Бащата на Сияна: Тази история ме прониза като стрела
Николай Попов продължава задачата си да оказва помощ на потърпевши деца. Този път бащата на трагично починалата в жестока злополука Сияна описа в прочувствена обява във фейсбук, че е направил подаяние за лекуването на Любомир Еленков – юноша, измъчен от тежка форма на церебрална парализа.
Бащата на Сияна с изключителни вести за дребния Марти и майка му
Историята на Любчо, както го назовават околните, е белязана от покруса: родителите му умират, откакто пийнал водач ги блъска на пешеходна пътека, а той се ражда прибързано и остава с увреждане.
" Тази история ме прониза като стрела "
" Макар че Любчо към този момент е юноша, отгледан с доста обич от баба си и дядо си, следствията от едно от най-тежките детски болести не престават да го лишават от опция да върви ", написа Попов.
Той показа, че решението му да помогне е било въодушевено от неговата щерка Сияна, която приживе постоянно съчувствала на " децата, които не могат да вървят ".
" Така си и отиде – просто добра. А и по този начин я възпитавахме ", написа още той.
Призив към обществото
Попов разгласява и платежното разпореждане за дарението си и разгласи, че ще оказва помощ и отсега нататък. „ Правя това обществено, тъй като считам, че положителното е заразно. Вече доста хора ме търсят, с цел да се включат в положителни дела “, изясни той.
В мненията към обявата ще бъде споделена и страницата на Любчо, където всеки искащ може да помогне. „ Ако всеки, който прочете, подари единствено 1 лев, можем да променим живота на това момче “, приключи Попов.
Ето по какъв начин звучи поста му:
" Много е мъчно да избера на кого тъкмо да оказа помощ със средства от застраховката на Сияна. Болните и страдащи деца са толкоз доста, че даже с безпределно доста пари няма по какъв начин да се помогне на всички. Опитвам се да оказа помощ на колкото се може повече хора.
Една история, безпределно тъжна, безусловно ме прониза като стрела:
„ Любомир Еленков страда от тежка церебрална парализа. Пиян водач опустошава майка му и татко му на пешеходна пътека и той се ражда 40 дни преди термина. Лекарите съумяват да спасят единствено бебето, само че то е обречено да живее с една от най-тежките форми на детска церебрална парализа.
За Любчо с доста обич се грижат баба му Саня Христова и дядо му Влади. Той е смисълът на техния живот. Казват, че майка му Невена им го е подарила, с цел да има защо да живеят. Любчо порасна пред очите ни – постоянно ухилен, макар болката, ученолюбив, грижлив, добър човек. “
Макар че Любчо към този момент е юноша, отгледан с доста обич от баба си и дядо си, следствията от едно от най-тежките вродени детски болести не престават да го лишават от естествен живот и опция да върви.
Сияна страдаше доста за децата, " които не могат да вървят " – по този начин споделяше тя. Натъжаваше се, когато видеше тяхното страдалчество, и се опитваше да ги обгрижи и да им помогне – да ги зарадва с подарък или добра дума. Така си и отиде – просто добра. А и по този начин я възпитавахме с майка ѝ.
Когато прочетох историята на Любчо, не се и замислих – изпратих средства за неговото лекуване. Ще оказвам помощ и отсега нататък.
Както дадох обещание, обявявам платежното разпореждане.
Правя това обществено, тъй като считам, че положителното е заразно. И в действителност е! Вече ме търсят доста хора, които също желаят да оказват помощ на положителни дела.
В мненията ще обявявам страницата на Любчо.
Ако имате опция – помогнете му и вие.
Споделете тази обява, с цел да доближи до повече положителни хора.
Някои мои изявления доближават над 5млн. четения. Представете си единствено, в случай че всеки прочел подари 1лв……
Благодаря ви! "
