Страхил Делийски: Трифонов е шоумен, да не търсим политическа логика
„ Николай Василев, специалисти, концесии, приватизации, космос! Холограмоподобен водач предлага ”програма”, наподобяваща ученическо есе на тематика ”Какъв ще стана, като порасна”. Работливите специалисти ще се употребяват с политическата поддръжка на една партия, за която са дали своят вот 1/10 от гласоподавателите. Вярно е, че след Борисов всичко може да наподобява свястно и задоволително, само че този сюжет като че ли е юридически в огромното междучасие. Но за отблъскване на номера става. Успех! “
Политологът Страхил Делийски разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ на БНР от кое място излизат „ холограмните “ облици на българските политици и кои са акцентите от миналата седмица.
„ Можем доста акценти да си изберем. Господин Трифонов е добър шоумен. Не бива да търсим политическа логичност в това, което се случва, тъй като господин Трифонов не е политик, а шоумен. Той е привикнал да не се регистрира, да не диалогизира, да чете от аутокю и да развеселява. Но и да провокира отвращение у публиката по отношение на неприятните политици, безобразното ръководство и така нататък, и той продължава да прави същото нещо в този момент, въпреки и с изменчив триумф. Сещам се за книгата „ Generation " П “ на Виктор Пелевин, която е написана в края на 90-те години на предишния век за прехода в някогашния Съветски съюз. Книгата приключва по какъв начин в по малкия екран няма същински политици. Те са холограми и един голям набор от IT експерти се грижат да изобразят единият – пръста на Елцин, другият – за носа му и така нататък Идеята е, че нас ни чакат времена, в които политиката ще бъде преживявана през малкия екран, както се и случи, само че за сметка на действителни политици има програмирани холограмни облици. Което апропо не трансформира смисъла на новата политика, тъй като това виждаме в офертата на Трифонов – няма политика. Вместо това има някакви специалисти, които ще менажират някакви неща – ще приватизират банки, ще продават непостроени автомагистрали. Сякаш този „ суверен “ е обединен и няма разнообразни обществени групи, които желаят разнообразни неща. И това се случи през един написан на аутокю авторефереат, пуснат в обществените мрежи. “
„ Политикът от плът и кръв ясно знае какви полезности пази и споделя, да речем: „ Зад мен стои междинната класа, която има потребност от съответни неща, аз пазя нейния интерес и в границите на демократичното надпревари отивам да слага техния интерес на дневен ред. А ние имаме някакви сякаш от кръв и плът хора, които не приказват на езика на другите обществени ползи, както и на езика на обществената политика като инструмент за отбрана на другите обществени групи. А приказват на някаква политическа Java (език в програмирането – бел.ред.), която си схващат единствено те, а ние виждаме някакви неразбираеми знаци, които най-после интерпретираме като – всички са едни и същи. Защото имаме едни пластмасови представители на политическите партии, холограми, които без разговор, спор, полемика се пробват да наложат някакви техни решения. Но изкуството на политиката е в компромисите и разговора, които липсват през днешния ден. А не една холограма да излезе и да ти каже – концесии, приватизации и няколко детски градини... Това в действителност звучи като антиутопия от края на предишния век. Затова не можем да живеем в общо политическо общество.
Според мен обяснението на протичащото се не е в задкулисието, а в това, че всеки човек се претърпява през моментите, когато е бил мощен. Много мъже остават в казармата на мисловно ниво, доста дами остават в моминския си интервал. Трифонов беше мощен в края на предишния век и като че ли е останал там, в тези времена. “
" Този вид популистки облици на мачо, на мощния мъж, който ни се кара от тв приемника, действат друго в другите културни контексти по света. Да, нашите са по-банкянски, по-учиндолски, само че смисълът от този вид облици и популистки структури е да форматират политическия спор по вертикалата – сред тези горе, които са аморални, крадливи и тези долу, които сме всички ние. Когато се форматира по този начин един спор, не остава място за никакви действителни политически конфликти, които да решат казуса на разграниченото общество, в което живеем. Но тези идентични холограмни облици на политиците са доста лесни за конструиране и менажиране, тъй като са конструирани въз основата на първосигнални етико-морални чувства, а не на живия политически живот ", приключва Делийски.
Политологът Страхил Делийски разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ на БНР от кое място излизат „ холограмните “ облици на българските политици и кои са акцентите от миналата седмица.
„ Можем доста акценти да си изберем. Господин Трифонов е добър шоумен. Не бива да търсим политическа логичност в това, което се случва, тъй като господин Трифонов не е политик, а шоумен. Той е привикнал да не се регистрира, да не диалогизира, да чете от аутокю и да развеселява. Но и да провокира отвращение у публиката по отношение на неприятните политици, безобразното ръководство и така нататък, и той продължава да прави същото нещо в този момент, въпреки и с изменчив триумф. Сещам се за книгата „ Generation " П “ на Виктор Пелевин, която е написана в края на 90-те години на предишния век за прехода в някогашния Съветски съюз. Книгата приключва по какъв начин в по малкия екран няма същински политици. Те са холограми и един голям набор от IT експерти се грижат да изобразят единият – пръста на Елцин, другият – за носа му и така нататък Идеята е, че нас ни чакат времена, в които политиката ще бъде преживявана през малкия екран, както се и случи, само че за сметка на действителни политици има програмирани холограмни облици. Което апропо не трансформира смисъла на новата политика, тъй като това виждаме в офертата на Трифонов – няма политика. Вместо това има някакви специалисти, които ще менажират някакви неща – ще приватизират банки, ще продават непостроени автомагистрали. Сякаш този „ суверен “ е обединен и няма разнообразни обществени групи, които желаят разнообразни неща. И това се случи през един написан на аутокю авторефереат, пуснат в обществените мрежи. “
„ Политикът от плът и кръв ясно знае какви полезности пази и споделя, да речем: „ Зад мен стои междинната класа, която има потребност от съответни неща, аз пазя нейния интерес и в границите на демократичното надпревари отивам да слага техния интерес на дневен ред. А ние имаме някакви сякаш от кръв и плът хора, които не приказват на езика на другите обществени ползи, както и на езика на обществената политика като инструмент за отбрана на другите обществени групи. А приказват на някаква политическа Java (език в програмирането – бел.ред.), която си схващат единствено те, а ние виждаме някакви неразбираеми знаци, които най-после интерпретираме като – всички са едни и същи. Защото имаме едни пластмасови представители на политическите партии, холограми, които без разговор, спор, полемика се пробват да наложат някакви техни решения. Но изкуството на политиката е в компромисите и разговора, които липсват през днешния ден. А не една холограма да излезе и да ти каже – концесии, приватизации и няколко детски градини... Това в действителност звучи като антиутопия от края на предишния век. Затова не можем да живеем в общо политическо общество.
Според мен обяснението на протичащото се не е в задкулисието, а в това, че всеки човек се претърпява през моментите, когато е бил мощен. Много мъже остават в казармата на мисловно ниво, доста дами остават в моминския си интервал. Трифонов беше мощен в края на предишния век и като че ли е останал там, в тези времена. “
" Този вид популистки облици на мачо, на мощния мъж, който ни се кара от тв приемника, действат друго в другите културни контексти по света. Да, нашите са по-банкянски, по-учиндолски, само че смисълът от този вид облици и популистки структури е да форматират политическия спор по вертикалата – сред тези горе, които са аморални, крадливи и тези долу, които сме всички ние. Когато се форматира по този начин един спор, не остава място за никакви действителни политически конфликти, които да решат казуса на разграниченото общество, в което живеем. Но тези идентични холограмни облици на политиците са доста лесни за конструиране и менажиране, тъй като са конструирани въз основата на първосигнални етико-морални чувства, а не на живия политически живот ", приключва Делийски.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ