Николай Младенов с предупреждение за плана за Газа
Николай Младенов, висш представител на Съвета на мир за Газа, даде първото си изявление за българска медия, откогато е на поста. За провокациите, които слага Близкия изток и по какъв начин да бъдат реализиран проектът за Газа - с него в Брюксел разговаряха от Българска национална телевизия.
- Господин Младенов, не е загадка, че измежду страните от Европейския съюз, даже измежду Европейските институции има доста различия във връзка с поддръжката за Съвета за мир на Доналд Тръмп. В същото време Европа желае да взе участие във възобновяване на Газа. Европа е най-големият донор за палестинците. Какво тъкмо казахте на европейските външни министри и какво тъкмо очаквате от Европейския съюз?
Николай Младенов, висш представител на Съвета на мир за Газа:Благодаря ви. Аз мисля, че срещата мина доста добре през днешния ден. Имахме доста прям диалог за провокациите, пред които сме изправени в обстановката в Газа. На първо място бих споделил, че няма доста време проектът да бъде осъществен. Защото прекомерно дългото отсрочване на дейностите освен ще затрудни реализацията на проекта, само че усилва рисковете. В Израел предстоят избори към края на годината. Ежедневно има обстановки, които слагат под подозрение примирието. И в последна сметка хората в Газа живеят в едни ужасяващи условия. Имат потребност освен от филантропична помощ, а и от вяра за бъдеще. Разговорът в това отношение беше извънредно градивен. Разбира се, разнообразни европейски страни имат друго отношение към борда за мир, дали би трябвало да вземат участие в него или не. В последна сметка няма потребност от единна позиция на Европейския съюз по тези въпроси, всяка страна взема решение независимо. И аз постоянно съм считал, че тази самодейност на Съединени американски щати в обща линия съставлява един лидерски конгрес на страни, които работят със Съединените щати по мирни начинания, които Америка реализира и промотира. Днес това е обстановката в Газа и нашата работа е напълно в границите на това, което е обещано като мандат от Съвета за сигурност във връзка с Газа да бъде изпълнено. Така че има доста място за съдействие с Европейския съюз, с европейските институции. Европа има своята роля в решаването на израелско-палестинския спор и съответно в подпомагането на палестинските институции. Трябва да намерим механизмите, по които то да се случи. Мисля, че днешният диалог беше основна крачка в вярната посока.
- Най-важното изискване въпреки всичко, с цел да стартира реализирането на вашия проект и възобновяване на Газа, е разоръжаването на Хамас. Очаквате ли това да се случи и с кого тъкмо преговаряте от групировката?
- Три са изискванията, с цел да може Газа освен да бъде възобновена, тъй като не е вярно да споделяме възобновяване. Ситуацията там и преди войната беше извънредно тежка. По-скоро създаване отначало на Газа. Първото изискване, несъмнено, това е прогрес в диалозите за слагането на всички оръжия в Газа под контрола на гражданската палестинска краткотрайна власт, която се изисква от Съвета за сигурност и от резолюцията. Това не е елементарен развой. Все отново да не забравяме, че 20 години Газа се ръководи от Хамас, от други военизирани групировки, които са построили много сериозна инфраструктура подземен, над земята за въоръжаването си и резултатът от това са няколко много тежки войни. Разоръжаването на другите групировки и премахването на проведените военизирани групировки в Газа е условие на Съвета за сигурност. И по това няма никакви разлики сред никои от страните, било то договарящите по тази тематика, главно Турция, Катар, Египет, Съединени американски щати, или Европейския съюз или другите страни от района. Второто изискване е времената палестинска власт, която сега се намира в Кайро, времената административна власт да влезе в Газа и да поеме и гражданския надзор върху институциите там. Това не е елементарен развой също, тъй като тук не става въпрос просто за промяната на едно държавно управление и администрацията да продължи да действа. Има потребност от доста сериозен обзор на хората, които работят в тази администрация, на структурите, които са били създавани през последните 20 години, законни, в случай че могат по този начин да ги нарека, които те са приемали, които не дават отговор на законното палестинско законодателство. Така че процесът на премахването на оръжията и процесът на поемането на гражданската власт са първото и второто изискване. Третото, несъмнено, е да има задоволително средства акумулирани, с цел да може да се стартира разчистването на разрушенията, премахването на тунелите, които са на всички места в Газа, и изобщо основаването на условия, в които животът на хората да се стабилизира първоначално, преди да стартира строителство на нови здания и възобновяване на остарелия и така нататък Тук имаме доста добра вест. И това е, че на конференцията във Вашингтон предходната седмица бяха обещани 17 милиарда $. 10 милиарда от Съединените щати. За пръв път толкоз огромна сума за интервал от 10 години, т.е. по 1 милиард на година от Съединени американски щати, ще бъдат вложени в този развой. И също по този начин по над 1 милиард от Катар, Кувейт, ОАЕ, Саудитска Арабия и по-малки суми от други страни. Така че на този стадий към този момент има сериозен финансов запас, който надминава всичко, което е правено досега. И който ще бъде нужен, с цел да може да се сътвори условия за възстановяване на живота на хората там.
- Какви са идващите съответни стъпки? Какво тъкмо би трябвало да се случи в кратковременен проект? И по какъв начин виждате дълготрайната цел за основаването на палестинска страна в подтекста и на решението за двете страни?
- В кратковременен проект първата задача, която действително следва в този момент, е реализиране на единодушие по параметрите, които са нужни, с цел да може краткотрайната палестинска комисия да влезе в Газа и да поеме своите отговорности. Това изисква избраните стъпки, които би трябвало да бъдат направени както от страна на Хамас, по този начин и от страна на Израел, по този начин и от страна на силите в района. Мисля, че това е към този момент въпрос на доста малко време да реализираме единодушие по тематиките, тъй като имаме съществени диалози прогрес в това отношение. Втората краткосрочна или да я назовем може би средносрочна стъпка е започване на процеса на слагането на оръжията под обединен надзор. На този стадий към този момент имаме съгласуваната рамка, по която това би трябвало да се случи, което може да се случи с доста сериозен ангажимент от страните, които подкрепят тези договаряния, Турция, Катар, Египет и Съединени американски щати. Разработени подробни проекти за по какъв начин това действително може да се осъществя и следва постигането на единодушие с групировките в Газа този път да се извърши. Искам обаче всички да сме наясно, че обстановката сега има единствено три пътя напред и два от тях са извънредно рискови. Ако пропадне проекта, който сега се осъществя и по който се работи, рискът от започването на нова война е извънредно огромна. Тя ще бъде, в случай че дръзвам по този начин да се изразя, евентуално много по-разрушителна от разрушителната война, която видяхме сега. Вторият риск е това, което имаме сега да бъде циментирано, което действително значи, че 2 милиона палестинци живеят свити в 50% от територията на Газа, под контрола на Хамас. Не го поисквам това на никого. 50% от територията на Газа е под контрола на Израел. И в случай че тази обстановка сега бъде циментирана, действително никакво възобновяване на Газа не може да се случи. И рискът от война ще продължи да тлее и да става все по-сериозен. Третата опция е реализирането на проекта на президента Тръмп и най-много на това, което е записано в Резолюцията на Съвета за сигурност. А точно, премахването на оръжията, премахването на тунелите, на въоръжените групировки и слагането на Газа под един нов надзор, с цел да може в края на преходния интервал да бъде територията върната под контрола на палестинската власт и да може да стартира още веднъж един развой на действителни политически диалози сред израелците и палестинците за решаването на спора.
- Каква роля очаквате да играе Израел в реализирането на вашия проект? Питам ви това и в подтекста на последната политика на Израел във връзка с заселниците на Западния бряг. Политика, която остро се подлага на критика тук в Брюксел.
- Като във всяка една народна власт дейностите на израелското държавно управление значително зависят от обединението, която ръководи. И доста постоянно дейности, които наподобяват вътрешно политически, разумни в границите на обединението, се оказват неконструктивни и много рискови предвид на обстановката с палестинците. В Западния бряг обстановката е извънредно тежка. Нивото на принуждение, което през последните години стана процедура сред израелските заселници и палестинците, е извънредно рисково. Много от ограниченията, които Израел подхваща по отношение на палестинската власт с цел да ограничи тяхното финансиране, подкопават изобщо опцията им да имат институции, които да вземат решение каквито и да е проблеми на хората. По отношение на Газа, несъмнено, доста хора в Израел са скептични, че този проект ще проработи. Но отново споделям, дано да мислим какви са другите възможности на това. Ако алтернативата е война, това не е по-добре за никой. И по тази причина дано да работим оптимално за осъществяването на това, което е записано в проекта. Не би трябвало да се не помни, че израелското общество е извънредно засегнато от това, което стана на 7 октомври. Реално този яд, който се таи по отношение на убийствата, отвличанията, се демонстрира и в политиката на страната. И това прави диалозите сложни. Но един естествен дипломатически деликатен разговор разрешава сега да мисля, че имаме сериозен късмет да работим с Израел по тези въпроси. Но същата контузия седи от палестинска страна. Палестинската власт в Рамала също се усеща изолирана, подкопана, вкарана във ъгъла, делегитимирана и така нататък Както доста приказваме за потребността от промени в палестинската власт, само че също с тях е един естествен разговор и нужен по повод и на Газа, и във връзка с това, което става в Западния бряг. И преди няколко дни ние постигнахме единодушие за основаването на взаимен офис за съгласуваност сред нашата работа в Газа и палестинската власт в Рамала. Така че с двете страни би трябвало да се работи и то би трябвало да се работи доста деликатно, тъй като всеки носи своята болежка и своята контузия от всичко, което е претърпяно досега.
- Господин Младенов, не е загадка, че измежду страните от Европейския съюз, даже измежду Европейските институции има доста различия във връзка с поддръжката за Съвета за мир на Доналд Тръмп. В същото време Европа желае да взе участие във възобновяване на Газа. Европа е най-големият донор за палестинците. Какво тъкмо казахте на европейските външни министри и какво тъкмо очаквате от Европейския съюз?
Николай Младенов, висш представител на Съвета на мир за Газа:Благодаря ви. Аз мисля, че срещата мина доста добре през днешния ден. Имахме доста прям диалог за провокациите, пред които сме изправени в обстановката в Газа. На първо място бих споделил, че няма доста време проектът да бъде осъществен. Защото прекомерно дългото отсрочване на дейностите освен ще затрудни реализацията на проекта, само че усилва рисковете. В Израел предстоят избори към края на годината. Ежедневно има обстановки, които слагат под подозрение примирието. И в последна сметка хората в Газа живеят в едни ужасяващи условия. Имат потребност освен от филантропична помощ, а и от вяра за бъдеще. Разговорът в това отношение беше извънредно градивен. Разбира се, разнообразни европейски страни имат друго отношение към борда за мир, дали би трябвало да вземат участие в него или не. В последна сметка няма потребност от единна позиция на Европейския съюз по тези въпроси, всяка страна взема решение независимо. И аз постоянно съм считал, че тази самодейност на Съединени американски щати в обща линия съставлява един лидерски конгрес на страни, които работят със Съединените щати по мирни начинания, които Америка реализира и промотира. Днес това е обстановката в Газа и нашата работа е напълно в границите на това, което е обещано като мандат от Съвета за сигурност във връзка с Газа да бъде изпълнено. Така че има доста място за съдействие с Европейския съюз, с европейските институции. Европа има своята роля в решаването на израелско-палестинския спор и съответно в подпомагането на палестинските институции. Трябва да намерим механизмите, по които то да се случи. Мисля, че днешният диалог беше основна крачка в вярната посока.
- Най-важното изискване въпреки всичко, с цел да стартира реализирането на вашия проект и възобновяване на Газа, е разоръжаването на Хамас. Очаквате ли това да се случи и с кого тъкмо преговаряте от групировката?
- Три са изискванията, с цел да може Газа освен да бъде възобновена, тъй като не е вярно да споделяме възобновяване. Ситуацията там и преди войната беше извънредно тежка. По-скоро създаване отначало на Газа. Първото изискване, несъмнено, това е прогрес в диалозите за слагането на всички оръжия в Газа под контрола на гражданската палестинска краткотрайна власт, която се изисква от Съвета за сигурност и от резолюцията. Това не е елементарен развой. Все отново да не забравяме, че 20 години Газа се ръководи от Хамас, от други военизирани групировки, които са построили много сериозна инфраструктура подземен, над земята за въоръжаването си и резултатът от това са няколко много тежки войни. Разоръжаването на другите групировки и премахването на проведените военизирани групировки в Газа е условие на Съвета за сигурност. И по това няма никакви разлики сред никои от страните, било то договарящите по тази тематика, главно Турция, Катар, Египет, Съединени американски щати, или Европейския съюз или другите страни от района. Второто изискване е времената палестинска власт, която сега се намира в Кайро, времената административна власт да влезе в Газа и да поеме и гражданския надзор върху институциите там. Това не е елементарен развой също, тъй като тук не става въпрос просто за промяната на едно държавно управление и администрацията да продължи да действа. Има потребност от доста сериозен обзор на хората, които работят в тази администрация, на структурите, които са били създавани през последните 20 години, законни, в случай че могат по този начин да ги нарека, които те са приемали, които не дават отговор на законното палестинско законодателство. Така че процесът на премахването на оръжията и процесът на поемането на гражданската власт са първото и второто изискване. Третото, несъмнено, е да има задоволително средства акумулирани, с цел да може да се стартира разчистването на разрушенията, премахването на тунелите, които са на всички места в Газа, и изобщо основаването на условия, в които животът на хората да се стабилизира първоначално, преди да стартира строителство на нови здания и възобновяване на остарелия и така нататък Тук имаме доста добра вест. И това е, че на конференцията във Вашингтон предходната седмица бяха обещани 17 милиарда $. 10 милиарда от Съединените щати. За пръв път толкоз огромна сума за интервал от 10 години, т.е. по 1 милиард на година от Съединени американски щати, ще бъдат вложени в този развой. И също по този начин по над 1 милиард от Катар, Кувейт, ОАЕ, Саудитска Арабия и по-малки суми от други страни. Така че на този стадий към този момент има сериозен финансов запас, който надминава всичко, което е правено досега. И който ще бъде нужен, с цел да може да се сътвори условия за възстановяване на живота на хората там.
- Какви са идващите съответни стъпки? Какво тъкмо би трябвало да се случи в кратковременен проект? И по какъв начин виждате дълготрайната цел за основаването на палестинска страна в подтекста и на решението за двете страни?
- В кратковременен проект първата задача, която действително следва в този момент, е реализиране на единодушие по параметрите, които са нужни, с цел да може краткотрайната палестинска комисия да влезе в Газа и да поеме своите отговорности. Това изисква избраните стъпки, които би трябвало да бъдат направени както от страна на Хамас, по този начин и от страна на Израел, по този начин и от страна на силите в района. Мисля, че това е към този момент въпрос на доста малко време да реализираме единодушие по тематиките, тъй като имаме съществени диалози прогрес в това отношение. Втората краткосрочна или да я назовем може би средносрочна стъпка е започване на процеса на слагането на оръжията под обединен надзор. На този стадий към този момент имаме съгласуваната рамка, по която това би трябвало да се случи, което може да се случи с доста сериозен ангажимент от страните, които подкрепят тези договаряния, Турция, Катар, Египет и Съединени американски щати. Разработени подробни проекти за по какъв начин това действително може да се осъществя и следва постигането на единодушие с групировките в Газа този път да се извърши. Искам обаче всички да сме наясно, че обстановката сега има единствено три пътя напред и два от тях са извънредно рискови. Ако пропадне проекта, който сега се осъществя и по който се работи, рискът от започването на нова война е извънредно огромна. Тя ще бъде, в случай че дръзвам по този начин да се изразя, евентуално много по-разрушителна от разрушителната война, която видяхме сега. Вторият риск е това, което имаме сега да бъде циментирано, което действително значи, че 2 милиона палестинци живеят свити в 50% от територията на Газа, под контрола на Хамас. Не го поисквам това на никого. 50% от територията на Газа е под контрола на Израел. И в случай че тази обстановка сега бъде циментирана, действително никакво възобновяване на Газа не може да се случи. И рискът от война ще продължи да тлее и да става все по-сериозен. Третата опция е реализирането на проекта на президента Тръмп и най-много на това, което е записано в Резолюцията на Съвета за сигурност. А точно, премахването на оръжията, премахването на тунелите, на въоръжените групировки и слагането на Газа под един нов надзор, с цел да може в края на преходния интервал да бъде територията върната под контрола на палестинската власт и да може да стартира още веднъж един развой на действителни политически диалози сред израелците и палестинците за решаването на спора.
- Каква роля очаквате да играе Израел в реализирането на вашия проект? Питам ви това и в подтекста на последната политика на Израел във връзка с заселниците на Западния бряг. Политика, която остро се подлага на критика тук в Брюксел.
- Като във всяка една народна власт дейностите на израелското държавно управление значително зависят от обединението, която ръководи. И доста постоянно дейности, които наподобяват вътрешно политически, разумни в границите на обединението, се оказват неконструктивни и много рискови предвид на обстановката с палестинците. В Западния бряг обстановката е извънредно тежка. Нивото на принуждение, което през последните години стана процедура сред израелските заселници и палестинците, е извънредно рисково. Много от ограниченията, които Израел подхваща по отношение на палестинската власт с цел да ограничи тяхното финансиране, подкопават изобщо опцията им да имат институции, които да вземат решение каквито и да е проблеми на хората. По отношение на Газа, несъмнено, доста хора в Израел са скептични, че този проект ще проработи. Но отново споделям, дано да мислим какви са другите възможности на това. Ако алтернативата е война, това не е по-добре за никой. И по тази причина дано да работим оптимално за осъществяването на това, което е записано в проекта. Не би трябвало да се не помни, че израелското общество е извънредно засегнато от това, което стана на 7 октомври. Реално този яд, който се таи по отношение на убийствата, отвличанията, се демонстрира и в политиката на страната. И това прави диалозите сложни. Но един естествен дипломатически деликатен разговор разрешава сега да мисля, че имаме сериозен късмет да работим с Израел по тези въпроси. Но същата контузия седи от палестинска страна. Палестинската власт в Рамала също се усеща изолирана, подкопана, вкарана във ъгъла, делегитимирана и така нататък Както доста приказваме за потребността от промени в палестинската власт, само че също с тях е един естествен разговор и нужен по повод и на Газа, и във връзка с това, което става в Западния бряг. И преди няколко дни ние постигнахме единодушие за основаването на взаимен офис за съгласуваност сред нашата работа в Газа и палестинската власт в Рамала. Така че с двете страни би трябвало да се работи и то би трябвало да се работи доста деликатно, тъй като всеки носи своята болежка и своята контузия от всичко, което е претърпяно досега.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ