществени разделения. То не беше анатемосало комунистическия режим и не беше готово да заплати всяка цена, с цел да се изтръгне от хватката на Кремъл. Напротив, Западният свят изпадаше във забележима рецесия, а агресивното държание на Путинова Русия печелеше симпатизанти. Преди българското общество да е усвоило главните характерности на Западния свят и преди да е почнало да се разпознава с него, изглеждаше, че се появява опция на „ цивилизационния избор ”. Така се стигна до едно тежко разделяне на демократичната общественост. По време на втората война в Ирак и по време на " Арабската пролет ” доста западни наблюдаващи имаха вяра, че е задоволително да бъдат съборени властническите режими в Близкия изток, с цел да възцари демокрацията. Оказа се, че на доста места „ демократизацията ” докара до избуяване е на крайни религиозни режими. Добре с да се замислим дали в отровената българска среда разрушаването на лицемерно прозападния ГЕРБ няма да отприщи доста по-разрушителни сили?
След офертата направена от Бойко Борисов за съвещания, за образуване на „ евроатлантическо болшинство ” Продължаваме промяната на Демократична България се умълчаха,
тъй като се оказаха пред тежка алтернатива.
Дали да отхвърлят офертата, от боязън, че всяка колаборация с ГЕРБ ще се окаже самоубийствена за тях. Или да слагат на масата дълъг лист от претенции, с вярата, че или ще заловен Борисов в блъф, или ще прокарат част от своите претенции, това ще има дълготраен позитивен резултат и ще бъде оценено от обществото. Първият вид към този миг наподобява доста по-вероятен. Но доста хора ще видят в отхвърли слагане на партийните ползи над националните. Защото образуването на някакво държавно управление подкрепено от ГЕРБ и Движение за права и свободи, с третия мандат – приемно на „ Български напредък ” може да нанесе трайни вреди на страната.
Както се случва постоянно, събития отвън нашите граници могат да предопределят хода на нашата история. Евентуално тежко проваляне на Путинова Русия, което да докара до промяна на режима в Москва и възможното идване на власт на реформатори, които да търсят не борба със Западния свят, а акомодация в неговата външна страна, с оглед удържането на Китай, ще даде на България интервал на ред и мир, който може да бъде употребен за спокойна детоксикация. Ако обаче Путин извоюва някаква даже частична победа, или бъде сменен с още по-тоталитарен режим, разкъсването на българското общество ще продължи и никой няма да може да планува какво ще последва!
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ