Николай Павлов, бивш директор на „Булгаргаз“: Правителството на “Промяната” разби газовия пазар у нас
Николай Павлов е роден на 9 февруари 1975 година в Димитровград. Магистър по финанси и интернационалните стопански връзки в УНСС. Има над 10-годишен опит в енергетиката на управителни и управнически позиции. Само за броени месеци „ Булгаргаз “ стартира да натрупа големи отговорности и загуби, след вкарването на газовите медиатори, на българската промишленост u беше отнето конкурентното преимущество, което „ Булгаргаз “ успяваше да u обезпечи до края на януари 2022 година, а точно по-ниски цени на газа, споделя Николай Павлов споделя пред „ Труд “, който управляваше сдружението, само че бе махнат от поста по времето на кабинета „ Петков “. „ Булгаргаз “ към този момент дължи близо 1,2 милиарда лева - към БЕХ, към МЕ и към банки, а тези задължения могат да бъдат върнати само посредством високи цени на газа, счита енергетикът.
- Успокоиха ли се газовите пазари в Европа поради топлата зима, господин Павлов, или занапред ще чакаме рецесия за газ и ценови цунамита?
След началото на войната в Украйна и наложените наказания от Европейския съюз на Русия цените на природния газ доближиха рекордни равнища. Както e известно, газохранилищата в Европа се пълнят от април доникъде на октомври. Тази година те бяха запълнени с доста безценен газ, който ще бъде придобит и продаден на индустриалните и битови консуматори през зимните месеци. В тази връзка не се чака сериозен спад на цените на природния газ през идващите месеци, макар че след октомври 2022 година цените на природния газ означиха намаляване вследствие на пониженото ползване - редица предприятия в Европа ограничиха потреблението, други затвориха за неопределен срок. Средната цена на природния газ, който „ Булгаргаз “ закупи през този интервал и го запази в „ Чирен “ е близо 250 лева за мегаватчас. Този газ би трябвало да бъде изваден от газохранилището най-късно доникъде на април 2023 година Отчитайки потреблението в България през зимните месеци, близо 1/3 от количествата, които ще бъдат доставени на дневна база на клиенти на „ Булгаргаз “, съставлява скъпия газ от „ Чирен “. Причината за този безценен газ в „ Чирен “, както и този продаден на клиентите след април е ясна на българския жител, а точно че този газ беше закупуван от медиатори на близо 30% по-висока цена. В резултат българската промишленост, купувайки на тази висока цена, калкулираше това нарастване в себестойността в своята продукция. Това докара до доста нарастване на цените на питателните артикули, на строителните материали, на продукцията от химическата, стъкларската и металургичната промишлености. Всъщност по този начин се стигна до невиждани от десетилетия равнища на инфлацията, а хората обедняха.
- Защо от Международната организация по енергетика предизвестяват за дефицит от 30 милиарда кубични метра природен газ до идващото лято?
Аз бих се доверил на разбора на Международната организация по енергетика, там работят експерти в тази област и наблюдават в елементи развиването на стопанската система и условията за енергоносителите. Няма по какъв начин да има стопанска система без сила. Политиците би трябвало да се вслушват в специалистите в тази област.
- Сега България разчита доста на контракта с Азербайджан за доставки на газ, само че още през август „ Труд News “ излезе със заглавие, че държавното управление на „ Промяната “ за малко е можело да ни оставят и без азерски газ. Какви бяха причините, за какво е бил този напън да се заведе дело против Баку?
Това беше неуместна обстановка, като страната щеше да си изпати и щяха да се заплащат колосални по мярка неустойки. През декември 2021 година бях привикан на диалог в Министерски съвет. Управляващите, без да са осведомени с изискванията по контракта за доставка, пренебрегвайки правните мнения на юридическите консултанти на БЕХ по британско право, упорстваха, че азерският снабдител е задължен да доставя всички количества газ на договорната цена и в Гърция. Беше им обяснено, че азерската компания има обвързване по контракта да доставя газ единствено на интерконектора IGB и на никое място другаде. Поради това, че IGB не беше построен, Булгаргаз не можеше да получава азерския газ, само че имаше обвързване по клаузата „ вземи или заплати “ да го заплаща и без да го е получило. В резултат на продължителни договаряния, с присъединяване на БЕХ и МЕ, азерите склониха да доставят малко над 1/3 от договорните количества на договорната ниска цена на различен газопровод в Гърция, а за останалите количества се отхвърлиха да претендират неустойки по клаузата „ вземи или заплати “. „ Булгаргаз “ пък от своя страна пое всички опасности да придвижва количествата през територията на Гърция до България. Така беше избавен контракта. Въпреки това, на срещата в Министерски съвет получихме устни инструкции, от една страна „ Булгаргаз “ да претендира неустойки от азерската страна през арбитражно дело, ако тя откаже да доставя всички количества на договорната цена на газопровода в Гърция, а от друга неустойки и пропуснати изгоди от компанията ICGB - изграждащата гръцката връзка, заради забавеното създаване на газопровода IGB. Шизофренно е „ Булгаргаз “, който е 100% благосъстоятелност на БЕХ, да завежда правосъдно дело към сдружение, в което БЕХ има 50% акционерно присъединяване, финансира близо 90% построяването на газовата връзка и което е подкрепяно от страната посредством издадена държавна гаранция в размер на 110 млн. евро. Тези устни инструкции, които след това не бяха доказани документално, аз ги приписвам на недоумение на това по какъв начин действа страната, на липса на управнически опит и неумение да се ръководят такива огромни компании и интернационалните контракти. Ако в оня миг „ Булгаргаз “ беше потеглило по напътствията на ръководещите, евентуално щеше да заплаща големи неустойки на азерската страна, рискувайки съществуването на контракта и газовата диверсификация за България. Държавата с огромна възможност щеше да остане без газ - което означаваше газова рецесия, а социално-икономическите и политическите последствия щяха да бъдат неизмерими. В обществото беше тиражирана измислената от премиера Петков и избран кръг самопровъзгласили се за енергийни специалисти гигантската неистина, че управлението на „ Булгаргаз “ и персонално аз сме спрели евтиния азерски газ за сметка на съветския. Тази безспорна неистина беше разобличена от самите тях, откакто през юни 2022 година ръководещите подписаха ново съглашение с азерския снабдител, с което доставките на азерския газ продължиха от 1 юли 2022 година по същото трасе, което ние бяхме договорили. След като ръководещите твърдяха непрестанно, че азерската страна е длъжна да доставя газа и на газопровода в Гърция, а освен на интерконектора IGB, за какво тогава при ръководството на Кирил Петков се подписа това съглашение? Нещо повече, с това съглашение българската страна освен, че не съумя да контракти нито 1 киловатчас газ повече от нас на договорната ниска цена, само че и „ Булгаргаз “ се е съгласило да получава останалите 2/3 от договорните количества на пазарната цена, която е доста по-висока от цената по контракта. Усреднената цена на всички азерски количества за юли, август и септември 2022 година е близо 4 пъти по-висока от истинската цена по контракта, а вследствие на това „ Булгаргаз “ и българският консуматор са надплатили близо $178 млн., или по $1,93 млн. дневно. Това са безспорните обстоятелства. Беше разобличена и другата неистина, изречена неведнъж от държавното управление на Кирил Петков, че интерконекторът с Гърция ще бъде пуснат в употреба на 1 юли 2022 година Не беше предпазен българския интерес, като държавното управление не си събра дължимите неустойки от близо 14 млн. евро от строителя за забавянето на строителството, което сигурно би понижило цената за преноса на тези количества и надлежно крайната цена на азерския газ с близо 1 лев на мегаватчас.
- Какво отприщи големите отговорности на „ Булгаргаз “ през 2022 година?
През последните години „ Булгаргаз “ организираше комерсиална политика, която позволяваше на компанията да продава газа на българския консуматор на по-ниска цена, спрямо настоящите цени на газа в Европа. Това осигуряваше конкурентно преимущество на българската промишленост, създаваше работни места, усилваше брутния вътрешен артикул на страната. Близо 60% от българската промишленост употребява природен газ в индустриалните процеси. Освен, че прехвърляше всички изгоди от договорите си към своите клиенти, сдружението реализираше облаги всяка година и изплащаше дивиденти към БЕХ, нямаше ликвидни усложнения. Към края на януари 2022 година „ Булгаргаз “ беше на облага от 6,2 млн. лева и без отговорности. От февруари 2022 година насам „ Булгаргаз “ стартира да натрупа големи отговорности и загуби. Вкарването на газовите медиатори разруши газовия пазар, а на българската промишленост u беше отнето конкурентното преимущество, което „ Булгаргаз “ успяваше да u обезпечи до края на януари 2022 година, а точно по-ниски цени на газа. Съответно индустриалните потребители и топлофикационни сдружения започнаха да натрупат задължения към „ Булгаргаз “. Помним кам месеци наред клиентите на „ Булгаргаз “ получаваха газ, без да е ясно на каква цена ще го заплащат, защото цените бяха утвърждавани от КЕВР с голямо забавяне - най-малко 10 дни след началото на месеца на доставка. Така промишлеността мъчно калкулираше себестойността на създаваната продукция, което наруши паричните u потоци и паричния поток на „ Булгаргаз “. През септември 2022 година служебното държавно управление беше насила да отпусне 800 млн. лева заем на „ Булгаргаз “, с цел да може да си заплаща газа. В оня миг сдружението не е било в положение да си заплаща доставките. Ето по този начин се стигна до задължения от близо 1,2 милиарда лева - към БЕХ, към МЕ и към банки и загуба от близо 30 млн към края на септември. За страдание тези задължения ще бъдат изплащани от промишлеността, т.е. от българските жители посредством цената на газа, или по-точно посредством голямата надценка по новите контракти с индустриалните клиенти.
- След преустановяване на връзките с „ Газпром Експорт “ в този момент България прави интензивни совалки към турската държавна компания „ Боташ “. Анкара ли става наш стратегически сътрудник вместо Москва за газови доставки?
Нека да бъдем правилни: нито „ Газпром Експорт “ е прекратявал контракта с „ Булгаргаз “, нито противоположното. „ Газпром Експорт “ спря доставките, защото „ Булгаргаз “ отхвърли да заплаща газа по оферти от съветския снабдител механизъм. Недоумение буди неналичието на дейности от държавното управление на Кирил Петков за отбрана на ползите на „ Булгаргаз “ и на българската страна след 27 април 2022 година След като ръководещите обществено твърдяха, че българската страна извършва своите договорни отговорности, а съветската - не, за какво не бяха подхванати правосъдни дейности против „ Газпром “ и не бяха потърсени неустойки по контракта? „ Булгаргаз “ и държавното управление трябваше да си потърсят правата навреме, защото прекъсването на доставките от „ Газпром “ и закупуването на газ от медиатори докара до доста нарастване на цената на газа в България, което се отрази мощно отрицателно на българската стопанска система, утежни качеството на живот на българския жител. Сега виждаме, че служебното държавно управление поставя старания да обезпечи доставки на природен газ от Турция. Важно е договорите за доставки, които ще бъдат подписани, да разрешат на „ Булгаргаз “ да бъде още веднъж конкурентен на пазара и да продава на клиентите си газ на допустимо най-ниската цена. Газ постоянно ще има, въпросът е на каква цена. Важно е и да не бъдат вкарани турски газови компании като следващите медиатори във веригата на доставките и то на дълготрайна база. Считам, че подобен сюжет няма да бъде позволен.
- Притискана и източвана ли е НЕК през лятото?
Имаше известия за това. От сметките на НЕК бяха изтеглени близо 480 млн. лева, а в допълнение НЕК пое нов лихвен заем от 700 млн. лева, с цел да изплати предварително безлихвен заем, забележете изтичащ след 18 месеца - в края на 2023 година Беше обществено оповестено, че тези пари ще бъдат употребявани за закупуване на жито. В последна сметка жито не беше закупено, а този 1.2 милиарда лева по този начин и не стана ясно къде отиде. Вероятно НЕК ще натрупа загуба от лихви от тази интервенция за близо 30 млн. лева за 18 месеца. Това не трябваше да се случва.
- Как е допустимо в тези турбулентни времена енергийната тактика на България с небосвод 2050 година да е към момента „ на трупчета “, да стои в план? И какъв брой настоящ е този документ сега?
Със сигурност Енергийната тактика на България би трябвало да бъде преразгледана и обновена. Вероятно тя не дава отговор на новите действителности и не кореспондира с Националния План за възобновяване и резистентност. Всички разбрахме по какъв начин държавното управление на Кирил Петков е поело ангажимент за понижаване с 40% на въглеродните излъчвания, което значи, че огромна част от ТЕЦ-овете, произвеждащи електрическа енергия от въглища, ще спрат да работят след броени месеци. Това би довело до редуциране на работни места, дефицит на електрическа енергия и надлежно импорт на безценен ток. Също по този начин се разбра, че в Плана е заложено Електроенергийният систематичен оператор и „ Булгартрансгаз “ да бъдат извадени от структурата на БЕХ. Това е мощно тревожно, защото двете държавни сдружения имат сериозна инфраструктура в електроенергийния и газовия бранш, която директно визира националната сигурност на България. Държавният БЕХ и неговите сдружения са в забранителния лист за приватизация. Каква е повода да бъдат извадени тези две сдружения от структурата на държавния холдинг, някой би трябвало да даде пояснения. Всъщност за каква енергийна тактика приказваме без „ Мини Марица-изток “, без въглищни електроцентрали и с неразбираемо бъдеще за ЕСО и „ Булгартрансгаз “? Служебното държавно управление и идващото постоянно държавно управление би трябвало да положат големи старания, с цел да поправят тези неточности. България би трябвало да резервира своята роля на енергиен фактор в района, какъвто е била десетилетия наред. Защото без енергетика няма индустрия, няма стопанска система, която да обезпечава положителното бъдеще на българските жители.
- Успокоиха ли се газовите пазари в Европа поради топлата зима, господин Павлов, или занапред ще чакаме рецесия за газ и ценови цунамита?
След началото на войната в Украйна и наложените наказания от Европейския съюз на Русия цените на природния газ доближиха рекордни равнища. Както e известно, газохранилищата в Европа се пълнят от април доникъде на октомври. Тази година те бяха запълнени с доста безценен газ, който ще бъде придобит и продаден на индустриалните и битови консуматори през зимните месеци. В тази връзка не се чака сериозен спад на цените на природния газ през идващите месеци, макар че след октомври 2022 година цените на природния газ означиха намаляване вследствие на пониженото ползване - редица предприятия в Европа ограничиха потреблението, други затвориха за неопределен срок. Средната цена на природния газ, който „ Булгаргаз “ закупи през този интервал и го запази в „ Чирен “ е близо 250 лева за мегаватчас. Този газ би трябвало да бъде изваден от газохранилището най-късно доникъде на април 2023 година Отчитайки потреблението в България през зимните месеци, близо 1/3 от количествата, които ще бъдат доставени на дневна база на клиенти на „ Булгаргаз “, съставлява скъпия газ от „ Чирен “. Причината за този безценен газ в „ Чирен “, както и този продаден на клиентите след април е ясна на българския жител, а точно че този газ беше закупуван от медиатори на близо 30% по-висока цена. В резултат българската промишленост, купувайки на тази висока цена, калкулираше това нарастване в себестойността в своята продукция. Това докара до доста нарастване на цените на питателните артикули, на строителните материали, на продукцията от химическата, стъкларската и металургичната промишлености. Всъщност по този начин се стигна до невиждани от десетилетия равнища на инфлацията, а хората обедняха.
- Защо от Международната организация по енергетика предизвестяват за дефицит от 30 милиарда кубични метра природен газ до идващото лято?
Аз бих се доверил на разбора на Международната организация по енергетика, там работят експерти в тази област и наблюдават в елементи развиването на стопанската система и условията за енергоносителите. Няма по какъв начин да има стопанска система без сила. Политиците би трябвало да се вслушват в специалистите в тази област.
- Сега България разчита доста на контракта с Азербайджан за доставки на газ, само че още през август „ Труд News “ излезе със заглавие, че държавното управление на „ Промяната “ за малко е можело да ни оставят и без азерски газ. Какви бяха причините, за какво е бил този напън да се заведе дело против Баку?
Това беше неуместна обстановка, като страната щеше да си изпати и щяха да се заплащат колосални по мярка неустойки. През декември 2021 година бях привикан на диалог в Министерски съвет. Управляващите, без да са осведомени с изискванията по контракта за доставка, пренебрегвайки правните мнения на юридическите консултанти на БЕХ по британско право, упорстваха, че азерският снабдител е задължен да доставя всички количества газ на договорната цена и в Гърция. Беше им обяснено, че азерската компания има обвързване по контракта да доставя газ единствено на интерконектора IGB и на никое място другаде. Поради това, че IGB не беше построен, Булгаргаз не можеше да получава азерския газ, само че имаше обвързване по клаузата „ вземи или заплати “ да го заплаща и без да го е получило. В резултат на продължителни договаряния, с присъединяване на БЕХ и МЕ, азерите склониха да доставят малко над 1/3 от договорните количества на договорната ниска цена на различен газопровод в Гърция, а за останалите количества се отхвърлиха да претендират неустойки по клаузата „ вземи или заплати “. „ Булгаргаз “ пък от своя страна пое всички опасности да придвижва количествата през територията на Гърция до България. Така беше избавен контракта. Въпреки това, на срещата в Министерски съвет получихме устни инструкции, от една страна „ Булгаргаз “ да претендира неустойки от азерската страна през арбитражно дело, ако тя откаже да доставя всички количества на договорната цена на газопровода в Гърция, а от друга неустойки и пропуснати изгоди от компанията ICGB - изграждащата гръцката връзка, заради забавеното създаване на газопровода IGB. Шизофренно е „ Булгаргаз “, който е 100% благосъстоятелност на БЕХ, да завежда правосъдно дело към сдружение, в което БЕХ има 50% акционерно присъединяване, финансира близо 90% построяването на газовата връзка и което е подкрепяно от страната посредством издадена държавна гаранция в размер на 110 млн. евро. Тези устни инструкции, които след това не бяха доказани документално, аз ги приписвам на недоумение на това по какъв начин действа страната, на липса на управнически опит и неумение да се ръководят такива огромни компании и интернационалните контракти. Ако в оня миг „ Булгаргаз “ беше потеглило по напътствията на ръководещите, евентуално щеше да заплаща големи неустойки на азерската страна, рискувайки съществуването на контракта и газовата диверсификация за България. Държавата с огромна възможност щеше да остане без газ - което означаваше газова рецесия, а социално-икономическите и политическите последствия щяха да бъдат неизмерими. В обществото беше тиражирана измислената от премиера Петков и избран кръг самопровъзгласили се за енергийни специалисти гигантската неистина, че управлението на „ Булгаргаз “ и персонално аз сме спрели евтиния азерски газ за сметка на съветския. Тази безспорна неистина беше разобличена от самите тях, откакто през юни 2022 година ръководещите подписаха ново съглашение с азерския снабдител, с което доставките на азерския газ продължиха от 1 юли 2022 година по същото трасе, което ние бяхме договорили. След като ръководещите твърдяха непрестанно, че азерската страна е длъжна да доставя газа и на газопровода в Гърция, а освен на интерконектора IGB, за какво тогава при ръководството на Кирил Петков се подписа това съглашение? Нещо повече, с това съглашение българската страна освен, че не съумя да контракти нито 1 киловатчас газ повече от нас на договорната ниска цена, само че и „ Булгаргаз “ се е съгласило да получава останалите 2/3 от договорните количества на пазарната цена, която е доста по-висока от цената по контракта. Усреднената цена на всички азерски количества за юли, август и септември 2022 година е близо 4 пъти по-висока от истинската цена по контракта, а вследствие на това „ Булгаргаз “ и българският консуматор са надплатили близо $178 млн., или по $1,93 млн. дневно. Това са безспорните обстоятелства. Беше разобличена и другата неистина, изречена неведнъж от държавното управление на Кирил Петков, че интерконекторът с Гърция ще бъде пуснат в употреба на 1 юли 2022 година Не беше предпазен българския интерес, като държавното управление не си събра дължимите неустойки от близо 14 млн. евро от строителя за забавянето на строителството, което сигурно би понижило цената за преноса на тези количества и надлежно крайната цена на азерския газ с близо 1 лев на мегаватчас.
- Какво отприщи големите отговорности на „ Булгаргаз “ през 2022 година?
През последните години „ Булгаргаз “ организираше комерсиална политика, която позволяваше на компанията да продава газа на българския консуматор на по-ниска цена, спрямо настоящите цени на газа в Европа. Това осигуряваше конкурентно преимущество на българската промишленост, създаваше работни места, усилваше брутния вътрешен артикул на страната. Близо 60% от българската промишленост употребява природен газ в индустриалните процеси. Освен, че прехвърляше всички изгоди от договорите си към своите клиенти, сдружението реализираше облаги всяка година и изплащаше дивиденти към БЕХ, нямаше ликвидни усложнения. Към края на януари 2022 година „ Булгаргаз “ беше на облага от 6,2 млн. лева и без отговорности. От февруари 2022 година насам „ Булгаргаз “ стартира да натрупа големи отговорности и загуби. Вкарването на газовите медиатори разруши газовия пазар, а на българската промишленост u беше отнето конкурентното преимущество, което „ Булгаргаз “ успяваше да u обезпечи до края на януари 2022 година, а точно по-ниски цени на газа. Съответно индустриалните потребители и топлофикационни сдружения започнаха да натрупат задължения към „ Булгаргаз “. Помним кам месеци наред клиентите на „ Булгаргаз “ получаваха газ, без да е ясно на каква цена ще го заплащат, защото цените бяха утвърждавани от КЕВР с голямо забавяне - най-малко 10 дни след началото на месеца на доставка. Така промишлеността мъчно калкулираше себестойността на създаваната продукция, което наруши паричните u потоци и паричния поток на „ Булгаргаз “. През септември 2022 година служебното държавно управление беше насила да отпусне 800 млн. лева заем на „ Булгаргаз “, с цел да може да си заплаща газа. В оня миг сдружението не е било в положение да си заплаща доставките. Ето по този начин се стигна до задължения от близо 1,2 милиарда лева - към БЕХ, към МЕ и към банки и загуба от близо 30 млн към края на септември. За страдание тези задължения ще бъдат изплащани от промишлеността, т.е. от българските жители посредством цената на газа, или по-точно посредством голямата надценка по новите контракти с индустриалните клиенти.
- След преустановяване на връзките с „ Газпром Експорт “ в този момент България прави интензивни совалки към турската държавна компания „ Боташ “. Анкара ли става наш стратегически сътрудник вместо Москва за газови доставки?
Нека да бъдем правилни: нито „ Газпром Експорт “ е прекратявал контракта с „ Булгаргаз “, нито противоположното. „ Газпром Експорт “ спря доставките, защото „ Булгаргаз “ отхвърли да заплаща газа по оферти от съветския снабдител механизъм. Недоумение буди неналичието на дейности от държавното управление на Кирил Петков за отбрана на ползите на „ Булгаргаз “ и на българската страна след 27 април 2022 година След като ръководещите обществено твърдяха, че българската страна извършва своите договорни отговорности, а съветската - не, за какво не бяха подхванати правосъдни дейности против „ Газпром “ и не бяха потърсени неустойки по контракта? „ Булгаргаз “ и държавното управление трябваше да си потърсят правата навреме, защото прекъсването на доставките от „ Газпром “ и закупуването на газ от медиатори докара до доста нарастване на цената на газа в България, което се отрази мощно отрицателно на българската стопанска система, утежни качеството на живот на българския жител. Сега виждаме, че служебното държавно управление поставя старания да обезпечи доставки на природен газ от Турция. Важно е договорите за доставки, които ще бъдат подписани, да разрешат на „ Булгаргаз “ да бъде още веднъж конкурентен на пазара и да продава на клиентите си газ на допустимо най-ниската цена. Газ постоянно ще има, въпросът е на каква цена. Важно е и да не бъдат вкарани турски газови компании като следващите медиатори във веригата на доставките и то на дълготрайна база. Считам, че подобен сюжет няма да бъде позволен.
- Притискана и източвана ли е НЕК през лятото?
Имаше известия за това. От сметките на НЕК бяха изтеглени близо 480 млн. лева, а в допълнение НЕК пое нов лихвен заем от 700 млн. лева, с цел да изплати предварително безлихвен заем, забележете изтичащ след 18 месеца - в края на 2023 година Беше обществено оповестено, че тези пари ще бъдат употребявани за закупуване на жито. В последна сметка жито не беше закупено, а този 1.2 милиарда лева по този начин и не стана ясно къде отиде. Вероятно НЕК ще натрупа загуба от лихви от тази интервенция за близо 30 млн. лева за 18 месеца. Това не трябваше да се случва.
- Как е допустимо в тези турбулентни времена енергийната тактика на България с небосвод 2050 година да е към момента „ на трупчета “, да стои в план? И какъв брой настоящ е този документ сега?
Със сигурност Енергийната тактика на България би трябвало да бъде преразгледана и обновена. Вероятно тя не дава отговор на новите действителности и не кореспондира с Националния План за възобновяване и резистентност. Всички разбрахме по какъв начин държавното управление на Кирил Петков е поело ангажимент за понижаване с 40% на въглеродните излъчвания, което значи, че огромна част от ТЕЦ-овете, произвеждащи електрическа енергия от въглища, ще спрат да работят след броени месеци. Това би довело до редуциране на работни места, дефицит на електрическа енергия и надлежно импорт на безценен ток. Също по този начин се разбра, че в Плана е заложено Електроенергийният систематичен оператор и „ Булгартрансгаз “ да бъдат извадени от структурата на БЕХ. Това е мощно тревожно, защото двете държавни сдружения имат сериозна инфраструктура в електроенергийния и газовия бранш, която директно визира националната сигурност на България. Държавният БЕХ и неговите сдружения са в забранителния лист за приватизация. Каква е повода да бъдат извадени тези две сдружения от структурата на държавния холдинг, някой би трябвало да даде пояснения. Всъщност за каква енергийна тактика приказваме без „ Мини Марица-изток “, без въглищни електроцентрали и с неразбираемо бъдеще за ЕСО и „ Булгартрансгаз “? Служебното държавно управление и идващото постоянно държавно управление би трябвало да положат големи старания, с цел да поправят тези неточности. България би трябвало да резервира своята роля на енергиен фактор в района, какъвто е била десетилетия наред. Защото без енергетика няма индустрия, няма стопанска система, която да обезпечава положителното бъдеще на българските жители.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ