Бащата на Сияна: Губим животи заради 2 см асфалт
Николай Попов, бащата на трагично починалата в края на март 13-годишна ученичка Сияна, написа отворено писмо до българските строители, проектанти, компании и всички, които построяват пътищата на България.
Позицията му идва няколко часа, откакто Агенция " Пътна инфраструктура " се самосезира след сигнал на жители и неправителствени организации, посочили положението на относително нов и ремонтиран път в Северозападна България, чиито асфалт се рони с голи ръце и е едвам 2,5 см.
Става дума за настилката на път III-1304 сред гр. Бяла Слатина и с. Търнак (област Враца).
Пътни специалисти посещават мястото и демонстрират с видео, че асфалтът няма даже 3 см. Той безусловно се отлепя като кора от земята.
Трасето Търнак-Бяла Слатина е обновявано главно през 2020 и 2022 година По думите на експертите пътят не трябва да наподобява в сходен тип, в случай че е ремонтиран качествено.
Ето и отвореното писмо на Николай Попов:
Аз съм един татко. Един от тези, които към този момент не могат да прегърнат детето си.
Загубих щерка си. На път.
Път, който някой от вас е ремонтирал. Път, който е в трагично положение. Само за последните три години на този сектор са починали 51 души повече спрямо времето преди оттова да бъде пренасочен трафикът от трасето “Ботевград – Мездра ”.
Не ви упреквам.
Виновни сме всички — с мълчанието си, с примирението си, с отхвърли да пожелаваме. Но през днешния ден се обръщам към вас не с обвиняване, а с молба. Като татко към татковци. Като родител към родители.
Пътищата, които ремонтирате и строите, не са просто ленти от асфалт. По тях се движат и вашите деца. Вашите съпруги. Родителите ви. Близките ви.
Утре в колата може да бъде някой от тях. Знам, че живеем в свят, в който всичко има цена. Но има и стойност. Животът има стойност. И тя не се мери в сантиметри асфалт или в икономии от материали.
Чашата преля.
Не можем повече да умираме върху некачествени поправки. Не можем повече да се помиряваме с два сантиметра асфалт, положени за изложба, а не за сигурност. Парите за асфалт са за асфалт — не за разкош, парцели и лимузини.
Работете. Печелете. Това е вашето право. Но оставете след себе си пътища, които да пазят живот, а не да го лишават.
Пътища, с които да се гордеете. Истински, качествени, сигурни. Ние, хората, ще ви подкрепим. Ще ви благодарим. Ще ви уважим. Защото животът е скъп. А никоя облага не коства колкото едно детско сърце, което към този момент не бие.
С почитание и болежка,
Един баща
Позицията му идва няколко часа, откакто Агенция " Пътна инфраструктура " се самосезира след сигнал на жители и неправителствени организации, посочили положението на относително нов и ремонтиран път в Северозападна България, чиито асфалт се рони с голи ръце и е едвам 2,5 см.
Става дума за настилката на път III-1304 сред гр. Бяла Слатина и с. Търнак (област Враца).
Пътни специалисти посещават мястото и демонстрират с видео, че асфалтът няма даже 3 см. Той безусловно се отлепя като кора от земята.
Трасето Търнак-Бяла Слатина е обновявано главно през 2020 и 2022 година По думите на експертите пътят не трябва да наподобява в сходен тип, в случай че е ремонтиран качествено.
Ето и отвореното писмо на Николай Попов:
Аз съм един татко. Един от тези, които към този момент не могат да прегърнат детето си.
Загубих щерка си. На път.
Път, който някой от вас е ремонтирал. Път, който е в трагично положение. Само за последните три години на този сектор са починали 51 души повече спрямо времето преди оттова да бъде пренасочен трафикът от трасето “Ботевград – Мездра ”.
Не ви упреквам.
Виновни сме всички — с мълчанието си, с примирението си, с отхвърли да пожелаваме. Но през днешния ден се обръщам към вас не с обвиняване, а с молба. Като татко към татковци. Като родител към родители.
Пътищата, които ремонтирате и строите, не са просто ленти от асфалт. По тях се движат и вашите деца. Вашите съпруги. Родителите ви. Близките ви.
Утре в колата може да бъде някой от тях. Знам, че живеем в свят, в който всичко има цена. Но има и стойност. Животът има стойност. И тя не се мери в сантиметри асфалт или в икономии от материали.
Чашата преля.
Не можем повече да умираме върху некачествени поправки. Не можем повече да се помиряваме с два сантиметра асфалт, положени за изложба, а не за сигурност. Парите за асфалт са за асфалт — не за разкош, парцели и лимузини.
Работете. Печелете. Това е вашето право. Но оставете след себе си пътища, които да пазят живот, а не да го лишават.
Пътища, с които да се гордеете. Истински, качествени, сигурни. Ние, хората, ще ви подкрепим. Ще ви благодарим. Ще ви уважим. Защото животът е скъп. А никоя облага не коства колкото едно детско сърце, което към този момент не бие.
С почитание и болежка,
Един баща
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ