Уж вървим напред, а буксуваме със страшна сила
Николай Милчев
Че България се е разпаднала на разнообразни части, е очевидно. България е страна на чудовищни разлики, на контрасти, парадокси и безумия.
Пред очите ни се разпадна и българският език - ние не приказваме на един език. Ние приказваме на доста разнообразни езици и всеки, който се пробва да превежда, става комичен и изпада в безтегловност.
Вчера си мислех, че почти знам какво желае Протестът. Днес към този момент не знам. Усещам с клетките си, че живеем в застойни години, че сякаш вървим напред и отчитаме триумфи, а буксуваме със страшна мощ. С изчезнала мощ буксуваме.
Дъщеря ни написала пост във Facebook - кратичък пост от едно изречение. Писала за Z-поколението и за протеста. А аз не го разбирам до дъно. И ми се изплъзва това Z-поколение. А трийсет години бях преподавател и си мислех, че познавам душата на младите.
Опитвал съм се да се слага на тяхно място. И си представям доста добре по какъв начин тези младежи ги е гняв на нас - на бащите и майките им, на бабите и дядовците им, и по какъв начин се мятат наляво и надясно и не могат да си отговорят за какво нещата не са наред.
Баща ми беше добър и умен човек, само че се сещам какъв гняв изпитвах към него, когато почнеше да ме поучава и да ми трие сол на главата. Около Ловеч има доста люляци - през май люляците напряко полудяват от миризми и хубости, и бяхме отишли с майка ми и татко ми с колата да берем люляци. Забравил съм към този момент по какъв мотив, до момента в който беряхме люляци, татко ми почна да ми се кара нещо по отношение на ученето ми и ми заяви, че е безусловно наясно какво съставлявам и че не знам нищо.
Пламнах от вътрешната страна и в случай че можех, щях да наговоря на татко си най-лоши неща. Мразех го в този миг, започнах да си напомням мислено какво ме ядосва в него, защо му се дразня - че не се интересува много-много какво върша, че постоянно отсъства от къщата, че командва майка да вземем за пример, че ме е ядосал с приказките си пред някакви хора, че не ме взема всякога, като върви на лов, че ме тормози, като си шия панталони, крачолите изпод да не са доста необятни, че ме кара да се подстригвам на всеки 10 дни, а като му рапортуваха, че съм пушил на една морава под манастира, ме накара да се острижа нула номер. И на всичко от горната страна ме удари с една хавлиена забрадка през лицето поради пушенето.
Такива работи си мислех и безусловно забравях за себе си и за това, че може би нещата не са ми ясни до дъно.
Нещата не са ми ясни до дъно и до ден сегашен. Колебая се, суетя се, желая да съм добър, да съм обективен, а не мога. Егоист съм от време на време, пустославие ме мъчи. Невинаги извършвам думата си.
И се пробвам да си показва какво са мислели моите дъщери и моите възпитаници за мен.
Българският език се разпадна, разпада се връзката сред нас. По един или различен метод всяко потомство е недоволно от предходното. Мисли си, че предходното потомство се е провалило, че се е стоварило на гърба му.
Удивително е и е срамно, само че ние, българите, съвсем нищо не знаем за родовете си. С дребни изключения родовата ни памет стига до прапрабаби и дядовци. И то в най-хубавия случай помним единствено имената им, чували сме единствено имената им. Ами животът им, ами битът им, ами мислите им?
Как няма да се разпадне българският език, като се е разпаднал родовият език и езикът на паметта?
Как няма да се разпадне и България, и българският език, като все не съумяваме и не съумяваме да излъчим почтени първенци?
Колко века са ни били нужни, с цел да родим Левски и Ботев, Вазов, Смирненски и Дебелянов? Колко века са ни били нужни, с цел да излъчим първенци на страната си, които да стоят прави върху българската земя, а не да удрят чело в прахта?
Толкова нелепости се изговориха след митингите, че ме е позор. Срам ме и от мене си, че го докарахме дотук.
Всеки от политиците бърза да дръпне протестната рогозка към себе си, с цел да не му лъсне голият граблив и изменнически гъз.
Чух концепция за нова Кръгла маса. Идея за ново помиряване и нови общи цели. Сигурно ще се стигне и до такава степен, само че първо дано да се оправим с разпадналия се български език. Да поговорим с децата и внуците си, да се опитаме да вникнем в логиката на психиката на агитките и локалите.
Нека да се опитаме да спасим бъдещия си живот от дяволските съблазни на безвремието и на съвремието - цялостно с всевъзможен тип опиати - и физически, и духовни.
Митингите и митингите постоянно са подготовка за война. Дори най-мирният митинг е военна маневра. И нека преди да създадем новите фабрики за барут, добре да си помислим за това.
И е естествено - вкиснатите и овъртолени в далавери и перверзии тиквеници би трябвало да си потеглят и да си лягат да спят.
Фейсбук
Че България се е разпаднала на разнообразни части, е очевидно. България е страна на чудовищни разлики, на контрасти, парадокси и безумия.
Пред очите ни се разпадна и българският език - ние не приказваме на един език. Ние приказваме на доста разнообразни езици и всеки, който се пробва да превежда, става комичен и изпада в безтегловност.
Вчера си мислех, че почти знам какво желае Протестът. Днес към този момент не знам. Усещам с клетките си, че живеем в застойни години, че сякаш вървим напред и отчитаме триумфи, а буксуваме със страшна мощ. С изчезнала мощ буксуваме.
Дъщеря ни написала пост във Facebook - кратичък пост от едно изречение. Писала за Z-поколението и за протеста. А аз не го разбирам до дъно. И ми се изплъзва това Z-поколение. А трийсет години бях преподавател и си мислех, че познавам душата на младите.
Опитвал съм се да се слага на тяхно място. И си представям доста добре по какъв начин тези младежи ги е гняв на нас - на бащите и майките им, на бабите и дядовците им, и по какъв начин се мятат наляво и надясно и не могат да си отговорят за какво нещата не са наред.
Баща ми беше добър и умен човек, само че се сещам какъв гняв изпитвах към него, когато почнеше да ме поучава и да ми трие сол на главата. Около Ловеч има доста люляци - през май люляците напряко полудяват от миризми и хубости, и бяхме отишли с майка ми и татко ми с колата да берем люляци. Забравил съм към този момент по какъв мотив, до момента в който беряхме люляци, татко ми почна да ми се кара нещо по отношение на ученето ми и ми заяви, че е безусловно наясно какво съставлявам и че не знам нищо.
Пламнах от вътрешната страна и в случай че можех, щях да наговоря на татко си най-лоши неща. Мразех го в този миг, започнах да си напомням мислено какво ме ядосва в него, защо му се дразня - че не се интересува много-много какво върша, че постоянно отсъства от къщата, че командва майка да вземем за пример, че ме е ядосал с приказките си пред някакви хора, че не ме взема всякога, като върви на лов, че ме тормози, като си шия панталони, крачолите изпод да не са доста необятни, че ме кара да се подстригвам на всеки 10 дни, а като му рапортуваха, че съм пушил на една морава под манастира, ме накара да се острижа нула номер. И на всичко от горната страна ме удари с една хавлиена забрадка през лицето поради пушенето.
Такива работи си мислех и безусловно забравях за себе си и за това, че може би нещата не са ми ясни до дъно.
Нещата не са ми ясни до дъно и до ден сегашен. Колебая се, суетя се, желая да съм добър, да съм обективен, а не мога. Егоист съм от време на време, пустославие ме мъчи. Невинаги извършвам думата си.
И се пробвам да си показва какво са мислели моите дъщери и моите възпитаници за мен.
Българският език се разпадна, разпада се връзката сред нас. По един или различен метод всяко потомство е недоволно от предходното. Мисли си, че предходното потомство се е провалило, че се е стоварило на гърба му.
Удивително е и е срамно, само че ние, българите, съвсем нищо не знаем за родовете си. С дребни изключения родовата ни памет стига до прапрабаби и дядовци. И то в най-хубавия случай помним единствено имената им, чували сме единствено имената им. Ами животът им, ами битът им, ами мислите им?
Как няма да се разпадне българският език, като се е разпаднал родовият език и езикът на паметта?
Как няма да се разпадне и България, и българският език, като все не съумяваме и не съумяваме да излъчим почтени първенци?
Колко века са ни били нужни, с цел да родим Левски и Ботев, Вазов, Смирненски и Дебелянов? Колко века са ни били нужни, с цел да излъчим първенци на страната си, които да стоят прави върху българската земя, а не да удрят чело в прахта?
Толкова нелепости се изговориха след митингите, че ме е позор. Срам ме и от мене си, че го докарахме дотук.
Всеки от политиците бърза да дръпне протестната рогозка към себе си, с цел да не му лъсне голият граблив и изменнически гъз.
Чух концепция за нова Кръгла маса. Идея за ново помиряване и нови общи цели. Сигурно ще се стигне и до такава степен, само че първо дано да се оправим с разпадналия се български език. Да поговорим с децата и внуците си, да се опитаме да вникнем в логиката на психиката на агитките и локалите.
Нека да се опитаме да спасим бъдещия си живот от дяволските съблазни на безвремието и на съвремието - цялостно с всевъзможен тип опиати - и физически, и духовни.
Митингите и митингите постоянно са подготовка за война. Дори най-мирният митинг е военна маневра. И нека преди да създадем новите фабрики за барут, добре да си помислим за това.
И е естествено - вкиснатите и овъртолени в далавери и перверзии тиквеници би трябвало да си потеглят и да си лягат да спят.
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ