Ники Митов: Ако мачът със Славия от 2013-а беше сега, щяхме да сме шампиони
Николай Митов е тясно обвързван с Левски. Юноша на „ сините “, след това футболист, по-късно ментор в школата, асистент на Емил Велев при последната купа през 2009 година, както и два пъти старши треньор.
На 25 май 2013 година воденият от него отбор на Левски беше на косъм разстояние от купата, само че злощастното 1:1 със Славия освен лиши „ сините “ от златните медали, само че и промени ориста на самия Митов. След това той води Монтана (2 пъти), Пирин Разлог, Хебър и Септември Сф (3 пъти), като през предишния сезон неговият тим победи Левски, ЦСКА, Ботев Пд и Локо Пд и направи еднакъв с Лудогорец. След края на акцията изненадващо Митов напусна, като е забавно да забележим къде той ще продължи кариерата си. Той беше посетител в подкаста на вестник „ Мач Телеграф “ - „ МачКаст “, където приказва по всички забавни тематики от своя живот.
-Г-н Митов, първият въпрос е следният: Как щеше да се промени кариерата и живота на Николай Митов, в случай че Левски беше станал първенец през 2013 година?
-Със сигурност щеше да се промени, само че по този начин е било писано. Никога няма да не помни този миг. Тогава изживяхме такива мигове и мачове, стигнахме до финалната права. И в един мач, в който доминирахме от самото начало, не успяхме да спечелим. Цял живот това ти остава като задължение. На мен ми е тежко, доста ми е тежко и постоянно се сещам за този мач до ден-днешен. Съжалявам доста, най-много поради почитателите. Всеки дуел тогава ни беше край. Преди това Илиан свърши чудесна работа, а ние от 9 мача спечелихме против най-силните тимове. Литекс бяха доста положителни, Стоичков им беше треньор, само че ги бихме в Ловеч. Победихме Лудогорец, ЦСКА... Нормално е обаче в някой дуел да не победиш, това е една игра. И тя стана.
-Колко време ви беше належащо да се възстановите от този резултат?
-То ти тежи, в главата ти е. Аз съм го гледал този мач 100 пъти. Имаше неща, които можеше да се трансформират спортно-технически. Имахме 2 греди, 4-5 стопроцентови положения. Автоголът беше без Славия да пипа топката. Мисля, че Жоао Силва я смъкна не Везалов и той си я вкара. Доста време мина, само че тогава нямах опит. Ако имах опит, щях да направя друго нещо.
-Тоест в случай че мачът беше различен, щяхте да го изиграете по различен метод?
-Да, щяхме да сме първенци. Щях да направя друго нещо, преди мача още.
-След това обаче ви бе даден още един късмет в Левски. Защо не се получиха нещата?
-Тогава Левски беше във финансова рецесия. Обади ми се Боримиров, който беше изпълнителен шеф. Това се случи в сряда, а в събота играеха с ЦСКА. Отборът не беше добре, мисля, че не беше победил Пирин и Дунав, селекцията не беше сполучлива. Боримиров ми сподели, че като дойда, би трябвало да изчистя тима. Ще играем с млади, тъй като финансово не сме добре. Казах му непосредствено, че това в България мъчно става, изключително в Левски. Заяви, че остава зад мен, като за 1,5 години би трябвало да изградим тим с българи. Ще има 2-3 чужденци и толкоз. Бихме ЦСКА тогава, имахме шанс, да си призная. Ники Кръстев направи дебют, хвана какво ли не, а те тогава бяха доста мощни. Аз почнах да си разтребвам нещата за идната година. На по 17 години влязоха Стаси Иванов, Кабов, Алекс Боримиров, Юруков, Найденов. Те бяха титуляри против Лудогорец, да вземем за пример. Помня мача на „ Герена “, ние им вкарваме, те ни вкарват. Бяха доста мощни, а ние – млади. Бях договорил от Септември Тилев, Асен Чандъров, Здравко Димитров. Идеята беше да изградим български тим. За мен тогава не знаеха каква е концепцията ни, а трябваше в прав текст да кажа какво сме се договорили. Лятото на подготовката бяхме с 10-11 индивида, и както нямаше пари, с Мариян Христов сме се чудили какво да вършим. Не можехме тактическа подготовка да създадем. В оня интервал Левски беше осъден да няма аудитория. Заради това първия кръг трябваше го минем сигурно. Играехме със Сутиеска, като на мен задачата ми беше да ги отстраняваме тези, тъй като наказването се броеше и за идващия мач. Тоест, в случай че бяхме отпаднали, наказването оставаше зад идващия сезон. Виждах, че към този момент сме пасажери. Подготовката беше... пари няма. Имаше футболисти, които ми отказваха 5000 лв. заплата. Тогава взехме Васко Панайотов, върнахме Вутов. Много хора ни отхвърлиха, българи. Елиминирахме Сутиеска и се паднахме с Хайдук Сплит. В първия мач в Хърватия играхме доста добре, а те бяха доста мощни. Победиха ни с 1:0. След това си разпродадоха целия тим, за по 2-3 млн. евро всеки. В София поведохме с 1:0, само че те бяха по-добри от нас и ни обърнаха. И както нямаше пари в Левски, в един миг пристигна Делио Роси. След това пристигна Обертан, Жорди Гомес... И какво стана – същата година Левски трети, изгуби Купата, с пари да не ви споделям какви. За мен всичките борчове, от които в този момент страда Левски, които Наско Сираков почиства, са от онази година. Предният сезон, с тези младите, които още нямаха брада, стигнахме до Европа. Победихме Верея в баража, да с дузпи, беше ужасно, само че целият мач играхме добре. Ако бяхме преболедували още една година... Аз поех риск, само че за Левски ще го направя постоянно. И в този момент, където страдаме толкоз поради задължения, е от там. Убеден съм в това!
-Как бихте коментирал отминалия сезон – успяхте да спасите Септември, а по-късно си тръгнахте?
-Отдъхнах си, откакто свършихме работата. С моят екип – Ради Вардаров и Тони Кантарев поехме риска със Септември още през май 2024 година Тъкмо се разделяхме с Монтана и се обади Румен Чандъров. Каза ми, че мъчно ще влезем в елита, само че да опитаме. Той ми е подавал доста пъти ръка, аз съм се прибирал. Приех, въпреки и в оня миг тимът да беше обезверен психически. В последна сметка влязохме в Първа лига. Президентът сподели да махнем всички и да вършим нов състав. Заради това се разбрахме до Нова година да не се приказва за класиране, резултати и такива неща. Започнахме с доста загуби, те донесоха нерешителност на играчите. Левски ни би с 5:0 в подготовката, можеше и с 8:0. След 3 месеца обаче беше друго...
-Победихте на „ Герена “...
- “Убиец на колоси ”... Аз към този момент имам много опит. В тези мачове най-важното беше да вкараме на футболистите в главите, че няма какво да губим. Можем единствено да спечелим. Имаше разлика в класите, само че отговорихме. Играеш ли със боязън, няма да стане.
-Как направихте от Бoрислав Рупанов, почнал сезона като централен бранител в Левски, подобен голмайстор?
-Искахме го, само че не като централен бранител. Това даже не ми е минавало през главата. Той през по-миналия сезон вкара много голове във втория тим като нападател. Благодаря на Левски и в частност на Боримиров, че ни даде чартърен Рупанов и Асен Чандъров. Трудолюбиво момче, непретенциозно, има си го от вътрешната страна гола. Вкара 12 попадения, като неотдавна си приказвах с него и го питах дали осъзнава какво е направил. Защото това е съществено достижение с тим като Септември. Дано продължи в чужбина.
-Той обаче първо се връща в Левски?
-Аз съм уверен, че има предложения за него. През зимата имаше оферта, само че нямаше по какъв начин да стане механически, тъй като към този момент беше играл през сезона за два тима – Левски и Септември.
-Друг основен миг за вас – успеха над ЦСКА с 1:0. Това беше първият миг, в който позициите на Александър Томаш се разклатиха.
-Уважавам всички сътрудници, и на мен това може да се случи. Тогава играхме с трима бранители откъм гърба. Излязохме високо, пресирахме ЦСКА. Играхме добре, доста добре. Ако бяхме по-уверени в себе си, можеше да отидат и на разлика. Имахме доста обстановки, които не ги изиграхме както би трябвало.
-Вие сте един от дребното треньори, които давате късмет на младите. Как ви стиска за това?
-Аз бях на 17 години, когато ме качиха да упражнявам с първия тим. Като възпитаник след това отидох в Хебър. Стефан Грозданов ми даде късмет. Влязохме в „ А “ група, а мен ме върнаха в Левски. Трябва да се дава късмет на младите, за мен това е наслаждение. Обичам да им давам късмет. С Боримиров искахме да изградим българско ядро в Левски. Като върна времето назад поколението на Наско, Емо Велев, Искренов, Бoби Михайлoв. После когато Мъри стартира да гради своя Левски, той отново наложи млади момчета, имаше ядро от българи. Тогава Левски е мощен.
-Как бихте коментирал новото предписание на БФC за наложителни четири българи титуляри?
-За мен таксата за отричане трябваше да е даже по-голяма от 400 000 лв.. Правилно решение на БФC.
-Даниел Боримиров разгласи, че Левски няма непотребни пари да заплаща тази сума?
-Правилно е това. Ще забележим. Лудогорец несъмнено ще платят, Берое – също.
-Какво е да играете в оня тим на Левски, с всичките митове?
-Научаваш доста от такива фигури. На тренировките се окуражих, единствено като ги гледах по какъв начин упражняват. През 1992 година, с Вутов като станахме първенци, ме викаха непрекъснато при младежите и даже бях капитан. Сърдех се, че не играя в Левски, а като видите състава, по какъв начин да е другояче.
-Кое е най-важното за един млад състезател?
-Характерът. И по-малко да се мешат родителите. Защото те не схващат и желаят нещата да станат още на първия ден.
-Защо резултатите на националния тим са толкоз слаби?
-Според мен доста български футболисти би трябвало да играят в огромните шампионати. Не единствено да бъдат там, а и да играят постоянно. От златното потомство през 1994 година играчите ни бяха водещи фигури във водещите тимове в Европа. Е, по какъв начин да не сме мощни. След тях – Стилиян, Мартин, Мариян Христов, отново бяха съществени фигури в огромни тимове. Мариян стана първенец на Германия с Кайзерслаутерн. Сега в Първа Бундеслига нямаме хора, единствено във Втора. Последният ни мощен състезател е Ивелин Попов – капитан и водещ футболист на качествени тимове. Илиан Илиев и неговият щаб това избират. Има футболисти, които не са титуляри в родните тимове, само че са положителни играчи, и ги викат.
-Кои бяха най-важните моменти за Септември през предишния сезон?
Първият миг беше идването на Асен Чандъров и Рупанов от Левски. Асен беше доста стимулиран, към този момент имаше опит, и поведе тима. Голяма роля изигра. Вторият миг беше идването на Галин Иванов. Тогава двамата поведоха тима. Преди подобен беше Боби Галчев, вървях до Добринище да го апелирам да заиграе за Септември и той доста се впечатли.
-Пречи или оказва помощ семейството на Асен Чандъров?
-Пречи му. Преди години споделих на Румен Чандъров, че Асен няма работа в Септември. Уникално момче е. От дребен е бил подобен, доста съм работил с него. С него се разбираме с взор. Скоро ще покаже още по-добри неща от това, което сме видели от него. Тактически е образован, има и опит.
-Затворена страница ли е за вас Септември?
-В живота в никакъв случай не се споделя в никакъв случай. Просто взех решение да диря друго предизвикателство. Септември е клуб, които развива млади, само че ще диря други провокации.
-Добро завещание ли получава Стамен Белчев?
-Има основа. Аз персонално одобрявам доста Стамен Белчев. Имаме много сходни визии за футбола. Правилен избор е за треньор на Септември и ще развие още повече тима.
-От кой треньор научихте най-вече във вашата кариера?
-Като започнах в школата на Левски, всички се учехме от Мъри. За в началото бях на Раковски, само че той постоянно ни помагаше. Гледах му тренировките, дал ми е основата. Иначе съм ужасно доста признателен на Емил Велев. Той ме предложения за помощник-треньор. Ако не беше Емо нямаше да съм треньор. Остави ме да работя, видя качествата в мен. След Левски бяхме дружно с него в Славия, стигнахме край за Купата. След това отидохме в Локо Пд и направихме доста мощен тим. Другият, от който научих доста и се почитаме, е Илиан Илиев. Ако върна времето обратно, първият ми треньор в Левски беше Цоло Буров. После в дублиращия отбор Емилиян Павлов, от Воин Воинов също.
-С кой футболист е същинско наслаждение да се работи?
-Много са, да не обидя някого. Асен Чандъров, Димитър Шейтанов, Димитър Костадинов, Иван Тилев, Здравко Димитров. Понякога не прекъсвах тренировката, с цел да ги виждам по какъв начин играят. От по-опитните Борис Галчев. После в Левски – Божидар Краев. Взех го на 16 години на лагер в Австрия. Той беше огромен гений, плюс Антонио Вутов. За мен Божката можеше да играе на доста по-високо равнище в Западна Европа. Андриан Краев пък реализира всичко с доста труд. Ще ви дам и един образец – набор`93, Тодор Чаворски. Когато гледахме това, което правеше при юношите, си мислехме, че се ражда нов Гунди. Вкарваме с волета, задни ножици, всичко. След години го взех в Пазарджик и сме си говорили. Казах му, че е лентяй. Сега, към този момент над 30 години обаче тренира крепко. Можеше да е нападател на Левски на огромно равнище.
-Бихте ли се върнал в Левски?
-Левски ми е на сърце.
-Кога във вашия живот пристигна футболът и по-късно Левски?
-Бях в 3-и клас. Аз съм от Белово, а тогава имаше окръжно състезание. Победихме Пазарджик, окръжния град. Класирахме се за републиканско. Паднахме се да играем с Михайловград, през днешния ден Монтана. Бихме ги 5:3 на стадион „ Раковски “, а аз вкарах 4 гола. Съдия беше Цоло Буров и ми сподели, че желаят да ме вземат в Левски. Той беше треньор там. Живеех на общежитието на „ Герена “. С Мариян Христов живеех в една стая. В среднощ като завалеше сняг, отивахме на сгурията под една лампа и играехме на дребни малки врати. Прекратих кариерата си на 28 години, тъй като към този момент се дразнех. Много травми получих. Синът ми играе баскетбол, висок е 194 см. Казва ми, че рано съм го отказал от футбола (смее се).
На 25 май 2013 година воденият от него отбор на Левски беше на косъм разстояние от купата, само че злощастното 1:1 със Славия освен лиши „ сините “ от златните медали, само че и промени ориста на самия Митов. След това той води Монтана (2 пъти), Пирин Разлог, Хебър и Септември Сф (3 пъти), като през предишния сезон неговият тим победи Левски, ЦСКА, Ботев Пд и Локо Пд и направи еднакъв с Лудогорец. След края на акцията изненадващо Митов напусна, като е забавно да забележим къде той ще продължи кариерата си. Той беше посетител в подкаста на вестник „ Мач Телеграф “ - „ МачКаст “, където приказва по всички забавни тематики от своя живот.
-Г-н Митов, първият въпрос е следният: Как щеше да се промени кариерата и живота на Николай Митов, в случай че Левски беше станал първенец през 2013 година?
-Със сигурност щеше да се промени, само че по този начин е било писано. Никога няма да не помни този миг. Тогава изживяхме такива мигове и мачове, стигнахме до финалната права. И в един мач, в който доминирахме от самото начало, не успяхме да спечелим. Цял живот това ти остава като задължение. На мен ми е тежко, доста ми е тежко и постоянно се сещам за този мач до ден-днешен. Съжалявам доста, най-много поради почитателите. Всеки дуел тогава ни беше край. Преди това Илиан свърши чудесна работа, а ние от 9 мача спечелихме против най-силните тимове. Литекс бяха доста положителни, Стоичков им беше треньор, само че ги бихме в Ловеч. Победихме Лудогорец, ЦСКА... Нормално е обаче в някой дуел да не победиш, това е една игра. И тя стана.
-Колко време ви беше належащо да се възстановите от този резултат?
-То ти тежи, в главата ти е. Аз съм го гледал този мач 100 пъти. Имаше неща, които можеше да се трансформират спортно-технически. Имахме 2 греди, 4-5 стопроцентови положения. Автоголът беше без Славия да пипа топката. Мисля, че Жоао Силва я смъкна не Везалов и той си я вкара. Доста време мина, само че тогава нямах опит. Ако имах опит, щях да направя друго нещо.
-Тоест в случай че мачът беше различен, щяхте да го изиграете по различен метод?
-Да, щяхме да сме първенци. Щях да направя друго нещо, преди мача още.
-След това обаче ви бе даден още един късмет в Левски. Защо не се получиха нещата?
-Тогава Левски беше във финансова рецесия. Обади ми се Боримиров, който беше изпълнителен шеф. Това се случи в сряда, а в събота играеха с ЦСКА. Отборът не беше добре, мисля, че не беше победил Пирин и Дунав, селекцията не беше сполучлива. Боримиров ми сподели, че като дойда, би трябвало да изчистя тима. Ще играем с млади, тъй като финансово не сме добре. Казах му непосредствено, че това в България мъчно става, изключително в Левски. Заяви, че остава зад мен, като за 1,5 години би трябвало да изградим тим с българи. Ще има 2-3 чужденци и толкоз. Бихме ЦСКА тогава, имахме шанс, да си призная. Ники Кръстев направи дебют, хвана какво ли не, а те тогава бяха доста мощни. Аз почнах да си разтребвам нещата за идната година. На по 17 години влязоха Стаси Иванов, Кабов, Алекс Боримиров, Юруков, Найденов. Те бяха титуляри против Лудогорец, да вземем за пример. Помня мача на „ Герена “, ние им вкарваме, те ни вкарват. Бяха доста мощни, а ние – млади. Бях договорил от Септември Тилев, Асен Чандъров, Здравко Димитров. Идеята беше да изградим български тим. За мен тогава не знаеха каква е концепцията ни, а трябваше в прав текст да кажа какво сме се договорили. Лятото на подготовката бяхме с 10-11 индивида, и както нямаше пари, с Мариян Христов сме се чудили какво да вършим. Не можехме тактическа подготовка да създадем. В оня интервал Левски беше осъден да няма аудитория. Заради това първия кръг трябваше го минем сигурно. Играехме със Сутиеска, като на мен задачата ми беше да ги отстраняваме тези, тъй като наказването се броеше и за идващия мач. Тоест, в случай че бяхме отпаднали, наказването оставаше зад идващия сезон. Виждах, че към този момент сме пасажери. Подготовката беше... пари няма. Имаше футболисти, които ми отказваха 5000 лв. заплата. Тогава взехме Васко Панайотов, върнахме Вутов. Много хора ни отхвърлиха, българи. Елиминирахме Сутиеска и се паднахме с Хайдук Сплит. В първия мач в Хърватия играхме доста добре, а те бяха доста мощни. Победиха ни с 1:0. След това си разпродадоха целия тим, за по 2-3 млн. евро всеки. В София поведохме с 1:0, само че те бяха по-добри от нас и ни обърнаха. И както нямаше пари в Левски, в един миг пристигна Делио Роси. След това пристигна Обертан, Жорди Гомес... И какво стана – същата година Левски трети, изгуби Купата, с пари да не ви споделям какви. За мен всичките борчове, от които в този момент страда Левски, които Наско Сираков почиства, са от онази година. Предният сезон, с тези младите, които още нямаха брада, стигнахме до Европа. Победихме Верея в баража, да с дузпи, беше ужасно, само че целият мач играхме добре. Ако бяхме преболедували още една година... Аз поех риск, само че за Левски ще го направя постоянно. И в този момент, където страдаме толкоз поради задължения, е от там. Убеден съм в това!
-Как бихте коментирал отминалия сезон – успяхте да спасите Септември, а по-късно си тръгнахте?
-Отдъхнах си, откакто свършихме работата. С моят екип – Ради Вардаров и Тони Кантарев поехме риска със Септември още през май 2024 година Тъкмо се разделяхме с Монтана и се обади Румен Чандъров. Каза ми, че мъчно ще влезем в елита, само че да опитаме. Той ми е подавал доста пъти ръка, аз съм се прибирал. Приех, въпреки и в оня миг тимът да беше обезверен психически. В последна сметка влязохме в Първа лига. Президентът сподели да махнем всички и да вършим нов състав. Заради това се разбрахме до Нова година да не се приказва за класиране, резултати и такива неща. Започнахме с доста загуби, те донесоха нерешителност на играчите. Левски ни би с 5:0 в подготовката, можеше и с 8:0. След 3 месеца обаче беше друго...
-Победихте на „ Герена “...
- “Убиец на колоси ”... Аз към този момент имам много опит. В тези мачове най-важното беше да вкараме на футболистите в главите, че няма какво да губим. Можем единствено да спечелим. Имаше разлика в класите, само че отговорихме. Играеш ли със боязън, няма да стане.
-Как направихте от Бoрислав Рупанов, почнал сезона като централен бранител в Левски, подобен голмайстор?
-Искахме го, само че не като централен бранител. Това даже не ми е минавало през главата. Той през по-миналия сезон вкара много голове във втория тим като нападател. Благодаря на Левски и в частност на Боримиров, че ни даде чартърен Рупанов и Асен Чандъров. Трудолюбиво момче, непретенциозно, има си го от вътрешната страна гола. Вкара 12 попадения, като неотдавна си приказвах с него и го питах дали осъзнава какво е направил. Защото това е съществено достижение с тим като Септември. Дано продължи в чужбина.
-Той обаче първо се връща в Левски?
-Аз съм уверен, че има предложения за него. През зимата имаше оферта, само че нямаше по какъв начин да стане механически, тъй като към този момент беше играл през сезона за два тима – Левски и Септември.
-Друг основен миг за вас – успеха над ЦСКА с 1:0. Това беше първият миг, в който позициите на Александър Томаш се разклатиха.
-Уважавам всички сътрудници, и на мен това може да се случи. Тогава играхме с трима бранители откъм гърба. Излязохме високо, пресирахме ЦСКА. Играхме добре, доста добре. Ако бяхме по-уверени в себе си, можеше да отидат и на разлика. Имахме доста обстановки, които не ги изиграхме както би трябвало.
-Вие сте един от дребното треньори, които давате късмет на младите. Как ви стиска за това?
-Аз бях на 17 години, когато ме качиха да упражнявам с първия тим. Като възпитаник след това отидох в Хебър. Стефан Грозданов ми даде късмет. Влязохме в „ А “ група, а мен ме върнаха в Левски. Трябва да се дава късмет на младите, за мен това е наслаждение. Обичам да им давам късмет. С Боримиров искахме да изградим българско ядро в Левски. Като върна времето назад поколението на Наско, Емо Велев, Искренов, Бoби Михайлoв. После когато Мъри стартира да гради своя Левски, той отново наложи млади момчета, имаше ядро от българи. Тогава Левски е мощен.
-Как бихте коментирал новото предписание на БФC за наложителни четири българи титуляри?
-За мен таксата за отричане трябваше да е даже по-голяма от 400 000 лв.. Правилно решение на БФC.
-Даниел Боримиров разгласи, че Левски няма непотребни пари да заплаща тази сума?
-Правилно е това. Ще забележим. Лудогорец несъмнено ще платят, Берое – също.
-Какво е да играете в оня тим на Левски, с всичките митове?
-Научаваш доста от такива фигури. На тренировките се окуражих, единствено като ги гледах по какъв начин упражняват. През 1992 година, с Вутов като станахме първенци, ме викаха непрекъснато при младежите и даже бях капитан. Сърдех се, че не играя в Левски, а като видите състава, по какъв начин да е другояче.
-Кое е най-важното за един млад състезател?
-Характерът. И по-малко да се мешат родителите. Защото те не схващат и желаят нещата да станат още на първия ден.
-Защо резултатите на националния тим са толкоз слаби?
-Според мен доста български футболисти би трябвало да играят в огромните шампионати. Не единствено да бъдат там, а и да играят постоянно. От златното потомство през 1994 година играчите ни бяха водещи фигури във водещите тимове в Европа. Е, по какъв начин да не сме мощни. След тях – Стилиян, Мартин, Мариян Христов, отново бяха съществени фигури в огромни тимове. Мариян стана първенец на Германия с Кайзерслаутерн. Сега в Първа Бундеслига нямаме хора, единствено във Втора. Последният ни мощен състезател е Ивелин Попов – капитан и водещ футболист на качествени тимове. Илиан Илиев и неговият щаб това избират. Има футболисти, които не са титуляри в родните тимове, само че са положителни играчи, и ги викат.
-Кои бяха най-важните моменти за Септември през предишния сезон?
Първият миг беше идването на Асен Чандъров и Рупанов от Левски. Асен беше доста стимулиран, към този момент имаше опит, и поведе тима. Голяма роля изигра. Вторият миг беше идването на Галин Иванов. Тогава двамата поведоха тима. Преди подобен беше Боби Галчев, вървях до Добринище да го апелирам да заиграе за Септември и той доста се впечатли.
-Пречи или оказва помощ семейството на Асен Чандъров?
-Пречи му. Преди години споделих на Румен Чандъров, че Асен няма работа в Септември. Уникално момче е. От дребен е бил подобен, доста съм работил с него. С него се разбираме с взор. Скоро ще покаже още по-добри неща от това, което сме видели от него. Тактически е образован, има и опит.
-Затворена страница ли е за вас Септември?
-В живота в никакъв случай не се споделя в никакъв случай. Просто взех решение да диря друго предизвикателство. Септември е клуб, които развива млади, само че ще диря други провокации.
-Добро завещание ли получава Стамен Белчев?
-Има основа. Аз персонално одобрявам доста Стамен Белчев. Имаме много сходни визии за футбола. Правилен избор е за треньор на Септември и ще развие още повече тима.
-От кой треньор научихте най-вече във вашата кариера?
-Като започнах в школата на Левски, всички се учехме от Мъри. За в началото бях на Раковски, само че той постоянно ни помагаше. Гледах му тренировките, дал ми е основата. Иначе съм ужасно доста признателен на Емил Велев. Той ме предложения за помощник-треньор. Ако не беше Емо нямаше да съм треньор. Остави ме да работя, видя качествата в мен. След Левски бяхме дружно с него в Славия, стигнахме край за Купата. След това отидохме в Локо Пд и направихме доста мощен тим. Другият, от който научих доста и се почитаме, е Илиан Илиев. Ако върна времето обратно, първият ми треньор в Левски беше Цоло Буров. После в дублиращия отбор Емилиян Павлов, от Воин Воинов също.
-С кой футболист е същинско наслаждение да се работи?
-Много са, да не обидя някого. Асен Чандъров, Димитър Шейтанов, Димитър Костадинов, Иван Тилев, Здравко Димитров. Понякога не прекъсвах тренировката, с цел да ги виждам по какъв начин играят. От по-опитните Борис Галчев. После в Левски – Божидар Краев. Взех го на 16 години на лагер в Австрия. Той беше огромен гений, плюс Антонио Вутов. За мен Божката можеше да играе на доста по-високо равнище в Западна Европа. Андриан Краев пък реализира всичко с доста труд. Ще ви дам и един образец – набор`93, Тодор Чаворски. Когато гледахме това, което правеше при юношите, си мислехме, че се ражда нов Гунди. Вкарваме с волета, задни ножици, всичко. След години го взех в Пазарджик и сме си говорили. Казах му, че е лентяй. Сега, към този момент над 30 години обаче тренира крепко. Можеше да е нападател на Левски на огромно равнище.
-Бихте ли се върнал в Левски?
-Левски ми е на сърце.
-Кога във вашия живот пристигна футболът и по-късно Левски?
-Бях в 3-и клас. Аз съм от Белово, а тогава имаше окръжно състезание. Победихме Пазарджик, окръжния град. Класирахме се за републиканско. Паднахме се да играем с Михайловград, през днешния ден Монтана. Бихме ги 5:3 на стадион „ Раковски “, а аз вкарах 4 гола. Съдия беше Цоло Буров и ми сподели, че желаят да ме вземат в Левски. Той беше треньор там. Живеех на общежитието на „ Герена “. С Мариян Христов живеех в една стая. В среднощ като завалеше сняг, отивахме на сгурията под една лампа и играехме на дребни малки врати. Прекратих кариерата си на 28 години, тъй като към този момент се дразнех. Много травми получих. Синът ми играе баскетбол, висок е 194 см. Казва ми, че рано съм го отказал от футбола (смее се).
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ