СЪБИТИЯТА НА 2025
Николай Попов, татко на Сияна: " 50 лв. ли няма нашата страна да постави един знак? "
Цената на бездействието. На онази безнаказаност, която опустошава смисъла.
Николай Попов, татко на Сияна: " Убиха детето ми по най-безобразния метод ".
Шофьор на камион с превишена скорост се удря в насрещно движеща се кола. Загива 12-годишната Сияна. Пътната настилка е неравна и износена. От дълго време. Има сигнали за рисковия сектор. Много са. Умирали са хора. Мерки не са взети.
" Нищо не вършат, просто нищо не вършат ".
" Едно българско дете, следващото... "
Мъка и яд по площадите. Когато болката стигне до теб. Гражданите против страната, която след гибелта на Сияна преасфалтира пътя и сложи знак. Но не преди този момент.
ИНЦИДЕНТЪТ С ИВАН
Родителите могат да предотвратяват такива неща. Това чуха майката и бащата на 8-годишния. Иван, който почина пред очите на майка си. Безсилна до момента в който детето ѝ пада в бездната.
Мария Данева, майка на Иван: " Всеки, който го познаваше, може да удостовери какво дете e било ".
Мирослав Данев, татко на Иван: " Страхотен. Никога никой да не изпитва такава болежка, каквато изпитваме ние ".
Пропуск в нормативната уредба - по този начин страната се опита да изясни за какво нито една институция не управлява безвредни ли са атракционите. Веднага след случая катарамите, придържали детето, били изхвърлени в морето. Управителят на компанията не е измежду упрекнатите. Държавата даде обещание законови промени до края на лятото. Още не са факт.
Гняв и тъга. Мария и Мирослав изгубиха единственото си дете.
КЪЩИ НА УЖАСИТЕ
" Ще се оплачеш, но пердах ".
" Бях до последно робиня ".
" Има трима ръководещи, и тримата ме биха ".
Упоявани, неглижирани, заключвани, пребивани. Възрастни хора, настанени в частни домове. Които не могат да се оплачат и няма къде да отидат. Държавата се " втурна " на инспекции. И " сюрпризирана " откри, че десетки домове работят без лиценз от десетилетия. Без последици. Къде отиват възрастните, когато няма кой да се грижи за тях? Въпрос, който институциите не си задаваха.
Валентин Желев, обвинен: " Хора с деменция не се взимат показания в съда, запомнете го.
- Вие на това ли разчитахте, че са заболели и не може да им се има вяра в съда? "
Гневът не изведе хората по площадите. Нямаше всеобщи митинги, претенции за смяна. На екрана властта се възмущаваше,...от себе си. Даде обещания, в бъдещо време. Какво се случва в този момент зад затворените порти си остана проблем на тези, на които им е мъчно да се оплачат. И на околните им.
ПРОТЕСТИ ЗА ЖИВОТНИТЕ
Насилие. Нечовешко. Трудно за гледане. Алчно. Стотици грубо умъртвени животни, снимани на видео. Двама души, които две години печелят пари като предизвикват болежка и гибел. Обществото реагира остро.
" Просто не мога да си го обясня, по какъв начин може да има такава свирепост ".
" Настояваме за правдивост и желаеме оптималната присъда ".
За да потуши напрежението, страната усили наказванията. Това не даде резултат -. Нямало късмет да оцелее. Кучето Мая на 14 години.
" Познаваше ни всички, това й е къщичката. Наистина, ужасно куче ".
Протестите избухнаха още веднъж. Какво ще направи страната, с цел да има работеща зоополиция - минали са 10 години от основаването й. Какъв път би трябвало да измине едно общество, с цел да бъде непримиримо към всяка форма на принуждение без значение кой е жертвата.
Цената на бездействието. На онази безнаказаност, която опустошава смисъла.
Николай Попов, татко на Сияна: " Убиха детето ми по най-безобразния метод ".
Шофьор на камион с превишена скорост се удря в насрещно движеща се кола. Загива 12-годишната Сияна. Пътната настилка е неравна и износена. От дълго време. Има сигнали за рисковия сектор. Много са. Умирали са хора. Мерки не са взети.
" Нищо не вършат, просто нищо не вършат ".
" Едно българско дете, следващото... "
Мъка и яд по площадите. Когато болката стигне до теб. Гражданите против страната, която след гибелта на Сияна преасфалтира пътя и сложи знак. Но не преди този момент.
ИНЦИДЕНТЪТ С ИВАН
Родителите могат да предотвратяват такива неща. Това чуха майката и бащата на 8-годишния. Иван, който почина пред очите на майка си. Безсилна до момента в който детето ѝ пада в бездната.
Мария Данева, майка на Иван: " Всеки, който го познаваше, може да удостовери какво дете e било ".
Мирослав Данев, татко на Иван: " Страхотен. Никога никой да не изпитва такава болежка, каквато изпитваме ние ".
Пропуск в нормативната уредба - по този начин страната се опита да изясни за какво нито една институция не управлява безвредни ли са атракционите. Веднага след случая катарамите, придържали детето, били изхвърлени в морето. Управителят на компанията не е измежду упрекнатите. Държавата даде обещание законови промени до края на лятото. Още не са факт.
Гняв и тъга. Мария и Мирослав изгубиха единственото си дете.
КЪЩИ НА УЖАСИТЕ
" Ще се оплачеш, но пердах ".
" Бях до последно робиня ".
" Има трима ръководещи, и тримата ме биха ".
Упоявани, неглижирани, заключвани, пребивани. Възрастни хора, настанени в частни домове. Които не могат да се оплачат и няма къде да отидат. Държавата се " втурна " на инспекции. И " сюрпризирана " откри, че десетки домове работят без лиценз от десетилетия. Без последици. Къде отиват възрастните, когато няма кой да се грижи за тях? Въпрос, който институциите не си задаваха.
Валентин Желев, обвинен: " Хора с деменция не се взимат показания в съда, запомнете го.
- Вие на това ли разчитахте, че са заболели и не може да им се има вяра в съда? "
Гневът не изведе хората по площадите. Нямаше всеобщи митинги, претенции за смяна. На екрана властта се възмущаваше,...от себе си. Даде обещания, в бъдещо време. Какво се случва в този момент зад затворените порти си остана проблем на тези, на които им е мъчно да се оплачат. И на околните им.
ПРОТЕСТИ ЗА ЖИВОТНИТЕ
Насилие. Нечовешко. Трудно за гледане. Алчно. Стотици грубо умъртвени животни, снимани на видео. Двама души, които две години печелят пари като предизвикват болежка и гибел. Обществото реагира остро.
" Просто не мога да си го обясня, по какъв начин може да има такава свирепост ".
" Настояваме за правдивост и желаеме оптималната присъда ".
За да потуши напрежението, страната усили наказванията. Това не даде резултат -. Нямало късмет да оцелее. Кучето Мая на 14 години.
" Познаваше ни всички, това й е къщичката. Наистина, ужасно куче ".
Протестите избухнаха още веднъж. Какво ще направи страната, с цел да има работеща зоополиция - минали са 10 години от основаването й. Какъв път би трябвало да измине едно общество, с цел да бъде непримиримо към всяка форма на принуждение без значение кой е жертвата.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ